Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 04.11.2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното
заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
При участието на секретаря
Мария Методиева, разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д. № 14566 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе
следното предвид:
Съдебното производство
е образувано по искова молба, именована „тъжба“, с вх. № 139091/ 12.11.2015 г., с
която Е.Д.М. ***, понастоящем в Софийски централен затвор,н с ЕГН **********,
против С.Д.С., с ЕГН **********, за осъждането му да заплати сума в размер на
50 000 лв., представляващи обезщетение за нанесените му неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда да окончателното и изплащане. Съобразно изложените в исковата
молба твърдения, ответникът нарекъл ищеца „К.“ в рамките на досъдебно
производство № 375/ 2013 г. по описа на ГДНП, по което било образувано НОХД №
645/ 2015 г. на СпНС. В резултат на тези твърдения на
ответника ищецът се нервирал, разболял се, развил високо кръвно .Обидата го
дразнела и потискала дълго време, унищожила името и авторитета му. Настоява за
уважаване на иска, претендира разноски.
По реда и в срока по чл. 131
ал.1 от ГПК ответникът С.Д.С. е
депозирал писмен отговор, именован „становище“, в
което се е противопоставил на основателността на заявената претенция с
твърденията, че по време на разпита му на 20.12.2013 г. бил разпитан като
свидетел по посоченото досъдебно производство. В разпита си, в качеството на
инспектор група „РОИ“ към сектор ПКП, е посочил, че вероятните извършители на
грабежите е групата на „К.“, а именно братята Е.Д.М., по прякор „Г.“, Е.Д.М. по
прякор „К.“ и Д.Н.М.по прякор „Б.“. Тези лица са били известни в обществото с
тези си прякори много преди разпита на ответника, чрез средствата за масова
информация. Така се водели и в информационните фондове на ГДНП. С.Д.С. отрича
да е автор на прякорите или да ги е употребил, за да изрази лична негативна
оценка на ищеца, да засегне неговите чест и достойнство, да въздейства
негативно или да унизи. Настоява за отхвърляне на иска, претендира разноски.
Въз основа на приложените по
делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приложения като
доказателство протокол за разпит на свидетел от 20.12.2013 г. по досъдебно производство № 375/ 2013 г. по
описа на ГДНП – МВР гр. София – С.Д.С., инспектор в група „Оперативна“ в сектор
„Престъпления по пътищата“ в ОД на МВР гр. София към периода 2002 г. – 2011 г.,
в който период били извършвани множество въоръжени грабежи над чужди граждани
по автомагистралите „Тракия“ и „Хемус“, за които грабежи имало оперативни данни
да са извършвани от т. нар група на „К.“, а именно братята Е.Д.М., по прякор „Г.“,
Е.Д.М. по прякор „К.“ и Д.Н.М.по прякор „Б.“. Е.М. е наречена „К.“ на две места
в целия разпит, видно от протокола.
Всяка от страните е ангажирала
гласни доказателства в подкрепа на своите твърдения.
Св. М.С.П., семеен приятел на
ищеца, също пребиваващ в Софийски централен затвор, твърди, че между страните
била налице малка словесна война. Ищецът от дете ненавиждал прякора „К.“, а
ответникът използвал този факт и го наричал така, за го ядосва. С този прякор Е.Д.М.
считал, че се уронва престижа му в обществото. Според свидетеля, след като 42
пъти бил освобождаван от съда и отново 42 пъти повторно задържан от
прокуратурата, било нормално ищецът да получи стрес. Предполагаемата група за
грабежи била наричана „Групата на К.ите“, както ги
наричали полицията и пресата. Иначе това били ищецът, свидетелят, Г. и
Таралежа.
В
показанията си св. С.А.Я., колега на ответника до 2015 г., е посочил, че в
работна среда, когато се назовават лица, които са обект на обсъждане по някакъв
повод, за по – голямо уточнение се използват прякорите им, които са въведени в
информационните масиви на МВР. Когато на подобни работни срещи са обсъждали
ищеца, са използвали прякора, с който е бил известен „К.“. Прякорите се
използвали единствено в служебни разговори, за по – добра комуникация при
криминални разследвания.
Представени
са и извадки от вестници от 2009 г., в които ищецът е индивидуализиран по лично
и фамилно име и прякор „К.“.
Като доказателства са приложени медицинския
картон на ищеца от престоя му в ареста, за периода 06.12.2013 г. – 05.06.2015
г. В записването за 12.12.2013 г. е посочено, че дава
анамнестични данни за наличие на артериална
хипертония от около месец. На 30.01.2014 г. е била проведена консултация с
интернист и ортопед, отразени са оплаквания за главоболие, нервност и безсъние,
като са били установени нормални стойности на пулс и кръвно налягане,
направеното ЕКГ е било в норма, като е било прието, че се касае за невровегетативна дистония – кардиална форма с хипертонични покачвания на артериалното
налягане в условията на арест, изписана била терапия, която ищецът отказвал да
приема заради твърдения за алергия. На 06.02.2014 г. и на 30.04.2014 г. е
записано, че страда от невроза, изписана терапия с „Валидол“
и „Невробекс“, последвани от записвания, че е в добро
общо състояние и не съобщава оплаквания. В случаите, когато е съобщавал
оплаквания за общо неразположение, главоболие, гадене, стягане в сърдечната
област са били правени измервания на сърдечната дейност и стойностите на
кръвното налягане, които не са завишени. Считано от 11.09.2014 г. са започнали
оплакванията му, че е силно изнервен, че се чувства силно напрегнат, че му
прилошава, описана е възможната връзка с развитието на наказателното
производство срещу него. Отказва предписаната му терапия с „Невролекс“
по твърдения, че има алергия, приемал е „Валидол“, „Валерияна“, „Витамин С“. Отказвал прием на медикаменти за
корекция на стойностите на артериалното налягане и за овладяване на съобщената
напрегнатост.
При така изложените фактически
данни Софийски градски съд достига до следните правни изводи:
Предявената от Е.Д.М. против С.Д.
С.претенция черпи правното си основание си от нормата на чл. 45 от ЗЗД и е
процесуално допустима.
За да се реализира
отговорност за непозволено увреждане следва да бъде установено кумулативно
наличието на следните елементи на състава на чл. 45 от ЗЗД: противоправно
деяние, вреди, както и наличието на причинно – следствена връзка между тях,
като вината се презюмира до доказване на противното.
В исковата молба Е.Д.М.
твърди, че противоправното действие на ответника се
изразява в наричането му „К.“ в разпита му като свидетел на 20.12.2013 г.,
което действие съставлява обида, накърняваща честта и достойнството му и в
резултат на което за ищеца са настъпили вреди последици – влошаване на
здравословното му състояние.
Видно от самия протокол за
разпит на С.Д.С. в качеството на свидетел по досъдебното производство и предвид
служебното му качество – инспектор в група „Оперативна“ в сектор „Престъпления
по пътищата“ при ОД на МВР гр. София , на две места в него е посочено името на
ищеца „Е.Д.М., по прякор „К.“.
Независимо от това, употребата на прякора на ищеца съдът намира, че не
съставлява противоправно деяние и не представлява
обида на личността му, предвид следното:
В показанията си св. Я.е
посочил, че в работна среда, т. е. при обсъждане между полицейски служители по
повод изпълнение на служебните им задължения по криминално разследване,
употребяват не само имената на разследваните лица, но и техните прякори, с
които са известни сред познатите си и са вписани в информационните масиви на
МВР. Тези показания съдът намира за обективни, тъй като се подкрепят от показанията
на св. П., ангажирани от ищеца, който потвърждава, че прякорът си Е.Д.М. е
получил още като дете, независимо, че го ненавиждал. Фактът, че този прякор се
е запазил неизменен в продължение на години, сочи, че ищецът е бил известен с
него. Св. П. също така е демонстрирал в своите показания, че използването на
прякори е характерно, например прякорът „Г.“, за който говори и св. Я..
Следователно употребата на прякора „К.“ в разпита от страна на ответника не е
било, за да се дискредитира Е.Д.М., за да се уронят неговите чест и
достойнство, а за да се конкретизира самоличността на лице по прякор, с което
то е известно в обществото въпреки желанието си и който прякор е вписан в
информационните масиви на МВР, за да се конкретизира това лице. От приложените
разпечатки от вестникарски издания става ясно, че години преди разпита на
ответника, ищецът е бил обозначаван публично по прякор, т. е. може да се
приеме, че този прякор е бил публично известен.
Обидата се изразява в казване
или извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в
негово присъствие или по начин, по който това казване или извършване да
достигне до неговия адресат. Независимо от начина и формата на казването или
извършването, необходимо е то до достигне до адресата и да цели унизяването на
честта или достойнството му.
От приложения протокол става
ясно, че ищецът не е присъствал по време на разпита на ответника в качеството
му на свидетел. Липсват каквито и да е данни С.Д.С. да е употребил израза „Е.Д.М.,
по прякор „К.“, за да може той умишлено да достигне до знанието на последния.
Още повече, думата „К.“ не е използван като епитет или определение, за да се
приеме, че е употребен, за да урони честта или достойнството на ищеца, а като
прякор, затова и в самия протокол са използвани кавички и главна буква. Затова
съдът приема, че прякорът на ищеца е употребен от ответника в протокола за
разпит от 20.12.2013 г. не като позорящ го, а като публично известен
индивидуализиращ белег на лице, който белег е регистриран в информационните
масиви на МВР, поради което деянието на ответника не е противоправно.
Вън от горното, ищецът не е
установил да са му причинени вредите, описани в исковата молба. От приложените
по делото медицински документи относно здравословното състояние на ищеца в
следствения арест се установява, че към м.12.2013 г. липсват сериозни
оплаквания относно здравословното му състояние. Твърденията за силна
напрегнатост, потиснатост и прилошаване датират от 11.09.2014 г., т. е. почти
година след твърдяното от ищеца вредоносно и противоправно
деяние. По анамнестични данни, т. е. по твърдения на
самия ищец, тези симптоми се намират във връзка вероятно с развитието на
наказателното производство против него и това според настоящия съдебен състав е
логичната причина за евентуалното влошаване здравословното му състояние. Това
се потвърждава от показанията на св. П., който потвърждава, че е нормално ищецът
да чувства стрес, след като е бил задържан 42 пъти от прокуратурата.
Следователно настоящият съдебен състав намира, че ако е имало влошаване
здравословното състояние на Е.Д.М., то се е дължало на факта на задържането му
под стража и воденето на наказателно производство против него, както и на
самоволния отказ от приема на медикаменти.
При така изложените данни
Софийски градски съд намира предявения иск за обезщетение за неоснователене, поради което следва да бъде отхвърлен, а
като последица следва да бъде отхвърлен и акцесорния
иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за лихви.
Ответникът е претендирал
присъждането на разноски на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, каквито няма данни
да са сторени.
Предвид изложеното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения Е.Д.М. ***,
понастоящем в Софийски централен затвор,н с ЕГН **********, против С.Д.С., с
ЕГН **********, иск за осъждането му да заплати сума в размер на 50 000 лв.
/петдесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за нанесените му
неимуществени вреди – душевни болки и страдания, стрес и развитие на хипертония
в резултат на нанесената му от ответника на 20.12.2013 г. обида – наричането му
„К.“ в протокол за разпит на свидетел от същата дата по досъдебно производство
№ 375/ 2013 г. по описа на ГДНП, по което било образувано НОХД № 645/ 2015 г.
на СпНС, ведно със законната лихва, считано от
12.11.2015 г. до окончателното му изплащане.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд гр. София.
СЪДИЯ: