МОТИВИ към присъда по НОХД № 291/201 г. на РС Сливен
Подсъдимият Г.И.Г. е предаден на съд за престъпление по чл. 343б, ал. 1
от НК за това, че на 06.02.2019г., в с.Т., общ. С.,
управлявал МПС - лек автомобил марка «Пежо», модел «106», с per. № ……, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 (едно цяло и две) на хиляда, а именно 2,78 (две цяло
седемдесет и осем) на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство
(доказателствен анализатор) „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен № ARBB 0058. В
съдебно заседание подсъдимият Г.. заявява, че е получил препис от обвинителния акт.
Признава се за виновен и съжалява за стореното. В хода на съдебните прения
Районният прокурор поддържа обвинението и го намира за установено и доказано по
несъмнен начин. Относно вида на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия Г., счита,
че следва да му бъде наложено наказание една година "лишаване от
свобода" чието изпълнение да бъде отложено за срок от три години на
основание чл. 66 ал. 1 от НК и глоба в размер на 200.00 лв., както и че не
следва да му бъде налагано кумулативно предвидено наказание по чл. 343 Г от НК. Подсъдимият
следва да плати и направените деловодни разноски по делото в размер на 62,17
лв.
От цялостната преценка на събраните по делото доказателства - писмени и
гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на
последните с обясненията на подсъдимия Г. съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
На 06.02.2019г.
в с.Т, общ.С. подсъдимия .Г.Г. управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка «Пежо», модел «106» с ДК № ……, собственост на майка му. Около
19,40 часа управлявал автомобил в ромската махала на с.Т., по ул.“Т.“. До № .
на улицата, подсъдимият загубил управление на автомобила и се блъснал във
входната вратата на дом №11, стопанисван от Н.Т., а след това и в уличен стълб,
където автомобилът спрял. Живущите наблизо, които чули удара, попречили на
подсъдимия да излезе от автомобила Бил подаден сигнал на ЕЕН 112. На място
пристигнали св. С.С. и Т.Р. - полицейски служители в РУ МВР - Сливен, които установили
самоличността на подс. Г., който лъхал на алкохол и споделил, че е пил бира. От
екип на сектор “Пътна полиция” при ОД МВР - Сливен, подсъдимият бил изпробван
за употреба на алкохол. На с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр.
№ ARBB 0058, при което апаратът отчел концентрация на алкохол в издишания
въздух в размер на 2,78 на хиляда. Св. Х.С. съставил акт за установяване на
административно нарушение (л.5) на подс. Г., на който бил издаден и талон за изследване (л.6), в който Г.
собственоръчно написал, че приема показанията на техническото средство. Бил
съставен и протокол за ПТП (л.9), в който били описани щетите, нанесени по
оградата и бетонна колона на дома на Т.. По уличния стълб нямало нанесени щети.
По делото е назначена и изготвена съдебно-оценителна експертиза, от чието заключение
е видно, че стойността на причинените щети по имота, находящ се в село Т.,
община С., ул.“Т.“ № … към 06.02.2019г. възлиза на 84,40 лв.
Видно от
приложеното свидетелство за съдимост, подсъдимият не е осъждан до настоящия
момент.
От
приложена АНД справка се установява, че подсъдимият Г. е неправоспособен водач
- няма издадено СУМПС.
Гореизложената фактическа обстановка не се оспорва от
подсъдимия. Същата се установява по несъмнен и категоричен начин въз основа на
гласните и писмените доказателства по делото.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът счита, че с деянието си подсъдимият Г. е осъществил както от обективна, така и от субективна
страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което следва да
бъде признат за виновен и да носи наказателна отговорност. От обективна
страна, обв.Г. на 06.02.2019г., в с. Т., общ. С., управлявал МПС - лек
автомобил марка «Пежо», модел
«106» с per. № …., с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 (едно цяло и две) на хиляда, а
именно 2,78 (две цяло седемдесет и осем) на хиляда, установено по надлежния ред
с техническо средство (доказателствен анализатор) „Дрегер Алкотест 7510“ с
фабричен № ARBB 0058. От
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасни последици и е искал те да настъпят.
При определяне на вида
и размера на наказанието съдът при съвкупната преценка на обстоятелствата,
обуславящи отговорността на подсъдимия, взе предвид като смекчаващи вината
обстоятелства: чистото му съдебно минало, направените
самопризнания и изразеното съжаление за стореното, възрастта на подсъдимия.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчита обстоятелството, че
подсъдимия е неправоспособен водач, при извършване на деянието е причинил щети.
При съвкупната
преценка на обстоятелствата, обуславящи отговорността на подсъдимия, съдът
намира, че не са налице предпоставките на чл. 55 от НК, тъй като приетите като
смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни
и не сочат на по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца от
типичните за този вид престъпления. За извършеното от подсъдимия умишлено
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода от
една до три години и глоба от двеста до хиляда лева. Анализирайки обстоятелствата, обуславящи
отговорността на подсъдимия, съобразно
разпоредбата на чл. 54 от НК, съдът достигна до извода, че следва да се определи наказание при превес на
смекчаващите обстоятелства, имайки предвид самопризнатието, разкаянието на
подсъдимия и чистото му съдебно минало, като определи същото в размер на една
година лишаване от свобода, както и глоба в полза на държавата в размер на 200.00
лв. По отношение на наказанието лишаване от свобода съдът счете, че в случая
следва да намери приложение чл. 66, ал. 1 от НК. Наложеното наказание лишаване
от свобода е в размер на една година, подсъдимият не е осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер и за постигане целите на превенцията и
преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително същият да изтърпи
наказанието. Поради изложеното и на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи
изпълнението на така наложеното наказание от една година лишаване от свобода за
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Тъй като
подсъдимият Г. не притежава СУМПС, то съдът счете, че не следва да налага
спрямо него предвиденото в чл. 343Г наказание - лишаване от право по чл. 37,
ал.1, т.7 от НК.
Съдът счете, че с така
наложените наказания ще бъдат осъществени най –
ефективно целите по чл. 36 от НК.
Съдът, като взе
предвид, че подсъдимият беше признат за виновен, го осъди да заплати по сметка
на ОДМВР С. направените по делото разноски в размер на 62.17 лв.
В този смисъл съдът
постанови своя съдебен акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :