Решение по дело №2230/2019 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1693

гр. Русе, 23.10.2019 год.  ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, дванадесети граждански състав, в публично заседание на 23 октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Десислава Великова

при секретаря Светла Георгиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2230 по описа на 2019 год., за да се произнесе съобрази:

Ищецът Х.Д.Т. твърди, че от м. ноември 2015 г. до настоящият момент е служител на Гранично полицейско управление – Русе в Регионална дирекция "Гранична полиция" – Русе, при Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР, на длъжност "старши полицай". Дейността му се осъществявал по утвърдени протоколи и графици, при работа със специфични условия и характер и риск за живота и здравето, представляващи смени от 12 часа при сумирано отчитане на работното време. Заявява, че полагал труд и през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., за периода от 18.04.2016 г. до 18.04.2019 г., като изпълнявал служебните си задължения на 12-часови работни смени съгласно графици, а отработеното време се изчислявало сумирано. Задълженията си изпълнявал на територията на ГПУ – Русе, към РДГП – Русе. Заявява, че през процесния период не му бил заплатен положен извънреден труд, като освен това за посочения период не му били предоставени ободряващи напитки, като и хранителни продукти за периода от 18.04.2016 г. до 31.01.2017 г.

Иска да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 1622,11 лева, от които, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 18.04.2016 г. до 18.04.2019 г., както и сумата от 224,17 лв., лихва за забава върху посочените главници от настъпване на тяхната изискуемост до 18.04.2019 г.; сумата от 96,60 лева, представляващи паричната равностойност на незаплатените ободряващи напитки за периода 18.04.2016 г. до 18.04.2019 г., както и сумата от 31,20 лева, представляваща паричната равностойност на незаплатените му суми за хранителни продукти за периода 18.04.2016 г. до 31.01.2017 г., ведно със законната лихва считано от 18.4.2019 г. до окончателното им изплащане.

В отговора на исковата молба ответника счита предявените искове за неоснователелни.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства се установява, че за процесния период от 18.04.2016 г. до 18.04.2019 г. ищецът заемал длъжността „Старши полицай" в група „Охрана на държавната граница" в ГПУ-Русе към РД"Гранична полиция"-Русе при Главна дирекция Гранична полиция- МВР. Ищецът осъществявал дейността по служебното правоотношение по утвърдени протоколи и графици при работа със специфични условия и характер и риск за живота и здравето, при 12- часови дневни и нощни смени и сумарно изчисляване на работното време на едномесечен период, съгласно приложимата редакция на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР.

Страните не спорят, че за посочения в исковата молба период работодателят не е осигурил на ищеца ободряващи напитки и хранителни продукти. Липсват доказателства ищецът да е отправял искане до работодателя да му бъде заплатена тяхната парична равностойност.

Съгласно приетото по делото заключение на назначената съдебно- икономическа експертиза, вещото лице при съобразяване с представените писмени доказателства, е представило варианти при изчисляването на положения извънреден труд. Във вариант 1.1 е посочен размер на незаплатеното възнаграждение, изчислено при нощен труд по чл.187, ал.3 от ЗМВР с продължителност 8 часа и часова ставка по чл.187, ал.5 и ал.6 от ЗМВР, начислена на база 50% увеличение върху основната заплати, т.е. без допълнителните възнаграждения с постоянен характер, т.е. без възнаграждението за прослужено време. При този вариант общият брой часове положен извънреден труд по графиците за дежурство за ищеца за процесния период е 200.20 часа, които работодателят не заплатил. За тях му се дължало възнаграждение в общ размер 1332.77 лева. Мораторната лихва е определена на 185.92 лева.

Вещото лице е посочило, че левовата равностойност на ободряващите напитки за периода от за периода 18.04.2016 г. до 18.04.2019 г., е 96.60 лв., а сумата от 31,20 лева е паричната равностойност на незаплатените му суми за хранителни продукти за периода 18.04.2016 г. до 31.01.2017 г.

При   така  установеното   от   фактическа   страна,   се   налагат   следните правни изводи:

Дефиницията на понятието извънреден труд се съдържа в разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ. Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя от работника извън установеното от него работно време. В конкретния случай се претендира положен извънреден труд при втората хипотеза - с мълчаливо съгласие на работодателя, по който факт не се спори. Спорен е само вида и размера на положения от ищеца труд.

Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Според чл. 187 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за едномесечен

период. Работата извън редовното работно време за работещите на смени се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР. Съобразно заключението на вещото лице, служителят е отработил в повече 200.200 часа, чието изражение в пари е 1332.77 лева, като намира приложение разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР При изчисляване на дължимото на ищеца възнаграждение следва да се приложат разпоредбите на ЗМВР, а не КТ, съгласно посоченото в т. 1.1. от експертизата, тъй като ищецът е бил със статут държавен служител по смисъла на чл. 142 от ЗМВР. До този размер искът като основателен следва да се уважи, а над нея да се отхвърли.

Върху уважения размер на главницата се дължи законна лихва от завеждането на иска- 18.04.2019 год.

Задължението за плащане на трудово възнаграждение, включително и за извънреден труд е срочно. Работодателят е длъжен да го изплаща ежемесечно. Предвид акцесорния характер на претенцията за мораторна лихва, такава следва да се присъди върху уважения главен иск, която е в размер на 185.92 лева за забава, като над тази сума искът следва да се отхвърли. Този иск е изцяло основателен, съобразно допуснатото изменение.

Съдът намира претенцията за заплащане на левовата равностойност на ободряващите напитки за основателна.

Съгласно чл. 181 ал.3 изр. последно от ЗМВР на служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., се осигуряват ободряващи напитки. Размерът на сумите за ободряващи напитки се определя от Министъра на вътрешните работи със заповед (чл. 181 ал.4 от ЗМВР), а условията и редът за предоставянето се определят с наредба (чл. 181 ал.5 от ЗМВР). През периода за който се претендира сумата за ободряващи напитки е действала Наредба № 8121з-904 от 30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на Министерството на вътрешните работи за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите, и на ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч.

Съгласно разпоредбата на чл.10 от нея ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари. Именно на тези разпоредби се позовава ответника и излага доводи, че не следва да се присъжда парична компенсация за непредставените ободряващи напитки като цитира и съдебна практика в този смисъл. Настоящият състав на съда не споделя доводите на ответника, нито практиката цитирана от него по следните съображения:

Разпоредбата съгласно, която ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари определя единствено задължение за работодателя да осигури ободряващите напитки в натура и му забранява да предложи парична компенсация вместо напитки. Тази разпоредба обаче не освобождава от отговорност работодателя в случай на неизпълнение на задължението си. Чл. 181 ал.3 от ЗМВР

създава задължение за работодателя на което кореспондира право на служителя да получи ободряващи напитки и ако приемем, че работодателят може да не изпълни едно свое законово задължение без последици то това влиза в, разрез с правовия ред. При неизпълнение на задължение в общия случай страната има право на иск за реално изпълнение. В случая обаче характера на престацията-ободряваща напитка- е такава, че следва да се извърши в точно определен момент- по време на нощно дежурство и ищецът няма интерес да предяви иск за реално изпълнение и да получи от ответника ободряващите напитки на които има право. Т.е. към настоящия момент иск за реално изпълнение не може да се предяви, което обаче не означава, че правото на ищеца е погасено. Когато едно задължение не е изпълнено виновно и последващото му реално изпълнение е лишено от интерес това води до трансформация на задължението от натурално в задължение за парично обезщетяване.

По изложените съображения искът за равностойността на неполучените ободрителни напитки следва да се уважи в размера изчислен от вещото лице-96.60 лева.Сумата се дължи със законната лихва от завеждане на делото.

Относно претенцията за заплащане на сумата от 31,20 лева, представляваща паричната равностойност на незаплатените му суми за хранителни продукти за периода 18.04.2016 г. до 31.01.2017 г. Съдът намира същата за неоснователна. Действително в Заповед № 1з-2335/20.11.2013 г. на Министъра на вътрешните работи е посочено , че при провеждане на Специализирани полицейски операции за извършване на граничен контрол на държавната граница и други мерки за опазване на обществения ред за разрешаване на миграционния и бежански проблем, включените в Заповед и участващи в мероприятието служители на МВР получават допълнително хранителни продукти на стойност 1.20 лв. на смяна. В исковата си молба ищецът, обосновава претенцията си с възлагани му дейности във връзка с изпълнение на План за овладяване на кризисната ситуация възникнала следствие на засиления миграционен натиск към територията на България приет през 2013 г. от МС. Следва да се посочи , че видно от приетия по делото План за изпълнение на допълнителните мерки за повишаване готовността за реагиране при очакван засилен миграционен натиска по границите на Република България периодът на неговото изпълнение е бил от м.04 до м. 12.2014 г., т.е. той е приключил преди претендирания от ищеца период 18.04.2016 г. до 31.01.2017 г. .С оглед изложеното тази претенция следва да се отхвърли като неоснователна.

Ищецът е заявил претенция за разноски и е направил такива в общ размер на 500 лева, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата за извършени плащания. Същите му се дължат изцяло, като съдът съобрази направените изменения на исковете.

Ответникът е претендирал възнаграждение за юрисконсулт, което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът определя на 300.00 лева. Съгласно отхвърлената част от исковете и на основание чл. 78, ал. З от ГПК, му се следват разноски в размер на 66.63 лева.

По компенсация ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 433.37 лева.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, и доколкото вземането за извънреден труд не съставлява публично вземане - по аргумент от чл. 84, т. 1 от ГПК и чл. 162, ал. 2 от ДОПК, държавната такса, от която на основание чл.126 от ЗДС ищецът е освободен, следва да бъде заплатена по сметка на съда от ответника, съобразно уважените част от исковете , в размер на общо 164.88.00 лева, както и 200 лв.- възнаграждение за вещо лице.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Главна дирекция Гранична полиция – МВР с адрес гр. София, бул. Княгиня Мария Луиза № 46, да заплати на Х.Д.Т., ЕГН ********** ***, сумата от 1332.77 лева за положен от него извънреден труд от 200.20 часа в периода от 18.04.2016 г. до 18.04.2019 год., сумата 185.92 лева- обезщетение за забава върху нея, считано падежа на всяка претенция до 18.04.2019 г., сумата 96,60 лева, представляваща равностойност на ободряващите напитки, които не са били предоставени на ищеца за периода от 18.04.2016 г. до 18.04.2019 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 18.04.2019. до окончателното изплащане на задълженията както и сумата от 433.37 лв.- разноски по делото по компенсация .

ОТХВЪРЛЯ предявените от Х.Д.Т., ЕГН ********** *** против Главна дирекция Гранична полиция - МВР с адрес гр. София, бул. Княгиня Мария Луиза № 46, искове за заплащане на сумите: над 1332.77 лева до 1622.11 лв. за положен от него извънреден труд в периода от 18.04.2016 г. до 18.04.2019 год., над сумата от 185.92 лева до 224.17 лв. -обезщетение за забава върху нея, считано падежа на всяка претенция до 18.04.2019 г., сумата от 31,20 лева, представляваща паричната равностойност на незаплатените му суми за хранителни продукти за периода 18.04.2016 г. до 31.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 18.4.2019 г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА Главна дирекция Гранична полиция – МВР с адрес гр. София, бул. Княгиня Мария Луиза № 46, представлявана от пълномощника юрисконсулт Й.С. да заплати по сметка на Русенския районен съд сумата 153.31 лева – държавни такси по уважените искове и 200 лв. и за назначената експертиза.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.                                              

РАЙОНЕН СЪДИЯ: