Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 22.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретаря Стефка Александрова, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 5525 по описа за 2020 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
258 – чл. 273 ГПК.
С Решение
№ 44002 от 18.02.2020 г.
по гр. д. № 9644 по описа за 2018 г. СРС, ГО, 35-ти състав са
отхвърлени като неоснователни предявените искове, както следва:
1. от П.А.А., ЕГН **********
срещу М.Н.А., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС за
заплащане на обезщетение за ползване на притежаваните от ищцата идеални части
от следните съсобствени недвижими имоти за периода от 19.07.2013г. до
14.10.2015г., както следва:
- за сумата от 2325.55 лв. за втори жилищен етаж от
южната половина на сграда близнак, със застроена площ от 72 кв. м., находяща се
в гр.София, ул.*******, ведно със законната лихва върху посочената сума от
09.02.2018г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата.
- за сумата от 178.89 лв. за гараж, находящ се в предната
част на дворното място, със застроена площ от 11.25 кв. м., находящ се в гр.София, ул.*******, ведно със законната лихва върху посочената сума от
09.02.2018г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата
- за сумата от 89.44 лв. за лятна кухня, находяща се в
дъното на дворното място, със застроена площ от 25 кв. м., находяща се в гр.София, ул.*******, ведно със законната лихва върху посочената сума от
09.02.2018г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата.
2. от А.А.Х., ЕГН ********** срещу М.Н.А.,
ЕГН ********** искове с правно
основание чл.31, ал. 2 от ЗС за заплащане на обезщетение за ползване на
притежаваните от ищцата идеални части от следните съсобствени недвижими имоти
за периода от 19.07.2013г. до 14.10.2015г., както следва:
- за сумата от 2325.55 лв. за втори жилищен етаж от
южната половина на сграда близнак, със застроена площ от 72 кв. м., находяща се
в гр.София, ул.*******, ведно със законната лихва върху посочената сума от
09.02.2018г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата.
- за сумата от 178.89 лв. за гараж, находящ се в предната
част на дворното място, със застроена площ от 11.25 кв. м., находящ се в гр. гр.София, ул.*******, ведно със законната лихва върху посочената сума от
09.02.2018г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата
- за сумата от 89.44 лв. за лятна кухня, находяща се в
дъното на дворно-то място, със застроена площ от 25 кв. м., находяща се в гр.София, ул.*******, ведно със законната лихва върху посочената сума от
09.02.2018г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата.
3. от Ц.А.М., ЕГН **********, действаща чрез законния си представител А.А.Х., ЕГН ********** срещу М.Н.А., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за
заплащане на обезщетение за ползване на притежаваните от ищцата идеални части
от следните съсобствени недвижими имоти за периода от 19.07.2013г. до
14.10.2015г., както следва:
- за сумата от 2325.55 лв. за втори жилищен етаж от
южната половина на сграда близнак, със застроена площ от 72 кв. м., находяща се
в гр.София, ул.*******, ведно със законната лихва върху посочената сума от
09.02.2018г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата.
- за сумата от 178.89 лв. за гараж, находящ се в предната
част на дворното място, със застроена площ от 11.25 кв. м., находящ се в гр.София, ул.*******, ведно със законната лихва върху посочената сума от
09.02.2018г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата
- за сумата от 89.44 лв. за лятна кухня, находяща се в
дъното на дворното място, със застроена площ от 25 кв. м., находяща се в гр.София, ул.*******, ведно със законната лихва върху посочената сума от
09.02.2018г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата.
Срещу
така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищците П.А.А., А.А.Х. и Ц.А.М., ЕГН **********, действаща чрез законния си представител – настойник А.А.Х. с излагане на доводи, че е неправилно,
поради постановяването му в противоречие с приложимия материален закон, при
неправилна и непълна преценка на събраните по делото доказателства. Заявяват, че фактическата констатация и
правен извод на първата инстанция в постановеното решение, че ответникът не е
получил покана за заплащане на обезщетение по реда на чл.31, ал.2 ЗС е
неправилен и незаконосъобразен. Излагат правни и фактически доводи, за това че
с изпратената и получена от ответника нотариална покана от 26.11.2008 г. по
описа на нотариус Татяна Малеева с рег.№ 199 на НК са заявени претенция за
предаване ползването на процесните имоти, като предаде ключовете от тях и за
заплащане на обезщетение за ползването, от което са лишени за периода от
11.11.2005 г.-20.11.2008 г.
Правният резултат, към
който е насочено това изявление е прекратяване на установеното от М.А.
неправомерно фактическо състояние на лично ползване на съсобствените имоти. С
предаване на ползването и заплащане на обезщетение, по изложено становище от
въззивниците, се цели възстановяване на правомерното състояние на съвладение
върху процесните съсобствени имоти. По аргумент от противното основание,
запазването на неправомерното фактическо състояние на лично ползване от страна
на ответника след определения в поканата момент, прави основателна претенцията
на лишения от ползване съсобственик за обезщетение, обективирана в поканата. Претенция
за дължимо обезщетение до прекратяване на личното ползване се съдържа
имплицитно в поканата, независимо че не е формулирана изрично. Излагат подробни
правни и фактически доводи, че отправената покана представлява „писмено
поискване” по см. на чл.31, ал.2 ЗС, като законодателят е регламентирал
единствено изискване за форма, но не и за съдържание за това едностранно
волеизявление. Същото е равнозначно на покана по чл.84, ал.2 ЗЗД и след получаването
му съсобственикът изпада в забава, като от този момент той дължи заплащане на
обезщетение.
Поддържат, че покана за
заплащане на обезщетение е била отправена до ответника и по образуваното
делбено производство по гр.д.№ 10216/2009 г. по описа на СРС, 76 с-в завършило
с влязло в сила решение от 04.03.2013 г., като към този момент с оглед
присъждането на обезщетение в хода на производството по реда на чл.344, ал.2 ГПК е налице отправяне на писмено поискване. Поради това считат, че за исковия
период е налице писмено поискване и ответникът дължи заплащане на обезщетение.
Отправят искане за
отмяна на първоинстанционното
решение и уважаване на претенциите. Претендират разноски.
В срок е постъпил отговор от ответника
М.Н.А., в който е изразено становище за нейната неоснователност. Поддържа, че
нотариалната покана, на която ищците основават правата си е изпратена от
наследодателя им – А.М.и е била отправена до трето на спора лице –П.А.. Освен
това същата не се отнася за всички идеални части, които са предмет на
настоящето производство. Именно поради това изводът на съда, че претенциите са
неоснователни е правилен и съобразен с материалния закон. Доводите на ищците,
че покана е била отправена по делбеното производство е направен едва пред
въззивната инстанция и не е доказан, доколкото за установяването му не са
представени доказателства, а това твърдение не може да се установи чрез
представеното решение от делбата. Последното е влязло в сила на 15.10.2015 г.
като с него е присъдено обезщетение от този момент до окончателно извършване на
делбата, т.е. след исковия период по настоящето дело – 19.07.2013 г.-14.10.2015
г. На самостоятелно основание заявява правни и фактически доводи, че
постановеното от СРС решение е правилно като краен резултат поради недоказване
на претенциите по размер. Излага възраженията си срещу обосноваността на
експертизата приета пред първата инстанция и нейната пълнота. Отправя искане за
потвърждаване на решението. Претендира
се разноски.
В хода на процеса е
починала ищцата Ц.А.М. /поч. на 28.03.2020 г./ и на основание чл.227 ГПК същата
е заместена от своя правоприемник – наследник по закон – ищцата А.А.Х. нейна
майка.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият състав намира
постановеното от СРС, 35-ти състав, решение за валидно, допустимо и неправилно
в една част.
Във връзка с
доводите във въззивната жалба, съдът намира следното:
За да постанови
решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че в производството е установено, че страните са съсобственици на втори жилищен етаж от южната половина на
сграда – близнак със застроена площ от 72 кв. м.; гараж със заст-роена площ от
11.25 кв.м. и лятна кухня с площ от 25 кв. м., както и че имотът в
процесния период 2013 г.-2015 г. се е ползвал само от ответника.
За неустановена е приел
обаче последната
предпоставка за уважаване на иска по
чл.31, ал.2 ЗС, а именно ответникът
да е получил покана за плащане. Формирал
е изводи, че представената
нотариална покана от А.С.М./наследодател на трите ищци/ до М.Н.А. и П.Н.А., връчена на ответника М.А. лично на 26.11.2008г. касае определен период:
11.11.2005г. до 20.11.2008г., който е извън процесния. Доколкото в същата не се съдържа покана за плащане на обезщетение за
бъдещ период, съдът е отхвърлил претенциите като
неоснователни.
Така формираният извод
от СРС е неправилен. По този въпрос настоящият състав, намира следното:
По същността си
писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС представлява едностранно волеизявление,
отправено от лишения от ползване съсобственик, до съсобственика, ползващ общата
вещ, с което се иска заплащане на обезщетение за ползата, от която първият е
лишен. То може да е нарочно или да се съдържа в друг писмен акт. Законът не
посочва какъв да бъде този писмен акт. Най-често това е исковата молба, с която
се претендира самото обезщетение. Друга проявна форма на писмения акт са
нотариалната покана и телеграмата.
За присъждане на
съответното парично обезщетение в случаите на съдебна делба значение на писмено
поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС има и исковата молба за делба, ако
съдържа такова волеизявление. Такова значение може да има и заявеното в съдебно
заседание искане от страната, която не ползва имота, направено в присъствието
на ползващия общата вещ, а с отразяването му в съдебния протокол се спазва
изискването за писмена форма.
Трайната съдебна
практика, включително и формираната с решения по чл. 290 ГПК, както и ТР № 7 от
02.11.2012 г. на ОСГК на ВКС приемат, че веднъж отправено, писменото поискване
се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се
прекрати ползването от съсобственика. Затова не е необходимо за всеки нов
период от време да се отправя нова покана. Оттук следва, че то не може да
прояви правното си действие ако не е налице на съсобственост, както и преди
такава да е възникнала. Също с решения по чл. 290 ГПК - решение № 491 от
28.06.2010 г. по гр. д. № 363/2009 г., решение № 544 от 23.07.2010 г. по гр. д.
№ 736/2009 г., двете на ВКС, ІV-то г. о., е разгледан въпросът за
необходимостта от нова покана по смисъла на чл.31, ал. 2 ЗС в случаите на
наследствено правоприемство. С първото решение е прието, че с приемането на
наследството наследниците поемат и вече възникналото задължение за
наследодателя им за плащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС без да е
необходимо отново да бъде искано писмено такова. Според второто решение когато
квотата на съсобственика се е увеличила от наследствено правоприемство,
наследникът на кредитора не дължи отправяне на ново писмено поискване, тъй като
поканата от наследодателя му го ползва; само когато наследодателят не е
отправил писмено поискване за обезщетение за своя дял до ползващия общата вещ,
се дължи ново такова.
При така изложеното се
налага извод, че изпратената от наследодателя на ищците А.С.М./починал на
15.04.2010 г./ нотариална
покана до ответника М.Н.А. връчена му лично на 26.11.2008г. макар да касае определен период:
11.11.2005 г. до 20.11.2008 г. се разпростира неограничено във времето докато трае
съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. За исковият период
от 19.07.2013 г.-14.10.2015 г. не са изложени твърдения и съответно не са
ангажирани доказателства за прекратяване на собствеността или прекратяване на
ползването. С оглед това доводите на въззивниците за неправилно приложение на
материалния закон в посочения смисъл, съдът намира за основателни.
Възраженията на
ответника, че с нотариалната покана е поискано заплащане на обезщетение за
различна квота от съсобствеността, а не за съответна на притежаваните от ищците
квоти, съдът намира за неоснователни. Действително с изпратената от
наследодателя на ищците покана е посочено, че се иска предаване ползването и
съответно заплащане на обезщетение за квотите, които А.С.М.към този момент е
считал, че притежава от съсобствеността, както следва: 12/15 ид.ч. от втория
етаж, ¼ ид.ч. от дворното място, 1/3 ид.ч. от гаража и 1/3 ид.ч. от
лятната кухня. При съобразяване установените по задължителен за страните начин
квоти от делбения съд е видно, че ищците, като правоприемници на А.М.притежават
не 12/15 ид.ч. от втория жилищен етаж от южната половина на сграда –близнак, а
13/15 ид.ч. Поради това и не е необходимо отправяне на покана за предоставяне
на ползване и съответно заплащане на обезщетение до ответника за тази 1/15
ид.ч. от втория жилищен етаж /разлика между притежаваната квота и посочената в
нотариалната покана/, доколкото в случая не е налице придобиване на нова
допълнителна квота от съсобствеността за отправилия поканата, а същият е
притежавал именно тези права в този съсобствен обект – 13/15 ид.ч. Ново писмено
поискване се дължи само при допълнително придобиване, респ. увеличаване на
квотата в съсобствеността след отправяне на поканата, каквото в случая не е
налице. Освен това, както бе посочено писменото
поискване по чл.31, ал.2 от ЗС е едностранно волеизявление
за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено
формата, но не и съдържанието.
На самостоятелно
основание, съдът намира че доколкото в хода на делбеното производство
/установено чрез мотивите на постановеното от първата инстанция решение на
04.03.2013 г./ е установено отправяне на покана от страна на ищците,
правоприемници на първоначалния съделител А.С.М.до ответника М.Н.А. за
заплащане на обезщетение за ползването на имотите, от което са лишени, то,
настоящия състав намира че за притежаваните от тях квоти е било отправено
писмено поискване преди началото на исковия период 19.07.2013 г. Възраженията
на ответника в обратен смисъл, съдът намира за неоснователни. Съответно
оплакванията на въззивниците по подадената жалба се явяват основателни.
Предпоставките
за уважаване на иск по чл.31, ал.2 ЗС са три: имотът да е съсобствен на
страните, ищецът като неползващ съсобственик да е отправил искане за заплащане
на обезщетение за ползите, от които е лишен към ползващия имота съсобственик и
последният да ползва имота изцяло или да ползва площ, по –голяма от
съответстващата на правата му в съсобствеността. В случая е налице доказване и
по трите предпоставки.
В проведеното
производство е доказано наличие на съсобственост върху недвижимите имоти -втори жилищен етаж от южната половина на сграда –
близнак със застроена площ от 72 кв. м.; гараж със заст-роена площ от 11.25
кв.м. и лятна кухня с площ от 25 кв. м., при
квоти: 13/15 ид. ч. общо за ищците от втори етаж от къщата, или по 13/45
ид.ч. за всяка от ищците;
1/3 ид.ч. общо за ищците /по 1/9 ид.ч. за всяка/ от лятната кухня и 1/3 ид.ч. от гаража общо за ищците /по 1/9 ид.ч. за всяка от ищците/, които
квоти са определени с влязло в сила съдебно решение по извършената съдебна
делба по гр.д.№ 10216/2009 г. по описа на СРС, 76 с-в.
Установено е чрез
събраните пред първата инстанция гласни доказателства, че за процесния период имотите са се ползвани
единствено от ответника. Така свидетелят И.А. и
свидетелят Е.К.сочан, че от 2013г.
до 2015г. имотът се ползвал от ответника, съпругата и сина му, вторият етаж бил
винаги заключен и се е ползвал само от ответника. Ищците нямали достъп до тези
имоти за процесния период. Дори и към настоящия момент ищците нямали достъп,
тъй като макар че ответникът не живеел там, заключвал имотите. Свидетелят на
ответника Михаил А. също поддържа, че втория жилищен етаж се
заключва.
Обезщетението по чл. 31, ал. 2 от ЗС е предвидено като
компенсация срещу неправомерното изключително ползване на съсобствената вещ от
единия съсобственик.
От приетата по делото
ССчЕ, се
установява размера на обезщетението – ползата, от която е бил лишен и която се
изразява в размера на средномесечния пазарен наем за имотите, предмет на
делото, а именно: за 13/15 ид. ч. от втори етаж от къщата - 6825 лв.; за 1/3 от
лятната кухня – 665 лв. и за 1/3 от гаража – 218.66 лв.
Доводите на ответника,
че ССчЕ е необоснована съдът намира за неоснователни. В с.з. проведено пред СРС
на 23.10.2019 г. вещото лице е посочило, че е посочило средна пазарна наемна
цена на имотите като е съобразило, че същите са били годни за живеене /ползване
за исковия период. При липса на ангажирани доказателства за противното или за
това че същите са били с луксозни подобрения дадената от него оценка е
обективна и обоснована.
При съобразяване
даденото пред първата инстанция заключение по ССчЕ, което настоящия състав
кредитира по реда на чл.202 ГПК, съдът намира че дължимото обезщетение на
ищците е както следва: 6825.00 лв.
за 13/15 ид. ч. от втори етаж от къщата –общо за ищците или по 2275.00
лв. за всеки от ищците; 665.00 лв. за 1/3
от лятната кухня общо за ищците или по 221.66
лв. за всеки от ищците и 218.66
лв. за 1/3 от гаража общо за ищците или по 72.88
лв. за всеки от ищците. При съобразяване пределите на защита, с които съдът е
сезиран при спазване указанията на чл.6 ГПК, съдът намира че претенциите следва
да бъдат уважени, както следва:
За сумата 6825.00 лв. за 13/15 ид. ч. от втори етаж от къщата –общо за ищците или по 2275.00
лв. за всеки от ищците, като за разликата до предявения общ размер 6976.66 лв.
/или по 2325.55 лв. за всеки от ищците/ исковете следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни;
За сумата 536.67 лв. за 1/3 от лятната кухня общо за ищците или по 178.89 лв. за всеки от ищците;
За сумата 218.66 лв. за 1/3 от гаража общо за ищците или по 72.88 лв. за всеки от ищците, като
за разликата до предявения общ размер 268.33 лв. или по 89.44 лв. за всеки от
ищците претенциите като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Вземането за обезщетение
не е за периодично плащане – чл.111, б.”в” от ЗЗД и се погасява с общата
петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД – Р №2254/72 г. на ВС, първо г.о. С оглед
това направеното възражение за погасяване по давност на вземанията на ответника
следва да бъде оставено без уважение. Вземането за обезщетение по чл.31, ал.2
от ЗС, при неограниченото действие във времето на писменото поискване, възниква
за всеки следващ поискването ден на неправомерно лично ползване на имота в
смисъла, посочен по –горе. Затова за процесния период от пет години преди
завеждане на иска – 09.02.2018 г. вземането за обезщетение не е погасено по
давност.
Поради частично съвпадане
изводите на
двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено в една част и предявените искове уважени в
посочените размери, като за разликата до предявените размери същото следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход
на спора, на основание
чл.78, ал.1 ГПК на въззивниците се следват сторените в производството пред
първата инстанция разноски в размер на 1487.27 лв. и сторените разноски пред настоящата
инстанция в размер на 2032.64 лв.
Водим от горното
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 44002 от
18.02.2020 г. по гр. д. № 9644 по описа за 2018 г. СРС, ГО, 35-ти състав, в
частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените искове, както
следва:
1. от П.А.А., ЕГН **********
срещу М.Н.А., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС за
заплащане на обезщетение за ползване на притежаваните от ищцата идеални части
от следните съсобствени недвижими имоти за периода от 19.07.2013г. до
14.10.2015г., както следва:
- за сумата от 2275.00 лв. за втори жилищен етаж от южната
половина на сграда близнак, със застроена площ от 72 кв. м., находяща се в
гр.София, ул.*******, ведно със законната лихва върху посочената сума от
09.02.2018г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата.
- за сумата от 178.89 лв. за лятна кухня /погрешно посочена
като гараж/ находяща се в дъното на дворното място, със застроена площ от 25
кв. м., находяща се в гр.София, ул.*******, ведно със законната лихва върху
посочената сума от 09.02.2018г. - датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата
- за сумата от 72.88 лв. за гараж /погрешно посочено като лятна
кухня/ находящ се в предната част на дворното място, със застроена площ от
11.25 кв. м., находящ се в гр.София, ул.*******, ведно със законната лихва
върху посочената сума от 09.02.2018г. - датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
2. от А.А.Х., ЕГН **********
срещу М.Н.А., ЕГН ********** искове с правно основание чл.31, ал. 2 от ЗС за
заплащане на обезщетение за ползване на притежаваните от ищцата идеални части
от следните съсобствени недвижими имоти за периода от 19.07.2013г. до
14.10.2015г., както следва:
- за сумата от 2275.00 лв. за втори жилищен
етаж от южната половина на сграда близнак, със застроена площ от 72 кв. м.,
находяща се в гр.София, ул.*******, ведно със законната лихва върху посочената
сума от 09.02.2018г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
- за сумата от 178.89 лв. за лятна кухня /погрешно посочена
като гараж/ находяща се в дъното на дворното място, със застроена площ от 25
кв. м., находяща се в гр.София, ул.*******, ведно със законната лихва върху
посочената сума от 09.02.2018г. - датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата
- за сумата от 72.88 лв. за гараж /погрешно посочено като лятна
кухня/ находящ се в предната част на дворното място, със застроена площ от
11.25 кв. м., находящ се в гр.София, ул.*******, ведно със законната лихва
върху посочената сума от 09.02.2018г. - датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
3. от Ц.А.М., ЕГН **********,
действаща чрез законния си представител А.А.Х., ЕГН **********, заместена в
хода на процеса на основание чл.227 ГПК от правоприемника си А.А.Х., ЕГН **********
срещу М.Н.А., ЕГН **********, искове с
правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на обезщетение за ползване на
притежаваните от ищцата идеални части от следните съсобствени недвижими имоти
за периода от 19.07.2013г. до 14.10.2015г., както следва:
- за сумата от 2275.00 лв. за втори жилищен етаж от южната
половина на сграда близнак, със застроена площ от 72 кв. м., находяща се в
гр.София, ул.*******, ведно със законната лихва върху посочената сума от
09.02.2018г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата.
- за сумата от 178.89 лв. за лятна кухня /погрешно посочена
като гараж/ находяща се в дъното на дворното място, със застроена площ от 25
кв. м., находяща се в гр.София, ул.*******, ведно със законната лихва върху
посочената сума от 09.02.2018г. - датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата
- за сумата от 72.88 лв. за гараж /погрешно посочено като лятна
кухня/ находящ се в предната част на дворното място, със застроена площ от
11.25 кв. м., находящ се в гр.София, ул.*******, ведно със законната лихва
върху посочената сума от 09.02.2018г. - датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, както и в частта на разноските И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М.Н.А., ЕГН **********
да заплати на основание чл.31, ал.2 ЗС на П.А.А., ЕГН ********** обезщетение за
ползване на притежаваните от последната идеални части от следните съсобствени
недвижими имоти за периода от 19.07.2013г. до 14.10.2015г., както следва:
- сумата от 2275.00 лв. за 13/45 ид.ч. от втори жилищен етаж от
южната половина на сграда близнак, със застроена площ от 72 кв. м., находяща се
в гр.София, ул.*******, ведно със законната лихва върху посочената сума от
09.02.2018г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата.
- сумата от 178.89 лв. за 1/9 ид.ч. от лятна кухня /погрешно
посочена от СРС като гараж/ находяща се в дъното на дворното място, със
застроена площ от 25 кв. м., находяща се в гр.София, ул.*******, ведно със
законната лихва върху посочената сума от 09.02.2018г. - датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата
- сумата от 72.88 лв. за 1/9 ид.ч. от гараж /погрешно посочено от
СРС като лятна кухня/ находящ се в предната част на дворното място, със
застроена площ от 11.25 кв. м., находящ се в гр.София, ул.*******, ведно със
законната лихва върху посочената сума от 09.02.2018г. - датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М.Н.А., ЕГН **********
да заплати на основание чл.31, ал.2 ЗС на А.А.Х., ЕГН ********** обезщетение за
ползване на притежаваните от ищцата идеални части от следните съсобствени
недвижими имоти за периода от 19.07.2013г. до 14.10.2015г., както следва:
- сумата от 2275.00 лв. за 13/45 ид.ч. от втори
жилищен етаж от южната половина на сграда близнак, със застроена площ от 72 кв.
м., находяща се в гр.София, ул.*******, ведно със законната лихва върху
посочената сума от 09.02.2018г. - датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
- сумата от 178.89 лв. за 1/9 ид.ч. от лятна кухня /погрешно
посочена от СРС като гараж/ находяща се в дъното на дворното място, със
застроена площ от 25 кв. м., находяща се в гр.София, ул.*******, ведно със
законната лихва върху посочената сума от 09.02.2018г. - датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата
- сумата от 72.88 лв. за 1/9 ид.ч. от гараж /погрешно посочено
от СРС като лятна кухня/ находящ се в предната част на дворното място, със
застроена площ от 11.25 кв. м., находящ се в гр.София, ул.*******, ведно със
законната лихва върху посочената сума от 09.02.2018г. - датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М.Н.А., ЕГН **********
да заплати на основание чл.31, ал.2 ЗС на Ц.А.М., ЕГН **********, действаща
чрез законния си представител А.А.Х., ЕГН **********, заместена в хода на
процеса на основание чл.227 ГПК от правоприемника си А.А.Х., ЕГН **********,
обезщетение за ползване на притежаваните от ищцата идеални части от следните
съсобствени недвижими имоти за периода от 19.07.2013г. до 14.10.2015г., както
следва:
- сумата от 2275.00 лв. за 13/45 ид.ч. от втори
жилищен етаж от южната половина на сграда близнак, със застроена площ от 72 кв.
м., находяща се в гр.София, ул.*******, ведно със законната лихва върху
посочената сума от 09.02.2018г. - датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
- сумата от 178.89 лв. за 1/9 ид.ч. от лятна кухня /погрешно
посочена от СРС като гараж/ находяща се в дъното на дворното място, със
застроена площ от 25 кв. м., находяща се в гр.София, ул.*******, ведно със
законната лихва върху посочената сума от 09.02.2018г. - датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата
- сумата от 72.88 лв. за 1/9 ид.ч. от гараж /погрешно посочено
от СРС като лятна кухня/ находящ се в предната част на дворното място, със
застроена площ от 11.25 кв. м., находящ се в гр.София, ул.*******, ведно със
законната лихва върху посочената сума от 09.02.2018г. - датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
44002 от 18.02.2020 г. по гр. д. № 9644 по описа за 2018 г. СРС, ГО, 35-ти
състав, в частта с която са отхвърлени като неоснователни предявените искове,
както следва:
1. от П.А.А., ЕГН **********
срещу М.Н.А., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС за
заплащане на обезщетение за ползване на притежаваните от ищцата идеални части
от следните съсобствени недвижими имоти за периода от 19.07.2013г. до
14.10.2015г., както следва:
- за сумата от 50.55 лв. /разлика между предявения размер
2325.55 лв. и уважения размер 2275.00 лв./ за 13/45 ид.ч. от втори жилищен етаж
от южната половина на сграда близнак, със застроена площ от 72 кв. м., находяща
се в гр.София, ул.*******, ведно със законната лихва върху посочената сума от
09.02.2018г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата.
- за сумата от 16.56 лв. /разлика между предявения размер 89.44
лв. и уважения размер 72.88 лв./ за 1/9 ид.ч. от гараж /погрешно посочено от
СРС като лятна кухня/ находящ се в предната част на дворното място, със
застроена площ от 11.25 кв. м., находящ се в гр.София, ул.*******, ведно със
законната лихва върху посочената сума от 09.02.2018г. - датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
2. от А.А.Х., ЕГН **********
срещу М.Н.А., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС за
заплащане на обезщетение за ползване на притежаваните от ищцата идеални части
от следните съсобствени недвижими имоти за периода от 19.07.2013г. до
14.10.2015г., както следва:
- за сумата от 50.55 лв. /разлика между
предявения размер 2325.55 лв. и уважения размер 2275.00 лв./ за 13/45 ид.ч. от втори
жилищен етаж от южната половина на сграда близнак, със застроена площ от 72 кв.
м., находяща се в гр.София, ул.*******, ведно със законната лихва върху
посочената сума от 09.02.2018г. - датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
- за сумата от 16.56 лв. /разлика между предявения размер 89.44
лв. и уважения размер 72.88 лв./ за 1/9 ид.ч. от гараж /погрешно посочено от
СРС като лятна кухня/ находящ се в предната част на дворното място, със
застроена площ от 11.25 кв. м., находящ се в гр.София, ул.*******, ведно със
законната лихва върху посочената сума от 09.02.2018г. - датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
3. от Ц.А.М., ЕГН **********,
действаща чрез законния си представител А.А.Х., ЕГН **********, заместена в
хода на процеса на основание чл.227 ГПК от правоприемника си А.А.Х., ЕГН **********
срещу М.Н.А., ЕГН ********** искове с
правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС за заплащане на обезщетение за ползване на
притежаваните от ищцата идеални части от следните съсобствени недвижими имоти
за периода от 19.07.2013г. до 14.10.2015г., както следва:
- за сумата от 50.55 лв. /разлика между
предявения размер 2325.55 лв. и уважения размер 2275.00 лв./ за 13/45 ид.ч. от втори
жилищен етаж от южната половина на сграда близнак, със застроена площ от 72 кв.
м., находяща се в гр.София, ул.*******, ведно със законната лихва върху
посочената сума от 09.02.2018г. - датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
- за сумата от 16.56 лв. /разлика между предявения размер 89.44
лв. и уважения размер 72.88 лв./ за 1/9 ид.ч. от гараж /погрешно посочено от
СРС като лятна кухня/ находящ се в предната част на дворното място, със
застроена площ от 11.25 кв. м., находящ се в гр.София, ул.*******, ведно със
законната лихва върху посочената сума от 09.02.2018г. - датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М.Н.А., ЕГН ********** да заплати на П.А.А., ЕГН **********,
А.А.Х., ЕГН ********** и А.А.Х., ЕГН ********** /лично и като правоприемник на Ц.А.М.,
ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1487.27 лв. –разноски за
производството пред първата инстанция и сторените разноски пред настоящата
инстанция в размер на 2032.64 лв.
Решението е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.