Решение по дело №250/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалният кодекс (АПК) във връзка с чл. 111, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по жалба от П. А. Ш., [ЕГН] изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗО Атлант [населено място], против Заповед № 36/13.05.2024 г. на Н. С. ЗО „Атлант“ [населено място], с която на жалбоподателя е наложено наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 5 (пет) денонощия. В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и с невярно съдържание, поради което се иска отмяната й.

В съдебно заседание П. Ш поддържа жалбата.

Ответникът по делото – Н. С. ЗО „Атлант“ [населено място] - редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Представил е писмен отговор, с който заявява, че няма да присъства на съдебното заседание, тъй като е служебно възпрепятстван. Посочил е, че счита подадената жалба за допустима, но неоснователна.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата на П. Ш. е процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна.

От писмените материали по делото се установява, че на10.04.2024 г. в 10.55 часа постовият надзирател на пост 11 в ЗО „Атлант“ [населено място] е разпоредил на Ш. да започне да изпълнява наложеното му със Заповед № 11/02.02.2024 г. на Н. С. ЗО дисциплинарно наказание „извънредно дежурство за поддържане на чистотата и хигиената за срок от седем дни. Жалбоподателят категорично е отказал да изпълни разпореждането.

От докладната записка на мл.инсп. Ц. П. се установява, че той в качеството си на постови на пост 11 е извикал Ш. на 10.04.2024 г. в 10:55 часа и му е разпоредил да изпълнява поддържане на чистота в общежитието, за което има наказание по чл. 101, т.2 от ЗИНЗС, наложено със Заповед № 11/13.02.2024 г. на Началника на сектор ЗО „Атлант“. П. Ш. е отказал да изпълни разпореждането и се прибрал в килията. Постовият разпоредил на жалбоподателя да напише обяснение защо отказва да изпълни наложеното му наказание, но той отказал да направи това.

В писменото обяснение на лишения от свобода Р. С. М. е отразено, че на 10.04.2024 г.около 11 часа постовият служител на 3-ти етаж е разпоредил на П. Ш. да чисти, тъй като има наказание по чистотата, но той категорично е отказал.

Във връзка с представената докладна записка е изготвено становище от И. Д. Н. - И“СДВР“ на IV група в ЗО „Атлант“ [населено място] до Н. С. ЗО „Атлант“ [населено място], с което се предлага Ш. да бъде наказан с изолиране в наказателна килия за срок от 5 денонощия.

Дисциплинарно-наказващият орган (ДНО) - Началникът на Сектор ЗО „Атлант“ [населено място] с обжалваната в настоящото съдебно производство е наложил на П. Ш. дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 5 денонощия“. Деянието на жалбоподателя е квалифицирано като нарушение на чл. 96, т.3 и т.4 от ЗИНЗС, което по смисъла на чл. 100, ал.1 и ал.2, т.5 от ЗИНЗС е дисциплинарно нарушение. Преди да му бъде наложено наказание, жалбоподателя е бил изслушан от ДНО, което е отразено в съставения Протокол от 24.04.2024 г.

Ш. се е запознал със съдържанието на оспорената Заповед на 17.05.2024 г., но е отказал да я подпише, което е удостоверено с подписите на двама свидетели и посочване на имената им.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Обжалваната заповед е издадена от оправомощен административен орган, съгласно чл. 104, ал.2 от ЗИНЗС и Заповед №

ЧР-05-65/18.03.2015 г. на Министъра на правосъдието. Това е Началникът на Сектор ЗО „Атлант“ [населено място] в рамките на неговата териториална и материално-правна компетентност.

Тя е издадена в предвидената от закона писмена форма и е мотивирана. Съдържа правни и фактически основания.

Съдът не констатира нарушение на процедурата по установяване на дисциплинарното нарушение и налагане на дисциплинарното наказание. Спазени са установените в чл.106 от ЗИНЗС срокове за издаване на заповедта. От жалбоподателя са изискани писмени обяснения за случая, но той категорично е отказал да направи това. Спазено е изискването на чл.105, ал.1 от ЗИНЗС преди налагане на наказанието задължително да се изслуша нарушителя.

Оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Приетата от ДНО фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и събраните доказателства в хода на извършване на проверката. Правилно и законосъобразно ДНО е наложил на жалбоподателя предвиденото в ЗИНЗС дисциплинарно наказание за извършеното от него нарушение.

Съгласно чл.100, ал.1 от ЗИНЗС, дисциплинарно нарушение е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешния ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода.

Според чл. 100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС, за дисциплинарно нарушение се смята неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон.

В чл. 96, т.3 от ЗИНЗС е регламентирано, че лишените от свобода са длъжни да спазват установените за тях правила, а в т.4 е предвидено, че лишените от свобода са длъжни да изпълняват точно нарежданията и заповедите на съответните длъжностни лица.

Анализът на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка дават основание на настоящият съдебен състав да приеме, че Ш. е извършил нарушение на нормите на чл. 96, т.3 и т.4 от ЗИНЗС, което е дисциплинарно нарушение в съответствие с разпоредбата на чл. 100, ал.1 и ал.2, т.5 от ЗИНЗС. По този начин жалбоподателят е извършил дисциплинарно нарушение, което съгласно чл. 102, ал.2 от ЗИНЗС се наказва с налагане на дисциплинарно наказание по чл. 101, т.7 от ЗИНЗС – „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“. Но тъй като нарушението е извършено в ЗО „Атлант“ [населено място], е съобразена разпоредбата на чл. 104, ал.2 от ЗИНЗС, според която Началниците на затворническите общежития могат да налагат дисциплинарните наказания по т. 7

При определяне вида и размера на дисциплинарното наказание ДНО е взел предвид характера и тежестта на извършеното нарушение, отношението на лишения от свобода към него, предишни налагани дисциплинарни наказания на жалбоподателя за извършени от него системни нарушения на ЗИНЗС. Тези наказания са наложени за извършени от него нарушения на чл. 97, т.1 и т.3 от ЗИНЗС. Те не са изиграли своята превантивна и превъзпитателна цел по отношение на жалбоподателя, поради което правилно и в съответствие с целта на закона ДНО е наложил на Ш. предвиденото в ЗИНЗС наказание. То се явява съразмерно и адекватно на степента на нарушението.

Предвид изложеното, съдът намира подадената жалба за неоснователна и недоказана. Обжалваната в настоящото производство заповед е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл. 111, ал.6, т.1 от ЗИНЗС, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Заповед № 36/13.05.2024 г. на Н. С. ЗО „Атлант“ [населено място], с която на П. Ш. е наложено наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 5 (пет) денонощия.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба по реда на глава дванадесета от АПК пред тричленен състав на А. съд Ловеч в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.

Препис от него да се изпрати на страните по делото.