№ 136
гр. Пловдив, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Славка Н. И.а
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20225330204418 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К № 3748893, издаден от ОД на
МВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП
на Б. И. Б., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 300 лв. за административно нарушение на чл.21, ал.2,
вр.ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Б. И. Б. обжалва процесния електронен фиш и моли
съда да го отмени като неправилен и незаконосъобразен, по изложени в
жалбата съображения. Редовно призован, не се явява в съдебно заседание, а
чрез процесуален представител – адв.П., пледира за отмяна на електронния
фиш с аргументи за неправилност и незаконосъобразност в насока допуснати
съществени нарушения на материалния закон. Твърди се несъставомерност на
деянието. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – ОД МВР - Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание, а в писмено становище излага
доводи по същество на делото и претендира разноски.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
1
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваният електронен фиш е издаден срещу Б. И. Б., за това, че на
19.06.2020г. в 08:01 часа в Републикански път ІІ-64, км. 50, посока от с.Труд
към гр.Пловдив, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26
/60км/ч./, заснето със система за автоматично фиксиране TFR1-M № 529 и
отчетен толеранс от минус 3 % в полза на водача, с МПС Пежо 307, вид лек
автомобил с рег. № ** е извършено нарушение за скорост, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство №, като при разрешена
скорост 60 км/ч е установена скорост 104 км/ч и превишаване на разрешената
скорост с 44 км/ч. Като собственик, на когото е регистрирано МПС-то бил
вписан Б. И. Б., и на същия била наложена глоба 300лв за нарушение по чл.21,
ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.
Тези фактически положения отчасти се установяват в хода на съдебното
производство по безспорен и несъмнен начин от събраната по делото
доказателствена маса, писмените доказателства, които Съдът кредитира
напълно като обективни, достоверни, взаимно подкрепящи се и неоспорени
от страните. Не по този начин стои въпросът относно един от основните
правнорелеватни факти, а именно наличието на пътен знак, сигнализиращ
скоростта на движение, която да е различна от регламентираната в чл.21, ал.1
от ЗДвП, както изисква правилото на ал.2 на същия текст. По делото е
приложено писмо от ОПУ Пловдив, от което се установява, че на процесния
пътен участък - км.50+000, от път II-64 /Карлово-Пловдив/ в посока от с.Труд
към гр.Пловдив, няма поставени никакви пътни знаци, в т.ч. и пътен знак
В26. Това място е извън зоната на действие на пътен знак В26 (60км/ч.), който
е поставен на км.49+800, непосредствено преди участъка от пътя, за който се
отнася забраната и действието му се изчерпва при км.49+960, където има
кръстовище (при входа/изхода на „Амек Тойс“). Пътният знак В26 е поставен
заедно с пътен знак А27, но към ПЗ В26 няма поставена табела Т2, оказваща
зоната му на действие. Действието на знака се изчерпва след забавителния
шлюз и кръстовището при входа/изхода от „Амек Тойс“. Така за участниците
в движението на описания участък, в т.ч. и за жалбоподателя не е
съществувало задължение за ограничаване скоростта на движение до 60 км/ч.
В този смисъл деянието се явява несъставомерно по посочената правна
2
квалификация.
При тази фактическа установеност съдът приема, че от страна на
жалбоподателя е осъществен съставът на административно нарушение, но
този по чл.21, ал.1 от ЗДвП, а не по чл. 21, ал. 2 вр. 1 от ЗДвП. Нормата на
чл.21, ал.1 от ЗДвП гласи, че при избиране скоростта на движение на водача
на пътно превозно средство е забранено да превишава определените по-долу
стойности на скоростта в km/h, като за извън населено място за ППС от
категория В се предвижда скорост от 90 km/h.
В тази насока съдът счита, че наказващият орган неправилно е
квалифицирал деянието като нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр.
ал.1 от ЗДвП, въвеждащ задължение за водачите на ППС-та да спазват
скоростта, въведена с пътен знак, при положение, че деянието е извършено
извън населено място и при липса на пътен знак, въвеждащ съответно
ограничение.
С оглед на гореизложеното жалбоподателят е следвало да бъде
санкицониран на основание чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, предвиждащ санкция –
"Глоба" в размер на 50 лева, за водач на ППС, който превиши разрешената
максимална скорост извън населено място от 11 до 20 км/ч., какъвто е
настоящия казус.
Така констатираната материална незаконосъобразност, обаче не е
основание за отмяна на електронния фиш, каквото е искането на
процесуалния представител на жалбоподателя в допълнителните мотиви към
жалбата, а само за неговото изменение, тъй като приложимата санкционна
разпоредба на чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП е значително по-Б.приятна и не
нарушава забраната за reformation in pejus. Изложеното намира потвърждение
и в дадените разяснения в Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021г.,
постановено по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ВАС, в което е прието, че
при липса на съществено изменение на съставомерните факти в
наказателното постановление на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК във вр.
с чл. 84 от ЗАНН първоинстанционният съд може да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, тоест
районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в ЕФ
изпълнително деяние, подвеждайки установените от
административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова
3
разпоредба, а именно единствено по чл.21, ал.1 от ЗДвП, без да отменя
електронния фиш. Обратното би означавало нарушителят да остане ненаказан
при проведено пълно доказване на извършено административно нарушение от
фактическа страна, тоест да остане ненаказано противоправно поведение,
което изпълва съдържанието на различна от посочената в електронния фиш
законова разпоредба, който резултат противоречи на целите на
административното наказание, регламентирани в чл. 12 от ЗАНН. В случая не
се касае за съществено изменение на обстоятелствената част на нарушението,
тъй като при преквалификация на деянието към по-леко наказуемо нарушение
не се внасят никакви нови обстоятелства, с които жалбоподателят да не е бил
наясно още с образуване на административнонаказателното производство и
заради които да не е могъл да организира защитата си. Всички обективни
съставомерни признаци на деянието по чл.21, ал.1 от ЗДвП са били изложени
в атакувания ЕФ изначално и няма такова, което впоследствие да е било
вменено във вина на нарушителя.
Ето защо и с оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита,
че атакуваният Електронен фиш Серия К № 3748893, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на Б.
И. Б., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 300 лв. за административно нарушение на чл.21, ал.2,
вр.ал.1 от ЗДвП, следва да бъде ИЗМЕНЕН като преквалифицира
нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП и НАМАЛИ размера на наложената глоба
на 50 лева на основание чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП.
С оглед изхода на спора, разноски са дължими и на двете страни по
съразмерност съобразно размера на защитения интерес. На основание чл.63д,
ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски в производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена в
размер на 300 лева, минимален размер, предвиден в Наредбата, действаща
към датата на сключване на договора за правна помощ от 24.06.2022г. С оглед
фактическата и правна сложност на делото и предвид представения договор
за правна защита и съдействие, съдът намира, че следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 250 лв. съобразно защитената част от материалния
интерес, поради което следва въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати
на жалбоподателя възнаграждение в посочения размер. Разноски са дължими
и на въззиваемата страна, при направено искане за присъждане на
4
юрисконсултско възнаграждение в хода на настоящото производство.
Съобразно с нормата на чл. 63д, ал. 5, вр.ал.3 от ЗАНН, вр.чл.37 от Закона за
правната помощ, вр.чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и
като съобрази характера и тежестта на производството, както и факта, че
представителството е осъществено единствено чрез депозиране на писмено
становище от юрисконсулта, съдът намери, че следва да определи в полза на
ОД на МВР - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в минималния размер
от по 80 лева. С оглед защитената част от интереса му, следва
жалбоподателят да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна разноски в
размер на 13.33 лв.
По горните мотиви съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш серия К № 3748893, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на Б.
И. Б., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 300 лв. за административно нарушение на чл.21, ал.2,
вр.ал.1 от ЗДвП като ПРИЛАГА ЗАКОН ЗА ПО -ЛЕКО НАКАЗУЕМО
НАРУШЕНИЕ по чл.21, ал.1 от ЗДвП и определя наказание по реда на
чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Б. И. Б., ЕГН
**********, сумата в размер от 250 лева, представляваща разноските по
водене на делото – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Б. И. Б., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР –
Пловдив сумата в размер от 13.33 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5