Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 08.07.2020 г.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на десети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 419 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по предявени осъдителни искове правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД против З.Б.Б., П.Е.Б. и Б.Е.Б.,
в качеството им на наследници на Е.В.Б..
В исковата молба се твърди, че Е.В.Б.
е бил клиент на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден
имот, находящ се в гр. С., общ. И., ж. к. „Д.“, бл. .,
вх. „В“, ап. .и като такъв е имал задължението да монтира средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имота си и да заплаща цената на
топлинната енергия при условията и по реда, определени в Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Твърди, че
Е.Б. е починал, като ответниците са използвали
доставяна от ищцовото дружество топлинна енергия за
абонатен номер № .през периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и
услугата дялово разпределение за периода от м. 06.2015 г. до м. 04.2016 г.,
като не са погасили задълженията си. Сочи, че в изпълнение на нормативната
уредба сградата - етажна собственост, в която се намирал топлоснабденият
имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма „Б.“ ООД.
Искането към съда е да постанови решение,
по силата на което ответниците З.Б.Б., П.Е.Б. и Б.Е.Б. да бъдат осъдени в качеството им на
наследници на Е.В.Б. да заплатят на ищцовото
дружество сумата в общ размер на 691,09 лева, от които 527,80 лева - главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., отразени в обща фактура № .г. за отоплителен
сезон от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. и обща фактура № .г. за отоплителен сезон
от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. и сумата в размер на 124,78 лева - законна
лихва за забава за периода от 15.09.2015 г. до 26.07.2017
г., както и сума за дялово разпределение за периода м. 06.2015 г. до м. 04.2016
г. в размер на 30,25 лева - главница и 8,26 лева - лихва за периода от
31.07.2015 г. до 26.07.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите при следните
квоти:
за З.Б.Б.
- 4/6 от така посочените суми, а именно: сума в общ размер на 460,72 лева, от
които 351,86 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и сумата в размер на 83,18
лева - законна лихва за забава за периода от 15.09.2015 г. до 26.07.2017 г., както и сума за дялово разпределение за периода от
м. 06.2015 г. до м. 04.2016 г. в размер на 20,16 лева - главница и 5,50 лева -
лихва за периода от 31.07.2015 г. до 26.07.2017 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите;
За П.Е.Б. - 1/6 от така посочените
суми, а именно: сума в общ размер на 115,18 лева, от които сумата в размер на
87,96 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и сумата в размер на 20,79 лева -
законна лихва за забава за периода от 15.09.2015 г. до 26.07.2017
г., както и сума за дялово разпределение за периода от м. 06.2015 г. до м. 04.2016
г. в размер на 5,04 лева - главница и 1,37 лева - лихва за периода от
31.07.2015 г. до 26.07.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите и
За Б.Е.Б. - 1/6 от така посочените
суми, а именно: сума в общ размер на 115,18 лева, от които сумата в размер на
87.96 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и сумата в размер на 20,79 лева -
законна лихва за забава за периода от 15.09.2015 г. до 26.07.2017
г., както и сума за дялово разпределение за периода от м. 06.2015 г. до м. 04.2016
г. в размер на 5,04 лева - главница и 1,37 лева - лихва за периода от
31.07.2015 г. до 26.07.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите.
В срока за отговор ответниците са депозирали отговор на исковата молба, в
който са изложили доводи, че дължат суми на ищцовото
дружество, в качеството им на наследници на Е.В.Б., като оспорват размера на
предявения иск. Правят възражение за изтекла погасителна давност, като сочат,
че задължението им за периода от м. 05.2014 г. до м. 07.2015 г., включително, е
погасено по давност. Молят задълженията им по предявения иск да бъдат
преизчислени за периода от м. 08.2015 г. до 13.12.2017 г., за да ги заплатят,
като им бъде определен подходящ срок за доброволно изпълнение. Молят да им
бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител.
В съдебно заседание ответниците, редовно призовани, чрез упълномощен
представител, оспорват предявените искове.
Третото лице – помагач - „Б.“ ООД,
конституирано с определение от 28.11.2019 г., не изпраща представител в съдебно
заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото са представени и приети
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, както и договор
от 08.07.2011 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД и „Б.“ ООД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради – етажна
собственост в гр. С. и договор от 27.09.2002 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД и „Б.“
ООД, с предмет извършване на услугата „топлинно счетоводство“ от страна на „Б.“
ООД.
По делото е представена и заповед № .г.
на кмета на р-н „И.“, по силата на която Б.Б., Б.П.и Е.П.,
както и Е.Б. са настанени в общинско жилище, находящо
се в гр. С., ЖК „Д.“, бл. ., вх. „В“, ет. 5, ап. .за срок от три години,
считано от 01.03.2007 г.
По делото е представено и прието и
удостоверение за наследници, с изх. №
.г., издадено от Столична община, р-н „И.“, от което се установява, че Е.В.Б. е
починал на 04.09.2017 г. и е оставил за наследници З.Б.Б.
– съпруга, П.Е.Б. – син и Б.Е.Б. – дъщеря.
Видно от представения списък на
титулярите потребители на топлинна енергия в сграда на адрес гр. С., ЖК
„Дружба“, бл. ., вх. „В“ е, че в същия като потребител на топлинна енергия е
включен и Е.В.Б., което обстоятелство е удостоверено с подписа на последния.
По делото е представен и протокол от
общо събрание на собствениците на етажната собственост, с адрес: гр. С., ЖК „Д.-
2“, бл. ., вх. „В“, с който е взето решение да се сключи договор с „Б.“ ООД за
доставка и монтаж на индивидуални разпределители, термостатни вентили, демонтаж
на всички радиатори без индивидуални разпределители и индивидуално
разпределение на топлинната енергия по апартаменти съгласно действащото
законодателство и системата за индивидуално измерване.
От страна на конституираното по
делото трето лице – помагач са представени и индивидуални справки за използвана
топлинна енергия за процесния имот и за процесния период от време, 2 бр. формуляри за отчет на
уредите за дялово разпределение, доказателства за връчване на изравнителните
сметки и сертификат за типово одобрение на уредите за дялово разпределение на
ТЕ за отопление.
От заключението по назначената и
изслушана в хода на производството съдебно-икономическа експертиза се
установява размера на начислените за процесния период
суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице не е констатирало
платени суми, относими към исковия период. В
заключението си е посочило, че за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г. за
абонатен № ., стойността на ползваната, но незаплатена топлинна енергия за процесния имот, е в размер на 527,80 лева, като лихвата за
забава на месечните плащания за процесния период е в
размер на 124,78 лева. Вещото лице е посочило, че от сумата за главница и
таксата за дялово разпределение не е погасена по давност сума в размер на 170,79
лева, а от лихвата за забава – 45,58 лева. Вещото лице е констатирало и че изравнителните
сметки, изготвени от „Б.“ ООД за процесния имот, са в
размер на 105,39 лева. Наред с това сумата за разпределение на топлинна енергия
от дружеството за топлинно счетоводство е в размер на 30,25 лева, а лихвата за
забава върху тази сума за периода от 15.09.2015 г. до 13.12.2017 г. е в размер
на 8,26 лева. Според вещото лице в информационната система на ищцовото дружество изравнителните сметки, изготвени от „Б.“
ООД за имота на ответниците за процесния
период, са идентични между двете дружества и са на една и съща стойност.
От заключението по назначената и
изслушана в хода на производството съдебно-техническа експертиза се установява,
че стойността на реално доставената топлинна енергия за процесния
имот за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г. възлиза на 527,80 лева и
30,25 лева – вноски за дялово разпределение. От заключението се установява, че за
процесния период отчетените по електронен път към
нула часа на първо число на всеки един месец показания от общия топломер в абонатната
станция ежемесечно са нанасяни и отразявани по съответния ред за
осчетоводяване. Нетната топлоенергия от базата данни на „Толофикация
С.” ЕАД общо по отчетни периоди от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. и от 01.05.2015
г. до 30.04.2016 г. е идентична с отразената в индивидуалните изравнителни
сметки.
За процесния
период от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. „Б.” ООД е разпределяла на абоната по
партида по време на отчетните периоди прогнозна топлоенергия за отопление и
БГВ, като след всеки отчетен период разпределяната на абоната по партида
прогнозна топлоенергия е изравнявана с разпределяната му по отчет за отопление
и БГВ.
Според вещото лице начислените суми
върху разпределената топлоенергия са в съответствие с действащите през процесния период цени на топлоенергията за потребителите в
гр. С., като наред с това, за процесния период
технологичните разходи в абонатната станция са приспадани от отчетената
ежемесечно брутна топлоенергия и са изчислени вярно от „Т.С.” ЕАД.
Вещото лице е констатирало, че общият
топломер, като средство за търговско измерване, е освидетелстван по съответния
ред през 2013 г. и 2015 г. и това е документирано със свидетелства за
метрологична проверка.
Според вещото лице разпределението
на топлоенергията за процесния имот е извършвано в
съответствие със ЗЕ, както и в съответствие с Приложението към чл. 61, ал. 1 на
Наредба 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Вещото лице посочва, че имотът на
абоната по партида е свързан към сградната инсталация
за БГВ и е с монтирани два броя водомери за топла вода. Наред с това в имота
има монтирани пет отоплителни тела в детската стая, хол, спалня, баня и кухня.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
За уважаване на предявения иск в
тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че общият наследодател на ответниците е ползвал през исковия период топлинна енергия,
от какво се формира тя, правилно ли е разпределена същата и правилно и
законосъобразно ли са начислени съответните суми за нея. При така предявен иск
в тежест на ищеца е да установи пораждането и съществуването на неговото право
да получи плащане на процесната сума, като
установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да бъде главно и
пълно. За да се приеме, че ответниците в качеството
им на наследници на Е.Б., дължат сумите, търсени от тях като стойност на
доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че общият наследодател
на ответниците е бил клиент на ТЕ, и ако това бъде
установено - да докаже размера на вземането си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107/09.12.2003 г.) клиент
на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът
на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот.
На първо място, съдът намира за
безспорен факта, че ответниците са наследници на Е.В.Б.,
починал на 04.09.2017 г., което се установява от приложеното по делото
удостоверение за наследници. На следващо място безспорно се установява, че по
силата на заповед № .г. на кмета на р-н „И.“ ответницата Б.Б.
заедно с общия наследодател Е.Б. са настанени в общинско жилище, за което
обстоятелство не се спори по делото. В случая между общия наследодател Е.Б., от
една страна и съответната община, от друга, е възникнало наемно правоотношение
по повод процесния имот. Съгласно разясненията,
дадени в ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017
г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо
лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов
клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна
по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
С оглед на така дадените разяснения съдът приема, че общият наследодател на
страните е притежавал качеството „клиент“ на топлинна енергия за процесния имот, тъй като е безспорно установено по делото,
че индивидуалната партида, открита за имота, е на негово име, а наред с това
същият е положил подпис в приложения по делото списък, удостоверявайки
обстоятелството, че е „клиент“ („потребител“) на топлинна енергия.
Съгласно чл. 150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и
задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите;
2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4.
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления; 6. редът и сроковете за предоставяне и получаване от
потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия
по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение.
Посочените Общи условия уреждат
взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за
битови нужди между ищцовото дружество и всички
потребители на топлинна енергия, присъединени към топлоснабдителната
мрежа на територията на гр. С.. Касае се за закон, който урежда договорните
отношения между страните само по отношение на договорите в областта на
енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, които
изискват писмено приемане на Общите условия. Поради това договорът се счита
сключен при определените от дружеството Общи условия от момента, в който
потребителят бъде присъединен към топлопреносната
мрежа и започне да потребява топлинна енергия от
същата. Начинът на разгласяването на Общите
условия не се отразява на тяхната валидност, като следва да се има предвид и
разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, която предоставя възможност за
потребителите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в
срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. Ответниците не твърдят общият им
наследодател да е упражнил правото си да възрази по горепосочения начин срещу
Общите условия, предвид което следва извод, че ги е приел. Общите условия на „Т.С.”
ЕАД са общоизвестни и съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват всички абонати на
енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия
случай между„Т.С.” ЕАД, от една страна и общия наследодател на ответниците, от друга, е съществувало облигационно
правоотношение, чието съдържание е установено в Общите условия.
На основание чл. 60, ал. 1 ЗН наследниците,
които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е
обременено, съобразно дяловете, които получават. В
нормата на чл. 48 ЗН се съдържа законова презумпция, по силата на която
законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на
наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по
опис или отказ от наследството. В този смисъл е и решение № 437/17.01.2012 г.
по гр. д. № 70/2011 г. на ВКС, ГК, III г. о. По делото липсват представени
доказателства, оборващи законовата презумпция на чл. 48 ЗН, поради което съдът
приема, че ответниците са приели наследството,
оставено им от техния общ наследодател.
Освен съществуването на договора, за
да бъде уважен установителният иск, ищецът следва да докаже
и размера на претендираните задължения от ответниците.
От заключението по допуснатата
съдебно - техническа експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и
компетентно дадено, се установява, че размерът на задължението за процесния период и за процесния топлоснабден имот възлиза на 558,05 лева и е в съответствие с действащите за процесния
период цени на топлоенергията. Въз основа
заключението на СТЕ, съдът приема за установено, че за процесния
период в процесния имот е използвана топлинна енергия
за топлоотдаване от сградната инсталация (СИ), като в
имота има отоплителни тела, монтирани в отделни помещения от жилището, посочени
подробно в заключението, както и е начисляван разход за битово горещо
водоснабдяване (БГВ) за периода въз основа на монтирани уреди за измерване на
топла вода (водомери). Осъщественото от ФДР дялово разпределение на потребената от ответниците
топлинна енергия за процесния период е извършено
правилно и ищцовото дружество правилно е начислило
дължимите въз основа на тях суми. ФДР осъществява дейността по измерването на
индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените
имоти в сградата в режим на етажна собственост по договор с етажните
собственици. За целия процесен период е било
извършено реално отчитане на ползваната в имота топлоенергия, след което е
извършвано изравняване на начислените прогнозни суми с реалния разход за всеки
отчетен период. Изготвени са индивидуални изравнителни сметки за всеки
отоплителен период. При определяне на дължимите суми ищецът се е съобразил с
действащите през процесния период цени, като от
дължимите суми за абонатната станция са приспаднати технологичните разходи в
същата. В чл. 140, ал. 3 ЗЕ е посочено, че сградните
инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост и
съответно отдадената от тях топлоенергия се разпределя между отделните
потребители от етажната собственост като топлоенергия, отдадена от сградната инсталация. По време на процесния
период топлоенергията, отдадена от сградната
инсталация за сградата - етажна собственост, следва да бъде определяна по
изчислителен път, съгласно Наредба № 16-334 и т. 6.1.1 от Приложението към чл.
61, ал. 1 от наредбата, и е разпределяна в съответствие с т. 6.1.3. –
пропорционално на отопляемия обем на всеки един имот от сградата - етажна
собственост. За имота е разпределяна топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем,
като определената от ФДР топлинна енергия за единица отопляем обем за сградата
- етажна собственост за отчетните отоплителни периоди, е в съответствие с
нормативната база.
Наред с това, следва да се посочи,
че с Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 г.
се въвежда принципът за реалното отчитане на потребената
енергия и реалното ù включване в сметката, като на държавата - членка е
предоставено да прецени доколко това е уместно. В случая държавата (чрез
органа, на който е делегирала правомощия - ДКЕВР) е преценила, че това не е
уместно по една или друга причина и затова е одобрен принципът на отчитане и
заплащане на месечно потребление на базата на прогнозни сметки. От друга страна
принципът на реалното заплащане е спазен, защото е предвидено заплащане на
изравнителни сметки, респ. възстановяване на надвзета сума по изравнителна сметка.
Така че, макар и да няма реално определена месечна сума, то има реална сума за
отчетния период. От друга страна съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното
в Общите условия сумите за топлинна енергия за процесния
период са начислявани по прогнозни месечни вноски, за които се издават фактури,
като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от
дружеството, извършващо дялово разпределение. За процесния
имот са издадени изравнителни сметки, които са съобразени от СТЕ и СИЕ, като от
заключенията се установява стойността на действително потребената
топлинна енергия за процесния период. Ответниците не установяват да са се възползвали от
предвиденото рекламационно производство и да са
оспорили изготвените изравнителни сметки в установените срокове съгласно Общите
условия, които имат силата на закон за страните – в 30-дневен срок след
получаването на изравнителните сметки (чл. 29, ал. 1 от ОУ), нито в срока за
рекламации за отчет на уредите и разпределението по чл. 70, ал. 6 от Наредбата за
топлоснабдяването. Поради това, и с оглед на липсата
на мотивирано оспорване на тези документи по настоящото производство, съдът
намира, че разпределението е извършено в съответствие с нормативната уредба.
От заключението по допуснатата
съдебно - икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно
и компетентно дадено, се установява, че за процесния
период размерът на ползваната, но незаплатена топлинна енергия за апартамент № .,
находящ се в гр. С., ЖК „Д.- 2“, бл. ., вх. „В“, е в
размер на 527,80 лева. Вещото лице е посочило също, че сумата за разпределение
на топлинна енергия от дружеството за топлинно счетоводство е в размер на 30,25
лева.
Когато вземането е срочно, то е
изискуемо на срока и длъжникът изпада в забава, ако не плати на падежа, без да
е нужна покана за изпълнение - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ е предвидено, че
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок
от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, както и че при
неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на
законната лихва (чл. 33, ал. 4 от ОУ). През 30-дневния период от време
вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и
изискуемо. В случая, ответниците имат задължение да
платят стойността на доставената и използвана ТЕ, което не е изпълнено в 30-дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, поради
което същите са в забава. Лихвата за забава върху главницата, изчислена от вещото
лице, е 124,78 лева, а лихвата за забава върху сумата за разпределение на
топлинна енергия от дружеството за топлинно счетоводство е в размер на 8,26
лева.
На основание чл. 86 ЗЗД ответниците дължат и законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното ù плащане.
Горните суми, изчислени от вещото
лице, са останали непогасени от ответниците за процесния период от време.
При тези изводи съдът дължи
произнасяне и по релевираното в отговора на исковата
молба възражение за изтекла погасителна давност.
На основание чл. 111 ЗЗД и ТР №
3/18.05.2012 по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС, в
случая е приложима кратката погасителна давност, тъй като задълженията за
заплащане на доставена топлоенергия са повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. Исковата молба, която стартира процес относно
вземането, е подадена в съда на 13.09.2018 г., следователно погасени са по
давност всички ликвидни и изискуеми преди 13.09.2015 г. такива, т. е. тези, за
които срокът за заплащане на фактурите съгласно Общите условия е изтекъл преди
тази дата. В хронологичен порядък съгласно посоченото от вещото лице Б. П.,
погасената по давност част от претендираната главница,
в т. ч и такса дялово разпределение, е в размер на 387,26 лева, а за мораторната лихва за забава – 87,46 лева. Останали са
непогасени 170,79 лева от главницата и 45,58 лева от лихвите. Наред с това, според вещото лице от сумите за извършено
дялово разпределение погасени по давност са 19,25 лева – главница и 3,64 лева –
лихва, като са останали непогасени 11,00 лева – главница и 4,62 лева – лихва.
От така посочените суми ответницата З.Б.
следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото
дружество сумата от 106,52 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г.,
както и сума за дялово разпределение в размер на 7,36 лева и сумата в размер на
30,38 лева - законна лихва за забава за периода от 15.09.2015 г. до 26.07.2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумите.
Останалите двама ответници
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцовото
дружество сумата от по 26,63 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и сума за дялово разпределение в размер
на 1,83 лева и сумата в размер на 7,60 лева - законна лихва за забава за
периода от 15.09.2015 г. до 26.07.2017 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите.
За горницата над тези суми исковете
подлежат на отхвърляне, като погасени по давност.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената
част от исковете.
Съдът, като съобрази, че делото е с
малък материален интерес и не се отличава с фактическа и правна сложност,
намира, че в полза на ищцовото дружество, следва да
се определи юрисконсултско възнаграждение в общ
размер на 150,00 лева, от които: 50,00 лева - за заповедното производство и
100,00 лева - за исковото производство. Към така определеното юрисконсултско възнаграждение следва да бъде прибавена и
заплатената от ищеца държавна такса в общ размер на 300,00 лева и 300,00 лева –
възнаграждения за вещи лица, като съобразно уважената част от исковете ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
сума в размер на 234,82 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците също имат право да искат присъждане на разноски,
съобразно отхвърлената част от иска. Ответниците
доказват разноски в размер на 300,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение,
от която сума ищецът следва да им заплати 206,07 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.Б.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 106,52 лева (сто и шест лева и петдесет и две стотинки) - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. за топлофициран имот, находящ се в гр. С., ЖК „Д.- 2“, бл. ., вх. „В“, ап. ., както
и сума за дялово разпределение в размер на 7,36 лева (седем лева и тридесет и
шест стотинки) и сумата в размер на 30,38 лева (тридесет лева и тридесет и осем
стотинки) - законна лихва за забава за периода от 15.09.2015 г. до 26.07.2017
г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска –
13.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
сумата, претендирана като главница за разликата между
сумата от 106,52 лева (сто и шест лева и петдесет и две стотинки) до пълния
предявен размер от 351,86 лева (триста петдесет и един лева и осемдесет и шест
стотинки), за сумата, претендирана за дялово разпределение за разликата между сумата от 7,36
лева (седем лева и тридесет и шест стотинки) до пълния предявен размер от 20,16
лева (двадесет лева и шестнадесет стотинки) и за мораторна
лихва за забава за разликата между сумата от 30,38 лева (тридесет лева и
тридесет и осем стотинки) до пълния предявен размер от 88,68 лева (осемдесет и
осем лева и шестдесет и осем стотинки), като погасени по давност.
ОСЪЖДА П.Е.Б., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.“ ЕАД,
с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление ***, сумата от 26,63 лева (двадесет
и шест лева и шестдесет и три стотинки) - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. за топлофициран имот, находящ се в
гр. С., ЖК „Д.- 2“, бл. ., вх. „В“, ап. ., както и сума за дялово разпределение
в размер на 1,83 лева (един лев и осемдесет и три стотинки) и сумата в размер
на 7,60 лева (седем лева и шестдесет стотинки) - законна лихва за забава за
периода от 15.09.2015 г. до 26.07.2017 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на иска – 13.09.2018 г. до окончателното изплащане на
сумите, като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата, претендирана
като главница за разликата между сумата от 26,63 лева (двадесет и шест лева и
шестдесет и три стотинки) до пълния предявен размер от 87,96 лева (осемдесет и
седем лева и деветдесет и шест стотинки), за сумата, претендирана
за дялово разпределение за разликата между сумата от 1,83 лева (един лев и
осемдесет и три стотинки) до пълния предявен размер от 5,04 (пет лева и четири
стотинки) и за мораторна лихва за забава за разликата
между сумата от 7,60 лева (седем лева и шестдесет стотинки) до пълния предявен
размер от 22,16 лева (двадесет и два лева и шестнадесет стотинки), като погасени
по давност.
ОСЪЖДА Б.Е.Б., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.“ ЕАД,
с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление ***, сумата от 26,63 лева
(двадесет и шест лева и шестдесет и три стотинки) - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2016 г. за топлофициран имот, находящ се в гр. С., ЖК „Д.- 2“, бл. ., вх. „В“, ап. .,
както и сума за дялово разпределение в размер на 1,83 лева (един лев и
осемдесет и три стотинки) и сумата в размер на 7,60 лева (седем лева и
шестдесет стотинки) - законна лихва за забава за периода от 15.09.2015 г. до 26.07.2017
г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска –
13.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
сумата, претендирана като главница за разликата между
сумата от 26,63 лева (двадесет и шест лева и шестдесет и три стотинки) до
пълния предявен размер от 87,96 лева (осемдесет и седем лева и деветдесет и
шест стотинки), за сумата, претендирана за дялово
разпределение за разликата между сумата от 1,83 лева (един лев и осемдесет и
три стотинки) до пълния предявен размер от 5,04 (пет лева и четири стотинки) и
за мораторна лихва за забава за разликата между
сумата от 7,60 лева (седем лева и шестдесет стотинки) до пълния предявен размер
от 22,16 лева (двадесет и два лева и шестнадесет стотинки), като погасени по давност.
ОСЪЖДА З.Б.Б.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, П.Е.Б., с ЕГН: **********, с адрес: *** и
Б.Е.Б., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление *** сумата от 234,82 лева (двеста
тридесет и четири лева и осемдесет и две стотинки) – направени разноски по
делото.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на З.Б.Б., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, П.Е.Б., с ЕГН: **********, с адрес: *** и Б.Е.Б.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 206,07 лева (двеста и шест лева и
седем стотинки) – направени разноски по делото.
Решението е постановено при
участието на третото лице – помагач на страната на ищеца - „Б.“ ООД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.