Решение по адм. дело №704/2025 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 10947
Дата: 10 октомври 2025 г.
Съдия: Красимир Кипров
Дело: 20257050700704
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 10947

Варна, 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XVI състав, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: КРАСИМИР КИПРОВ
   

При секретар КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР КИПРОВ административно дело № 20257050700704 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.26“б“, ал.5 от З-на за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците във вр. с чл.166 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Т.с.“ ООД гр. Варна, против Акт за установяване на публично държавно вземане № BG16RFOP002-2.101-1220/19.02.2025 г. , издаден от В. Т. Т. на длъжност „началник сектор“ в ТД на НАП-Варна, с който е установено за внасяне публично държавно вземане в размер на 78 391,42 лв. с лихва за просрочие в размер на 36 780,68 лв.

Наведените с жалбата доводи са за материална незаконосъобразност на оспореният акт – твърди се, че адм. орган неправилно е определил средносписъчния брой на персонала на дружеството-жалбоподател и на свързаните с него предприятия, поради което неправилно „Т.с.“ ООД е квалифицирано като „голямо предприятие“ получило неправомерно безвъзмездна финансова помощ по Процедура „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“.

Иска се отмяна на обжалвания акт и присъждане на сторените по делото разноски, като в съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат А. Д..

Ответникът Началник сектор в ТД на НАП-Варна В. Т., чрез упълномощения юрисконсулт Д. П. изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното :

С издадена от изпълнителния директор на НАП заповед № З-ЦУ-2635/19.12.2024 г. е възложено извършването на проверки за издаване на актове за установяване на публични държавни вземания на посочените в Приложение № 1 към заповедта лица, които са получили безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 по процедури BG16RFOP002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП засегнати от временните противоепидемични мерки“. В списъка по Приложение №1 е включено дружеството „Т.с.“ ООД гр. Варна , а като орган по приходите извършващ проверката е определен С. И. С., съответно като орган по приходите издаващ АУПДБ е определена В. Т. Т.. По въпросната Оперативна програма, „Т.с.“ ООД е получило на 27.01.2021 г. безвъзмездна финансова помощ в размер 49 986,31 лв. по Проектно предложение № BG16RFOP002-2.095-0762 от 23.12.2020 год. , на 31.03.2021 г. е получило 22 904,70 лв. по Проектно предложение № BG16RFOP002-2.097-1007 от 5.03.2021 год. и на 5.07.2021 г. е получило 5 500,41 лв. по Проектно предложение № BG16RFOP002-2.101-1220 от 20.06.2021 год. В приложената към формулярите за кандидатстване по посочената програма декларация за обстоятелствата по чл.3 и чл.4 от З-на за малките и средни предприятия /ЗМСП/ , „Т.с.“ ООД е декларирало в т.3 категорията „малко предприятие“, в т.1 е отбелязан статут на „свързано предприятие“, а в т.2 като последна приключена финансова година е посочена 2019 година. За извършването на възложената проверка е изпратено до „Т.с.“ ООД Уведомление по реда на АПК от 30.01.2025 г. , с което дружеството е уведомено, че при извършената в Търговския регистър и в системата АРАХНЕ проверка за периода 2018- 2020 г. е установено, че същото се явява свързано предприятие със следните дружества : „С.С.“ ООД, „Ф. П. Б.“ ООД, „Ф. П. М.“ ООД, „Ф. П. М.“ ООД , „Т. к. Б. Т.“ ООД, „ „Ф. Д.„ ООД през 2018 г. , „П. С.“ ООД и „С. Е.“ ООД през 2019 год. Посочено е още в уведомлението, че според данните за персонала от системата АРАХНЕ за периода 2018 – 2019 г. , средносписъчния брой на персонала на „Т.с.“ ООД и на посочените като свързани с него предприятия е общо 395 бр. за 2018 г. и 369 бр. за 2019 г., поради което „Т. с. ООД е със статут на „голямо предприятие“ и съответно не покрива изискванията за допустимост, определени в Условията за кандидатстване и изпълнение по процедурата „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020. Определен е на основание чл. 34, ал.3 от АПК 7-дневен срок за вземане на становище от „Т.с.“ ООД и е указана възможността за възстановяване на получената безвъзмездна финансова помощ, ведно със законната лихва в 14-дневен срок от получаване на уведомлението. На 5.02.2025 г. е изпратен от „Т.с.“ ООД отговор на уведомлението, съдържащ справки със статистически данни за 2018 г. и 2019 г. относно средносписъчния брой на персонала на „ Т.с.“ ООД и на свързаните с него лица. В справката за 2018 г. е посочен средносписъчен брой на персонала 249 от които 35 бр. за „Т.с.“ ООД и 214 бр. общо за свързаните с него предприятия , а именно : 44 бр. за „ТК Б. Т.“ ООД, 13 бр. за „П. с.“ ООД , 116 бр. за „С.С.“ ООД , 40 бр. за „Б.П.“ ООД и 1бр. за „Ф. д.“ ООД , съответно 0 бр. за останалите свързани предприятия. В справката за 2019 г. е посочен средносписъчен брой на персонала 216 от които 34 бр. за „Т.с.“ ООД и 182 бр. общо за свързаните с него предприятия , а именно : 43 бр. за „ТК Б. Т.“ ООД , 10 бр. за „П. с.“ ООД , 16 бр. за „С. е.“ ООД , 102 бр. за „С. с.“ ООД и 11 бр. за „Б.п.“ ООД, съответно 0 бр. за останалите свързани предприятия. След получаването на отговора и справките от „Т.с.“ ООД , оправомощеният главен инспектор по приходите в ТД на НАП- Варна С. И. С. съставя Протокол за проверка във връзка с изплатена помощ по процедури № BG16RFOP002-2.095 , № BG16RFOP002-2.097 и № BG16RFOP002-2.101, в който след възпроизвеждане на съдържанието на изпратеното Уведомление и на получения отговор с приложените от „Т.с.“ ООД справки за 2018 г. и 2019 г. е посочено, че въз основа на данните от система АРАХНЕ за персонал за 2018 г. и 2019 г. , „Т.с.“ ООД е със статут на голямо предприятие, тъй като за 2018 г. средносписъчния брой на персонала е 395 бр. , а за 2019 г. е 369 бр. Въз основа на констатациите по този протокол и на правомощията предоставени с издадената от изпълнителния директор на НАП заповед № З-ЦУ-2635/19.12.2024 г. , В. Т. Т. на длъжност началник сектор в ТД на НАП-Варна издава акт за установяване на публично държавно вземане № BG16RFOP002-2.101-1220/19.02.2025 г. , с който при липсата на обсъждане за това защо не се приемат представените от „Т.с.“ ООД справки за средносписъчния брой на персонала за 2018 г. и 2019 г. , а се приемат данните от системата АРАХНЕ, е направен извод, че дружеството е със статут на „голямо предприятие“, тъй като средносписъчният брой на персонала за 2018 г. е 395 бр. , съответно за 2019 г. е 369 бр. При тези констатации е прието , че дружеството е недопустим кандидат съгласно т.11.1 от Условията за кандидатстване и условията за изпълнение, поради което дължи възстановяване на неправомерно получените средства, на което основание е установено публично държавно вземане в размер на главницата от 78 391,42 лв. и лихва към датата на издаване на акта в размер на 36 780,68 лв. След връчването на акта на „Т.с.“ ООД, същият е обжалван пред директора на ТД на НАП-Варна, който с постановеното от него решение № АУПДВ-57/14.03.2025 г. отхвърля жалбата. Решението е съобщено на „Т.с.“ ООД на 17.03.2025 г. , след което на 31.03.2025 г. чрез ТД на НАП-Варна е подадена жалба до АС-Варна. В образуваното съдебно производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която Г. К. дава заключение, че действителния средносписъчен брой на персонала на „Т.с.“ ООД и на горепосочените свързани с него предприятия е 249 брой за 2018 год. и 216 бр. за 2019 год.

 

При така установените факти, съдът приема от правна страна следното :

 

Жалбата е процесуално допустима като подадена в 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК вр. с чл.166, ал.2, пр. І от ДОПК от лице притежаващо правен интерес от съдебно оспорване – оспорения акт поражда задължение за жалбоподателя.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган видно от Приложение № 1 към издадената от изпълнителния директор на НАП заповед № З-ЦУ-2635/19.12.2024 г. , в което В. Т. е посочена като орган по приходите издаващ АУПДВ.

Формата на оспорения акт е спазена – посочени са фактическите и правните основания за издаването му.

Независимо от горното, съдът намира, че оспореният акт е издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила довело до нарушение на материалния закон - основания по чл. 146, т.3 и т.4 от АПК за неговата отмяна.

Основния спорен по делото въпрос е за това дали са налице неправомерно получени от дружеството-жалбоподател средства по смисъла на чл.26“б“, ал.5 от З-на за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. /З-на/. Приетият с оспорения акт факт за наличието на неправомерно получени средства е този за статут на дружеството-жалбоподател несъответстващ на статута посочен в чл.26“б“, ал.1 от З-на, а именно, че „Т.с.“ ООД не е микро, малко или средно предприятие – на база на критерия за средносписъчен брой на персонала посочен в чл.3 от З-на за малките и средните предприятия е прието, че дружеството е със статут на голямо предприятие, тъй като за 2018 г. и 2019 г. средносписъчния брой на персонала на „Т.с.“ ООД и на свързаните с него предприятия е по-голям от 249 бр. – 395 бр. за 2018 г. и 369 бр. за 2019 г.

По делото няма спор, че посочените от органа свързани предприятия действително са такива по отношение на „Т.с.“ ООД, т.е. спора е само за действителния средносписъчен брой на персонала за посочените два периода. В този смисъл, в доказателствена тежест на ответника е да установи в съдебния процес приетия от него брой 395 за 2018 г. и 369 за 2019 г., съответно в тежест на дружеството-жалбоподател е да установи броя посочен в представените от него справки за 2018 г. и 2019 г. - съответно 249 бр. за 2018 г. и 216 бр. за 2019 год. Съществуващата за ответника доказателствена тежест му е указана още с разпореждането за насрочване на делото /л.22/, но въпреки това проявената от него съдебно-процесуална дейност не санира допуснатото в хода на адм. производство съществено процесуално нарушение. Същото се изразява в липсата на изложени от адм. орган в оспорения Акт мотиви относно това защо се приемат за достоверни данните от системата АРАХНЕ за спорния средносписъчен брой на персонала , а не тези посочени в представените от проверяваното лице 2 бр. справки. По този начин е допуснато нарушение по чл.35 от АПК, тъй като макар и с връченото уведомление по чл. 26, ал.1 от АПК да е дадена възможност на проверяваното лице да представи в 7-дневен срок становище, то предявеното с отговора на „Т.с.“ ООД възражение не е обсъдено, последицата от което се състои в неизясняването на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Така допуснатото нарушение е съществено, тъй като е довело до ограничаване на правото на защита на „Т.с.“ ООД предвид на това, че неясен за него е останал начина по който се структурират данните във въпросната система АРАХНЕ. Нещо повече, този начин не е изяснен от ответника и в хода на съдебния процес – въпреки, че за извършването на назначената съдебно-счетоводна експертиза съдът е възложил проверка на данните от системата АРАХНЕ, то видно от заключението на вещото лице Г. К. / т.3.4 на л.68/, същите не са предоставени за нуждите на експертизата.

Назначената експертиза има за цел проверка на спорните факти, като даденото по нея заключение установява според съда , че така допуснатото съществено процесуално нарушение има за резултат неправилно приложение на материалния закон. Макар и оспорено , заключението на вещото лице Г. К. не е опровергано от ответника – същият не прави искане за назначаване на повторна експертиза, а представените от него в съдебния процес писмени доказателства, приложени на л. 75-118 от делото , не водят до различни от установените от вещото лице факти за средносписъчния брой на персонала през процесните периоди. Освен посочените и представени в съдебно заседание писмени доказателства, единственото налично в административното производство доказателство, подкрепящо тезата изразена в оспореният акт, се явява протокола съставен от служителя на ТД на НАП-Варна С. И. С.. Този протокол също не съдържа информация за това как са структурирани и извлечени данните от системата АРАХНЕ – тази липса е определяща, тъй като не дава възможност за сравнение на там намиращите се данни с тези съдържащи се в първичните документи на „ Т.с.“ ООД. Представената от ответника в съдебно заседание справка-данни за осигуряването по БУЛСАТ за период от 1.01.2018 до 31.12.2019 г. /л.79-98/ не изпълнява изискванията на съществуващата за адм. орган доказателствена тежест – информацията е недостатъчна, тъй като се отнася единствено за осигурителя „Т.с.“ ООД, но не и за свързаните с него дружества, чийто средносписъчен брой на персонала е релевантен. Другите представени от ответника писмени доказателства се състоят в приложените на л.99-118 от делото обобщени справки за работодател за периоди от 1.01.2018 г. до 31.12.2018 и от 1.01.2019 до 31.12.2019 г. , които по сходен начин не изпълняват изискванията на съществуващата за него доказателствена тежест – справките обективират данни за подаваните в регистъра по заетостта / чл.62, ал.3 от КТ / уведомления, които не съдържат необходимата съгласно приложимата норма на чл.4в от З-на за малките и средните предприятия информация за изчисляване на средносписъчния брой на персонала – информацията в регистъра по заетостта касае единствено фактите за сключване, изменение и прекратяване на трудовия договор, докато цитираната норма на чл.4в изисква по-широк обем от информация, касаеща заетостта на лицата по трудово правоотношение на пълно или непълно работно време с приравняване на второто към първото по реда на утвърдената със заповед на председателя на НСИ Методика за изчисляване на списъчния и средния списъчен брой на персонала, лицата без трудово или приравнено на него правоотношение за които не се подава уведомление по чл.62, ал.3 от КТ и се изключват лицата по чл.4в, ал.4 , които иначе са включени в регистъра по заетостта. Повдигнатото във връзка с последното възражение на ответника срещу заключението на вещото лице, съдът намира за неоснователно, тъй като приложима е нормата на чл.4в, ал.4 от З-на за малките и средните предприятия като такава от по-висок ранг, а не нормата на чл.5 от цитираната Методика, която в т.14 включва в списъчния брой на персонала / не в средносписъчния брой на персонала/ лицата в отпуск за бременност, раждане и осиновяване и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. При така проведената от ответника несполучлива доказателствена дейност, за съда не съществува причина, поради която да не приеме заключението на вещото лице за правилно и обосновано – същото почива на пълна проверка на намиращите се в счетоводствата на дружеството-жалбоподател и на свързаните с него предприятия първични документи /подробно описани в десет точки от раздел 3.1 на л.64 от делото /, съпоставени с подадените данни в НАП и НСИ. Като има предвид констатацията на вещото лице за съответствие на данните в първичните документи с тези подадени в НАП и НСИ, чийто регистри принципно са вторични такива, каквито би трябвало да бъдат и тези в системата АРАХНЕ, също така като взе предвид и обстоятелството, че цитираната Методика е правилно приложена от вещото лице , а спазването на същата при обработване на данните в системата АРАХНЕ остава недоказано от ответника, то съдът приема за действителен посоченият в експертизата средносписъчен брой на персонала, а именно : 249 бр. за 2018 г. и 216 бр. за 2019 г.

Установените по този начин факти определят „Т.с.“ ООД като средно предприятие, съгласно обсъжданият в оспорения Акт критерий по чл.3, ал.1, т.1 от З-на за малките и средните предприятия – средносписъчен брой на персонала по-малък от 250 души. Последното прави неправилен приетият с оспорения Акт фактически извод за статут на дружеството-жалбоподател като „голямо предприятие“ , което от своя страна води до незаконосъобразност на правния извод за неправомерно получена помощ по чл.26“б“ от З-на за мерките и действията по време на извънредното положение – средните предприятия попадат съгласно чл.26“б“, ал.1 от З-на в категорията предприятия имащи право на предоставяне на регламентираните в нормата безвъзмездни средства. С оглед последното и доколкото размерът на отпусната помощ не е предмет на съдебния спор, то не е налице основанието по чл.26“б“, ал.5 от З-на за издаване на оспореният Акт, поради което същият е материално незаконосъобразен.

По изложените съображения за наличие на основанията за оспорване по чл.146, т.3 и т.4 от АПК, оспореният Акт за установяване на публично държавно вземане следва да бъде отменен, при който изход от делото разноски на ответника не се дължат, а дружеството-жалбоподател има право на разноски съгласно чл. 143, ал.1 от АПК. С представеният списък на разноските /приложен на л.119 от делото/ жалбоподателят претендира такива в общ размер на 3650 лв., от които 50 лв. платена държавна такса и 3600 лв. платено адвокатско възнаграждение - разноските за вещо лице в размер на 500 лв. не са включени в списъка. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение , съдът намира за основателно – фактическата и правната сложност на делото са в степен съответстваща на невисоката процесуална активност от страна на упълномощения адвокат, видно и от оскъдното съдържание на подадената жалба, поради което съгласно чл.144 от АПК вр. с чл. 78, ал.5 от ГПК , действително платеното съгласно доказателствата приложени на л.121-123 от делото адвокатското възнаграждение, следва да бъде редуцирано на основание решението на СЕС по дело № С-438/2022 дори под незадължителния за решаващия съд размер по чл.8, ал.1 вр. с чл.7, ал.2, т.5 /материален интерес в размер на 115172,10 лв./ от Наредба №1/9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, а именно до размера от 2000,00 лв., т.е. ЮЛ на ответника дължи на жалбоподателя разноски в общ размер на 2050,00 лв.

Предвид изложеното, съдът

 

 

РЕШИ :

 

 

ОТМЕНЯ издаденият от В. Т. Т. на длъжност началник сектор в ТД на НАП-Варна Акт за установяване на публично държавно вземане № BG16RFOP002-2.101-1220/19.02.2025 г. , с който за „Т.с.“ ООД са установени размер на неправомерно получени средства 78 391,42 лв. и общ размер на дължима законна лихва 36 780,68 лв.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Т.с.“ ООД , [ЕИК], със седалище и адрес на управление : гр. , [улица]за разноски по делото сумата от 2050,00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-деневен срок от съобщаването му на страните по делото.

 

 

Съдия: