Р Е Ш Е Н И Е260089
гр. Пазарджик, 11.03.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска
колегия, в открито
заседание на четвърти март…………….........………………………
през две хиляди и двадесет и първа година...................
в състав:
Председател: АЛБЕНА
ПАЛОВА
Членове:
ДИМИТЪР БОЗАДЖИЕВ
МАРИАНА
ДИМИТРОВА
при секретаря
Галина Младенова.........…… .и в присъствието на
прокурор……………............…….
като разгледа докладваното от
окръжен съдия
Албена Палова…….…в. гр. дело № 445 по описа
за 2020 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.294 от ГПК. С решение № 25/02.07.2020 г., постановено по гр.д. № 2976/2019 г. ВКС е отменил решение № 140/19.04.2019 г., постановено по в.гр.д. № 804/2018 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд и е върнал същото за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указания по приложение на материалния закон.
Съдът е
сезиран с въззивна жалба от А.В.Д. с ЕГН ********** ***, чрез неговия
процесуален пълномощник против решение
№ 679/18.10.2018 г., постановено по гр.д. № 4738/2017 г. по описа на РС – П., с
което е прието за установено по отношение на А.В.Д., че С.С.Н. с ЕГН **********
***, е собственик на избено помещение № 1 с площ от 5.64 кв.м., обект с
идентификатор 56277.503.85.1.10 по КККР на гр. П. 5, разположен в сграда № 1 в
поземлен имот с идентификатор 56277.503.85, като е осъдил А.В.Д. да предаде
владението на описания имот на С.С.Н.. Осъдил е А.В.Д. да заплати на С.С.Н.
разноски по делото в размер на 540 лева.
Жалбоподателят твърди, че решението на Пещерския РС е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Решението било недопустимо, тъй като А.Д. не бил редовно призован за първото по делото открито съдебно заседание, тъй като призовката била изпратена на адреса на ответника, а не на адреса на неговия процесуален пълномощник.
Решението било неправилно, тъй като не била доказана по безспорен и категоричен начин идентичността на закупеното от С.Н. избено помещение № 1 и заснетия от СГКК като самостоятелен обект с идентификатор 56277.503.85.1.10, обозначен в схемата като склад. Твърденията в тази връзка са, че такъв самостоятелен обект не съществува и не е съществувал към момента на продажбата, въз основа на която ищецът се легитимира като собственик. Наред с това се твърди, че неправилно районният съд е мотивирал своето решение с изготвената пред него техническа експертиза, тъй като вещото лице неправилно е изследвало въпроса къде точно се намира спорното избено помещение. Искането е първоинстанционното решение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен с присъждането на разноските за всички инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника С.Н..
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
В исковата си молба против А.Д. ищецът С.Н. е твърдял, че въз основа на нот. акт за покупко-продажба № 156/2012 г. е собственик на самостоятелен обект - апартамент в сграда с идентификатор 56277.503.85.1.5 в гр. П., по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-14/20.06.2014 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. П., ул. „Й.К.“ № 17, ет. 3, ап. 5. Твърдял е, че самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 56277.503.85, като ответникът бил собственик на партерния приземен етаж, който в настоящия момент представлявал търговски обект - магазин за дрехи втора употреба, като държал без основание и без съгласието на ищеца избеното му помещение № 1, разположено непосредствено до търговския обект. Твърдял е още, че многократно бил разговарял с ответника да му освободи помещението, като дори му изпратил нотариална покана. Въпросното избено помещение не било самостоятелен обект на собственост, а следвало собствеността на основния обект и предназначението му било да обслужва основния обект –описания по горе апартамент с идентификатор 56277.503.85.1.
Искането е да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че изба № 1 принадлежи към собственото жилище на С.С.Н., обект с идентификатор 56277.503.85.1.5 в сграда с идентификатор 56277.503.85 и се осъди ответникът да предаде владението на избено помещение на ищеца. Претендира присъждане на разноските.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен, като твърди, че бил наследник на В.В. Д. и като такъв бил собственик на ¼ идеална част от УПИ V-1990 в кв.127 по плана на гр.П., целият с площ от 238 кв.м., ведно с търговски обект от 28.60 кв.м., състоящ се от търговска зала, склад, тоалетна и черно антре, при съседи: гараж № 2, избено помещение № 1, избено помещение № 2, находящ се на партерния етаж от построената масивна жилищна сграда. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен с присъждане на направените по делото разноски.
Установява
се от събраните по делото писмени доказателства, че по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 156,
т.І, рег.№ 1800, н.д. № 156/10.07.2012 година, между К.Т.Т. и И.С.Т. – от една
страна и ищеца С.Н. – от друга страна, последният е придобил право на
собственост върху следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда
съставляващ апартамент Г и Д, находящ се на трети етаж, целият със площ от
115,747 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна-столова, детска, спалня,
кухненски бокс, баня-тоалетна, две антрета, четири тераси, при съседи за
апартамента: отдолу - ап. Б и В от втори етаж, стълбище, отгоре - ап. Е на
четвърти етаж, който апартамент се намира в изградена в груб вид масивна
жилищна сграда, състояща се от партер, три редовни жилищни етажа и мансарда със
застроена площ на жилищната сграда от 109 кв.м., която е построена в УПИ V-1990
в кв.127 ведно със 10.315 кв.м. от общите части на сградата, както и находящото
се в същата сграда избено помещение 1 с площ от 5.64 кв.м., при съседи за
избеното помещение: склад, избено помещение № 2, заведение, гараж № 1, коридор,
при съседи за УПИ: улица, УПИ VІ-VІ-1992,1991, УПИ ІV-1988,1989 и улица.
Установява се още, че по действащия план на гр.П. ищецът е собственик на обект
с идентификатор 56277.503.85.1.5, представляващ жилищен апартамент с площ от
68.86 кв.м.находящ се в сграда с идентификатор 56277.503.85 и на избено
помещение № 1 с площ от 5.64 кв.м. Видно от останалите доказателства ищецът е
закупил процесния имот от лицата И.С.Т. и К.Т.Т..
От представените при настоящото
разглеждане на делото писмени доказателства се установява, че на 15.02.2000 г.
с н.а. № 32, т. V, нот. дело № 55/2000 г. по описа на Съдията по вписванията
при Пещерския районен съд праводателката на С.Н. – К.Т.Т. е продала на Х. Г.Я.
и Е.Я.М., Г.С.Г. 1/37.12 ид.ч. от собствения си недвижим имот, а именно дворно
място без построената в него паянтова къща, цялото със застроена площ 238 кв.м.,
находящо се в гр.П., представляващо имот пл.№ 1990, за който е отреден парцел
V-1990 в кв.127 по плана на гр.П. при посочени съседи, като продавачът си
запазва собствеността върху ¼ ид.ч. от имота. Със същия договор страните
взаимно са си учредили право на строеж и са се споразумели за обектите, които
ще придобият в собственост след построяването на сградата. Съгласно това
разпределение К.Т. ще получи в собственост апартаменти Г и Д, находящи се на
третия етаж, целият с площ от 115.747 кв.м., ведно с 10.315 кв.м. от общите
части на сградата при посочени съседи; заведение с пощ 28.60 кв.м. при граници:
гараж 2 и избени помещения 1 и 2; избено помещение 1 с площ 5.64 кв.м. при
граници избено помещение 2, заведение, гараж 1 и коридор.
Установява се от н.акт № 190, т.І,
рег.№ 2443, н.д. № 189/20.12.2010 г. по описа на Нотариус Г.В. с район на
действие Районен съд – П., че на
20.12.2010 г. праводателите К.Т.Т. и И.С.Т. са продали на В.В. Д. ¼
ид.ч. от УПИ V-1990 в кв.127 по плана на гр.П., ведно с търговски обект с обща
площ 28.60 кв.м., състоящ се от търговска зала, скрад, тоаретна и черно антре,
при съседи на търговския обект: гараж № 2, избено помещение № 1, избено
помещение № 2, находящ се на партерния етаж на построената в УПИ V-1990,
изградена в груб вид масивна жилищна сграда, състояща се от партер, три редовни
жилищни етажа и мансарда със застроена площ 109 кв.м. при посочени граници.
Безспорно се установява от
представеното удостоверение за наследници на В.В. Д., че той е починал на
13.01.2013 г. и е оставил за свои наследници А.В.Д. – дъщеря и А.В.Д. – син.
За изясняване на спора от фактическа
страна както пред районния съд, така и пред въззивния съд при настоящото
разглеждзане на делото, са назначени множество първоначална и допълнителни
експертизи, от заключенията по които се установява, че самостоятелен обект
56277.503.85.1.9 с предназначение магазин и обект с идентификатор
56277.503.85.1.10 - с предназначение изба № 1, по документи са записани, както
следва: първият обект е с площ от 28.60 кв.м. и е записан като собственост на В.
Д., въз основа на нотариален акт № 127/2010 година, а вторият е с площ от 5.64
кв.м. и е записан като собственост на К.Т., по силата на нотариален акт №
481/2006 година. Тук е мястото да се посочи, че в нотариалните актове от 2010
г. и 2012 г., с които страните се легитимират като собственици в настоящото
производство, нотариален акт № 481/2006 година не фигурира и такъв не е
представен по настоящото дело от нито една от страните. В нотариалните актове
на С.Н. и В. Д. е записано, че праводателите се легитимират като собственици с
нот. акт № 32, т. V, нот. дело №
55/2000 г.
В това
първоначално заключение вещото лице е установило, че и двата обекта по
кадастралната карта на гр. П. попадат в сграда с идентификатор 56277.503.85.1.
Вещото лице сочи, че извършило измерване на място, като оцветило обектите на
скицата, както следва: в жълт цвят - изба № 1 с площ от 5.096 кв.м. - чупката в
партерния етаж, която съгласно самостоятелните обекти в сградата по КК е част
от изба 1, а площта на магазина оцветило в зелено с площ 28.178 кв.м. В
заключението се сочи още, че на място площта на магазина без чупката
съответства на площта по нотариален акт на праводателя на ответника, както и че
избено помещение № 1 е част от магазина –чупка за гладене с площ от 5.096 кв.м.,
която се използва като площ от ползващия магазина.
От заключенията, представени пред настоящата инстанция, се установява, че в одобрения архитектурен проект на сградата на партерния етаж са проектирани два гаража, две изби и заведение, което се състои от зала, тоалетна, офис и склад. В хода на строителството са направени промени спрямо одобрения архитектурен проект и е изготвен екзекутив, според който на партерния етаж има два гаража, четири изби и заведение. За сметка на заведението са получени изби 1 и 2. Самостоятелните обекти в сградата с идентификатор 56277.503.85.1.10 и 56277.503.85.1.11 са направени въз основа на екзекутива на сградата. При извършеното от вещото лице замерване на място е установено, че магазинът е с площ 34.678 кв.м., като площта на защрихованата в червено чупка е 6.50 кв.м. и тя попада изцяло върху изба № 1 – самостоятелен обект по КК с идентификатор 56277.503.85.1.10 и върху част от изба № 2 - самостоятелен обект по КК с идентификатор 56277.503.85.1.11. Вещото лице е посочило, че без площта на чупката от 6.50 кв.м. площта на магазина остава 28.178 кв.м., а по нот. акт тя е 28.60 кв.м., поради което заключава, че площта на магазина без чупката съответства на площта в нотариалния акт на А.Д..
С
допълнително заключение от 28.10.2020 г. вещото лице е уточнило, че след
извършени измервания и изготвена от експерта скица на целия приземен етаж, общо
площта на изба с идентификатори 56277.503.85.1.10 и частта от изба с
идентификатор 56277.503.85.1.11 е 7.16 кв.м. или магазинът е общо с площ 36.47
кв.м. След разговор със строителя вещото лице е установило, че зидът, отразен в
червено на екзекутива, не е изграден от строителя, а от бившата собственичка на
заведението около 2000 г. – 2001 г., от което вещото лице е направило заключение,
че към момента на закупуване на имотите от ищеца Н., предмет на н.а. № 156, т.І, рег.№ 1800, н.д. № 156/10.07.2012
година н.акт № 190, т.І, рег.№ 2443, н.д. № 189/20.12.2010 г., с който В. Д. е
закупил имотите на партерния етаж, зидът е бил вече изграден.
С последното от допълнителните
заключения, депозирано пред съда на 10.02.2021 г., вещото лице инж.К. е
посочила, че както в нотариалния акт от 2000 г. на К.Т., така и в нотариалните
актове от 2010 г. на В. Д. и от 2012 г. на С.Н., фигурира избено помещение № 1,
което в момента не съществува и което е присъединено изцяло, заедно с
половината площ на избено помещение № 2, към търговския обект.
Заключенията са приети от съда и не са
оспорени от страните, поради което настоящият съдебен състав ги кредитира като
компетентно и изчерпателно изготвени.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът намира обжалвания съдебен акт за валиден
и допустим, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или
недопустимост. В тази връзка следва да се посочи, че решението на ПОС при
предишното разглеждане на делото вече е било допуснато до касационно обжалване
и ВКС е намерил съдебния акт за допустим, поради което го е разгледал по
същество и е дал указания по приложението на материалния закон, които са
задължителни за настоящата инстанция. След като ВКС вече веднъж е направил
преценка за допустимост на акта на ПОС и не е дал указания по приложение на
процесуалния закон, т.е. не е обезсилил решението на ПОС поради това, че се е
произнесъл по съществото на спора при наличието на недопустимо
първоинстанционно решение, следва да се приеме, че решението на Пещерския
районен съд е валидно и допустимо и не са налице пороците, поддържани във
въззивната жалба, които биха могли да обосноват неговата недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна по следните
съображения:
За да бъде основателен иск с правно основание чл.108 от ЗС, ищецът следва да докаже, че е собственик на вещта – предмет на иска; че вещта се намира във владение или държане на ответника; че ответникът я владее или държи без правно основание. В конкретния случай не е налице първият от елементите на фактическия състав на правната норма, поради което и само на това основание, без да се обсъждат оставалите елементи на фактическия състав, искът се явява неоснователен. Аргументите за това са следните:
Както беше посочено по-горе,
при извършване на допълнителните проверки и изготвяне на допълнителните заключения,
приети пред настоящата инстанция, вещото лице е установило, че в резултат на
извършени преустройства от праводателката на страните по спора К.Т. зидът,
отразен в червено на екзекутива по скицата, приложена към допълнителното заключение
от 25.09.2020 г. и 28.10.2020 г., е изграден от бившата собственичка на
заведението около 2000 г. – 2001 г., което означава, че към момента на
закупуване на имотите от ищеца Н., предмет на н.а. № 156, т.І, рег.№ 1800, н.д. № 156/10.07.2012 година зидът е бил вече
изграден и избено помещение № 1 не е съществувало като самостоятелен обект в
правния мир, поради което и не е можело да бъде продадено на купувача Н..
Единният кадастър е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред /чл.2, ал.1/. Той включва още и данни за правото на собственост върху недвижимите имоти; данни за другите вещни права върху недвижимите имоти; данни за държавните граници, границите на административно-териториалните единици, землищните граници и границите на територии с еднакво трайно предназначение; данни за зони на ограничения върху поземлените имоти. Тези данни се нанасят върху кадастрална карта и се записват в кадастрални регистри. Единният кадастър се състои от кадастралната карта и кадастрален регистър и съдържа данни както за техническите характеристики на имотите, така и за правото на собственост и другите вещни права и титуляра му /чл.30 от ЗКИР/. Основната функция на кадастралния регистър е информационно-оповестителна, но той не доказва и не създава вещни права. Записването в него на недвижим имот на друг собственик, различен от титуляра на това право, или невписване на някой от съсобствениците не лишава последния от правото му на собственост. Това означава, че отразяването на изба № 1 като самостоятелен обект в кадастралната карта и даването на идентификатор по КККР на гр.П. не е доказателство, че този обект съществува в правния мир. Напротив, от доказателствата, събрани при настоящото разглеждане на делото, безспорно се установи, че както към 2010 г., когато В. Д. е придобил търговския обект на партерния етаж, така и към 2012 г., когато ищецът Н. е придобил жилищния имот, ведно с изба № 1 с посочени в нотариалния акт граници, този обект не е съществувал като самостоятелен в резултат на извършени преустройства от продавача и по двата нотариални акта още към 2000-2001 г. Съответно към 2010 г. площна изба № 1 вече е била изцяло приобщена към търговския обект и включена в неговата площ, поради което следва да се приеме, че е била продадена на В. Д. като част от търговския обект. Следователно към 2012 г. К.Т. е продала несъществуваща в правния мир вещ, присъединена към площта на търговския обект, чийто собственик към 2012 г. е В. Д., а към настоящия момент – неговите наследници Анна и А. Д..
При тези данни следва да се приеме, че ищецът не е собственик на изба № 1 с идентификатор 56277.503.85.1.10 по КККР на гр. П., поради което искът с правно основание чл.108 от ЗС се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Като е постановил съдебен акт в противоположен смисъл, Пещерският районен съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановено ново, с което предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора в полза
на А.Д. следва да бъдат присъдени деловодните разноски за всички инстанции,
вкл. направените в касационното производство, за които има представени
доказателства за заплащане, в общ размер на
1 880 лв., от които:
· За първата инстанция – 300 лв. за
адвокатско възнаграждение;
· За втората инстанция /по в.гр.д.№ 804/2018
г. на ПзОС/ - 645 лв., от които ДТ 25 лв., 400 лв. – адвокатско възнаграждение
и 220 лв. – за експертиза;
· За ВКС – ДТ 55 лв. и 380 лв. –
адвокатско възнаграждение;
· За настоящата инстанция – 500лв. – адвокатско възнаграждение.
Като е достигнал до противоположни изводи, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановено ново, с което предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 679/18.10.2018 г.,
постановено по гр.д. № 4738/2017 г. по описа на РС – П., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на С.С.Н. с ЕГН **********
***, против А.В.Д. с ЕГН **********
***, за собственост върху следния недвижим имот: избено помещение № 1 с площ от 5.64 кв.м., обект с идентификатор
56277.503.85.1.10 по КККР на гр. П., намираща се в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 56277.503.85, при съседи за избеното помещение: склад, избено помещение № 2, заведение, гараж
№ 1, коридор, при съседи за УПИ:
улица, УПИ VІ-VІ-1992,1991, УПИ ІV-1988,1989 и улица, както и за осъждането на А.В.Д.
с ЕГН ********** ***, да предаде владението на този имот на С.С.Н. с ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА
С.С.Н. с ЕГН ********** ***, да
заплати на А.В.Д. с ЕГН ********** ***, деловодни разноски за всички
инстанции в общ размер на 1 880 лева /хиляда
осемстотин и осемдесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: