№………………../ 2019г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ВАРНА, XXXIV състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Административен съдия: Елена Янакиева
при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията адм.дело №1397 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.186, ал.4 ЗДДС, вр.чл.145 от АПК.
Образувано е по жалба на
ДЗЗД“АРСИЛ“ с ЕИК ********* О.А.П. срещу
Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 167-ФК/10.05.2019г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ Варна в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, упълномощен със Заповед
№ ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г., с която на дружеството жалбоподател е наложена принудителна
административна мярка- запечатване на търговски обект – магазин за чанти, находящ се в гр.Варна, бул.“В.В.“
№24, стопанисван от ДЗЗД“АРСИЛ“ и забрана за достъпа до него за срок от 10 дни.
Жалбоподателят
оспорва формирания в заповедта извод, за наличие на предпоставките, за налагане
на принудителна административна мярка. Сочи, че във връченият му екземпляр от
обжалваната заповед, не е посочен срок, в който обекта ще бъде затворен, което
възпрепятства правото му на защита. Този порок според него, обуславя
нищожността на заповедта, тъй като в закона е предвиден максимален срок за
затваряне, който е 30 дневен, но не е предвиден минимален такъв. По този начин
се създава непредвидимост относно фактическото положение след налагане на
заповедта, тъй като , като работодател той не знае за какъв период обекта ще е
затворен. Оспорва основанието, послужило
за формиране на извода, че извършеното нарушение, показва поведение на лицето, насочено срещу установената
финансова дисциплина и законодателство. Твърди, че запечатването не би
постигнало целения в закона резултат, дружеството не било санкционирано до този
момент, всички осигурителни и данъчни задължения са внасяни своевременно. Моли
за отмяна на заповедта за налагане на ПАМ и присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно
уведомено, се представлява от представител по пълномощие, който към изложените
в жалбата мотиви добавя , че непосочването на фактически основания при
постановяване на заповедта, възпрепятства възможността да се извърши проверка,
как е съобразен размерът на наложената мярка с принципите за съразмерност и
пропорционалност, заложени в чл.6 от АПК.
Ответната страна – началник отдел
„Оперативни дейности“ Варна в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, редовно призован не се явява, не се представлява.
С писмени бележки, чрез пълномощник оспорва жалбата. По съществото на спора
моли оспорената заповед като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена с
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По
допустимостта на жалбата:
Съдът
установи, че жалбата, подадена срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 167-ФК/10.05.2019г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ Варна в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, е депозирана от активно
легитимирано лице, в законоустановения срок, пред родово и местно компетентен
съд, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет на проверка за
законосъобразност в производството е Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 167-ФК/10.05.2019г. на
началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г., с която на дружеството
жалбоподател е наложена принудителна административна мярка- запечатване на
търговски обект – магазин за чанти,
находящ се в гр.Варна, бул.“В.В.“ №24, стопанисван от ДЗЗД“АРСИЛ“ и забрана за
достъп до него за срок от 10 дни.
В приетия с преписката Протокол №0349771/09.05.2019г.,
е обективирана проверката извършена в гореописания търговски обект на същата
дата от служители при ответника. Установено е, че за извършена покупка на 09.05.2019г.
от служител при ответника на обща
стойност 62.00лв., е платено в брой с банкноти от 50лв, 20 лв. и една монета от
2лв. Върнато е ресто в размер от 10 лв., без да е издаден фискален касов бон. Изведен
е дневен финансов отчет и са засечени
наличните парични средства. Установена е разлика между наличните парични средства и тези, отразени
през ФУ, описани в опис на паричните средства. В протокола и в последствие в
заповедта е формиран извод, че за извършената покупка не е издадена касова
бележка от въведеното в експлоатация в
обекта и регистрирано в НАП фискално устройство или касова бележка от кочан с
ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г.
Изискан е и дневен финансов отчет, който освен гореописаните доказателства също
е приет по преписката.
В протокола е описано, че касовата наличност от ФУ е 38.00лв., фактическата
наличност е в размер от 150лв., а въведените пари в касата са 112.00лв.
От събраните по делото доказателства се установява, че е издаден АУАН № F487750/21.05.2019г., не е приложено наказателно
постановление, издадено в същото административно производство.
Гореизложената фактическа установеност, е обективирала у ответника извод,
че стопанисващият обекта търговец ДЗЗД“АРСИЛ“, в качеството на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н - 18 от 13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти, чрез фискални устройства на МФ, не
регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез
издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта
фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 25,
ал.1 т.1 от Наредба Н -18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ. От констатацията е прието, че дружеството не е спазило
реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за продажба.
Освен гореизложените факти и като мотиви, ответника е
посочил в оспорения административен акт, че при продължаване на това нарушение за бюджета и държавата биха
произлезли значителни и трудно поправими вреди, като е допуснал предварително
изпълнение на същата. Посочено в заповедта е, че при определяне
продължителността на мярката е взета предвид тежестта на извършеното нарушение
и последиците от същото, капацитета на търговския обект. В подробен ред е
обяснена дължимата процедура при регистриране на продажби, нейната правна
регламентация, поведението, което търговецът дължи.
Гореизложената фактическа установеност, обосновава следният правен извод :
От Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г., се
установява, че Изпълнителния директор на НАП е определил Директорите на
Дирекции „Контрол” в ТД на НАП и началниците на отдели „Оперативни
дейности“ в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ - запечатване
на обект по чл.186 ЗДДС.
В конкретния случай оспорената заповед е издадена от компетентен орган – началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД `“Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП,
оправомощен да налага принудителни административни мерки със Заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на от ИД на НАП.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба
Н-18/2006г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна
услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез
пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските
служби. Административнонаказателното производство е образувано за нарушение на
ЗДДС свързано с регистриране и отчитане на продажбите, а именно чл. 25, ал.1,
т.1 от Наредба Н-18/2006г. За този вид нарушения, разпоредбата на чл.
185, ал. 1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция.
Отделно, разпоредбата на чл.186 предвижда и налагането на принудителна
административна мярка – "запечатване на обект за срок до един месец",
като в конкретния случай нейното основание е по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" – неизпълнение на задължението за издаване на фискална касова бележка
от ФУ при получаване на плащане в брой.
Заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.
21, ал.1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията за форма,
установени с АПК. Съгласно разпоредбата на чл.
59, ал.2, т.4 от АПК, в акта следва да се съдържат фактическите и правните
основания за издаване на акта.
За да е осъществен съставът на нарушението по чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006г. на МФ следва в обекта да има въведено в експлоатация ФУ и от
него да не е издадена касова бележка за получено плащане в брой.
В конкретния
случай, жалбоподателят не оспорва по същество извършеното нарушение и не
твърди, че при извършената покупка е издал касов бон. Доводите в жалбата от
една страна са насочени срещу допуснато съществено нарушение във формата на
акта, тъй като във връчения му екземпляр не е посочен срок за запечатване на
обекта. Съдът констатира действителността на това нарушение, тъй като в
представения към жалбата екземпляр от обжалвания акт, връчен на представителя
на жалбоподателя, не е посочен срок за запечатване на обекта. На второ място,
жалбоподателят формира твърдение, че нарушението е отстранено веднага и това се
установява от фактите, изложени в протокола за извършена проверка, където е
описано, че са въведени 112.00лв.
Съдът съобрази, че съгласно чл.
37, ал. 2 от ДОПК, както и съгласно чл.
36, ал. 2 от АПК оспорващото дружество е длъжно при проверката да представи
всички доказателства във връзка с регистрирането и отчитането на продажбите си.
Същевременно съгласно чл. 5
и чл.
37, ал. 1 от ДОПК и съгласно чл. 9,
ал. 2 и чл.
36, ал. 1 от АПК органите по приходите са длъжни служебно (дори когато няма
искане от заинтересованите лица) да изяснят фактите и обстоятелствата от
значение за случая, за да може въз основа на обективен анализ и преценка да се
обезпечи задължението (прогласено и за принцип в ДОПК и АПК) на органите да
основават административните актове на действителните факти.
Предвид изложеното и по аргумент от чл.
170, ал. 1 от АПК, доказателствена тежест на ответника е да установи по
делото наличието на предпоставките за издаване на оспорения акт, като установи,
че е подложил на обективен анализ и преценка всички релевантни факти, които се
извличат от събраните служебно и по искане на страните доказателства.
Съдът взе предвид, че протоколите,
съставени от органи по приходите, притежават обвързваща съда доказателствена
сила в съответствие с чл.
179, ал. 1 от ГПК и чл. 50, ал. 1 от ДОПК, ако са изготвени по
реда и във формата по ДОПК.
В конкретния случай производството
за налагане на ПАМ по чл. 186
и чл.
187 ЗДДС не е измежду тези по дял втори
на ДОПК и към него са неприложими общите правила на дял първи от кодекса,
включително правилата за доказването на глава осма. Към производството за
налагане на ПАМ са приложими правилата на гл.
V, раздел I от АПК. / Така Решение № 8397 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 415/2018 г., VIII о., Решение № 2624 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. №
7366/2017 г., I о./.
Издавайки оспорената заповед за
налагане на ПАМ, при посочените по-горе обстоятелства и само въз основа на
доказателствата, приобщени към административната преписка, които предвид
горецитираната регламентация нямат обвързваща доказателствена стойност, съдът
формира извод, че ответникът не е доказал в пълнота извършено нарушение, което
сочи на неправилно приложение на материалния закон. Това нарушение представлява
основание за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна – чл.
168, ал. 1, във вр. с чл.
146, т. 4 от АПК. В тези производства е необходимо, но недостатъчно събирането
само на административната преписка, тъй като както се установи
доказателствената тежест за реалността на твърдените в заповедта факти е върху
ответника, а съставеният протокол не може да мотивира административната мярка.
Той обуславя като мотив само факти в административно производство по ДОПК, каквото издаването на заповед за
налагане на ПАМ не е.
Основателно е възражението на
жалбоподателя, досежно несигурността, която създава оспореният акт, без в него
да е посочен срок на запечатване. Така, защото съобразно чл.186 ал.1 от ЗДДС, е
регламентиран само максимален срок за запечатване на заповедта. Независимо, че
в преписката, представена от органа е ангажирана обжалваната заповед с вписан в
нея срок на запечатване от 10 дни , установява се от представения от
дружеството екземпляр, че на него е връчена заповед, без да е посочен срок за
запечатване. Липсата му обуславя нарушение във формата на акта, доколкото
създава несигурност в работния процес в обекта, свързана със срока, в който
работодателят ще осигурява работещите там и ще изплаща възнаграждения, без да
се полага труд. Това нарушение се възприема от съда и като нарушение на
регламентирания в чл.6 от АПК принцип на съразмерност . Съобразно чл.6 ал.(2)до
ал.5 вкл., административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава. Когато с административния акт се засягат права или се
създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки,
които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на
закона. От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при
спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима
най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. Административните
органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят
вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Извършеното нарушение не позволява
да се извърши проверка на нито една от хипотезите, регламентирани в чл.6 ал.2
до ал.5 вкл. от АПК. Обстоятелството, че в преписката е приложена заповед с
определен срок от 10 дни за запечатване, не променя този извод, тъй като не
този екземпляр е представен на жалбоподателя и не според него е организирал
защитата си.
Извършеното нарушение обуславя
незаконосъобразността на Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 167-ФК/10.05.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД “Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г.
При този изход на спора на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят претендираните от него
разноски, които съгласно представен списък по чл.80 от ГПК са общо в размер на 550,00лв.
(петстотин и петдесет лева), от които 50лв. за държавна такса и 500.00лв.
заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал.2 предл. последно АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 167-ФК/10.05.2019г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ Варна в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, упълномощен със Заповед
№ ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г., с която на дружеството жалбоподател е наложена принудителна
административна мярка- запечатване на търговски обект – магазин за чанти, находящ се в гр.Варна, бул.“В.В.“
№24, стопанисван от ДЗЗД“АРСИЛ“ и забрана за достъпа до него за срок от 10 дни.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП да заплати на ДЗЗД“АРСИЛ“
с ЕИК ********* с представляващ О.А.П. ЕГН **********, сумата от 550.00лв.
/петстотин и петдесет лева/, представляваща сторените в производството
разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: