Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 31

гр. Брезник, 05.05.2017 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Районен съд Брезник гражданска колегия, в публичното заседание на шести април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОМАН НИКОЛОВ

при участието на секретаря М.Г. и прокурора АЛБЕНА ТЕРЗИЙСКА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 34 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производство за лишаване от родителски права по чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК.

Съдът е сезиран с молба, подадена от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Перник, против Ц.В.М. и И.С.М. с искане на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК ответниците да бъдат лишени от родителски права, тъй като без основателна причина трайно не полагат грижи за детето И.И.М., с ЕГН: **********.

Молителят твърди, че с Решение на Районен съд Брезник, детето И.И.М. било настанена в семейството на П.Б.А. за срок от две години.

Сочи, че от извършено социално проучване се установило, че непълнолетната И.И.М. е „дете в риск“ по смисъла на § 1, т. 11, буква „А“ от ДР на ППЗЗДет. и спрямо него били предприети мерки за закрила, тъй като родителите не полагали грижи за детето. Към настоящия момент детето живеело с П.Б.А., която задоволява неговите основни потребности. Молителят излага, че при проучването не били установени роднини, които да декларират съгласие детето да бъде настанено в тяхната семейна среда.

Районна прокуратура Брезник застъпва становище за основателност на иска.

Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Перник е представила социален доклад, от който се установява, майката Ц.В.М. е съжителствала на семейни начала със И.С.М., като от съжителството им е родено детето И.. И.М. заявява, че има силна емоционална привързаност към двете си деца и желае да ги отглежда в своето семейство. Видно от социалния доклад на ЦОП той „отчита факта, че като родителски модел е по-строг, но е сигурен че децата му усещат неговата обич“.

Ц.М. заявява желание да вижда детето си И. въпреки, че в момента ма предаването на малолетната на социалните работници тя остава равнодушна и споделя, че предпочита раздялата да бъде по-бърза, за да няма време да се привърже към детето си.

От социалния доклад се установява, че във връзка с установено насилие върху детето е заведено дело по ЗЗДН от ОЗД – Перник, по което е издадена ограничителна заповед за срок от 18 месеца, който е изтекъл на 13.06.14 г. Заповедта е потвърдена със съдебно решение на РС – Перник. Подаден е и сигнал до РП – Перник и има образувано съдебно производство - наказателно дело. Видно от приложеното от Районна прокуратура Перник уведомление, че по досъдебно производство № 976/2015 г. по описа на 01 РУ ОД МВР гр. Перник, прокурорска преписка № 1254/2015 г. по описа на Районна прокуратура гр. Перник в качеството на обвиняем е привлечен И.С.М. за извършени престъпления по чл. 187 НК и по чл. 142а, ал.4, във връзка ал. 3, предл. 2-ро във връзка с ал. 1 от НК спрямо малолетния му син И. Й. М.. Спрямо бащата е предприет мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 21.06.2016 г. В последствие същият е осъден и изтърпява наказание „лишаване от свобода“. На 15.08.2016 г., в Районен съд Перник е внесен обвинителен акт спрямо И. Й. М. за престъпление по чл. 187 НК и по чл. 142а, ал. 4, във връзка с ал. 3, предл. 2-ро, във връзка с ал. 1 от НК.

С Решение № 95 от 12.09.2014 г. на Районен съд Брезник по гр. дело № 124/2014 г. непълнолетната И.И.М. с ЕГН: ********** е настанена в професионалното приемно семейство на П.Б.А., с ЕГН: ********** с постоянен адрес *** до настъпване на някое от основанията по чл. 29 от ЗЗ детето считано от влизане на решението в сила.

От показанията на И.С.М. дадени в съдебно заседание се установява, че същият от 8 месеца е в Затвора в гр. Бобов дол, като има да изтърпява още 2 години и 4 месеца. Бащата знае, че към момента за И. се грижи П., която е приемен родител на детето. Тя се грижи за детето от три години, от както я настаниха с решение на съда. Заявява, че не иска да бъде лишен от родителски права, тъй като ще изтърпи наказанието си и ще се събере с децата и жената и ще се грижи за тях. Не дава издръжка за детето.

Ц.В.М. заявява също в съдебно заседание, че знае, че дъщеря й И. е в гр. **** в приемно семейство. Не я е виждала от миналата година. Знае, че бащата на детето е в затвора, за побой на малолетното му дете от първия брак, което също е настанено в приемно семейство. Заявява, че И. няма как да живее при нея, защото няма условия, тъй като в къщата където живее няма ток, няма и вода. Счита, че в приемното семейство ще е по-добре. Не се е чувала и виждала с бащата отдавна. Не дава издръжка за детето, тъй като е безработна.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК родителят може да бъде лишен от родителски права, когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето си и не дава издръжка. Лишаването от родителски права константно се възприема от съдилищата като крайна мярка за защита на децата, която следва да се прилага при доказана нужда. Трайното не полагане на грижи за детето и липсата на финансов принос за отглеждането и възпитанието му сочи на противоправно поведение на родителя, създаващо риск за отглеждането и възпитанието на детето. В коментирания случай съдът приема, че е налице именно такова поведение от страна на двамата родители. По делото няма никакви данни след настаняването на детето в приемно семейство, майката да е проявявала интерес от това как и къде детето й се отглежда, как се развива и какви нужди има, като дори и инцидентно не е предоставяла средства за неговата издръжка. Безспорно е установено също е, че бащата И.С.М. изтърпява наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години, като от началото на изтърпяване на наказанието са изтекли само 6 месеца.

 По делото не бяха ангажирани никакви доказателства за наличието на основателна причина, поради която не родителите са изпълнявали дори и в по-ограничен обем родителските си задължения по отношение на детето И..

С оглед на изложените по-горе съображения съдът счита, че в настоящия казус кумулативно са налице визираните предпоставки по чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, изразяващи се в трайно неполагане на грижи за детето и липсата на финансов принос за отглеждането на малолетното дете. Относно наличието на предпоставките за лишаване от родителски права ВКС е имал повод да се произнесе с Решение № 209 от 6.04.2010 г. по гр. дело № 4468/08 г. на ІV Г.О и Решение № 405 от 27.12.2011 г. по гр. дело № 1125/2010 г. на ІV ГО, постановени по реда на чл. 290 ГПК и имащи за цел уеднаквяване съдебната практика. В този смисъл е и Определение № 661 от 01.06.2012 г. на ВКС по гр. дело № 462/2012 г., ІV г.о.

 Съгласно разпоредбата на чл. 134, т. 2 от СК, във всички случаи на лишаване от родителски права съдът следва да определи издръжка на детето, когато такава не е присъдена и мерките относно личните отношения между родителя и детето. Ето защо и независимо от формирания въз основа на установените по делото факти извод, че двамата родители не проявяват никакъв интерес към детето И.М., на същите следва да бъде предоставена възможност да осъществяват и поддържат контакти с него. С оглед на горното, следва да бъде определен режим на лични контакти поотделно между всеки от биологичните родители и непълнолетното дете И.И.М., както следва: майката Ц.В.М. – всяка първа събота от месеца за времето от 10.00 ч. до 16. 00 ч., а бащата И.С.М. – всяка трета събота от месеца за времето от 10.00 ч. до 16. 00 ч.

 При действието на чл. 134, т. 1 от СК съдът ще следва да определи и издръжка на детето И.И.М., тъй като няма данни такава да е присъдена. Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Към настоящия момент МРЗ за страната е в размер на 460.00 лв., с оглед на което минималният размер на издръжката определен от закона е 115 лв. Съдът като съобрази данните по делото, а именно, че родителите нямат постоянни трудови доходи и не е установено месечно в какъв размер реализират такива счита, че всеки един от родителите следва да бъде осъден да заплаща издръжка в определения в закона минимум от 115 лв. месечно, като приема, че е във възможностите на всеки от родителите да реализира доход в размер на МРЗ.

 При този изход на процеса в тежест на родителите Ц.В.М. и И.С.М., ще следва да бъде възложено да заплатят държавна такса по сметка на съда в размер от по 165.60 лв.

Мотивиран от горните съображения, съдът

Р Е Ш И:

ЛИШАВА на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, Ц.В.М., с ЕГН: **********,*** и И.С.М. с ЕГН: **********, в момента изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора в гр. Бобов дол, с постоянен адрес *** от родителски права по отношение на детето И.И.М., с ЕГН: **********, родена на *** г. поради трайно неполагане на грижи и недаване на издръжка за отглеждането й.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 134, т. 2 от СК мерки на лични отношения на майката Ц.В.М., с посочени адрес и ЕГН, с детето И.И.М., както следва: всяка първа събота от месеца за времето от 10.00 ч. до 16. 00 ч.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 134, т. 2 от СК мерки на лични отношения на бащата И.С.М., с посочени адрес и ЕГН, с детето И.И.М., с горните данни,както следва: всяка трета събота от месеца за времето от 10.00 ч. до 16. 00 ч.

ОСЪЖДА на основание чл. 134, т. 1 от СК Ц.В.М., с посочени адрес и ЕГН, ДА ЗАПЛАЩА на непълнолетната си дъщеря И.И.М., с ЕГН: **********, родена на *** г. месечна издръжка в размер на 115 лв. (сто и петнадесет лева), считано от датата на подаване на молбата – 07.02.2017 г. до настъпване на законна причина за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 134, т. 1 от СК И.С.М., с посочени адрес и ЕГН, ДА ЗАПЛАЩА на непълнолетната И.И.М., с ЕГН: **********, родена на *** г. месечна издръжка в размер на 115 лв. (сто и петнадесет лева), считано от датата на подаване на молбата – 07.02.2017 г. до настъпване на законна причина за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Ц.В.М., с посочени адрес и ЕГН, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса по бюджета на Районен съд Брезник върху присъдената издръжка в размер на 165.60 лв. (сто шестдесет и пет лева и шестдесет стотинки).

ОСЪЖДА И.С.М., с посочени адрес и ЕГН ДА ЗАПЛАТИ държавна такса по бюджета на Районен съд Брезник върху присъдената издръжка в размер на 165.60 лв. (сто шестдесет и пет лева и шестдесет стотинки).

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати на Община Перник и Дирекция „СП“ гр. Перник, за вписване лишаването от родителски права, на основание чл. 136 от СК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:__________________