Решение по дело №537/2020 на Районен съд - Пещера

Номер на акта: 260176
Дата: 20 ноември 2020 г. (в сила от 15 март 2021 г.)
Съдия: Атанаска Стоянова Павлова
Дело: 20205240100537
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ № 260176

гр. Пещера, 20.11.2020 г.

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Атанаска Павлова

 

при секретаря Е. М., като разгледа докладваното от съдията Павлова гр.д. № 537 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното.

Предявен е иск от ЕТ“ОСКАР-999- К. Б.", ЕИК120067776, със седалище и адрес на управление: село Капитан Димитриево, ул.  „Георги Д." № 1 А, чрез адв. Т.  Т. ***, офис 10,  против  Община Пещера, адрес: гр. Пещера, ул. "Дойранска епопея" № 17, с правно основание  чл. 55 от ЗЗД. 

Твърди ищецът, че е собственик на недвижим имот, който се води в Община Пещера под партиден № 630ВF3861, представляващ УПИ парцел I-стопански дейности, с площ от 1550 кв.м. по план одобрен 1994г. на село Капитан Димитриево. Твърди, че платил за такса битови отпадъци за период 4 години назад, а именно сума в размер на 2 928.20 лева /две хиляди деветстотин двадесет и осем лева и двадесет стотинки/ за следните календарни години-2015г, 2016г., 2017г. и 2018г.

На 07.11.2018г. подал Искане с правно основание чл. 129 от ДОПК с вх. № 30-1393-1 до отдел МДТ към Община Пещера, с което да му бъде възстановена горната сума, като недължима, поради липса на предоставена услуга от страна на ответника. Получил отговор от ответника с изх.№ 30-1393-1 #1 /09.11.2018г., който по своето същество представлявал отказ на Н. З., Кмет на Община Пещера. Подал жалба срещу отказа на представляващия ответника .

С Решение № 347/23.05.2019г., постановено по административно дело№ 1086/2018г. по описа на Административен съд Пазарджик, било обжалвано от ответника пред Върховен административен съд, за което е образувано адм.д. № 9335/2019г., който със свое определение № 17285/17.12.2019г., е оставена без разглеждане жалбата на ответника.

С Решение № 460/18.07.2018г., постановено по административно дело № 415/2018г. по описа па Административен съд Пазарджик, потвърдено изцяло с Решение № 12672/27.09.2019г., постановено по административно дело № 10654/2018г.. по описа на Върховен Административен съд, е отменена изцяло Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пещера- законовото основание на което от ищеца е събрана процесната сума.

Въз основа на разпореждането в Решение № 347/23.05.2019г., постановено по административно дело № 1086/2018г. по описа на Административен съд Пазарджик, получил от ответната община Акт за прихващане или възстановяване № 000001/31.01.2020г., с който отново му се отказва да му бъде възстановената недължимо платена от него сума предмет на настоящата искова молба.

На 23.04.2020г., получил Решение №1/10.04.2020г. на Й. М., Кмет на Община Пещера, с което по същество му се отказва връщането на платената от него сума.

Твърди, че сумата била недължима на основание чл. 55, ал.1 предложение трето от ЗЗД, на отпаднало основание, а именно: Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пещера отменена с Решение № 460/18.07.2018г, постановено по административно дело № 415/2018г. по описа на Административен съд Пазарджик, потвърдено изцяло с Решение № 12672/27.09.2019г., постановено по административно дело № 10654/2018г, по описа на Върховен Административен съд.

При условията на евентуалност предявява иск за сума в размер на 2 584.90 лева  на следното основание. В производството по административно дело № 1086/2018г. по описа на Административен съд Пазарджик, била извършена съдебно-икономическа експертиза .От същата ставало ясно че всички направени разходи от ответника Община Пещера, по сметосъбирането, сметоизвозването и депонираните на съдовете находящи се пред неговия недвижим имот за календарните 2015, 2016, 2017 и 2018 години. „Такса битови отпадъци" е следната за 2015г. 111.62 лева /сто и единадесет лева и шестдесет и две стотинки/; за 2016г. 92.65 лева ; за 2017г. 77.88 лева; за 2018г. 61.15 лева, или общо за четирите години 343.30лв. , като услуга за такса битови отпадъци предоставена от ответника.Твърди, че само тази сума- 343.30 лв., се дължала от ищеца.

С оглед всичко гореизложено прави извод, че всички разходи като сума, която ответника Община Пещера е направила по сметосъбирането, сметоизвозването и депонираните на съдовете находящи се пред ищцовия недвижим имот за календарните 2015, 2016, 2017 и 2018 години е сума с максимален размер от 343.30лв., като разликата в размер на в 2 584.90 лева  е неоснователно получена на основание чл. 55, ал.1 предложение първо от ЗЗД.

Формулира петитум  да се осъди Община Пещера, адрес: гр. Пещера, ул. "Дойранска епопея" № 17 да заплати на ищеца сума в размер на 2 928.20 лева, недължима на отпаднало основание съгласно чл. 55, ал.1 предложение трето от ЗЗД, платени от ищеца, като „такса битови отпадъци" за недвижим имот под партиден № 630BF3861, представляващ ПИ парцел 1-стопански дейности, с площ от 1550 кв.м. по план одобрен 1994г. на село Капитан Димитриево, за календарните 2015, 2016, 2017 и 2018 години.

При условията на евентуалност предявява иск да се осъди Община Пещера, адрес: гр. Пещера, ул. "Дойранска епопея" № 17, да заплати на ищеца  сума в размер на 2 584.90 лева, представляваща разликата между платената от ищеца сума в размер на 2 928.20 лева  и реално направените разходи в размер на 343.30 за сметосъбирането, сметоизвозването и депонираните на съдовете за недвижим имот под партиден № 630BF3861, представляващ УПИ парцел 1-стопански дейности, с площ от 1550 кв.м. по план одобрен 1994г. на село Капитан Димитриево, за календарните 2015, 2016, 2017 и 2018 години, недължима на основание съгласно чл. 55, ал.1 предложение първо от ЗЗД, платени от ищеца, като „такса битови отпадъци“.

            В уточнителна молба сочи, че размерът на таксата за битови отпадъци и съответната лихва, които са платени от EТ „ОСКАР-999- К. Б.“ ЕИК: ********* ,са както следва: за 2015 г.- главница такса битови отпадъци в размер на 643.36 лв. и лихва такса битови отпадъци в размер на 178.47 лв., платени на 17.07.2018 г.; за 2016 г. - главница такса битови отпадъци в размер на 643.32 лв. и лихва такса битови отпадъци в размер на 117.85 лв., платени на 17.07.2018 г.; за 2017 г.- главница такса битови отпадъци в размер на 643.27 лв. и лихва такса битови отпадъци в размер на 57.27 лв, платени на 17.07.2018 г: за 2018 г. - главница такса битови отпадъци в размер на 643.23 лв. и лихва такса битови отпадъци в размер на 1.43 лв, платени на 18.07.2018 г. Или общо сумата от 2 928.20 лв.. която е платена с платежни нареждания на горепосочените дати. Прави доказателствени искания и претендира разноски.

 

В законоустановения срок е депозиран от Община Пещера представлявана от Кмета отговор на исковата молба.  Твърди ответникът , че исковата молба е неоснователна по следните съображения : с данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № **********/ 08.12.2014 г. е деклариран имот с местонахождение с. Капитан Димитриево, ул. „Георги Д." № 1 А, представляващ земя и сгради с отчетна стойност 83820.14 лв. по партида 6308F3861. Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 16 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пещера, такса битови отпадъци /ТБО/ се определяла в годишен размер за всяко населено място с Решение на съответния Общински съвет въз основа на одобрена план - сметка. Съгласно Решение № 508/ 30.12.2013г. на Общински съвет - Пещера, относно определяне на ТБО за 2015г., 2016г., 2017г., 2018г., за нежилищни имоти на предприятия, включително фирми на еднолични търговци в регулационните граници, се определя върху по - високата между отчетна стойност и данъчната оценка - 7,4 на хиляда. С жалба с вx. № 30-1393-1/18.02.2020 г. ЕТ „ОСКАР-999 - К. Б." изискал да му бъде възстановена сума в размер на 3 174,00 лева, като твърди, че тази сума е заплатил за ТБО за 2015г., 2016г., 2017г., 2018г., за имот под партиден № 6308F3861. След направена справка се установило, че за същият този имот жалбоподателят е заплатил сумата в размер на 2928,20 лв., представляващи главница ТБО и лихва ТБО за 2015г., 2016г., 2017г., 2018г. Останалите 245,80 лв. са задължение за друг имот с друг партиден номер и тази сума се претендира след издаването на обжалвания Акт за прихващане и възстановяване №000001/31.01.2020 г.

С жалба с вх.№ 30-1393-1/18.02.2020 г., ищецът поискал да му бъде възстановена сума в размер на 3 174,00 лева, като твърди, че заплатената от него сума съгласно чл. 55 от ЗЗД представлява неоснователно обогатяване за Община Пещера, тъй като с Решение № 12672/ 27.09.2019 г. на ВАС, е отменена Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пещера и същата тази Наредба е била законовото основание за събиране на горецитираната сума. Излага, че това искане било неоснователно, тъй като съгласно чл. 66, ал.1 от ЗМДТ, размера на ТБО се определя с решение на Общинския съвет, а с Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пещера се уреждат единствено и само отношенията, свързани с определянето и администрирането на местните такси и цени на предоставяни услуги на физически и юридически лица, реда и срока за тяхното събиране. Таксата битови отпадъци е такса, която е дължима по закон и нейния размер се определя с решение от съответния Общински съвет, именно това решение, а не Наредбата е изпълнителния титул и то поражда задължение за заплащане на ТБО. Освен това отмяната на наредбата не е поради несъответствие със ЗМДТ както твърди ищеца, а поради неспазване на процедурата по чл. 26, ал. 3 от ЗНА.

Твърди и че по силата на чл. 195, ал. 1 от АПК отмяната на подзаконов нормативен акт има действие само занапред. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ Такса битови отпадъци / ТБО/ се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ таксата се заплаща от лицата по чл. 11, а именно собствениците на недвижими имоти, а таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет .Случаите, при които не се събира такса за някоя от услугите, са регламентирани в чл. 71 от ЗМДТ, а именно - за сметосъбиране и сметоизвозване -когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се използва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота.

Ответникът излага, че таксата битови отпадъци не е данък. Дължимостта й не се поражда само и единствено от наличието на установена в закона правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект - чл. 11 ЗМДТ. Твърди че ЕТ „Оскар - 999 - К. Б." е генерирал отпадъци, след което тези отпадъци са транспортирани до депо за третирането им. С оглед на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 от ЗМДТ и различните цели, които общината преследва чрез предоставянето на тези услуги, законодателят изрично е определил кога услугите са предоставени и кога се счита, че са ползвани.

Твърди, че такса битови отпадъци се състои от три компонента:

Първият е събиране, включително разделно на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им.  Вторият компонент е поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, съгласно чл. 66, ал.1, т.4 ЗМДТ. Третия компонент е обезвреждането на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане завършва визираното в чл. 7, ал. 1 от ЗУО задължение на лицата, при чиято дейност се образуват битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, така и за осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите отпадъци. Тази услуга също не била обвързана с фактическото ползване на имота от задълженото по чл. 11 ЗМДТ лице и не е налице възможност за деклариране, че няма да се ползва.

Молят да се остави  без уважение подадената от ЕТ „ОСКАР-999 - К. Б." искова молба като неоснователна и недоказана. Правят доказателствени искания.

 

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Т.Т., който поддържа иска и прави доказателствени искания.

В съдебно заседание ответникът се представлява от адв. П. Х., която поддържа отговора и моли иска да се отхвърли, кат допълнителни аргументи излага в писмена защита.

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, с установи следваната фактическа обстановка.

На първо място между страните не е спорно, че ищецът ползва посочения имот в с. Капитан Димитриево, както и че е платил процесните суми за такса битови отпадъци за посочените години от 2015 до 2018 година включително.

От приетото по делото Писмо от  Отговор на Молба-искане вх.№30-1393-1 #1/09.11.2018г. на Кмета на Община Пещера, се установява, че за имота стопанисван от ищеца като едноличен търговец се начислява такса битови отпадъци/ ТБО/ съгласно чл. 19 ал.1 от Решение № 508/30.12.2013г. на Общински съвет – гр. Пещера, и е в размер на 643,23 лева, като със същото е отказано възстановяване на надвнесена сума.

С  Решение № 347/23.05.2019г, постановено по административно дело № 1086/2018г. по описа на Административен съд Пазарджик, и  Определение № 17285/17.12.2019г. по а.д. №9335/2019г. ВАС, е обявена нищожността на  отказа на Кмета и е върната преписка за произнасяне от компетентен служител в Община Пещера натоварен с правата и задълженията на орган по приходите със съответна заповед  по чл. 4 ал.4 от ЗМДТ.

С  Решение № 460/18.07.2018г. по а.д. №415/2018г. на Административен съд Пазарджик,потвърдено с Решение № 12672/27.09.2019г. по а.д. 10654/2018г. ВАС е отменена Наредба за определянето и администрирането  на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пещера, приета с Решение№581/31.08.2010г. на Общински съвет Пещера, в сила от 27.09.2019г.

Приет е по делото Акт за прихващане или възстановяване № 000001/31.01.2020г. и  Решение №1/10.04.2020г. на Йордан Стоянов Младенов, Кмет на Община Пещера, с което е оставено без уважение искането за прихващане и възстановяване от ищеца. Няма данни да е обжалвано решението на кмета.

Прието е по делото Решение на ОбС при гр.Пещера № 508/30.12.2013г.протокол № 37, относно изменение и допълнение на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пещера,Тарифа и план-сметка.

         За изясняване на спора от фактическа страна беше изслушана и икономическа експертиза, която даде заключение, че количеството битови отпадъци, извозвани, депонирани и обработени от Община Пещера от двата съда тип „МЕВА " находящи се на адрес с. Капитан Димитриево ул." Георги Д." № 1А за процесните години от 2015г—2018 г. включително, както и паричната равностойност на обработване на същите  е 2. 88 куб.м., 18,72тона, или 3 750,26 лева. „Методът на средно претеглените величини“ се използва в случай, че отделяйте стойности са със различни значимости ,като за всяка стойностите се задава „ Коефициент на тежест „Р“.  В случая нямало различни значимости на обема и товароносимостта на използваните кофи битови отпадъци. Те са с един и същи обем 0.11мЗ /и една и съща товароносимост - 90 кг. Не бил приложим и методът на „ Средната аритметична величина“, тъй като нямало мерене при всяко извозване на битовите отпадъци на товароносимостта на двете кофи поставени пред имота на ищеца за периода. Битовите отпадъци, който се събират в с. Капитан Димитриево се мерят общо на депото за събиране и депониране.

 В момента имало три броя кофи тип „МЕВА“, намиращи се пред недвижим имот представляващ УПИ парцел 1 стопанска дейност с площ 1 550 кв. м., които  се ползват само и единствено от процесния имот, тъй като пред всяко УПИ  има поставени съдове за събиране на битови отпадъци тип „ МЕВА“. Общата сума, получена от ответника като „Такса битови отпадъци“ за недвижимите имоти използващи съдовете тип „МЕВА“ е 2 573.44 лв.

Заключението е прието в о.с. з., като съдът кредитира с доверието си същото, предвид че е компетентно и обосновано изготвено.

 

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства се направиха следните изводи:

Ищецът е предявил главен иск по чл. 55 ал.1 предложение последно от ЗЗД- неоснователно обогатяване на отпаднало основание и при условията на евентуалност отново иск по чл. 55 ал. 1 пр. първо от ЗЗД – получаване на нещо при начална липса на основание.  

Ищецът с исковата си молба и в съдебно заседание обосновава основателността на претенцията си с отмяната на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в Община Пещера.  Посочената наредба е отменена считано от 27.09.2019г. , като претенцията на ищецът е за 2015-2018г. включително.

Наредбата на общинския съвет представлява подзаконов нормативен акт, който урежда обществени отношения за неопределен период от време, с неограничен брой субекти,  които попадат под действието на неговата норма. В случая приложима е разпоредбата на чл. 195 ал.1 от АПК, съгласно който подзаконовия нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане на съдебното решение в сила.  В алинея втора е посочено, че правните последици от нищожния административен акт се уреждат от компетентния орган в тримесечен срок.

Така предявените по общия исков ред осъдителни искове са недопустими.

Релевантен за делото е в случая обхвата на действие на процесуалноправните норми. Той е намерил израз в установеното правило, че наличието на специален закон изключва приложението на общия. Ето защо, когато съществува изричен процесуален ред за връщане на недължимо платена такса битови отпадъци/ местна такса/ - в случая този на чл. 128 и сл.ДОПК във връзка със ЗМДТ, е недопустимо да се прибягва до общия исков ред по ГПК за водене на иск, основаващ се на забраната за неоснователно обогатяване в гражданското право /чл. 55чл. 59 ЗЗД/.

Съгласно препращащата разпоредба на чл. 4 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В чл. 9 б от ЗМДТ е предвидено, че  обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Специалният ред по ДОПК, предвижда недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. В тази връзка в чл. 129 ДОПК е регламентирана и специална процедура, при която прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Актовете за прихващане или възстановяване могат да се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове. Непроизнасянето в срок по искане за издаване на акт за прихващане и възстановяване се смята за мълчалив отказ, който подлежи на обжалване в 14 - дневен срок по реда за обжалване на ревизионен акт, а когато лицето не е обжалвало мълчаливия отказ в срока по ал. 2, то може да подаде ново искане за прихващане или възстановяване (чл. 131 ДОПК). Когато процедурата за прихващане и възстановяване се забави неоснователно и извън законоустановените срокове, субектът разполага с право на жалба (чл. 132 ДОПК). Следователно, когато съществува изричен процесуален ред за връщане на недължимо платена такса /т. нар местна така за битови отпадъци/ - в случая този на чл. 128 и сл. ДОПК, във вр. чл. 9б и чл. 60 ЗМДТ, е недопустимо в равна степен да се прибягва до общия исков ред по ГПК за водене на иск, основаващ се на забраната за неоснователно обогатяване в гражданското право /чл. 55-59 ЗЗД/. В чл. 129, ал. 4 ДОПК е предвидена процедура, според която "възстановяването на суми, свързани с прилагането на закона за местните данъци и такси, на физически лица, които не са търговци, може да се извършва и в брой". А за  лицата по чл. 63, ал. 3 във вр. чл. 158 и сл. ТЗ следва  съответно по банковата сметка на търговеца. Аргумент в подкрепа на това разбиране са и разпоредбите на чл. 130 и на чл. 132 ДОПК, хронологически следващи текста на чл. 128 ДОПК.

В този смисъл е и практиката по чл.290 от ГПК- определение № 300/15.05.2009 г. по т.д. № 88/2009 г., 1, т.о. на ВКС, Определение № 557 от 26.10.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 585/2009 г., I т. о., ТК, Определение № 855 от 13.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 50249/2016 г., III г. о., ГК,по въпросите „1/ Съществува ли специален процесуален ред по чл. 128 и сл. ДОПК за възстановяване на платени без основание суми за местни такси по ЗМДТ или възстановяване на платените без основание суми за местни такси по ЗМДТ може да бъде претендирано по общия исков ред; 2/ По кой ред подлежи на разглеждане претенцията за възстановяване на платена местна такса по ЗМДТ.“

Предвид на което исковете са недопустими и производството следва да се прекрати.

Следва да се посочи и че разпоредбите на института на неоснователното обогатяване, визирани в чл. 55-59 от ЗЗД, уреждат отношения между равнопоставени субекти, отношения чийто юридически факт е доброволно сключен договор, съглашение и последиците от неговото последващо изменение.

Задължението за заплащане на местни такси не произтича от договорни отношения, а възниква по силата на закона/ЗМДТ/. В случая отношенията не са между равнопоставени субекти.

Предвид изхода на спора в тежест на ответника следва да се присъдят сторените разноски по чл.78 ал.3 от ГПК, в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение, предвид липсата на възражение за прекомерност на същото.

Мотивиран от горното Пещерският районен съд

Р Е Ш И  :

ОТМЕНЯ  определението, с което е даден ход на устните състезания на 27.10.2020г.

         ПРЕКРАТЯВА  производството по гр.д. №537/2020г. по описа на РС Пещера.

         ОСЪЖДА ЕТ“ОСКАР-999- К. Б.", ЕИК120067776, със седалище и адрес на управление: село Капитан Димитриево, ул.  „Георги Д."***, представлявана от Кмета Й. М., адрес: гр. Пещера, ул. "Дойранска епопея" № 17, разноски в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение.

 

         Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пазарджишкия окръжен съд.

Препис от решението да се връчи на страните!

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: