Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

04.08.2022 г.

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			ІІ-ри граждански	състав
На						Година

 

В публичното заседание на 22.06.2021 год. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гражданско

дело номер

1289

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Л.В.И., ЕГН ********** ***, е предявил искове против „ЕВРО СТРОЙ КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, 4230, ж.к. Северна индустриална зона, Асфалтова база „Пътища“, представлявано от ……………… – управител, с които ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 1200 лв. представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.10.2020 г. до 31.10.2020 г. и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г. – 11 дни в размер на 900 лв., ведно със законната лихва за забава до окончателното и изплащане.   Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, в който ответната страна оспорва иска. Твърди, че на ищеца са изплатени дължимите се трудови възнаграждения и обезщетения. Твърди, че допълнителните трудови възнаграждения са заплащани предходни месеци по преценка на прекия ръководител за постигнати резултати, и това са допълнителни заплащания към основно уговорено трудово възнаграждение.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 242 ал. 1 КТ и чл. 224 ал. 1 КТ.

Събрани са писмени и гласни доказателства. Назначена и изслушана е съдебносчетоводна експертиза.  

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

В исковата молба се твърди, че ищеца имал сключен трудов договор от 22.01.2020 г. с ответника, по който трудов договор е работел до края на месец октомври 2020 г. Уговореното месечно трудово възнаграждение било 610 лв. месечно. Твърди, че за положения труд е получавал и допълнително възнаграждение, тъй като се е случвало да работи и извън работно време и в събота и неделя, при което трудовото му възнаграждение достигало до около 1600 – 1800 лв. на месец за различни месеци. В края на месец октомври 2020 г. ищецът подал заявление за прекратяване на трудовия договор, на основание чл. 327 ал. 1 т. 2 КТ – поради забавяне изплащане на трудовото възнаграждение. Със Заповед № 141/02.11.2020 г. трудовото му правоотношение било прекратено, считано от 02.11.2020 г. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено, че на ищеца се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г. в размер на 11 дни. Горното не се оспорва от страните, а и същото е видно от представения трудов договор № 12/22.01.2020 г. на лист трети от делото и Заповед № 141/02.11.2020 г. на лист шести от делото. Твърди се още в исковата молба, че на ищеца е изплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2020 г. в размер на 600 лв., а обезщетението за неизползван платен годишен отпуск не е изплатено.

По делото са разпитани свидетелите К., М. и  П.. Първите двама свидетели, доведени от ищеца твърдят, че през месец октомври 2020 г. са имали пълен работен месец. Работата не е била по-малко от предходните месеци, ищеца е бил на работа и е изпълнявал задълженията си. И двамата свидетели са получили за месец октомври по-малко възнаграждение за месец октомври отколкото за предходните месеци, но не са споделяли с останалите работници размера на възнаграждението си. Не знаят на какво се дължи това, че са получили по-малко трудово възнаграждение за месец октомври 2020 г. в сравнение с предходните месеци.

Свидетеля П., доведен от ответната страна твърди, че е работел във фирма която е участвала съвместно в строителството с фирмата на ответника. През месец октомври 2020 г. не е имало извънреден труд, не е работено събота и неделя. В предходни месеци е имало допълнително трудово възнаграждение на работниците под формата на бонус за добре свършена работа. През месец октомври са работили нормално, не е било натоварено, имало е дни, в които не са работили, тъй като климата е бил тежък.

По делото е назначена и изслушана съдебно счетоводна експертиза, в заключението на което, неоспорено от страните и възприето от съда като вярно, обективно и компетентно изготвено, вещото лице е посочило, че дължимото се трудово възнаграждение на ищеца за месец октомври 2020 г. е в размер на 610 лв., която сума е отразена в разплащателната ведомост за месец октомври 2020 г. През същия месец е начислено и допълнително трудово възнаграждение в размер на 164 лв. след приспадане на задължителните удръжки е останала чиста сума за получаване в размер на 600.61 лв. Тази сума е постъпила по банковата сметка на ищеца на 30.11.2020 г. Размера на начисленото по ведомост на ищеца през месец ноември 2020 г. обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ е в размер на 387.00 лв., като чистата сума за получаване е 348.30 лв., която сума е преведена по банковата сметка на ищеца на 23.12.2020 г. Други суми, начислени по ведомост и неполучени от ищеца няма.

Исковете са неоснователни.

 Не се установи по делото да са начислявани допълнителни трудови възнаграждения за исковия период, посочени в разпоредбата на чл. 7 и сл. от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Обезщетението по чл. 224 ал. 1 КТ също е изплатено на ищеца.

Горното води до извод за неоснователност на исковете, и същите ще следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.В.И., ЕГН ********** ***, искове при условията на обективно кумулативно съединяване против „ЕВРО СТРОЙ КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, 4230, ж.к. Северна индустриална зона, Асфалтова база „Пътища“, представлявано от ……………. – управител, за заплащане на сумата от 1200 лв. представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.10.2020 г. до 31.10.2020 г., и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г. – 11 дни в размер на 900 лв., ведно със законната лихва за забава до окончателното и изплащане, като неоснователни и недоказани.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в 14 дневен срок от съобщението до страните.

                                                                

                                                          Районен съдия: