Решение по дело №14566/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7433
Дата: 4 ноември 2019 г. (в сила от 5 април 2022 г.)
Съдия: Елица Йорданова Стоянова
Дело: 20151100114566
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 ноември 2015 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                        , гр. София, 04.11.2019 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА

                                                                                                                     

При участието на секретаря Мария Методиева, разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д. № 14566 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

 

Съдебното производство е образувано по искова молба, именована „тъжба“, с вх. № 139091/ 12.11.2015 г., с която Е.Д.М. ***, понастоящем в Софийски централен затвор,н с ЕГН **********, против С.Д.С., с ЕГН **********, за осъждането му да заплати сума в размер на 50 000 лв., представляващи обезщетение за нанесените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда да окончателното и изплащане. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, ответникът нарекъл ищеца „К.“ в рамките на досъдебно производство № 375/ 2013 г. по описа на ГДНП, по което било образувано НОХД № 645/ 2015 г. на СпНС. В резултат на тези твърдения на ответника ищецът се нервирал, разболял се, развил високо кръвно .Обидата го дразнела и потискала дълго време, унищожила името и авторитета му. Настоява за уважаване на иска, претендира разноски.

По реда и в срока по чл. 131 ал.1  от ГПК ответникът С.Д.С. е депозирал писмен отговор, именован „становище“, в което се е противопоставил на основателността на заявената претенция с твърденията, че по време на разпита му на 20.12.2013 г. бил разпитан като свидетел по посоченото досъдебно производство. В разпита си, в качеството на инспектор група „РОИ“ към сектор ПКП, е посочил, че вероятните извършители на грабежите е групата на „К.“, а именно братята Е.Д.М., по прякор „Г.“, Е.Д.М. по прякор „К.“ и Д.Н.М.по прякор „Б.“. Тези лица са били известни в обществото с тези си прякори много преди разпита на ответника, чрез средствата за масова информация. Така се водели и в информационните фондове на ГДНП. С.Д.С. отрича да е автор на прякорите или да ги е употребил, за да изрази лична негативна оценка на ищеца, да засегне неговите чест и достойнство, да въздейства негативно или да унизи. Настоява за отхвърляне на иска, претендира разноски.

Въз основа на приложените по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От приложения като доказателство протокол за разпит на свидетел от 20.12.2013 г.  по досъдебно производство № 375/ 2013 г. по описа на ГДНП – МВР гр. София – С.Д.С., инспектор в група „Оперативна“ в сектор „Престъпления по пътищата“ в ОД на МВР гр. София към периода 2002 г. – 2011 г., в който период били извършвани множество въоръжени грабежи над чужди граждани по автомагистралите „Тракия“ и „Хемус“, за които грабежи имало оперативни данни да са извършвани от т. нар група на „К.“, а именно братята Е.Д.М., по прякор „Г.“, Е.Д.М. по прякор „К.“ и Д.Н.М.по прякор „Б.“. Е.М. е наречена „К.“ на две места в целия разпит, видно от протокола.

Всяка от страните е ангажирала гласни доказателства в подкрепа на своите твърдения.

Св. М.С.П., семеен приятел на ищеца, също пребиваващ в Софийски централен затвор, твърди, че между страните била налице малка словесна война. Ищецът от дете ненавиждал прякора „К.“, а ответникът използвал този факт и го наричал така, за го ядосва. С този прякор Е.Д.М. считал, че се уронва престижа му в обществото. Според свидетеля, след като 42 пъти бил освобождаван от съда и отново 42 пъти повторно задържан от прокуратурата, било нормално ищецът да получи стрес. Предполагаемата група за грабежи била наричана „Групата на К.ите“, както ги наричали полицията и пресата. Иначе това били ищецът, свидетелят, Г. и Таралежа.

            В показанията си св. С.А.Я., колега на ответника до 2015 г., е посочил, че в работна среда, когато се назовават лица, които са обект на обсъждане по някакъв повод, за по – голямо уточнение се използват прякорите им, които са въведени в информационните масиви на МВР. Когато на подобни работни срещи са обсъждали ищеца, са използвали прякора, с който е бил известен „К.“. Прякорите се използвали единствено в служебни разговори, за по – добра комуникация при криминални разследвания.

            Представени са и извадки от вестници от 2009 г., в които ищецът е индивидуализиран по лично и фамилно име и прякор „К.“.

             Като доказателства са приложени медицинския картон на ищеца от престоя му в ареста, за периода 06.12.2013 г. – 05.06.2015 г. В записването за 12.12.2013 г. е посочено, че дава анамнестични данни за наличие на артериална хипертония от около месец. На 30.01.2014 г. е била проведена консултация с интернист и ортопед, отразени са оплаквания за главоболие, нервност и безсъние, като са били установени нормални стойности на пулс и кръвно налягане, направеното ЕКГ е било в норма, като е било прието, че се касае за невровегетативна дистониякардиална форма с хипертонични покачвания на артериалното налягане в условията на арест, изписана била терапия, която ищецът отказвал да приема заради твърдения за алергия. На 06.02.2014 г. и на 30.04.2014 г. е записано, че страда от невроза, изписана терапия с „Валидол“ и „Невробекс“, последвани от записвания, че е в добро общо състояние и не съобщава оплаквания. В случаите, когато е съобщавал оплаквания за общо неразположение, главоболие, гадене, стягане в сърдечната област са били правени измервания на сърдечната дейност и стойностите на кръвното налягане, които не са завишени. Считано от 11.09.2014 г. са започнали оплакванията му, че е силно изнервен, че се чувства силно напрегнат, че му прилошава, описана е възможната връзка с развитието на наказателното производство срещу него. Отказва предписаната му терапия с „Невролекс“ по твърдения, че има алергия, приемал е „Валидол“, „Валерияна“, „Витамин С“. Отказвал прием на медикаменти за корекция на стойностите на артериалното налягане и за овладяване на съобщената напрегнатост.

При така изложените фактически данни Софийски градски съд достига до следните правни изводи:

Предявената от Е.Д.М. против С.Д. С.претенция черпи правното си основание си от нормата на чл. 45 от ЗЗД и е процесуално допустима.

За да се реализира отговорност за непозволено увреждане следва да бъде установено кумулативно наличието на следните елементи на състава на чл. 45 от ЗЗД: противоправно деяние, вреди, както и наличието на причинно – следствена връзка между тях, като вината се презюмира до доказване на противното.

В исковата молба Е.Д.М. твърди, че противоправното действие на ответника се изразява в наричането му „К.“ в разпита му като свидетел на 20.12.2013 г., което действие съставлява обида, накърняваща честта и достойнството му и в резултат на което за ищеца са настъпили вреди последици – влошаване на здравословното му състояние.

Видно от самия протокол за разпит на С.Д.С. в качеството на свидетел по досъдебното производство и предвид служебното му качество – инспектор в група „Оперативна“ в сектор „Престъпления по пътищата“ при ОД на МВР гр. София , на две места в него е посочено името на ищеца „Е.Д.М., по прякор „К.“.  Независимо от това, употребата на прякора на ищеца съдът намира, че не съставлява противоправно деяние и не представлява обида на личността му, предвид следното:

В показанията си св. Я.е посочил, че в работна среда, т. е. при обсъждане между полицейски служители по повод изпълнение на служебните им задължения по криминално разследване, употребяват не само имената на разследваните лица, но и техните прякори, с които са известни сред познатите си и са вписани в информационните масиви на МВР. Тези показания съдът намира за обективни, тъй като се подкрепят от показанията на св. П., ангажирани от ищеца, който потвърждава, че прякорът си Е.Д.М. е получил още като дете, независимо, че го ненавиждал. Фактът, че този прякор се е запазил неизменен в продължение на години, сочи, че ищецът е бил известен с него. Св. П. също така е демонстрирал в своите показания, че използването на прякори е характерно, например прякорът „Г.“, за който говори и св. Я.. Следователно употребата на прякора „К.“ в разпита от страна на ответника не е било, за да се дискредитира Е.Д.М., за да се уронят неговите чест и достойнство, а за да се конкретизира самоличността на лице по прякор, с което то е известно в обществото въпреки желанието си и който прякор е вписан в информационните масиви на МВР, за да се конкретизира това лице. От приложените разпечатки от вестникарски издания става ясно, че години преди разпита на ответника, ищецът е бил обозначаван публично по прякор, т. е. може да се приеме, че този прякор е бил публично известен.

Обидата се изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие или по начин, по който това казване или извършване да достигне до неговия адресат. Независимо от начина и формата на казването или извършването, необходимо е то до достигне до адресата и да цели унизяването на честта или достойнството му.

От приложения протокол става ясно, че ищецът не е присъствал по време на разпита на ответника в качеството му на свидетел. Липсват каквито и да е данни С.Д.С. да е употребил израза „Е.Д.М., по прякор „К.“, за да може той умишлено да достигне до знанието на последния. Още повече, думата „К.“ не е използван като епитет или определение, за да се приеме, че е употребен, за да урони честта или достойнството на ищеца, а като прякор, затова и в самия протокол са използвани кавички и главна буква. Затова съдът приема, че прякорът на ищеца е употребен от ответника в протокола за разпит от 20.12.2013 г. не като позорящ го, а като публично известен индивидуализиращ белег на лице, който белег е регистриран в информационните масиви на МВР, поради което деянието на ответника не е противоправно.

Вън от горното, ищецът не е установил да са му причинени вредите, описани в исковата молба. От приложените по делото медицински документи относно здравословното състояние на ищеца в следствения арест се установява, че към м.12.2013 г. липсват сериозни оплаквания относно здравословното му състояние. Твърденията за силна напрегнатост, потиснатост и прилошаване датират от 11.09.2014 г., т. е. почти година след твърдяното от ищеца вредоносно и противоправно деяние. По анамнестични данни, т. е. по твърдения на самия ищец, тези симптоми се намират във връзка вероятно с развитието на наказателното производство против него и това според настоящия съдебен състав е логичната причина за евентуалното влошаване здравословното му състояние. Това се потвърждава от показанията на св. П., който потвърждава, че е нормално ищецът да чувства стрес, след като е бил задържан 42 пъти от прокуратурата. Следователно настоящият съдебен състав намира, че ако е имало влошаване здравословното състояние на Е.Д.М., то се е дължало на факта на задържането му под стража и воденето на наказателно производство против него, както и на самоволния отказ от приема на медикаменти.

При така изложените данни Софийски градски съд намира предявения иск за обезщетение за неоснователене, поради което следва да бъде отхвърлен, а като последица следва да бъде отхвърлен и акцесорния иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за лихви.

Ответникът е претендирал присъждането на разноски на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, каквито няма данни да са сторени.

Предвид изложеното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения Е.Д.М. ***, понастоящем в Софийски централен затвор,н с ЕГН **********, против С.Д.С., с ЕГН **********, иск за осъждането му да заплати сума в размер на 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за нанесените му неимуществени вреди – душевни болки и страдания, стрес и развитие на хипертония в резултат на нанесената му от ответника на 20.12.2013 г. обида – наричането му „К.“ в протокол за разпит на свидетел от същата дата по досъдебно производство № 375/ 2013 г. по описа на ГДНП, по което било образувано НОХД № 645/ 2015 г. на СпНС, ведно със законната лихва, считано от 12.11.2015 г. до окончателното му изплащане.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд гр. София.

 

 

                                                                       СЪДИЯ: