РЕШЕНИЕ
№
...........
гр. Плевен, 29.06.2016год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и осми юни две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря П.Ц., като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №1636
по описа за 2016 година и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба от ЗК”Лев Инс”АД против Д.В.Х., в
която се твърди, че между ОББ АД и ответника на 12.102007г.,е сключен договор
за издаване на кредитна карта, и на
19.10.2007г. е издадена кредитна карта №5254530412055004.Посочва се, че с
рамков договор №000-9-297/0013766/06.12.2007г. между ОББ АД и ищеца са застраховани вземанията на ОББ,
произтичащи от непогасени задължения по сключени договори.Твърди се, че
ответникът не е запратил на ОББ ОД сумата 484,36лТвърди се, че
застрахователното обезщетение и изплатено от Лев ИНС АД на 19.10..2010г. ,
ведно с други претенции по заведена щета **********/2008.Посочва се, че
съгласно чл.213 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение по
имуществена застраховка „ Кредити“ ищецът встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение по
имуществената застраховка.Твърди се, че ОББ АД е издала суброгационна
писмо изх.0301-БД-29/09.02.2015г. на Лев Инс АД, с
което е удостоверила полученото обезщетение в размер на 484,36лв.Твърди се в
която се твърди, че е предявен настоящия иск, тъй като ответникът е подал
възражение срещу заповед по чл.410 от ГПК, издадена по ч. гр.д.№669/2015г. на
ПлРС. Претендират се и разноски.
Ответникът не е представил отговор в
срока по чл.131 от ГПК , не се явява в с.з. и не взема становище.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становището на ищеца,
намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№669/2015г. по описа на ПлРС е, че от страна на
дружеството е подадено заявление по реда на
чл.410 от ГПК. Въз основа на същото е издадена заповед №349/20.02.2015г.
за изпълнение на парично вземане спрямо ответника за сумата 484,36лева главница,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението – 19.02.2015г. до окончателното й изплащане, както и направените
деловодни разноски – 25,00 лева за държавна такса и 180,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.Вземането произтича от следните обстоятелства: За изплатено застрахователно
обезщетение по щета №**********/2008.
В законовия двуседмичен срок е подадено възражение
от страна на длъжника и е разпоредено на кредитора да предяви иск за вземането
си.
Ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК.
Съдът констатира, че
ответника е редовно уведомен, връчени са му преписи от исковата молба и
доказателствата, не е подал в срок отговор до съда на исковата молба и
доказателствата, не е заявил становище по определението на съда от 09.05.2016г.,
не изпраща представител в с.з., за което е редовно призован и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Като взе предвид горното,
съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът констатира, че на
страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и
от неявяването им съдебно заседание. Намира също така, че предявеният иск,
предмет на делото е вероятно основателен, поради което са налице и
предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК.
С
оглед на изложеното съдът приема, че предявения установителен
се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Съгласно т.12 от ТР №4 на ОСГТК на
ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора, разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. При това положение съдът приема, че дължимите
разноски в заповедното производство са 25лв. д.т. и 180лв. адвокатски хонорар.
На основание чл.78, ал.1
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер 25лв. внесена
д.т., 170лв. за СИЕ и 360лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр.
чл. 124 от ГПК по отношение на ответника Д.В.Х., ЕГН********** ***, ЧЕ ДЪЛЖИ на кредитора ЗК“ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК121130788, със седалище
и адрес на управление ***, сумата в размер на 484,36лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №**********/2008, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.02.2015г. до окончателното й
изплащане, за която сума е издадена
заповед №349/20.02.2015г. по ч. гр.д.№669/2015г.
на ПлРС,
ОСЪЖДА на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК Д.В.Х., ЕГН********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на кредитора ЗК“ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК121130788, със
седалище и адрес на управление ***, сумата
общо 555лв., представляваща деловодни разноски, по настоящето дело.
ОСЪЖДАд. В.Х., ЕГН********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора ЗК “ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК121130788, със
седалище и адрес на управление ***,
сумата от 25лв.д.т. и 180лв. адвокатско възнаграждение - разноски по ч.гр.д.№669/2015г.
по описа на ПлРС
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и
чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :