Р Е Ш
Е Н И Е
№ 67 от 11.04.2022 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Антоанета Масларска и с
участието на прокурор Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно
дело № 49 по описа за 2022 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото
е образувано по касационна жалба от Регионална дирекция „Автомобилна
администрация – София” при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” към
Министерството на транспорта и съобщенията срещу Решение №133/17.12.2021
г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) №599/2021
г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е отменено Наказателно
постановление (НП) № 42-0001092/21.04.2021
г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация – София”. С посоченото наказателно
постановление на „О.т.” ЕООД,
с ЕИК *********, на основание чл. 104, ал. 7, предл. последно от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лева
за нарушение по чл. 91в, т. 2 от същия закон. В жалбата е наведено касационното
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс.
Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното
постановление.
Регионална
дирекция „Автомобилна администрация – София” не се представлява
в съдебното заседание по делото.
„О.т.” ЕООД, чрез процесуалният си представител по пълномощие адвокат В.М.,***,
оспорва жалбата като неоснователна и претендира присъждане на направените деловодни
разноски.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е
основателна по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 42-0001092/21.04.2021
г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация – София”. Административнонаказателната отговорност на „О.т.” ЕООД е ангажирана за нарушение по чл. 91в, т. 2 от ЗАвтПр – за това, на 29.03.2021 г., като превозвач,
притежаващ лиценз за международен автомобилен
превоз на товари, не представя информацията, извлечена от паметта на
дигиталния тахограф на влекач с рег. №КН****ВС и от картата на водача – Н. Р., за периода от 20.11.2020 г. до
20.02.2021 г. Нарушението
е установено при извършена на 29.03.2021 г. тематична
проверка на дружеството в Областен отдел
„Автомобилна администрация” – Кюстендил при Регионална дирекция „Автомобилна
администрация – София”. Резултатите от проверката са обективирани в констативен
протокол от 29.03.2021 г. Срещу дружеството
е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 288336/29.03.2021 г., като същото е квалифицирано по чл. 91в, т. 2
от ЗАвтПр. Актът е връчен на упълномощен представител на дружеството
на същата дата. Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното
наказателно постановление, в което са
възпроизведени фактическите констатации по същия. Районният съд е отменил наказателното
постановление по съображения за незаконосъобразност. Приел е, че в
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила на
ЗАНН, довели до ограничаване на правото на защита на
санкционираното дружество, както и че е налице неправилно приложение на
материалния закон.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с
наведеното в жалбата касационно основание настоящият касационен състав намира,
че решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие
с материалния закон – неправилно, поради което следва да бъде отменено, като
при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК
съдът ще се произнесе по съществото на спора и ще потвърди
наказателното постановление.
В
случая не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното
постановление, тъй като при реализирането на административнонаказателната
отговорност на „О.т.” ЕООД не са допуснати съществени процесуални нарушения,
водещи до опорочаване на производството. Неправилен е изводът на районния съд
за допуснати нарушения на чл. 42, т. 4
и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН съответно при съставянето на процесния АУАН и
издаването на наказателното постановление. Съгласно сочената за нарушена норма на чл.
91в, т. 2 от ЗАвтПр превозвачите, ръководителите на
предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да
съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за
проверка от контролните органи информацията, извлечена от паметта на дигиталния
тахограф и от картата на водача. Процесните
АУАН и НП са съставени при спазване изискванията за дължимо съдържание по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН. Нарушението е описано със съставомерните
му елементи. Даденото фактическо описание на същото и в акта, и в
наказателното постановление е достатъчно
пълно, ясно и конкретно, и позволява индивидуализацията му като
административно нарушение именно по чл. 91в, т. 2 от ЗАвтПр. Датата на извършване на нарушението е
посочената такава в акта
и в наказателното постановление, тъй
като изпълнителното деяние се изразява в непредставяне на информацията,
извлечена от дигиталния тахограф и от картата на водача за моторното превозно
средство по време на проверката, а същата е извършена на 29.03.2021 г. Правилно е определена и санкционната разпоредба на чл.
104, ал. 7 от ЗАвтПр, предвиждаща налагане на имуществена
санкция на превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват тахографските листа,
разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача
за период 365 дни или отказват да ги предоставят за проверка от контролните
органи. Предвид изложеното изводът на районния съд за допуснати съществени
процесуални нарушения в административнонаказателното производство е неправилен.
Необоснован
от събраните по делото доказателства е изводът
районния съд по съществото на спора. От същите се установяват по безспорен
начин всички елементи от обективната страна на процесното деяние (отговорността
на дружеството е обективна (безвиновна), поради което не следва да се обсъжда
субективната съставомерност на деянието). „О.т.”
ЕООД е превозвач, притежаващ лиценз за извършване на международен автомобилен
превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение (лиценз на Общността)
№ 17680/27.06.2017 г., и в качеството му на такъв за него е възникнало
задължението по чл. 91в, т. 2 от ЗАвтПр да
съхранява най-малко една година след приключване на превозите и да предоставя
за проверка от контролните органи информацията, извлечена от паметта на дигиталния
тахограф и от картата на водача за процесното моторно превозно средство – влекач с рег. №КН****ВС. Съображенията
на районния съд за недоказан отказ на превозвача не се споделят от касационната
инстанция. На 15.03.2021 г. на „О.т.” ЕООД е
връчено известие с рег. № 12-00-00-356/6/12.03.2021 г., в което
му е указано в
седемдневен срок от получаването му да представи в Областен
отдел „Автомобилна администрация” – Кюстендил посочените в същото документи,
включително процесните, във връзка с извършването на 29.03.2021 г. от 11:00
часа тематична проверка, свързана с дейността на дружеството. Не се спори по
делото, че информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф на влекач
с рег. №КН1586ВС и от картата на водача – Н. Р.,
за периода от 20.11.2020 г. до 20.02.2021 г., не е представена от дружеството
до извършване на процесната проверка. С така
осъщественото бездействие превозвачът е нарушил задължението си по
чл. 91в, т. 2 от ЗАвтПр. Обстоятелството,
че с възражение с вх. № 52-00-17-2991/31.03.2021 г. на
административнонаказващия орган е представен диск с исканата информация,
извлечена от паметта на дигиталния тахограф на влекача, не води до отпадане на
отговорността на дружеството. Наложената
от административнонаказващия орган имуществена санкция в размер на 2000 лева е в съответствие
с разпоредбата на чл. 104, ал. 7 от ЗАвтПр. Съобразно
характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, не се касае
за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че
процесното наказателно постановление е законосъобразно и като го е отменил,
районният съд е постановил неправилно решение.
При този изход на спора претенцията на „О.т.” ЕООД за присъждане на разноски е неоснователна.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 във
вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК във
вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 133/17.12.2021
г., постановено по АНД № 599/2021 г.
по описа на Районен съд – Кюстендил, и вместо него
постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 42-0001092/21.04.2021
г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация – София” при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” към Министерството на транспорта и съобщенията, с което на „О.т.” ЕООД,
с ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение по чл. 91в, т. 2 от ЗАвтПр.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.