Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 23,04,2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№827 по описа на съда за 2018
г. и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск с правно основание
чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Производството по
делото е образувано по ИМ от “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от изпълнителния директор ***, чрез юрк.***против А.А.А.,
ЕГН **********,***, за признаване за установено спрямо ответника на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сумата от 229,35 лева, от които
сумата от 188,02 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода 01,12,2014 г. – 30,11,2017 г., и сумата от 41,33 лева,
представляваща лихва за забава за периода 03,02,2015 г. – 01,01,2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите.
Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №305/2018 г. по описа на ПлРС, по което има издадена
заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение от страна на
длъжника. Твърди се, че сумите за топлинна енергия за процесния период, са
начислявани от ищеца въз основа на изготвяни от “***“ ЕАД отчети, на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с чл.61, ал.1
от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. Твърди се, че имотът,
находящ се в гр.***, е с абонатен №***. В съдебно заседание
процесуалния представител на ищеца – юрк.Величкова, моли съда да постанови
решение, с което да се уважи иска.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор /депозиран първоначално по
ч.гр.д.№305/2018 г. на ПлРС и препратен служебно по настоящото дело/, в който
сочи, че има извършвани плащания през периода. Моли съда да разсрочи
изпълнението на задължението към ищеца с оглед обстоятелството, че ответникът е
с доста влошено здравословно състояние. В съдебно заседание адв.Е.А. – определена
за осъществяване на правна помощ на ответника, моли съда да отхвърли иска, като
погасен по давност. Алтернативно се прави искане за разсрочване на изпълнението
на съдебното решение.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по
делото доказателства прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
По делото е предявен
иск с правно основание чл.422 от ГПК с
предмет признаване на установено, че по отношение на ответника съществува
вземане, претендирано от ищеца ***. В производството в съответствие с правилото
за разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да докаже, че
ответникът е клиент на топлинна енергия, че му е доставил твърдяното количество
топлинна енергия, както и вземането си по основание и размер. От приложеното
ч.гр.д. №305/2018 г. по описа на ПлРС се
установява, че ищеца се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК със заповед за
изпълнение спрямо ответника за част от процесните суми.
Не се спори по делото,
че ответника е собственик на имота с абонатен №***.
Не се оспорва и
облигационната връзка между страните.
На основание
гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1
от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява изцяло основателен и
доказан и следва да бъде уважен като такъв.
По отношение
възражението за изтекла погасителна давност за част от сумите - съдът счита, че
следва да обсъди същото, въпреки, че не е посочен нито периода, нито частта от
сумите, която според ответника е погасена по давност. Съдът счита възражението
за изтекла погасителна давност за неоснователно, по следните съображения - съгласно
разпоредбата на чл.31, ал.1 от Общите условия, обвързващи страните по делото,
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. падежа за
плащане на дължимата за м.декември 2014 г. главница е настъпил на 31,01,2015 г.
В съответствие с нормата на чл.111, б."в" от ЗЗД, вземанията за
стойност на доставена топлинна енергия се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок, тъй като се касае за периодични плащания и същият започва да
тече не от датата на възникване на задължението, а от датата на изискуемостта
му, според правилото на чл.114, ал.1 от ЗЗД. Поради това тригодишния давностен
срок за главницата за м.декември 2014 г. е започнал да тече от 31,01,2015 г.
/датата на падеж на задължението/ и не е изтекъл към 10,01,2018 г., когато
кредитора е депозирал заявлението си по чл.410 от ГПК.
Предвид
изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да бъде възложено и заплащането на направените от ищеца разноски, които
са в размер на 75,00 лева за държавна такса.
По
отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00
лева /в списък по чл.80 от ГПК, депозиран на 18,04,2018 г./, съдът намира
следното – с оглед на изхода на спора в установителното производство - уважен
изцяло иск, на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в
размер обаче не на претендираното от 150,00 лева, а в размер, определен от
съда, съобразявайки фактическата сложност на делото, разглеждането му в едно
съдебно заседание, липсата на събиране на допълнителни доказателства и
изменението на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК с ДВ, бр.8 от 2017 г.,
съгласно което изменение в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37
от ЗПП. Съгласно сочената разпоредба, в чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, адвокатското възнаграждение за защита по дела с
определен материален е от 100,00 лева до 300,00 лева. Ето защо ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за юрисконсулт в размер на
100,00 лева.
С
оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство.
Ищецът е направил разноски в размер на 25,00 лева за държавна такса и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева. /в списък по чл.80 от ГПК, депозиран на 18,04,2018 г./. Ето защо следва
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от заповедното
производство /за държавна такса и юрк.възнаграждение/ в размер на 36,75 лева,
съразмерно с частта от вземането, за която се установи, че съществува.
И в отговора на ИМ
ответника, и в съдебно заседание адвоката, определен за осъществяване на правна
помощ на ответника, са направили искане за разсрочено плащане на задължението с
оглед влошеното му здравословно състояние. При тези данни, и съобразявайки
приложеното с отговора на ИМ решение на ТЕЛК №0985 от зас.№086 от дата
13,05,2013 г., видно от което ответникът е със 95% трайно намалена
работоспособност, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.241 от ГПК, и
направеното искане е основателно. Следователно, изпълнението на общото
задължение по главния и акцесорния иск – 229,35 лева главница и лихви, и разноските,
които за двете производства възлизат на 211,75 лева, или обща сума за плащане –
441,10 лева, следва да бъде разсрочено на 6 последователни месечни вноски,
първата от които в размер на 73,55 лева, а останалите 5 – в размер на по 73,51
лева месечно. Първата вноска е платима на 5-то число на месеца, следващ този, в
който настоящото решение влезе в сила, а останалите – на всяко следващо 5-то
число на месеците, до окончателното изплащане на вземането.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА
ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че А.А.А., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от изпълнителния директор ***, сумата от 229,35 лева,
от които сумата от 188,02 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия
за периода 01,12,2014 г. – 30,11,2017 г., и
сумата от 41,33 лева, представляваща лихва за забава за периода 03,02,2015
г. – 01,01,2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане
на сумите, която сума представлява част от вземането, за окето е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№305/2018 г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК А.А.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и
адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния директор ***, направените разноски в
исковото производство в размер на 75,00 лева за държавна такса и 100,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК А.А.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и
адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния директор ***, направените разноски в
заповедното производство /за държавна такси и юрисконсултско възнаграждение/ в
размер на 36,75 лева съразмерно с частта от вземането, за която се установи, че
съществува.
РАЗСРОЧВА на основание чл.241, ал.1 от ГПК изпълнението на
решението, с което се установява вземането на ***, към А.А.А., ЕГН **********,***, в общ размер на главница, лихва и
разноски – 441,10 лева, като
постановява ответникът да заплати горепосочената сума на 6 /шест/ последователни
месечни вноски, първата от които в размер на 73,55 лева, а останалите 5 – в
размер на по 73,51 лева месечно. Първата вноска е платима на 5-то число на
месеца, следващ този, в който настоящото решение влезе в сила, а останалите –
на всяко следващо 5-то число на месеците, до окончателното изплащане на
вземането.
Решението може да се
обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: