Определение по дело №57/2020 на Окръжен съд - Ловеч

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                   

                                               град Ловеч, 23.01.2020 г.

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година в състав:   

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                                               КРИСТИАН ГЮРЧЕВ

секретар …………………………………………………………………., като разгледа докладваното от съдия  Митева ч.гр. дело № 57  по описа за 2020 година,  за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Подадена е частна жалба вх. № 6234/ 09.12.2019 година от З.М.И., ЕГН **********, и М.Ф.И., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, срещу Определение №450 от 19.11.2019 год., постановено по гражданско дело №517 по описа на Районен съд Тетевен за 2019 г. в частта, с която съдът намира за недопустим предявеният от тях насрещен иск против Т.И.С., с който да бъде установено по отношение на С., че сме собственици на 481/737 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор 15148.701.444 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на село Глогово, община Тетевен, област Ловеч, като неправилно и необосновано. Молят в тази му част същото да бъде отменено и да бъде върнато делото за продължаване на производството по разглеждането на насрещния ни иск.

Считат, че съдът неправилно и необосновано е приел, че поради наличие на влязло в сила решение по допускане на съдебна делба на имота, между съшите страни, постановено по гражданско дело №242/2016 г. по описа на Районен съд Тетевен, то предявеният насрещен иск за собственост на 481/737 кв.м. идеални части от процесния поземлен имот е недопустим и на това основание неправилно е прекратил производството по делото №517 по описа на Районен съд Тетевен за 2019 г. в тази му част, без да е събрал достатъчно доказателства, въз основа на които да установи идентичност между имота, предмет на съдебната делба и поземлен имот с идентификатор 15148.701.444 по КККР на село Глогово, община Тетевен, одобрена със Заповед № РД-18-1788/ 30.10.2018 г., т.е. две години след постановяване на решението по допускане на делбата. Посочват, че при предявяване на насрещния иск са поискали допускането на съдебно - техническа експертиза с вещо лице, което да проследи регулационния и кадастрален статут на поземлен имот 15148.701.444 по КККР на село Глогово, като вземе предвид границите на поземлен имот с кадастрален №147 и №105 от кв. 26 по действащия до 30.10.2018 г. кадастрален план на кв. 26, включени в УПИ VII -седем от кв. 26 и границите на съществуващата на място в имота ограда и изготви скица проект с отразяване на площта и местоположението. Съдът обаче е възприел само въз основа на твърденията в подадения от нас иск, без да е събрал доказателства, че имотът, предмет на съдебна делба и поземлен имот 15148.701.444 по КККР на село Глогово са идентични, в резултат на което е постановил своя съдебен акт. Считат, че този извод на съда е в противоречие с постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК: Определение № 447/24.09.2010 г. по ч.гр.д. № 416/2010 г. на ВКС, III г.о. и Определение № 625/18.12.2013г. по ч.гр.д. № 7304/2013 г. на ВКС, I г.о., където е възприето, че ако преценката за допустимостта на иска зависи от събирането и обсъждането на ангажираните по делото доказателства, съдът не може да прекрати производството по делото на осн. чл. 130 ГПК преди това, преди дори да ни е дал възможност да обосновем правния си интерес от оспорването с указания в този смисъл. На посоченото основание съдът може да прекрати производството по делото, когато искът е изначално недопустим, но не и когато преценката за допустимостта му зависи от установяването на твърдените в молбата факти на база на ангажирани по делото доказателства.

Изтъкват, че в производството по допускане на съдебната делба не са обсъждани границите на място, както и не е обсъждано границите на владяната от тях част от поземления имот, която собственост са придобили по покупко - продажба от 1982 г., придаване по регулация от 1992 г, приращение и изтекло в тяхна полза давностно владение, а именно 481 идеални части от поземления имот. В този смисъл молят, да бъде отменено обжалваното определение в обжалваната част и върнато делото за продължаване на производството по разглеждането на насрещния им иск. Претендират присъждане на разноски за заплащане на държавна такса в размер на 15 лева.

Определението е съобщено на 02.12.2019 година, а частната жалба е подадена на 09.12.2019 година в срока по чл. 275, вр. чл. 279 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С насрещна искова молба подадена от З.М.И. и М.Ф.И. против Т.И.С., е предявен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК с искане да бъде признато по отношение на ответника, че са собственици на 481/ 737 кв.м. идеална част от ПИ с идентификатор 15148.701.444 по КККР на село Глогово, община Тетевен, одобрена със Заповед № РД-18-1788/ 30.10.2018 г., находящ се в село Глогово, Област Ловеч Община Тетевен, ул. „Христо Кърпачев” № 4, целият с площ от 737 кв.м.

С определение № 450/ 19.11.2020 година по гр.д. № 517/ 2019 година по описа на Ловешкия районен съд, производството по делото е прекратено на основание чл. 130 от ГПК, поради недопустимост на предявения иск, предвид наличието на влязло в сила решение по допускане на съдебна делба на имота между същите страни, постановено по гражданско дело № 242/ 2016 година.

При така установеното, настоящата инстанция счита, че частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Видно от насрещната искова

молба съдът е сезирн с установителен иск за собственост по отношение на имот, който е бил предмет на делба между съсобствениците. Не се спори между страните, че с решение № 21/ 21.02.2017 година, постановено по гр.д. № 242/ 2016 година по описа на РС – Тетевен е допуснато извършване на съдебна делба между  З.М.И. и М.Ф.И. и Т.И.С., на УПИ VІІ, пл. № 106, 147, кв. 26 по ПУП на село Глогово, ловешка област от 1963 година с площ на имота около 720 кв.м., с уредени регулационни отношения, при квоти ½ ид.ч. общо за съделителите З. и М. Маневи и ½ ид.ч. за Т.И.С.. Във втора фаза на делбата имотът е изнесен на публична продан решение № 82/ 30.06.2017 година, постановено по гр.д. № 242/ 2016 година по описа на РС – Тетевен. Във въззивното производство поради оттегляне на исковата молба, с протоколно определение от 24.04.2018 година по в.гр.д. № 520/ 2017 година, решението на първоинстанционния съд по втора фаза на делбата е обезсилено и производството е прекратено.

От приложените по делото скица на имота и нотариални актове е видно, че се касае за идентичност между имот ПИ с идентификатор 15148.701.444 по КККР на село Глогово, община Тетевен, одобрена със Заповед № РД-18-1788/ 30.10.2018 г., находящ се в село Глогово, Област Ловеч Община Тетевен, ул. „Христо Кърпачев” № 4, целият с площ от 737 кв.м. и УПИ VІІ, пл. № 106, 147, кв. 26 по ПУП на село Глогово, Ловешка област от 1963 година с площ на имота около 720 кв.м.

В този смисъл неоснователни са изложените във въззивната жалба са доводи за неправилност на определението в обжалваната част, тъй като първоинстанционният съд не е изследвал въпроса за идентичността на имота предмет на настоящия спор с имота по делбеното производствоство.

По отношение на възраженията, че не са обсъждани границите на владяната от тях част от поземления имот, която е тяхна собственост по покупко-продажба от 1982 година, придаване по регулация от 1992 година и изтекло в тяхна полза давностно владение по отношение на 481 идеални части от поземления имот. Въззивният съд счита, че заявените придобивни способи, като основания за твърдяната собственост върху посочената идеална част от имот е следвало да бъдат изчерпани в първа фаза на делбата, в която съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съсобственик. Този спор е решен с влязло в сила решение № 21/ 21.02.2017 година, постановено по гр.д. № 242/ 2016 година по описа на РС – Тетевен и съгласно чл. 299 от ГПК. След постановяване на  решението, страната може да се позове само на нови придобивни основания, които са настъпили след решаване на спора в предходното производството със сила на пресъдено нещо, като следва да се отбележи, че с предявяване на иска за делба на основание чл. 116 от ЗЗД придобивната давност е прекъсната и от прекъсването й започва да тече нова – чл. 117 от ЗЗД.

При това положение атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

 Воден от горните съображения,  съдът

 

                                                    О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 450/ 19.11.2019 год., постановено по гражданско дело №517 по описа на Районен съд Тетевен за 2019 г. в обжалваната част, с която е прието, че предявеният от З.М.И., ЕГН **********, и М.Ф.И., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, против Т.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, настоящ адрес ***, насрещен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК с искане да бъде признато по отношение на ответника, че са собственици на 481/ 737 кв.м. идеална част от ПИ с идентификатор 15148.701.444 по КККР на село Глогово, община Тетевен, одобрена със Заповед № РД-18-1788/ 30.10.2018 г., находящ се в село Глогово, Област Ловеч Община Тетевен, ул. „Христо Кърпачев” № 4, целият с площ от 737 кв.м., е недопустим и производството по делото е прекратено.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на основание чл. 274, ал.3 т.1 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните.

                                  

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

 

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                       

                                                                                            2.