№ 15114
гр. София, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20251110124591 по описа за 2025 година
Предявен е осъдителен иск от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД чрез
юрк. М., с пълномощно на л. 4 от делото, с правно основание чл. 410, ал.1 КЗ, вр. чл.49, вр.
чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 448,68 лв., представляваща изплатено по имуществена
застраховка „Каско” обезщетение по щета за застрахователно събитие, настъпило на
03.12.2024 г., вследствие противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и
необозначаване на препятствие на пътното платно на пътното платно, на длъжностни лица,
чийто възложител е ответникът, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 30.04.2025 г., до окончателното изплащане. Претендират се разноските по
делото.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Каско”, е настъпило събитие – застрахованият
автомобил „Toyota C-HR“ с рег. № СВ 3114 ТВ, при движение в гр. София, на околовръстен
път, в района на № 935, попаднал в необезопасено, несигнализирано и неосигурено
препятствие на пътното платно - дупка, в причинна връзка с което са причинени щети на
застрахования автомобил. Твърди, че щетите са на стойност 448,68 лв., като поддържа, че е
изплатил застрахователно обезщетение в посочения размер.
Ответникът Столична община чрез юрк. Колева е депозирал отговор в
законоустановения срок, с който оспорва претенцията. Сочи, че мястото на ПТП-то не е
посочено достатъчно конкретно. Поддържа, че по делото липсва снимков материал. Оспорва
протокола за ПТП като нечетлив. Навежда доводи за недоказаност на претенцията. Признава
заплащането на застрахователно обезщетение от страна на ищеца. Моли искът да бъде
отхвърлен, претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
Относно иска по чл.410 ал.1 от КЗ, вр. чл.49 от ЗЗД.
1
В чл. 410, ал.1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
410, ал.1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Но когато
причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД,
във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от
изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение.
От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е
предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени
физически лица, които е следвало да изпълняват и осигуряват осъществяването на
задълженията на Столична община и да поддържат в изправност улици – част от
общинската пътна мрежа и носи отговорност за бездействията на тези лица.
Столична община носи само обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД,
като възложител, за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по
повод на изпълнение на възложената им от работа, във връзка със задълженията си по чл.31
от ЗП.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление
№ 7/1959 г. на Пленума на ВС юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите,
причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и
тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
За да бъде уважена предявената регресна претенция в полза на застрахователя по
имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно
от изпълнителя при или по повод на възложената работа, е необходимо същият да установи
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка
относно увредения автомобил към датата на ПТП; 2. за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу възложителя по реда на чл.49 от ЗЗД поради
виновно поведение на неопределено физическо лице по смисъла на чл.45 ал.1 от ЗЗД при
или по повод на изпълнение на възложената работа и 3. застрахователят по имущественото
застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск
на собственика на застрахованата вещ.
Установява се от представените писмени документи - застрахователна полица – л.7 от
делото, че към дата 03.12.2024 г. между ищеца и собственика на лек автомобил „Toyota C-
HR“ с рег. № СВ 3114 ТВ е съществувал договор за имуществена застраховка със
съдържание описано в полицата и общите условия. С оглед горното съдът намира, че към
датата на ПТП-то между ищеца и пострадалото лице е налице валидно правоотношение по
договор за застраховка „Каско“.
Съставен е протокол за ПТП № 2024-1022-18398-1 от 03.12.2024 г. от компетентния
орган при МВР „Пътна полиция“/л.41/. Същият по своята правна природа представлява
официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с
обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него
обстоятелства за датата, мястото, причинените вреди на автомобила, пътна обстановка,
разположение на МПС след ПТП, т.е. извършените от съответното длъжностно лице
действия и констатирани лично от него обстоятелства. Същият е четлив и съдържанието му
се потвърждава от изготвилия го – св. М. И..
В същия е записано, че „Toyota C-HR“ с рег. № СВ 3114 ТВ е самокатоастрофирал в
несигнализирана, необезопасена дупка на пътното платно, която е била констатирана от
надлежните органи. Както се посочи по-горе, констатация обвързва съда, тъй като е
възприета лично от органа, изготвял протокола.
2
По делото са представени и докладна записка и декларация от водача на застрахования
автомобил, в които се описва механизма на ПТП и настъпилите на управлявания от него лек
автомобил.
Като безспорно е изведено, а и се установява от представено по делото платежно
нареждане, че на собственика на автомобил „Toyota C-HR“ с рег. № СВ 3114 ТВ е заплатено
застрахователно обезщетение в размер на 448,68 лв.
Ответникът оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП. В хода на
съдебното производство ищецът е ангажирал доказателства – писмени, САТЕ и свидетелски
показания, от които се установява наличието както на дупка на пътното платно към датата и
мястото на ПТП описани в исковата молба, така и липса на обезопасяване и обозначаване на
същата. На първо място наличието на необезопасена препятствие на пътя е записано в
протокола за ПТП, който в тази си част се ползва с обвързваща съда доказателствена сила,
доколкото се отнася за констатирани от изготвилите го органи обстоятелства. Той се
подкрепя и от заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ, която съдът кредитира и
свидетелските показания. С оглед горното съдът възприема следния механизъм на
настъпване на ПТП-то, а именно:
На 03.12.2024 г. около 07:15 ч. л.а. „Toyota C-HR“ с рег. № СВ 3114 ТВ се движел по
ул.“Софийски околовръстен път“, с посока на движение от ул. „Производствена“ към ул.
„Суходолска“ и в района срещу № 935 превозното средство попаднало в необезопасена и
несигнализирана дупка на платното за движение, при което се уврежда предна дясна гума.
Този извод следва от Протокола за ПТП, от заключението по САТЕ, от декларацията за
настъпване на застрахователно събитие и от свидетелските показания на свидетелите М. И.
и К. Велисеева.
Предвид изложеното, съдът приема, че е установен механизма на ПТП, описан в
исковата молба, вкл. и наличие на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно в гр. София, в района на ул.“Софийски околовръстен път“ срещу № 935.
От заключението по САТЕ, се установява, че механизма на ПТП е в причинно-
следствена връзка с причинените вреди на застрахования лек автомобил и същите могат да
възникнат при този механизъм.
При така изложените и приети за установени факти, съдът счита, че е налице
фактическият състав обуславящ ангажиране на обезпечително-гаранционна отговорност по
чл. 49 ЗЗД като възложител - за вредите, причинени виновно от съответни физически лица
при или по повод на изпълнение на възложената им работа, въпреки че не е установено кои
точно лица са извършили противоправното действие /бездействие/.
От заключението по САТЕ се установява, че пазарната стойност на поправянето на
щетите на лекия автомобил е в размер на 484,21 лв.
Според чл. 499 ал.2 пр. първо КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може
да надвишава действителната стойност на причинените вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката
между застрахования и застрахователя - чл.400 ал.1, и ал.3 от КЗ. При положение, че друго
не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно действителната
стойност и следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество,определена като пазарната му стойност към датата на увреждането,
като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран
в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото имущество,
като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със
същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност. Макар и частите, които са повредени, в
3
действителност да не са били нови към датата на настъпване на ПТП, няма как да се вмени в
задължение на застрахованото лице да намери части, със същата степен на използване и то
ще е принудено да закупи нови и техният размер е неговата действителна вреда/.
В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.
о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от
2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о на ВКС.
Следователно обезщетението, което ищецът има право да получи от ответника е в
размер на платеното обезщетение, но не повече от пазарната цена на щетите. В настоящия
случай застрахователят е заплатил обезщетение в размер от 448,68 лв., което му се дължи.
Следователно искът подлежи на уважаване в пълен размер.
Относно разноските:
Страните са направили своевременно исканията за присъждане на направените по
делото разноски. С оглед изхода на делото, разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца му
се следват направените по делото разноски, а именно в размер на 710 лв., от които 50,00 лв.
– платена държавна такса, 60 лв. – заплатен депозит за свидетел, 200 лв. – депозит за
възнаграждение за вещо лице, 400,00 лв. – адвокатско възнаграждение в минимален размер,
определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 МРАВ, неподлежащ на намаляване.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА с БУЛСТАТ: ********* и с адрес: гр. София, ул.
„Московска” №33, да заплати на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.“Позитано“ № 5, както
следва:
– на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД сумата от 448,68 лв.,
представляваща регресна претенция за платено застрахователно обезщетение за причинени
вреди на лек автомобил „Toyota C-HR“ с рег. № СВ 3114 ТВ въз основа на застрахователен
договор по имуществена застраховка „Каско” при настъпване на 03.12.2024 г. на
пътнотранспортно произшествие, поради попадане в необезопасена дупка на пътното платно
на общински път в гр. София, ул.“Софийски околовръстен път“, с посока на движение от ул.
„Производствена“ към ул. „Суходолска“ в района срещу № 935, ведно със законната лихва
върху главницата считано от 30.04.2025г. до окончателното изплащане;
- на основание чл.78 ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 710 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
4
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5