Р
Е Ш Е
Н И Е № 200
гр.П., 18.12.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поповският районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и
първи ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А., като разгледа докладваното от с ъ д и я та
НАХД № 231 по описа за 2018 г. на
ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е
образувано по жалба на С.И. ***,
действаща чрез пълномощника си адв.** Н. от ТАК, против
НП № **********/31.08.2018 г. на Директора на Регионална дирекция по горите
/РДГ/ гр.***, с което и на осн. чл.257, ал.2 от ЗГ й е наложено административно
наказание глоба в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/ за това, че „в качеството си на длъжностно лице, упражняващо
лесовъдска практика (удостоверение №
892/10.05.2012 г.),е издала позволително
за сеч № 0402158/ 11.12.2017 г. за отдел 182 подотдел „а“, землище с.Е., общ.П.,
обл.Т., с което е разрешила провеждането на гола сеч
в акациево насаждение с участието на дървесен вид цер, който не е разрешен за
отсичане при този вид сеч. Нарушението е извършено на 11.12.2017 г. в гр.П.,
ул.“М.М.“№**, ДЛС „Ч.Л.“, а е открито на 01.06.2018
г. от служители на РДГ-*** при извършена комплексна проверка в ТП ДЛС“Ч.Л.“ с
участието на служители от ТП ДЛС „Ч.Л.“ – нарушение по чл.257,ал.2 от Закона за горите /ЗГ/, във връзка с чл.32,ал.3 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в
горите /НСГ/.
В жалбата се оспорва извършеното нарушение като подробно се развиват подробни
доводи свързани преди всичко с твърдения за погасяване на отговорността по
давност. Сочи се, че е изтекъл срокът по чл.34,ал.1 от ЗАНН, тъй като още към
11.12. 2017 г. за ИАГ, респ. Директора на РДГ *** е било известно съществуването на издаденото
от жалбоподателя позволително за сеч, поради което 3-месечният срок за издаване
на АУАН е изтекъл на 11.03.2018 г. Наред с това се посочва, че в случая
позволителното за сеч съответства на утвърдения ГСП, който жалбоподателя
стриктно е спазил. В с.з. жалбоподателят редовно призован, не се явява,
представлява се от надлежно упълномощеният защитник адв.А.Н.
от ТАК, която поддържа жалбата на заявените в нея основания, ангажира
допълнителни доказателства и пледира за отмяна на издаденото НП като
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна – Директорът на РДГ *** Е.Г. се явява лично и чрез ст.юк **** оспорва жалбата и пледират за потвърждаване на
издаденото НП, представят се писмени бележки.
Районна прокуратура П., уведомена съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпраща представител
в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 от ЗАНН и е процесуално допустима. Жалбоподателят инж.С.И. К. заемала длъжността
„Заместник-директор“ в ТП ДЛС“Ч.Л.“ П. /допълнително споразумение към трудов
договор, л.81/ и била лице, упражняващо лесовъдска практика, съгласно
удостоверение № 892/10.05.2012 г. /справка л.26/. Съгласно Заповед № 168/15.09.2016
г. /приложена л. 85/ и съгласно т.3 от Заповед № 170/19.09.2016 г. /приложена л.82-л.84/ й били възложени
конкретни задължения свързани с издаване на позволителни за сеч в горските
територии-общинска собственост след оглед на насажденията на терена.
На основание §3,ал.3,т.1 от ПЗР на НСГ специалист лесовъдство в ТП ДЛС“Ч.Л.“
П. изготвил предложение за промяна вида на сечта през 2015 г. в гори,
собственост на Община П. /план-извлечение, л.100/. Видно от направеното
отбелязване, предложението било съгласувано по съответния ред от различни лица,
вкл. и Директора на РДГ ***. Съгласно това предложение било предвидено, че в
отдел 182, подотдел „а“ в землището на с.Е., общ.П. следва да бъде извършена
гола сеч на дървесни видове акация, гледичия и цер. В констативен протокол от
28.09.2015 г. /приложен л.71-л.72/, комисия от РДГ *** разгледала направеното
предложение и предложила на Директора да бъде одобрено, като в т.20 отразила и
извършването на гола сеч в отдел 182, подотдел “а“. С последващ КП от
17.12.2015 г. /приложен л.69/, друга комисия от РДГ *** предложила на Директора
да бъде издадена Заповед за утвърждаване на ГСП на общински горски територии
собственост на Община П., а със Заповед № ГСП-1790/21.12.2015 г. на Директора
на РДГ *** /приложена л.68/ този ГСП бил одобрен.
След получаване на заповедта за утвърждаване на ГСП в ТП ДЛС“Ч.Л.“ П.
бил изготвен технологичен план за землището на с.Т., включващ и отдел 182 „а“ в
землището на с.Е. /приложен л.64/. В него било предвидена гола сеч, но само за дървесен
вид акация. След маркиране на подотдел 182“а“ и одобряване на карнет-опис, на
11.12.2017 г. инж.К. издала позволително за сеч № 0402158 /приложено л.30/, в
което разрешила на „Р.“ЕООД да извърши гола сеч. Посочено било, че сечта се
отнася до дървесни видове „цер“ /едра строителна дървесина 2.0 куб.м/;
„гледичия“ /66 куб. м средна строителна дървесина и 23 куб.м дребна строителна
дървесина/; дърва – от дървесни видове „акация“, „гледичия“ и „цер“, или общо
очакван добив 168 плътни куб.м. Било посочено също, че срокът за провеждане на
сечта е от 14.12.2017 г. до 31.12.2017 г. Сечта била извършена в указания срок,
като с Протокол за освидетелстване на сечище № 0397516/16.01.2018 г. /приложен л.31/
инж.К. и изпълнителят на сечта инж.Д. констатирали на място, че реално НЕ Е
ОТСИЧАН ЦЕР, въпреки разрешеното в позволителното количество 2 куб.м.
Посоченото количество отсечен дървесен вид „цер“ касаел само дърва за огрев, но
не и количества представляващи едра, средна или дребна строителна дървесина.
На 01.06.2018 г. свидетеля инж.Й. Б. съставил КП /приложен л.34-л.38/,
който обхващал периода 07.10.2016 г.-31.05.2018 г. във връзка с извършване на
комплексна проверка от РДГ *** за дейността на ТП ДЛС“Ч.Л.“. В т.5 от КП било
отразено, че след проверка на досието и на място в подотдел 182“а“ било
констатирано, че за насаждението има издадено позволително за сеч №
0402158/11.12.2017 г. Лежащата маса, която следва да се добие е 168 куб.м от
площ на сечището 1.2 ха, докато изпълнителят бил добил 116.85 куб.м лежаща маса
за 1.0 ха. За 2018 г. не било издадено позволително за сеч за преходния остатък
от 0.2 ха, а е издадено позволително за събиране на вършини за площ 0.001 ха. Според
комисията позволителното за сеч било издадено в нарушение на чл.32,ал.2 и ал.3
от НСГ.
Материалите от проверката били изпратени в РДГ ***, като на 16.07.2018
г. в сградата на РДГ *** Ц.К.К., в присъствие на
колегите си свидетелите Д.М. и П.Ж. съставил АУАН на жалбоподателя К. /приложен
л.24/, с който и на осн.чл.36,ал.1 от ЗАНН било поставено началото на
административнонаказателното производство против нея. В показанията си в с.з.
/протокол, л.53-54/ актосъставителя твърди, че преди да състави акта е проверил
всички качени в интернет информационната система на ИАГ документи и по устна
заповед на висшестоящ негов ръководител е съставил АУАН. В съставеният акт К.
отразил, че посредством издаване на позволителното за сеч № 0402158/11.12.2017
г., жалбоподателят К. е нарушила разпоредбата на чл.257,ал.2 ЗГ,във вр. с
чл.32,ал.3 от НСГ, тъй като е разрешила провеждането на гола сеч в акациеви
насаждения в отдел 182“а“, ведно с провеждане на гола сеч на дървесен вид
„цер“, който не е разрешен за отсичане при този вид сеч. Актът бил предявен на
нарушителя, който се запознал с него и го подписвал с възражение. В 3-дневният
срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН нарушителят депозирал допълнително писмено възражение
по акта /приложено л.19-21/, в което подробно изложил възраженията си,
идентични с тези изложени по-късно и в жалбата. При тези обстоятелства било
издадено и атакуваното в настоящия процес НП № 1811600 328/31.08.2018 г. на
Директора на РДГ ***, връчено на лично на 04.09.2018 г. видно от приложената
/л.16/ разписка.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
показанията на актосъставителя Ц.К.К., свидетелите Д.М., П.Ж., ***, ****, както и от
приложените по делото писмени доказателства. Същата не се оспорва от
жалбоподателя, като се претендира наличие на както на различни по вид, но
съществени процесуални нарушения, довели до цялостното опорочаване на
производството, така и недоказаност по същество на вмененото като извършено
нарушение на ЗГ и подзаконовия нормативен акт.
При така установената безспорна фактическа обстановка, от правна страна
съдът намери, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА,
като същевременно констатира, че обжалваното НП е издадено от компетентен
орган, доколкото съгласно чл.275,ал.1, т.2 от ЗГ НП по закона се издават от „оправомощени от Министъра на земеделието и
храните длъжностни лица от регионалните дирекции по горите”, каквото несъмнено се явява Директора на РДГ гр.***
на когото и съгласно приложената Заповед /л.10/ са предоставени правомощия на
административнонаказващ орган по смисъла на чл.47,ал.2 от ЗАНН. Съдът намира за
основателно възражението на защитата на жалбоподателя свързан с погасяване на
отговорността му по давност. При безспорно
установената в хода на съдебното дирене фактическа обстановка, респ. при
установената начална дата 11.12.2017 г. когато нарушителят инж.К. е бил известен,
то съдът приема, че към датата на съставяне на акта – 16.07.2018 г. е изтекъл
срока за ангажиране на неговата отговорност за соченото нарушение.
Преклудирането на тримесечният срок пряко следва и от разпоредбите на
задължителното за съдилищата ТР №48/28.12.1981 г. по н.д.№ 48/1981 г. на ОСНК–
т.3, където се посочва, че срокът
започва да тече от откриване на нарушителя, с което възниква и съответното
административно-наказателно правоотношение, независимо кой контролен орган е
установил това. Настоящият състав поддържа становището, че разпоредбата на
чл.34, ал.2 от ЗАНН съдържа алтернативни хипотези, което ясно личи от
използваната от законодателя техника чрез посочване на думата „или”. Съгласно чл.156, ал.1,т.7 от ЗГ ИАГ създава и
поддържа информационна система за горските територии и дейностите в тях. Не се
спори, че жалбоподателя като лицензиран лесовъд и лице по чл. 108,ал.1,т.4 от
ЗГ има достъп до създадената информационна система, в която е задължен да
„качва“ информация във връзка с дейността си. Издадените от жалбоподателя
позволително за сеч, респ. протокол за освидетелстване на сечището, в които
всъщност фигурира и дървесния вид „цер“, се ИЗДАВАТ именно чрез интернет базираната ИС на ИАГ,
съгласно чл.61,ал.2 от НСГ. След като позволителното за сеч е било издадено и
публикувано в системата още на 11.12.2017 г., то очевидно още от този момент
нарушението, респ. нарушителя са били известни на контролните органи.
Твърденията на Директора на РДГ *** в с.з., че не им достигат хора, които да
извършат подобна контролна дейност и че реално се проверява не повече от 50 %
от дейността на ТП ДЛС, не почива на разпоредбите на закона и не може да бъде
вменявано в тежест на жалбоподателя. Съгласно чл.2,ал.2 от Устройственият
правилник на регионалните дирекции по горите /обн.,ДВ,
бл.104/ 27.12.2011 г./, РДГ осъществява функциите на ИАГ в определения и район.
Част от задълженията на РДГ е именно и текущия контрол върху горските
територии, и никъде в нормативната уредба съдът не откри обозначение на
процентно или друго съотношение при извършване на подобни проверки. Ето защо
настоящият въззивен състав намира, че 3-месечният срок за съставяне на АУАН не
е спазен, тъй като е започнал да тече от датата на откриване на нарушителя-11.12.2017
г. и е изтекъл на 11.03.2018 г., а АУАН е съставен на 16.07.2018 г. В заключение
следва да се отбележи, че така възприеманото становище на въззивния съд намира
опора и в правната теория, която е категорична
за това, че откриване на нарушителя по смисъла на ЗАНН
означава установяване на физическото, респ. на юридическото лице - автор на
деянието, осъществяващо състав на административно нарушение, а не
осъществяването на контакт между него и актосъставителя или административно
наказващия орган.
Независимо от горепосоченото, основателно се явява
възражението на защитата, че извършването на вмененото нарушение не е доказано по необходимия за това убедителен начин. Ноторно известно е,
че основен
и задължителен елемент от всеки АУАН, респ. всяко НП е „описание на нарушението … обстоятелствата, при които е извършено,
както и на доказателствата, които го потвърждават” (чл.42,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН), като така посоченото се намира в пряка
връзка с разпоредбата на чл.6 от ЗАНН даваща легална дефиниция на понятието за
административно нарушение. Визираните от съда разпоредби са императивни по своя характер и са
насочени към установяване на обективната действителност и участието на лицето, което
се твърди, че е извършило виновно вмененото му нарушение. От установената в
хода на съдебното дирене безспорна фактическа обстановка съдът приема за
недоказано по надлежен и безпротиворечив начин, че жалбоподателят виновно и
умишлено е извършил нарушение по чл.257,ал.2 от ЗГ, във вр. с чл.32,ал.3 от НСГ.
Както вече се посочи и изясни по-горе в мотивите, инж.К. е изпълнявала
длъжността „Заместник-директор“ в ТП ДЛС „Ч.Л.“ П. и като такава е била
служебно подчинена на Директора на предприятието инж.Г.Г..
Съгласно чл.64 от Наредбата - ДГС,ДЛС, както и лицата по чл.108,ал.1,т.4 от ЗГ следва
да водят досие за всяко насаждение, в което се провежда сеч - досие, което
задължително следва да съдържа и документите по чл.52,ал.1,т.2,3 и 4, и по
чл.54,ал.1 ЗГ. Това всъщност са позволителните за сеч, протоколите за
освидетелстване на сечището, опис на превозните билети и т.н. Доколкото всички
тези документи се публикуват във интернет информационната система на ИАГ, то оправомощените за работа с нея длъжностни лица от РДГ ***
несъмнено са имали възможност за достъп до това досие. Част от това досие е и
утвърдения ГСП, който за отдел 128, подотдел „а“ предвижда и извършване на гола
сеч на терена, въпреки, че в него е отбелязано и наличието на дървесен вид цер,
който е забранен за гола сеч. В качеството си на лице по чл.108,ал.1 от ЗГ,
жалбоподателят има задължение да издаде позволително за сеч съгласно чл.52 от
НСГ когато са налице следните документи: 1.утвърден ГСП или програма или
одобрен план-извлечение;2.одобрен карнет опис, удостоверяващ, че насаждението е
маркирано за предвидената сеч, спазени са изискванията на чл.50 /касаещи
маркировката/, и границите на имота с други собственици са трайно обозначени на
терена; 3.одобрен технологичен план за добив на дървесина; 4.копие от документ,
удостоверяващ, че са изпълнени изискванията на чл.181 от ЗГ–за горите, общинска
собственост. Внимателният анализ на многобройните приложени по делото документи
показва, че ГСП е утвърден от ИАГ и позволителното за сеч, което е издала
инж.Караманолева е изцяло съобразено с него, както и с утвърдения от Директора
на ДЛС „Ч.Л.“ П. технологичен план, в който именно е предвидено и осъществяване
на гола сеч и по отношение на дървесен вид цер. Отделно от това следва да се
посочи, че други лица, а не инж.К. са съставили карнет-описа за този отдел,
както и сортиментната ведомост.
При посоченото по-горе и при наличието на йерархична подчиненост спрямо
Директора на ТП ДЛС“Ч.Л.“ гр.П., длъжностното лице инж.К. стриктно е спазила
задълженията си, вменени й по длъжностна характеристика и след като разгледала
приложените документи, тя не е имало право да откаже издаването на позволително
за сеч, тъй като документите са били изрядни. Изпълнението на задълженията й е
въз основа на издадени заповеди от Директора на ТП ДЛС“Ч.Л.“ П. и дори те да са
неправомерни, то доколкото не налагат очевидно за нея престъпление,
изпълнението им само по себе си води до изключване на вината, съгласно чл.16 от НК, към който препраща чл.11 от ЗАНН. Следва да бъде поставен акцент и върху
това, че назначената от Директора на РДГ *** комплексна проверка не е
констатирала нарушението по чл.32,ал.3 от ЗГ, тъй като видно от описанието
направено в т.5 от КП от 01.06.2018 г. /л.36/ длъжностните лица не са
отбелязали подобно нарушение. Такова не са посочили нито в заключението си по
проверката, нито пък са дали някакви предписания в тази насока с оглед бъдещото
му недопускане. Предвид и показанията на актосъставителя в с.з. е очевидно, че
изключително некоректно е търсена допълнителна причина за съставяне на акт на
инж.К., като самият актосъставител заяви в с.з. /л.53 не гърба/ , че не
отговаря за района на гр.П., а за района на ***ска област и в частност гр.С. и
гр.В. Независимо от меко казано некоректното отношение на длъжностните лица от
РДГ *** към колегите им от ДП ДЛС „Ч.Л.“ П. /което сигурно има някакво
обяснение, но то не е предмет на настоящото дело/, следва да се посочи, че дори
да е допуснато нарушение за вида сеч по отношение на дървесния вид „цер“, то
отсичане на такъв дървесен вид не е извършвано. Следователно дори да има
допуснато нарушение, то е с толкова незначителна степен на обществена опасност,
че разкрива белезите на маловажен случай, който е следвало да бъде отчетен от
наказващия орган. Даденото в КП предписание както по отношение на това
нарушение, така и по отношение на всички останали, констатирани при
комплексната проверка, е било напълно достатъчно с оглед недопускането в бъдеще
на други подобни нарушения.
При горепосоченото, съдът прие, че АНО не се е съобразил и със
задълженията си по закон вменени му по силата на чл.52,ал.4 от ЗАНН детайлно да
провери акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост. Ако бе извършил
такава допълнителна проверка и бе отчел аргументираните допълнителни писмени
възражения на нарушителя, Директорът на РДГ *** очевидно би стигнал до съвсем
други правни изводи за недоказаност на вината на посочения като нарушител инж.С.
К. С оглед на изложеното и установената по делото фактическа обстановка, съдът
намира, че от обективна и субективна страна жалбоподателят не е извършил
административното нарушение, за извършването на което е бил санкциониран,
поради което и издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА НП № **********/31.08.2018
г. на Директора на РДГ ***, с което и на осн.чл.257,ал.2
от ЗГ, на С.И. ***,ЕГН-**********,
действаща чрез пълномощник адв. ** Н. ***, със съдебен адрес ***,офис № *, за
нарушение по чл.257,ал.2 от ЗГ, във вр. с чл.32,ал.3 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите
в горите, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 лв.
/хиляда лева/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Търговищки
административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава
дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: