№ 31436
гр. София, 02.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110110340 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
С молба с вх. № 97870/25.03.2024г., /ФИРМА/, моли съда да измени постановеното по
делото решение от 15.03.2024г., в частта за разноските, като намали определеното по реда на
чл. 38, ал.1,т.2, вр. чл. 36 от Закона за адвокатурата и присъдено в размер на 200,00 лева в
заповедното производство и на 400,00 лева в исковото производство адвокатско
възнаграждение в полза на адвокат Р. Р., като слезе под минимума на размерите, определен с
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В законоустановения едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК адвокат Р. от
САК, като процесуален представител на ответника е взела становище по молбата, като
намира същата по същество за неоснователна. Счита, че възнаграждението е определено
съобразно практиката на СЕС, в справедливи размери, съобразно правната и фактическа
сложност на делото и обема на извършената работа, като излага, че именно ищецът с оглед
изхода на спора следва да понесе отговорността за разноски.
Предвид горепосоченото, съдът намира следното:
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението/определението е
не обжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните
може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските.
Законодателят допуска решението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските. В
първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по отношение на размера на
присъдените разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски
или признатите такива по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал
въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски, като настоящия случай касае
хипотезата на изменение на решението в частта за разноските. Съдът се е произнесъл с
решение, което подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението, което решението
е връчено на молителя на 21.03.2024г., а молбата за изменение на решението в частта за
разноските е подадена в съда на дата 25.03.2024г, поради което съдът намира, че молбата е
подадена в законоустановения срок и като такава е допустима, като следва да се разгледа по
същество.
По делото е постановено решение, като съдът с оглед изхода на спора е присъдил
разноски в полза на процесуалния представител на един от ответниците, като му е
определил възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата,
доколкото е констатирал, че по делото е представен договор за правна защита и съдействие,
с който страните са договорили представителство в горепосочената хипотеза. Размерът на
1
адвокатското възнаграждение се договаря, в сключен между клиент и адвокат договор за
адвокатска услуга, като от значение е преценката на договорената услуга и естеството й, а тя
в случая е правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне и подаване на отговор на
исковата молба на /ФИРМА/, а в заповедното производство в подаване на възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, когато според действащата тогава от 04.11.2022 г.
редакция на чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ от ДВ, бр. 88/04.11.2022 г. адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес от 47,71 лева се определя в размер на 400,00 лв. в исковото производство и на
200,00 лева в заповедното производство, последното дори определено съобразно чл. 6,т.5 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Действително
според съединени дела С-428/16 на СЕС, а и по-новото решение от 25.01.2024 г. по дела №
С-438/22 на СЕС/ предвид фактическата и правна сложност на спора съдът може да слезе
под минимума определен с наредба № 1/2004г. Посочените решения на СЕС коментират
правомощието на Висшия адвокатски съвет по чл. 36 ЗА през призмата на ограничаване на
конкуренцията в рамките на предоставянето на адвокатски услуги, т. е. от гледище на
възможността адвокатите да уговарят по-ниски възнаграждения и от гледище на
ограничаване на свободата на договаряне между адвокат и клиент. Иначе казано –
решенията на СЕС са в полза на свободното договаряне, ограничаването на което се приема
за недопустимо в определен контекст на свободната конкуренция. Този аспект обаче е
ирелевантен към правомощието на съда по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като същото е средство за
игнориране на уговореното адвокатско възнаграждение, т. е. – за незачитане на свободата на
договаряне, в защита на която са цитираните решения на СЕС. Ограничението по чл. 78, ал.
5 ГПК всъщност е в полза на свободната конкуренция, тъй като слага лимит на
правомощието на съда да не зачете уговореното между страните по договора за адвокатска
услуга. Ако не съществуваше подобно ограничение, то съдът би могъл и изцяло да игнорира
уговорено адвокатско възнаграждение в ущърб на свободата на договаряне, което е
недопустимо и срещу което именно са насочени решенията на СЕС. Лимитът на намаляване
по чл. 78, ал. 5 ГПК защитава свободата на договаряне, като слага граници на правото на
съда да не зачете уговореното между страните по договора за адвокатска услуга. По тази
причина той е в синхрон с основната идея на цитираните решения на СЕС. Ето защо съдът в
конкретиката на случая намира, че не съществува основание за допълнително намаляване
под този лимит и за изменение решението в частта за разноските, като следва да се добави и
че определените като размер възнаграждения съответстват на обема на извършената от
адвокат Р. работа, както в заповедното, така и в исковото производства.
По изложеното молбата следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 97870/25.03.2024г. на /ФИРМА/ за
изменение на постановеното по гр.дело № 10340/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав
решение от 15.03.2024г., в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2