РЕШЕНИЕ
№ 843
гр. Пловдив, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20235300501447 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Ф. Г. Е. против Решение № 1310/25.03.2023г.,
пост. по гр.д.№ 14747/2022, ПРС, с което е отхвърлена молбата му за промяна на
фамилното му име от Е. на С..
Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Излага доводите си за наличие на важни обстоятелства, налагащи промяната на
фамилното име, свързани с факта, че не поддържа никакви връзки с родния се баща,
отгледан е от втория съпруг на майка си и в обществото е известен с неговото фамилно
име. Поддържа и че няма никакви досъдебни производства или други причини, които
да навеждат на извод за опит за заблуждаване на органите на реда. Моли съда да
отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново такова, с което да
помени фамилното му име.
Въззиваемата страна Община Пловдив не е взела становище.
Контролиращата страна Окръжна прокуратура Пловдив поддържа в съдебно
заседание , че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и моли да
бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от легитимирано
1
лице – молител, останал недоволен от обжалваното решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Подадена е молба с правно основание чл.19 от ЗГР.
Ф. Е. е твърдял, че малко след раждането му родителите му са се развели и той
и майка му са заживели в семейството на Р. С.. Той е възприемал Р. С. за свой баща,
наричал го е така и в обществото всички го знаят като син на Р. С.. Твърди че не
поддържа никакви връзки с родния си баща., нито го е търсил, нито се познават.
Молителят твърди, че е известен с фамилното име С. и навсякъде се представя с това
име. В случаите, в които трябва да представя официални документи на името на Е. се
чувства неудобно и изпитва притеснение.
Пред първата инстанция е разпитвана като свидетел Р. З.. Той твърди, че
познава молителя и неговите родители, както и сестрите му. Твърди че живеят на една
улица и се познават от деца. Твърди че всички в квартала знаят че Р. му е баща.
Свидетелят твърди, че по повод делото разбрал, че Р. не е роден баща на Ф.. Знае, че
фамилното му име е друго, но не знае защо това е така.
По делото се изисквани справки от МВР, НСС, ОП за наличие за досъдебни или
наказателни производства, като от получените отговори се установява, че няма
образувани такива против молителя.
С оглед на събраните доказателства, съдът намира че предпоставките по чл.19 от
ЗГР за допускане на промяна във фамилното име на жалбоподателя не са налице.
Основанието за допускане на исканата промяна би било наличие на важни
обстоятелства за това. В случая се твърди в молбата, че Ф. Е. не поддържа връзки с
рождения си баща и припознава втория съпруг на майка си за свой баща. Правилата за
образуване на имената на българските граждани, обаче, са ясни , а именно –
фамилното име на детето се образува от фамилното или бащиното име на рождения
баща, независимо от отношенията между баща и дете. Промяна на името, вкл. и на
фамилното такова, се допуска при наличие на важни обстоятелства за това. Те могат да
бъдат от различно естество , поради което и законодателят не е изброявал и посочвал
примерни такива. В случая се претендира от една страна, че молителят е отгледан от
втория съпруг на майката и го припознава за свой баща , а от друга – че е известен с
фамилното име на този човек – С.. Доказателства за второто, обаче, по делото не са
ангажирани. Единственият свидетел твърди, че знае че фамилното име на молителя е
различно от това, на човека за когото всички знаят че е негов баща – Р. С., но не знае
причината за това. Следователно в обществото молителят не е известен като С., а с
различно фамилно име. По отношение на първото твърдение се установява от
показанията на посочения свидетел, че за съседите баща на Ф. е Р. З.. Този факт обаче,
2
сам по себе си не обуславя важни причини за промяна на фамилното име. Такива
важни причини биха могли да бъдат особено чувство на признателност, на особена
близост и желание за продължаване на фамилното име на пастрока и т.н. Такива
обстоятелства по делото нито са посочени, още по-малко са и доказани.
Ето защо съдът намира, че в случая не се установява наличието на важни
обстоятелства, които да обусловят несъобразяване с правилата за образуване на
имената на българските граждани и в частност да доведат до промяна на фамилното
име на молителя. Обстоятелството, че срещу молителя няма образувани досъдебни
производства само по себе си не обуславя основателност на молбата за промяна на
име.
По изложените съображения подадената молба за промяна на фамилното име
като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение.
Обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Ето защо и поради изложените мотиви , Съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1310/25.03.2023г., пост. по гр.д.№ 14747/2022, ПРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3