№ 1218
гр. Перник, 31.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500691 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 122 от 23.06.2023 г., постановено по гр.д. № 1019/2022 г.
Районен съд - Р. е отхвърлил като неоснователни и недоказани исковете на
ищцата Р. Н. З., ЕГН: ********** и адрес: гр. ***, чрез адв. Б. В., член на
САК и съдебен адрес: гр. София - 1000, ул. “Позитано” № 3, ет. 3, кантора 36,
срещу ответника Б. М. Б., ЕГН: ********** и адрес: с. Ч., Община Р., с които
моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищцата следните суми,
присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 933/2022 г. на PC Р., а именно: сумата 259.27 лв.
(двеста петдесет и девет лева и двадесет и седем стотинки) – главница,
представляваща дължима и неплатена арендна вноска за стопанската
2018/2019 г. въз основа на сключен аренден договор между Анка Павлова
Чолакова /съсобственик на описаните в договора имоти/ и длъжника от
04.04.2018 г. за описаните в него имоти с обща площ от 69.139 кв.м. при
уговорена наемна цена от 12 лева за декар при съобразяване на
притежаваните от заявителя 5/16 идеални части от собствеността, както и
законната лихва върху главницата от 259.27 лв. от датата на подаване на
ЗИЗИ в съда- 30.04.2022 г., до окончателното изплащане на същата. На осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът се е произнесъл относно разноските по делото.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна
жалба от Р. Н. З., чрез адв. Б. В., с която първоинстанционното решение се
обжалва като неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено в
противоречие с трайно установената практика на ВКС. На първо място се
отбелязва, че решаващият съд правилно е възприел, че между страните е
налице валидно сключен писмен договор за аренда на земеделски земи, както
и, че ищцата е собственик на 5/16 ид.ч. от процесните имоти. С жалбата се
1
излагат твърдения, че съдът е постановил акта си при неправилна преценка на
събраните по делото доказателства, като е кредитирал изцяло свидетелските
показания на разпитаните свидетели на ответника. В продължение се сочи, че
договорът за наем на земеделска земя, се предвижда в законодателството като
алтернатива на договора за аренда, като допълва, че разликата между двата
договора не е в съдържанието им, а във формата на сключване и
прекратяване, като по отношение на арендата е налице по-детайлна уредба в
Закона за арендата в земеделието. Допълва, че договорите за аренда, както и
споразуменията за тяхното изменение или прекратяване се сключват в
писмена форма, както и че същите подлежат на вписване при АВ и се
регистрират в съответната общинска служба по земеделие. На следващо
място, се сочи, че решението на районния съд се явява неправилно и
незаконосъобразно, както и че същото е постановено в пълно противоречие с
чл. 164, ал. 1, т.4 ГПК. В подкрепа на изложеното се цитира съдебна практика.
В продължение с въззивната жалба е направено възражение за недопустимост
на решението, като са изложени подробни съображения в тази насока.
Намира, че доказването на факта на плащане, съдът следва да съобрази и
изследва, независимо от волята и твърденията на страните, с оглед
правилното правоприлагане и спазване на императива на закона, защото дори
и в гражданския оборот да е допустимо доказване на плащане със свидетелски
показания между физически липа и при неформални договори, т.е. извън
посочените в чл. 164. ал.1. т.4 ГПК случаи, то това е изцяло недопустимо в
търговския оборот и при участието в сделка между търговец и физическо
лице. Отбелязва, че видно от събраните по делото доказателства се
установява, че арендаторът не е възразил срещу получената от ищцата
нарочна покана, нито пък е реагирал с контра покана, че е извършил плащане,
нито се е опитал по някакъв начин да се защити срещу отправеното срещу
него искане. С депозираната въззивна жалба се излагат подробни
съображения за неправилност на атакуваното решение, въз основа на които се
иска неговата отмяна. Моли се съда да постанови ново решение, с което
предявеният иск да бъде уважен изцяло. Прави се искане за присъждане на
сторените по делото разноски. С въззивната жалба не се представят и не се
сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответната страна
Б. М. Б..
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна
проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба не е поискано събиране на нови доказателства във
въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради
което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в
процедурата по чл. 267 ГПК.
2
Доколкото във въззивната жалба не представят и не се сочат
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира,
че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно
релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора,
която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат
характер на окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал.
1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 06.12.2023 г.
от 10.00 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от
настоящото разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3