№ 355
гр. Видин, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20211320100896 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба от П. Д. П. от гр. ******, чрез адв. Л. С.
против „ХИМРЕМОНТСТРОЙ“АД – клон Видин, с която са предявени обективно
съединени искове с правна квалификация чл. 245, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 128, т. 2 от КТ,
чл. 224, ал. 1 от КТ, чл. 222, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е работил по трудов договор при ответника с
място на работа – клона в гр. Видин на длъжност „общ работник промишленост“ за времето
от 2018г. до 23.10.2020г., когато трудовото му правоотношение е било прекратено поради
съкращаване на щата. Посочва се, че работодателят не му е изплатил възнаграждение за м.
октомври 2020г. в размер на 600.00 лева, обезщетение за неползван платен годишен отпуск
за 4 дни в размер на 50.00 лева, както и полагащото му се обезщетение за оставане без
работа на основание чл. 222 от КТ, въпреки че е представил декларация за това.
Иска да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 600.00 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. октомври
2020г., ведно с лихвата за забава в размер на 20.00 лева от 23.10.2020г. до подаване на иска в
съда – 29.04.2021г. и законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда до
окончателното плащане на главницата.
Иска се също да му се заплати сумата от 50.00 лева – обезщетение за неползван
платен годишен отпуск за 2020г. за 4 дни, мораторна лихва в размер на 10.00 лева за периода
от 23.10.2020г. до подаване на иска в съда – 29.04.2021г. и законната лихва, считано от
подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане на главницата.
Иска се също да му се заплати сумата от 900.00 лева – обезщетение по чл. 222, ал. 1
от КТ за оставане без работа в размер на една брутна работна заплата, ведно с лихвата за
1
забава от подаване на исковата молба в съда – 29.04.2021г. до окончателното плащане
Претендират се разноските по делото.
В едномесечния срок за отговор на исковата молба, ответникът редовно уведомен,
не е подал такъв и не е взел становище по исковете. Редовно призован, представител не се
е явил в съдебно заседание.
С протоколно определение от 20.04.2023г. по искане на ищеца, съдът е допуснал
изменение в размера на исковете, както следва:
искът за неизплатено трудово възнаграждение да се счита предявен за сумата от
358.70 лв., искът за мораторната лихва за забава върху тази сума да се счита предявен за
сумата от 17.94 лв.
искът за заплащане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ да се счита предявен за
сумата от 127.12 лв., искът за мораторната лихва за забава върху тази сума да се счита
предявен за сумата от 6.36 лв.
искът за заплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ да се счита предявен за
сумата от 547.92 лв.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебно-
икономическа експертиза.
С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното:
Страните са се намирали в трудово правоотношение, като ищецът е работил при
ответника на длъжност „общ работник промишлеността“. С предизвестие № 7/21.09.2020г.,
връчено на ищеца на 21.09.2020г. същият е уведомен че след изтичане на срока на
предизвестие, трудовото му правоотношение ще бъде прекратено на основание чл. 328, ал.
1, т. 2 от КТ. Със Заповед № 20/23.10.2020г. трудовото правоотношение е прекратено,
считано от 23.10.2020г.. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. В заповедта е посочено на
ищеца да се начисли обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ след представяне на декларация.
По делото е представена декларация от ищеца до ответника от 21.11.2020г. за
оставане без работа след прекратяване на трудовото правоотношение.
Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно – икономическа експертиза,
след преглед на документите по делото и след проверка в счетоводството на ответника, е
дало заключение че на ищеца е начислено, но не е изплатено трудово възнаграждение за 14
отработени дни и 2 дни платен отпуск за м. октомври 2020г. в размер на 358.70 лева. Вещото
лице е посочило също, че в разплащателната ведомост за месец октомври 2020г. е
начислено, но не е изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на една брутна
работна заплата, като след приспадане на дължимите удръжки нетната сума за получаване е
547.92 лева. Според заключението, дължимата мораторна лихва върху неплатеното трудово
възнаграждение за процесния период е в размер на 17.94 лева.
По отношение на претендираното обезщетение за неползван платен годишен отпуск,
вещото лице е посочило, че по данни на ответника към момента на прекратяване на
2
трудовото правоотношение, ищецът не е имал остатък от неползван полагаем платен
годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Въпреки това, вещото лице е
направило изчисления и във вариант за остатък от неползван платен годишен отпуск за 4
дни.
Ответникът не е ангажирал доказателства исковите суми да са изплатени на ищеца.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира предявените искове за
основателни и доказани.
Съгласно чл.124 от КТ задължението на работодателя по трудовото правоотношение
е да заплаща възнаграждение на работника или служителя за извършената работа, а според
чл.128 от КТ той е длъжен да прави това в установените срокове. Същото се дължи и на
основание чл.242 от КТ , според който положеният труд по трудово правоотношение е
възмезден. Установи се, че ответникът е начислил в разплащателната ведомост, но не е
заплатил на ищеца дължимото му се трудово възнаграждение за м. октомври 2020г. за 14
отработени дни и 2 дни ползван платен годишен отпуск.
Безспорно се установи наличието на трудово правоотношение между ищеца и
ответника, което е прекратено на основание чл. 328, ал. 1 ,т. 2 от КТ, поради което на
основание чл.222, ал.1 от КТ ответникът дължи обезщетение в размер на едно брутно
трудово възнаграждение за месеца след прекратяване на трудовото правоотношение, ако
работникът е останал без работа. От заключението на вещото лице, се установи че такова е
начислено на ищеца, но не е изплатено . Ответникът не е ангажирал доказателства, че е
изплатил дължимите суми на ищеца в установените срокове.
Претенцията за заплащане на обезщетение за не ползван платен годишен отпуск за
четири дни, е неоснователна. Доказателства за това, че към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение, ищецът е имал неползван остатък от полагаем се платен
годишен отпуск, не са ангажирани. В заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение не е посочено, че такова обезщетение се дължи. Вещото лице в
обстоятелствената част на заключението е отразило, че по данни на ответника, към момента
на прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът не е имал остатък от неползван
полагаем платен годишен отпуск. Ищецът също не ангажира такива доказателства. Поради
това, съдът приема, че направените от вещото лице изчисления за размера на това
претендирано обезщетение, са хипотетични.
При това положение, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати сумата 358.70
лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение на ищеца за м. октомври 2020г., и
сумата от 547.92 лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ.
Исковата претенция за сумата от 127.12 лева, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, както и за сумата от 6.36 лева – мораторна лихва, ще
следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
С оглед основателността на претенцията за неплатени трудови възнаграждения,
основателен се явява и предявения акцесорен иск за лихва за забава, считано от прекратяване
3
на трудовото правоотношение – 23.10.2020г. до предявяване на иска в съда – 29.04.2021г.
Според заключението на вещото лице лихвата за забава възлиза на сумата в общ размер от
17.94 лева.
На осн. чл. 78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.359 от КТ, ответникът следва да понесе
направените по делото разноски, както следва: за вещо лице в размер на 80.00 лева и
държавна такса в общ размер от 50.00 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе и разноските на ищеца
за адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част от исковете в размер на 786.46
лева.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ще следва да се допусне предварително
изпълнение на решението в частта на присъденото трудово възнаграждение.
Воден от горното , Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ХИМРЕМОНТСТРОЙ“АД – клон Видин с ЕИК 8160892040046 със
седалище и адрес на управление: гр. Видин, Южна промишлена зона, представлявано от Х.
Е. Я. да заплати на П. Д. П. с ЕГН ********** от гр. ******, ж.к. ********* сумата от
358.70 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение на ищеца за месец
октомври 2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
иска в съда – 29.04.2021г. до окончателното плащане, както и сумата от 17.94 лева,
представляваща лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за периода от
23.10.2020г. до 29.04.2021г.
ОСЪЖДА „ХИМРЕМОНТСТРОЙ“АД – клон Видин с ЕИК 8160892040046 със
седалище и адрес на управление: гр. Видин, Южна промишлена зона, представлявано от Х.
Е. Я. да заплати на П. Д. П. с ЕГН ********** от гр. ******, ж.к. ********* сумата от
547.92 лева, представляваща неплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ за оставане без
работа в размер на една брутна работна заплата, ведно с лихвата за забава от подаване на
исковата молба в съда – 29.04.2021г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Д. П. с ЕГН ********** от гр. ******, ж.к.
********* против „ХИМРЕМОНТСТРОЙ“АД – клон Видин с ЕИК 8160892040046 със
седалище и адрес на управление: гр. Видин, Южна промишлена зона, представлявано от Х.
Е. Я. искове за заплащане на сумата от 127.12 лева, представляваща неплатено
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 4 дни, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска в съда – 29.04.2021г. до окончателното плащане,
както и на сумата от 6.36 лева, представляваща лихва за забава върху това обезщетение за
периода от 23.10.2020г. до 29.04.2021г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „ХИМРЕМОНТСТРОЙ“АД – клон Видин с ЕИК 8160892040046 със
седалище и адрес на управление: гр. Видин, Южна промишлена зона, представлявано от Х.
4
Е. Я. да заплати на П. Д. П. с ЕГН ********** от гр. Видин, ж.к. ********* сумата от
786.46 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ХИМРЕМОНТСТРОЙ“АД – клон Видин с ЕИК 8160892040046 със
седалище и адрес на управление: гр. Видин, Южна промишлена зона, представлявано от Х.
Е. Я. да заплати по сметка на съда сумата от 50.00 лева - държавна такса и разноски за
вещо лице в размер на 80.00 лева.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на
решението по отношение на присъденото трудово възнаграждение, като решението в тази
част подлежи на обжалване с частна жалба пред Видински окръжен съд в едноседмичен
срок от връчването му.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видински окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5