МОТИВИ към присъдата по НЧХД
№ 136
по описа на С. районен съд за 2020г.
Наказателното производство е образувано по тъжба на И.Р.И.
*** против П.Г.А. с обвинение за извършено спрямо тъжителя престъпление по
чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК и срещу С.Г.Д. с обвинение за извършено по
отношение на тъжителя престъпление по чл.130 ал.2 вр. чл.20, ал.2 НК. Предвид
предоставеното от закона правомощие съдът да даде правната квалификация на
деянието въз основа на описаните от частния тъжител факти в обстоятелствената
част на тъжбата, обвинението и срещу втория подсъдим С.Г.Д. е квалифицирано по
чл.130 ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК (отразено и в съдебния протокол от 03.07.2020г.).
Повдигнатото срещу всеки от двамата подсъдими обвинение
е за това, че на 01.01.2018г. около 05.00ч. в с.В., общ.С., обл.С., всеки от
тях, в съучастие като съизвършител, е причинил лека телесна повреда на И.Р.И. ***,
ЕГН **********, изразяваща се в контузия на главата, умерено изразена
церебрастенна симпотматика, счупване на носа, състояние след мануална репозиция
на носните кости, хематом в областта на носа, лява буза, горна устна, долен ляв
клепач, кръвонасядане на кожата на носа и лицето, разкъсно-контузна рана на
горната устна, контузия на горен ляв централен резец и на долен десен латерален
резец с отчупване на части от режещите им ръбове, които наранявания са
обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Частният тъжител е конституиран в наказателното
производство в качеството и на граждански ищец. За съвместно разглеждане е
приет предявения от него срещу подсъдимия П.Г.А. граждански иск, с правно основание чл.45 ЗЗД, за сумата 6000 лева, претендирана като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата, както
и предявения срещу подсъдимия С.Г.Д. граждански иск, с правно основание чл.45 ЗЗД, за сумата 1000 лева, претендирана
като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното изплащане
на сумата. Претендират се и разноски по делото.
Повереникът на частния тъжител поддържа обвинението и
посочва, че данните за нанесените по тъжителя удари са възпроизведени от
свидетелите така, както са се случили нещата, а животът на пострадалия се е
променил коренно поради причина, че вече не може да бъде професионален спортист
и в здравословно отношение му е останало затруднено дишане и запушен нос. Обръща
внимание на обстоятелството, че прокуратурата е прекратила делото като е счела,
че не е налице средна телесна повреда, и излага доводи в тази насока. Счита, че
е налице установеност на причинно-следствената връзка между нанесения от подс.А.
удар в носа на пострадалия и ударите от подс.Д. с причинените на частния тъжител телесни поражения. Пледира за
постановяване на осъдителна присъда за всеки от двамата подсъдими, в
съответствие с волята на частния тъжител двамата извършители да бъдат наказани,
и за уважаване на предявените претенции за обезщетение.
Защитникът на двамата подсъдими – адв.Х. изразява
позиция за несъответствие на изложените в тъжбата обстоятелства с обективното
фактическо положение. Счита, че не може да се дава вяра на свидетелските
показания предвид изпития алкохол от всички присъствали в Новогодишната нощ,
като визира, че е налице и разминаване в показанията на някой от свидетелите,
депозирани при първоначалното разглеждане на делото и по настоящото съдебно
производство. Акцентира, че единствено обективни са показанията на св.А. за
това, че поводът за масовото сбиване е било поведението на И.И., тъй като само тя
е била трезва. Излага вижданията си по отношение счупването на носа, като коментира
и физиката на пострадалия и естеството на упражнявания от него спорт –футбол.
Намира обвиненията за недоказани по категоричен и несъмнен начин и моли
подсъдимите да бъдат признати за невинни, а гражданските искове – отхвърлени, с
възлагане на направените по делото разноски на частния тъжител.
В първото съдебно заседание на 11.06.2020г.
подсъдимият А. и подсъдимият Д. се явяват лично и завяват, че разбират
разяснените им от съда права, които имат в наказателния процес. Във второто
заседание на 03.07.2020г. подс.А., който се явява, дава частични обяснения
досежно възникване на конфликта с тъжителя И.. В последното по делото съдебно
заседание на 01.10.2020г. защитникът адв.Х. прави изрично изявление, че
неявяването на подзащитните му няма да препятства разкриването на обективната
истина по случая и визира, че е съгласуваната линия на защита с тях е същите да
се ползват от правото си да не дават обяснения по обвинението.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните, въз основа на закона и по вътрешно
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 31.12.2017г. вечерта, в къща за гости – вила „Р.“
в с.В., общ.С., обл.С. се събрали да отпразнуват настъпването на Новата 2018г.
година частният тъжител И.Р.И., свидетелите П.В., К.П., Д.Р., В.Н., Г.Г., И.Т.,
Г.Т., А.А.. Последната към него момент била приятелка на подс.С.Д., поради
което и същият бил поканен да бъде на празненството.
След 00.00ч., вече на 01.01.2018г., подс.Д.
пристигнал във вилата, придружен от подсъдимият П.А., с когото са втори
братовчеди. Присъстващите се събрали на маса, звучала музика, някои от лицата
били в механата, други навън. По някое време, вече в сутрешните часове след
04.00ч. към 05.00ч., св.В.Н. отишъл до тоалетната, където заварил подс.А..
Помежду им възникнал конфликт, св.Н. ударил шамар на подсъдимия, скарали се. Двамата
се върнали в залата, като подс.А. седнал до масата. Между него и тъжителя И.
била седнала св.А.. Св.Н. отишъл от страната на подс.П.А. и му се извинил за
постъпката, като помежду им се провел кратък разговор. Тъжителят решил, че
подс.А. заплашва св.Н., станал прав и с лице към подсъдимия и му казал да не
говори така на приятеля му В.. Усетило се напрежение помежду им, поради което св.А.
решила веднага да извика намиращия се отвън подс.Д., за да не се случи нещо. Станала
от масата и отишла до врата на залата, за да излезе. В същия момент подс.П.А.
станал и нанесъл силен удар с юмрук в лицето на тъжителя И., в областта на носа
му, при което тъжителят паднал на земята. Двамата се сдърпали и се сборичкали.
През това време подс.Д., извикан от св.А., влязъл в помещението, като преди
това навън с него провеждал разговор св.В.Н.. При влизането си видял подс.А. с
тъжителя на пода в схватка и извикал “Какво правите с братовчед ми!“, като през
същото време св.В., св.Г. и св.Р. се опитвали да отдръпнат подс.А. и тъжителя
едни от друг. Подсъдимият Д. налетял с юмруци върху намиращия се на земята тъжител
И. и започнал да нанася удари отгоре му, като го удрял и по главата. Останалите
свидетели успели да разтърват биещите се и след като тъжителят И. станал от
земята видели, че носът му е разкървавен и изкривен, бил подут и имало
посиняване, като продължавала да тече кръв. След като се възприел в този вид,
тъжителят се разгневил и се разразил конфликт с подс.Д., но извън помещението,
който останалите свидетели успели да потушат. След това пострадалият бил
отведен с линейка в Спешния център за медицинска помощ в гр.С..
При извършените на 01.01.2018г. преглед и рентгенография
се установило, че на тъжителя И. е причинена тежка фрактура на носовите кости и
размествания, като направения от д-р В. опит за корекция на място бил
неуспешен. Поради това тъжителят бил насочен да потърси спешно специализирана
помощ в лицево-челюстна хирургия. Тези констатации били отразени в издаденото
медицинско направление от 01.01.2018г. от д-р Я. В.. На 02.01.2018г.,
пострадалият И. посетил лицево-челюстен хирург в гр.В. – д-р Л., който
констатирал, че са налице множество фрактури на носните кости с изместване на
носа вдясно до 1 см., извършил мануална репозиция с фиксация с лекопласт, и
насочил И. за медицинско освидетелстване. На 03.01.2018г. съдебният медик д-р И.
отразил в издаденото СМО № 2131/2018г.,
че на лицето са били причинени контузия на главата, умерено изразена
церебрастенна симпотматика, счупване на носа, състояние след мануална репозиция
на носните кости, хематом в областта на носа, лява буза, горна устна, долен ляв
клепач, кръвонасядане на кожата на носа и лицето, разкъсно-контузна рана на
горната устна, контузия на горен ляв централен резец и на долен десен латерален
резец с отчупване на части от режещите им ръбове.
В рамките на образуваното ДП № 1886 ЗМ-230/2018г. на РУМВР-С., пр.пр. № 27/2018г. на Районна прокуратура – С., за
извършено престъпление по чл.129, ал.1 вр. ал.2 НК, за причинена на И.Р.И.
средна телесна повреда, била назначена и респ. изготвена съдебно-медицинска
експертиза № 25/2018г. от
проф. д-р Д. Р. – началник на Клиника по съдебна медицина и д-р Г. И. –
специалист по УНГ, двамата специалисти при МБАЛ „Света Марина“ АД гр.В., чието
заключение било, че механичните увреждания, касаещи носа, са довели до
затруднено носно дишане, намалено двустранно, което се явява постоянно общо
разстройство на здравето, неопасно за живота. По отношение на неефективното
наместване на счупените носни фрагменти, са установили, че се дължи на
обективна невъзможност за пълно и добро наместване поради тежестта на
счупването – многофрагментно и с размествания. В допълнителната експертиза същите
специалистите са отразили, че направената на пострадалия И. операция била много
добре изпълнена, което е довело до възстановяване на носа и външния му вид, въпреки
тежкото счупване на носните кости. Подчертали, че е необходимо да се поясни, че
описаните множество травми, получени от И.И. при инцидента, доказват нанасянето
на сериозни удари в засегнатите области.
При разговор със св.П.В., след процесната датата,
тъжителят И. му казал, че е зле и не може да диша през носа, което споделил и
на св.Н., че има проблем със синусите след операцията. Този свидетел лично
възприел, че пострадалият имал счупен зъб и насинявания по ребрата, както и че
носът му останал малко крив.
Поради преценката на прокуратурата, че увредата не е
толкова тежка, че да се квалифицира като средна (въпреки експертните становища,
че единствено оперативната интервенция е довела до правилното зарастване на
натрошените кости и съответно до възможността лицето да може да диша), воденото
наказателно производство е било прекратено. В рамките на образуваното
наказателно от частен характер дело е назначена Съдебно-медицинска експертиза
по писмени данни № 1461/08.10.2019г.,
чието заключение визира, че в резултат на процесния инцидент на пострадалия И.
са били причинени следните увреждания - контузия на главата, умерено изразена
церебрастенна симпотматика, счупване на носа, състояние след мануална репозиция
на носните кости, хематом в областта на носа, лява буза, горна устна, долен ляв
клепач, кръвонасядане на кожата на носа и лицето, разкъсно-контузна рана на
горната устна, контузия на горен ляв централен резец и на долен десен латерален
резец с отчупване на части от режещите им ръбове, които са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. За механизъм на тяхното
получаване е посочено, че е вследствие на удари с/или върху твърди тъпи/тъпоръбести
предмети и повърхности с ограничена удряща повърхност, каквито – според
поясненията на вещото лице пред съда, са удари с юмруци и ритници в областта на
главата.
От заключението на допълнително назначената СМЕ №
1599/20.08.2020г., се установява,
че при счупване на носните кости, без да
се разместят фрагментите, след периода на зарастване, спадане отока на лигавицата и
спиране на кървенето от нея, обикновено следва възстановяване на проходимостта
на носните ходове. Във връзка с тази констатация вещото лице прави изрични
пояснения пред съда, че при процесния случай, поради счупване костите на носа
на тъжителя на много фрагменти (малки частици), единственият способ да се
възстанови дишането през него е била оперативната интервенция, като без нея
деформацията на носа е щяла да остане, да има промяна във визията на самия
човек, затруднено дишане и усложнения при тази функция, свързана с жизнените
процеси. По отношение оплакванията на тъжителя за трудности при дишането вещото
лице пояснява, че за да се отграничат същите като такива от субективен характер
и като обективно състояние, е необходимо извършване на образно изследване
(каквото не е било направено), което да фиксира какво е реалното състояние след
операцията – дали има фрапираща промяна в положението на междуносната преграда
и в конфигурацията на двата носни хода, които да дадат обяснение за налично
затруднение при носовото дишане, или същото се дължи на субективни усещания на
пострадалия.
Фактическа обстановка съдът намира за установена при
обсъждане и анализ на частичните обяснения на подс.А., от показанията на св.В.Н.,
св.П.В., св.А.А., св. Г.Г., св. Г.Т., прочетените по реда на чл.281, ал.1, т.2
и т.4 НПК показания на св.П.В. и тези на св. К.П. и Д.Р., надлежно приобщени
към доказателствения материал, съпоставени помежду им, както и с приетите по
делото писмени доказателства, проследени едни спрямо други като хронология и
логическа взаимовръзка досежно правнозначимите моменти.
Фактът за причинените на частния тъжител телесни увреждания
е установен по несъмнен начин, видно от официално закрепените при първите
прегледи на 01.01.2018г. и на 02.01.2018г. данни досежно счупването на носа,
както и от данните, фиксирани от съдебния медик, като вид и характер, възприел
ги лично при прегледа на 03.01.2018г. и залегнали впоследствие в СМЕ, ценена
като годно доказателство. Тези констатации съответстват изцяло на пряко
възприетите от св.Н. физически наранявания по тъжителя – подути нос и устни и
кървене в областта на лицето, непосредствено след издърпването на подс.А. и
подс.Д. от намиращия се на земята тъжител, еднопосочни с показанията на св.В. и
св.Г., че И. е имал кръв по носа, от същия е шуртяла кръв, с надут нос и видимо
изкривен, което изкривяване е било възприето и от св.А. след преустановяване на
боя. Тези показания кореспондират и с показанията на св.П., че носът на И. е
бил счупен, тъй като бил крив и имало кръв, което било възприето от него,
когато тъжителят се изправил от земята, като изкривяването на носа е било
възприето като видимо и от св.Р. малко по-късно след приключване на физическия
конфликт.
Предвид съответствието в централните по случая
моменти в показанията на визираните свидетели и взаимното им допълване като
хронология и последователност на разигралите се събития, съдът ги цени като
достоверни. Същите, съпоставени и с установените от съдебния медик контузии на
главата на частния тъжител, с умерено изразена церебрастенна симпотматика, кръвонасяданията
на кожата на лицето и носа му, хематомите по лицето, обхванали левия клепач,
лявата буза, горната устна, разкъсно-контузната рана по горната устна, нараняванията
и счупването на части от режещите ръбове на зъбите - горния ляв централен резец
и на долен десен латерален резец, фиксират, че всички телесни наранявания на
пострадалия, ведно със счупването на носа, са получени по време на процесния
конфликт.
Авторството на осъщественото спрямо частния тъжител
физическо посегателство от страна на двамата подсъдими съдът приема за доказано
по несъмнен начин. В тази насока са съпоставени показанията на св.Р., видял
пряко подс.А. да удря И. по лицето с юмрук, който първоначален удар от подс.А. по
тъжителя и последвалото сбиване между тях е било видяно и от св.Г., подкрепено
и от показанията на св.П.В., че се опитвали да разтърват И. и П., които били в
схватка и като започнал боя подс.П.А. ударил тъжителя И.. Тези данни са в пълен
синхрон и с показанията на св.К.П., възприел непосредствено, че когато тъжителя И. и подс.А.
застанали лице в лице „П. удари И.“ и станало сборичкване между двамата. Този
свидетел възприел и влизането на подс.Д. в залата, нахвърлянето му върху
пострадалия и нанасянето на удар в главата му. Последното кореспондира с показанията
на св. В.Н., също непосредствено видял, че подс.С.Д. раздавал юмруци, които И.
получавал, защото бил на земята.
Визираните показания очертават едновременната
деятелност на подсъдимите по нанасянето на ударите по главата и тялото на
пострадалия, при мълчалив синхрон в действията им, без изрична предварителна
съгласуваност, което фиксира съучастническия характер на извършеното от тях
физическо посегателство под формата на съизвършителство. Категорично е
отграничен ударът на подс.А. с юмрук в носа на тъжителя И., вследствие който последният
е залитнал и се е сборил с подсъдимия на земята. Последвалите след това удари
от всеки от двамата подсъдими по тъжителя са довели до констатираните физически
увреди по него като общ резултат. Категорична е позицията на вещото лице,
изготвило СМЕ и допълнението към нея, че за счупването на ръбовете на горния
централен ляв зъб и на долния десен зъб, е необходима силна кинетична енергия за
въздействие върху повърхността им предвид здравата структура на зъбите и зъбния
емайл, което счупване се получава при нанесен силен удар в областта на
челюстта. Именно при такъв удар се стига до протриване между режещите
повърхности на зъбите от горната и долната зъбна редица, водещо до откършване
на парченца от режещите ръбове, като конкретизира, че за това е нужен само един
удар или един ритник в посочената лицева област. Тези пояснения, обсъдени и с
експертното становище пред съда, че при удар в носа или в горната част на
лицето е невъзможно да се получи визираното по-горе нараняване на зъбите,
очертават по безспорен начин, че след удара в носа е имало последващ/и удари отново в лицето на тъжителя, които
същият е получил вече при съвместната деятелност на двамата подсъдими.
При така изясненото, на база анализа на
доказателствения материал, съдът намира, че от обективна и субективна страна
всеки от двамата подсъдими е осъществил състава на престъплението по чл. 130,
ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК.
От обективна страна деянието на подс.А. и на подс.Д.
е намерило израз в осъществяване на съгласувани между тях действия по нанасяне
на удари със сила по главата и тялото на пострадалия И., довело до причиняване
на лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата, умерено изразена
церебрастенна симпотматика, счупване на носа, състояние след мануална репозиция
на носните кости, хематом в областта на носа, лява буза, горна устна, долен ляв
клепач, кръвонасядане на кожата на носа и лицето, разкъсно-контузна рана на
горната устна, контузия на горен ляв централен резец и на долен десен латерален
резец с отчупване на части от режещите им ръбове, които наранявания са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Съвместните
им действия по прякото нанасяне на физически поражения по тъжителя очертават и
наличието на съучастническата им дейност като съизвършители, при съзнаване на
всеки от тях участието на другия в този процес.
Инкриминираното деянието е осъществено от всеки от
двамата подсъдими умишлено, тъй като са съзнавали общественоопасния характер на
същото, а именно че извършват посегателство спрямо телесната неприкосновеност и
цялост на друго лице и увреждат здравето му, като всеки от тях е искал
съзнателно да причини физически увреждания и страдания.
За извършеното престъпление законът предвижда
алтернативно наказанията лишаване от свобода до две години или пробация, което
редом с чистото съдебно минало на всеки от двамата подсъдими и липсата на
настъпили имуществени вреди от извършеното престъпление, обусловя приложението
на чл.78а, ал.1 НК, предвид което съдът
освободи П.Г.А. и С.Г.Д. от наказателна отговорност, като наложи на всеки от
тях административно наказание „глоба“ от 1500 лева. При определяне размера на
същата съдът отчете особеностите на случая, вида на нанесените увреждания,
еднаквата степен на участие в посегателството, извън първия удар от подс.А.,
очертаваща, че степента на обществена опасност на всеки от тях не е ниска.
Въпреки младата им възраст, същите са били в състояние да контролират действията
си, като сниженото ниво на волевите им задръжки поради употребения алкохол не
се явява извинително обстоятелство за стореното от тях. С оглед постигане
целите най-вече на специалната превенция на наказанието, съдът намира, че така
индивидуализирания му размер се явява адекватен за всеки от подсъдимите.
Предявените срещу всеки от тях граждански искове за
претърпените от пострадалия неимуществени вреди вследствие непозволеното
увреждане спрямо него се явяват основателни с оглед доказаността на
обвинението, чиято съдба гражданскоправната претенция следва, а именно
безспорно установената причинно-следствена връзка между поведението им на
процесната дата 01.01.2018г. и негативното отражение на извършеното върху цялостното
състояние на тъжителя.
Относно размера на претенцията срещу подсъдимия П.А. съдът
прие, че същата следва да бъде уважена в размер от 3000 (три хиляди) лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата, тъй като доказателствата очертават, че тъжителят освен
изпитаните страдания от причинените му уврежданията е изпитал и изключителен
емоционален дискомфорт и неудобство от изменението на визията поради
изкривяването на носа, преживения стрес относно възможността да диша нормално и
да се занимава с активна физическа дейност. В останалата му част до размера от 6
000 лева искът бе отхвърлен като неоснователен поради недоказаност, че
оплакванията за трудности при дишането произтичат от обективното състояние, а
не се дължат само на субективните възприятия на пострадалия, тъй като ново
образно изследване известно време след операцията на носа не е било направено,
за да е възможно да се направи преценка в горната насока.
Гражданският иск срещу подсъдимия С.Г.Д. съдът прие за
основателен в заявения му размер от 1000 лева предвид съпричастността му към причиняване
на вредоносния за тъжителя резултат, като осъди подсъдимия да заплати и законната
лихва, считано от датата на увреждането 01.01.2018г. до окончателното изплащане
на сумата.
Предвид така уважените гражданскоправни претенции
съдът осъди подсъдимия П.А. да заплати сумата 120.00 (сто и двадесет) лева и
подсъдимия С.Д. да заплати сумата 50.00 (петдесет) лева - по сметка на РС-С.,
всяка от които представлява държавната такса върху уважения размер на
съответния граждански иск.
Предвид изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК, всеки от двамата подсъдими бе осъден да заплати на частния тъжител И.Р.И. ***,
ЕГН **********, сумата от по 413.50 (четиристотин и тринадесет лева и петдесет
ст.) лева, представляваща съответната за всеки от тях част от направените по
делото разноски от частния тъжител, както и по 20 лева по сметка на РС-С.
разноски по делото.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: