О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………. 04.10.2019г. гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На 04
октомври
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 1636 по описа за 2019 година.
Производството е образувано по
предявена искова молба от „Теленор България” ЕАД, гр. София, против Р.С.А. ***,
с правно основание чл. 422 от ГПК.
СЪДЪТ, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 131, ал.1 от ГПК, е изпратил препис от
исковата молба с приложенията към нея на ответника, като е дал указания на
последния във връзка с упражняване на правата му по ГПК. На ответника е
назначен особен представител, който в законоопределения срок е депозирал писмен
отговор на исковата молба.
Като взе предвид депозираната искова молба и
постъпилия писмен отговор, съдът счита, че с оглед изясняване на делото от
фактическа страна следва да бъдат приети като доказателства приложените към молбата
документи, тъй като същите са относими към спора и са годни доказателствени
средства по смисъла на ГПК. Следва да приложи изисканото ч. гр. д. № 5665/2018г.,
по описа на РС-Стара Загора.
Съдът
счита, че следва да напъти страните към
доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура
по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на
някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на
делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на
становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане
за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да
поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както
и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да
ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Водим от горното и на основание чл.140,
ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като доказателства по делото, представените от ищеца
заверени копия на: Договор за мобилни
услуги от 12.01.2016 г., с приложено Заявление за пренасяне на номер/а в
мрежата на Telenor; Договор за лизинг от 12.01.2016 г. с приложение ценова
листа; декларация –съгласие от 12.01.2016г.; Фактура № **********/10.09.2016 г.; общо
потребление на мобилен/фиксиран номер; Фактура
№ **********/10.10.2016г.; Фактура № **********/10.11.2016г.; Фактура № **********/10.12.2016г.;
Фактура № **********/10.01.2017г.; спогодба от 2018г. между „Теленор България”
ЕАД и КЗП; Общи условия на Теленор България ЕАД.
ПРИЛАГА
по настоящото дело ч. гр. д.№ 5665/2018г.
по описа на РС-Стара Загора.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна
експертиза, която да се изпълни от вещото лице Пламена Стоянова, което след
като се запознае с материалите по делото, направи справка и проверка при
навсякъде, където е необходимо, да представи осем дни преди съдебно заседание
писмено заключение, с копие до страните, в което да отговори на въпроса:
съществува ли неплатено задължение по договор за мобилни услуги от 12.01.2016г.
и в какъв размер?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението, сумата от 150 лв.,
като ЗАДЪЛЖАВА ищеца да заплати
депозита в тридневен срок, от получаване на съобщението, по набирателната
сметка на СтРС.
УКАЗВА
на ищеца, че назначената съдебно счетоводна експертиза се явява необходима за
изясняване обстоятелствата по делото. При неизпълнение на задължението за
внасяне на определения депозит за вещо лице, съдът няма да даде ход на
експертизата, което ще доведе до неизяснена фактическа обстановка.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Ищецът „Теленор
България” ЕАД гр. София, чрез пълномощника си, твърди в исковата молба, че въз
основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу Р.С.А. е образувано ч.гр.д
№5665/2018г., по описа на PC Стара Загоре. Против длъжника е издадена Заповед
за изпълнение за парично задължение в размер на 631.96 лв. за незаплатени
далекосъобщителни услуги.
Във връзка
с връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, ищецът предявява на основание чл. 422, във вр. с
чл. 415 ГПК иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение
до размера на 100.96 лв., която сума представлява цена на потребени и
незаплатени мобилни услуги.
Наред с
установителния иск по чл.422 ГПК и при условията на обективно кумулативно
съединяване с исковата молба ищецът предявява и осъдителни искове срещу
ответника за плащане на договорна неустойка в размер на 119.97лв., както и
неплатени лизингови вноски в размер на 77.87 лв.
Излага
следните факти: По повод Договор за мобилни услуги от дата 12.01.2016г.,
сключен за мобилен номер 0882/253587 по програма Резерв Стандарт 39.99лв.,
ответникът Р.С.А. е абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги „TEЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД с абонатен номер № ********* за уговорения срок на действие на
предпочетената абонаментна програма до 12.01.2018г. От същата дата абонатът е
сключил и Договор за лизинг за титулярния мобилен номер, с който абонатът е
взел на изплащане мобилно устройство марка TELENOR модел SMART II BLACK,
посредством 23 месечни вноски, в размер на 5.99 лв.
По силата
на сключените договори, ответникът е ползвал предоставяните от дружеството
мобилни услуги, като потреблението за мобилен номер 0882/253587 е фактурирано
под абонатен номер № *********. За потребените от абоната-ответник услуги за
периода от 10.08.2016 г. до 09.01.2017г. Теленор е издал следните фактури с
абонатен номер № *********.
- фактура №**********/10.09.2016. за отчетения
период на потребление 10/08/2016- 09/09/2016. с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 33.12лв /с ДДС/, от които: 12.49лв./
ез ДДС/ за месечен абонаментен план Резерв Стандарт; 10,00лв./без ДДС/ за Други
услуги с добавена стойност; 0,12лв./без ДДС/ за Кратки текстови съобщения
(SMS); и 5,99лв. за лизингова вноска.Дължимата сума била платима в срок
25/09/2016. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания
мобилен номер;
- фактура № **********/10.10.2016. за
отчетения период на потребление 10/09/2016- 09/10/2016, с начислена за периода
сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 46.13лв. /с ДДС/. Дължимата
сума била платима в срок 25/10/2016. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер;
- фактура №**********/10.11.2016. за отчетения
период на потребление 10/10/2016- 09/11/2016. с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 20.98лв. /с ДДС/, от които:
12.49лв./без ДДС/ за месечен абонаментен план Резерв Стандарт; и 5,99лв. за
лизингова вноска. Дължимата сума била платима в срок 25/11/2016. Към фактурата
е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Абонатът е
потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 99.97 лв., фактурирани
за три последователни отчетни месеца - за месец 08/2016г., месец 09/2016г. и за
месец 10/2016г. Към всяка от фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана
справка от потреблението на ползвания номер.
С Кредитно
известие №**********/10.12.2016. за извършена корекция по дълга, като била
сторнирана сумата в размер на -5,00лв./с ДДС/ за върнати на абоната
пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, била начислена и дължимата
лизингова вноска в размер на 5.99 лв., като бил отразен незаплатения баланс в
размер на 99.97 лв., за предходните три отчетни периода. При това положение, задължението
за плащане възлизало на 100.96лв.
Поради
неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги на стойност 100.96лв., на основание чл. 75, вр.с ял. 196, в)
от ОУ, Теленор прекратил едностранно
индивидуалния договор за ползвания абонамент и издал по абонатен номер №
********* на дата 10.01.2017г. крайна фактура №********** с начислена обща сума
за плащане в размер на 631.96 лв. Начислената сума представлявала сбор от
незаплатения от абоната-ответник остатък, в размер на 100.96 лв. за
задълженията по предходните фактурирани периоди, начислена неустойка за
предсрочно прекратяване, в размер на 453.13 лв., както и незаплатени лизингови
вноски, в размер на 77.87 лв.
Датата на
деактивация на процесния абонамент била 30.11.2016., като същата се генерирала
автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано
плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в
месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на
действие на ползвания абонамент.
Неизпълнението
на ответника обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната
отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.11 от
индивидуалния договор за мобилни услуги, като начисли в крайната издадена
фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Изричната
договорна клауза предвиждала, че в случай на прекратяване на настоящия договор
през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него по
вина или инициатива на Потребителя, последният дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за
всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.
Към
настоящия момент, предвид постигнато споразумение с Комисия за защита на
потребителите, дължимата неустойка била
в размер на три стандартни за ползваната програма месечни абонаментни такси,
или дължимата неустойка по програма Резерв Стандарт 39.99лв. била в общ размер
на 119.97лв. /3x39.99лв - 119.97лв/.
Освен
това, поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и преустановяване на
предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към
лизинговите договори дължимите месечни вноски за предоставеното на абоната устройство
марка TELENOR модел SMART II BLACK, били предсрочно изискуеми.
Съгласно
чл.3(2) от договора ЗЕ лизинг, сключен към абонамента за мобилен номер
0882/253587, „Месечните лизингови вноски се фактурирали от лизингодателя и
заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане
на задълженията на лизингополучателя, в качеството му на абонат на мобилни
услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива
услуги и Общите условия на „Теленор България" ЕАД.
При
сключване на процесния договор била посочена предпочетена дата на фактуриране
на услугите 10-то число от месеца. Така, падежът на лизинговите вноски бил
указания в месечните фактури срок за заплащане на фактурираните услуги.
Поради
неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължимите към
оператора месечни плащания, по вина на абоната, индивидуалният му абонамент за
ползвания мобилен номер бил прекратен. Дължимите след месец 01/2017г. лизингови
вноски били обявени за предсрочно изискуеми, като била издадена крайната
фактура № **********/10.01.2017г., съгласно уговорения погасителен план, както
следва:
За
устройство марка TELENOR, модел SMART II BLACK, взето във връзка с мобилен
номер 0882/253587, се дължала цена, в размер на 77.87 лв., след месец 01/2017г.
Съответно периодът, за който били дължими предсрочно изискуемите лизингови
вноски, е от м. 01/2017г. до м.12/2017г.
Като
абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД Р.С.А. се е съгласила и е приела Общите Условия на Оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от
Общите Условия, Теленор имал право да получава в срок всички плащания, дължими
от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71
„Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в
срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока,
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването
й". Незаплащането в срок на издадените от ответницата „При неспазване на
което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има
право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т.
196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да
откаже сключване на нов договор с него”.
Съгласно
сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения, описани
в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния
договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна
част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от
момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния
договор били в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни
услуги.
Сочи, че при
неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение.
В
конкретният случай ответникът Р.С.А. е подписала договор за услуги с мобилния
оператор, ползвала е мобилен номер 0882/253587 и не е изпълнила задължението си
по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си
поведение е изпаднала в забава. Издадени били фактури, неплатени в срок.
Ищецът
моли съдът да постанови Решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника Р.С.А., че дължи вземане, в размер на 100.96лв за незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен номер № ********* за периода от 10.08.2016
г. до 09.01.2017 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата.
Да осъди
ответника Р.С.А., да му заплати сума в размер на 119.97 лв., представляваща
начислени договорна неустойка за неизпълнение в размер на три стандартни за
ползваната програма месечни абонаментни такси.
Да осъди
ответника Р.С.А., да му заплати сума в размер на 77.87 лв., представляваща
незаплатени лизингови вноски за периода от м.01/2017г. до м.12/2017г., съгласно
Договор за лизинг от 12.01.2016г. за мобилен номер 0882/253587 с абонатен номер
№*********.
Претендира
за разноските в настоящото исково производство, представляващи доплатена
държавна такса и адвокатски хонорар.
Назначения
на ответницата Р.С.А. особен представител адв. Г. ***, е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на иска.
Относно
предявения осъдителен иск за неустойка, счита, че ищецът не е изложил
обстоятелства относно дължимостта й. Отделно от това, ответницата се явявала
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, с оглед на което следвало да
се ползва от защитата, предвидена в ЗЗП. Съобразявайки данните по делото, моли,
съдът да приеме, че неустоечната клауза от Договора за мобилни услуги следва да
бъде квалифицирана като неравноправна клауза, с оглед наличието на предпоставките,
визирани в чл.143, т.5 от ЗЗП.
Цитира практиката
на Европейския съд по Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета относно неравноправните
клаузи в потребителските договори.
Сочи също,
че предвидената неустойка не е индивидуално уговорена (за справка чл.146, ал.2
от ЗЗП) и след като потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието й, предвидените неустойки в договора стават нищожни. Моли, съдът
да приеме клаузите за неустойка за нищожни, а от там да отхвърли иска, с който
са предявени.
Взема
становище по представените от ищеца доказателства. Прави доказателствени
искания, като моли да бъде обезсилена издадената Заповед № 3268/09.11.2018г. по
ч.гр.д. № 5665/2018г. по описа на РС-Стара Загора, за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 631.96лв., за която липсват
доказателства за предявен установителен иск.
Молбата
към съда е да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения
установителен иск, обективно съединен с осъдителни искове. Претендира за направените
по настоящото производство разноски.
От изложените в исковата молба
обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.422 от ГПК, вр.
чл. 79, ал.1 от ЗЗД. Искът е установителен по своя характер и има за предмет
съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№ 5665/2018г.,
по описа на РС-Стара Загора, съществува. В тежест на ищеца е да
докаже при пълно и главно доказване иска си по основание и размер - сключването
на процесния договор, както и че е изправна страна по договора, а ответникът не
е изпълнил задължението си по него.Съдът указва, че в това производство
допустимо се явява предявения установителен иск да е в по- малък размер от
този, за който е налице издадена заповед за изпълнение по чл. 410 и сл. от ГПК.
Допустимо се явява и обективното съединяване на предявените от ищеца осъдителни
искове.
УКАЗВА на страните по делото за възможността им да уредят взаимоотношенията
помежду си, чрез алтернативни средства за разрешаване на спорове – медиация,
както и чрез постигане на спогодба относно всички имуществени и неимуществени
взаимоотношения.
УКАЗВА
на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не
е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен
отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно
заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на
страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с
писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост
и право на това.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 02.12.2019г.
от 13.40ч., за която дата да се призоват страните и вещото
лице.
Препис от определението да се връчи на
страните. На ищеца да се връчи препис от писмения отговор на ответника.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: