Определение по дело №968/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.

Образувано е по повод депозирана жалба с вх. № 1501/22.05.2013г., подадена от М. Д. У., с адм. адрес - гр. Б., ул. “П. Д.” № 42, в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 61/2013г. по описа на ДСИ П. К. при РС Б.. С жалбата се атакуват действията на ДСИ, обективирани в изготвено постановление за конституиране в качеството на взискател на държавата в лицето на НАП - ТД – гр. София от 15.03.2013г. постановено по горепосоченото изпълнително дело. Жалбоподателят счита, че обжалваният акт е неправилен, незаконосъобразен и несъобразен с действителната фактическа обстановка. Твърди, че по горепосоченото изпълнително дело длъжник е “У.” ЕООД, с адрес на управление – гр. Б., ул. “П. Д.” № 42, представлявано от Д. А.У.. Едноличен собственик на капитала и управител на търговското дружество била Д. А. У., с ЕГН – *. Твърди, че съгласно установените принципи на ТЗ, единствено отговорен за задълженията на юридическото лице бил едноличният собственик на капитала и управителят на същото. Твърди, че на основание неплащане на уговорена наемна цена бил издаден запис на заповед за дължима сума в размер на 9 000 лв. Длъжник по същата била “У.” ЕООД. Жалбоподателят твърди, че е в производството участва в качеството му на авалист по записа на заповед, която била надлежно предявена от кредитора К. Д. П.. Жалбоподателят счита, че следвало да отговаря единствено за сумата по записа на заповед. Твърди, че неправилно и незаконосъобразно изплащал, чрез наложения му запор върху трудовото възнаграждение задължение на юридическо лице в управлението, на което не участвал. Твърди, че единствен длъжник на НАП – офис Б. е “У.” ЕООД, което дружество е правно легитимирано да носи съответна финансова отговорност за изплащане на задължения в размер на 13 708, 55 лв. – ДДС от сделки в страната и лихва, ДОО и лихва, здравно осигуряване и лихва, ФГРВС и лихва, универсален пенсионен фонд и лихва, Фиш № 1788964/2011г., каквото била изричната императивна разпоредба на чл. 458 от ГПК. На основание гореизложеното прави искане да бъде отменено постановление от 15.03.2013г. по изп.д. 61/2013г. по описа на ДСИ П. К. при РС – гр. Б., като алтернативно моли наложеният запор върху трудовото му възнаграждение да удовлетворява единствено задължението му по записа на заповед за дължима сума в размер на 9 000лв., на която бил авалист.

В законния срок е постъпило възражение от взискателя К. Д. П..

В законния срок са постъпили и мотиви от ДСИ П. К. относно депозираната жалба.

Въззивният съд след като разгледа жалбата, постъпилото възражение, мотивите на държавният съдебен изпълнител и обсъди всички доказателства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

По ч.гр.д. № 91/2013г. по описа на РС Б. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК № 1125/08.02.2013г., с която е разпоредно длъжниците “У.” ЕООД, в качеството на издател на запис на заповед и М. Д. У., в качеството на авалист, да заплатят солидарно на К. Д. П. сумата в размер на 9 000 лв., представляваща неизплатена главница, дължима по Запис на заповед издаден на 30.05.2012г., с място на издаване: гр. Б., предявен за плащане на 30.09.2012г. От същата дата е издаден и изпълнителен лист за посочената сума срещу посочените длъжници.

Въз основа на издадените запис на заповед и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 61/2013г. по описа на РС Б. при СИС с взискател К. Д. П. и длъжници “У.” ЕООД и М. Д. У. с предмет 9 000 лв. - неизплатена главница, дължима по Запис на заповед издаден на 30.05.2012г., а така също и за сумата от 35 лв. държавна такса за изпълнителното дело и сумата в размер на 745 лв. държавна такса в полза на РС Б..

На основание чл. 428 от ГПК са изпратени покани за доброволно изпълнение до длъжниците, ведно с подлежащия на принудително изпълнение акт. С поканата за доброволно изпълнение длъжникът М. Д. У. е информиран, че за задълженията му по изпълнителното дело е наложен запор върху трудовото му възнаграждение.

На 28.02.2013г. до Американски университет Б. - трето задължено лице, е изпратено запорно съобщение, в което е посочено, че лицето М. Д. У. дължи по изпълнително дело № 61/2013г. по описа на РС Б. следните суми: 9 000 лв., неизплатена главница, дължима по Запис на заповед издаден на 30.05.2012г.; 35 лв. държавна такса за изпълнителното дело и сумата в размер на 745 лв. държавна такса в полза на РС Б., поради което и на основание чл. 450, ал. 3, ч. 507, вр. с ал. 446 и чл. 515, чл. 516 от ГПК е наложен запор върху трудовото му възнаграждение.

Едновременно с това ДСИ в изпълнение на разпоредбата на чл. 458 от ГПК е изискал справка от НАП за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки по отношение на длъжниците М. Д. У. и “У.” ЕООД. От получените справки е видно, че длъжникът “У.” ЕООД има публични задължения в размер на 13 708, 55 лв.

По повод на постъпилата справка с постановление от 15.03.2013г. постановено по горепосоченото изпълнително дело държавата в лицето на НАП - ТД – гр. София е конституирана в качеството на взискател за установени публични задължения в размер на 13 708, 55 лв., дължими от длъжника “У.” ЕООД. ДСИ е разпоредил препис от постановлението да се изпрати на страните по делото за сведение.

Предмет на обжалване пред настоящата съдебна инстанция е посоченото постановление, с което държавата в лицето на НАП - ТД – гр. София е конституирана в качеството на взискател за установени публични задължения в размер на 13 708, 55 лв., дължими от длъжника “У.” ЕООД.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК "Длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските". Посочената разпоредба изчерпателно изброява действията на съдебния изпълнител, които длъжникът може да обжалва.

Обжалваното от длъжника постановление за конституиране на държавата в лицето на НАП - ТД – гр. София в качеството на всискател не е в кръга на визираните с чл. 435, ал. 2 от ГПК действия на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване пред съда. Ето защо, жалбата следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, а производството по делото да се прекрати.

За пълнота на изложението и с оглед направеното алтернативно искане в жалбата наложеният запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателя да удовлетворява единствено задължението по записа на заповед за дължима сума в размер на 9 000лв., следва да се посочи, че наложеният запор върху трудовото възнаграждение на длъжника М. Д. У. касае само и единствено задължението по записа на заповед в размер на 9 000лв., включително и дължимите такси и разноски по изпълнителното дело, така както е посочено и в самото запорно съобщение изпратено до третото задължено лице. За публичните задължения на длъжника “У.” ЕООД в размер на 13 708, 55 лв. жалбоподателят М. Д. У. не дължи изпълнение и наложеният запор върху трудовото му възнаграждение не се отнася до тези публични задължения.

Водим от гореизложеното, Благоевградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 1501/22.05.2013г., подадена от М. Д. У., с административен адрес: гр. Б., ул. “П. Д.” № 42, в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 61/2013г. по описа на ДСИ П. К.при РС – гр. Б. против постановление за конституиране в качеството на взискател на държавата в лицето на НАП - ТД – гр. София от 15.03.2013г. постановено по горепосоченото изпълнително дело, като процесуално недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 451/2013 г. по описа на Окръжен съд Б..

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд София в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: