Решение по адм. дело №324/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Административното дело е образувано по жалба на М. Б. Д. с ЕГН04153022, с постоянен адрес: гр.Луковит, [улица], чрез адв. Р. М. от АК-Ловеч, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №25-0297-000060 от 25.06.2025 година, издадена от Началник РУ към ОДМВР Ловеч, РУ Луковит, с която му е наложена принудителна административна марка (ПАМ) по чл.171 т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като e отнето СУМПС [номер].

С доводи, че оспорената заповед е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалните и процесуални правила се иска отмяната й като незаконосъобразна.

В съдебно заседание, оспорващият, редовно призован, не се явява, и и не се представлява.

Ответникът по делото Началник на РУ към ОДМВР Ловеч, РУ Луковит - гр. Луковит, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Настоящият съдебен състав, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите на страните и приложимото право, приема за установено от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 4219657 от 24.06.2025 година е констатирано, че оспорващият М. Б. Д. на 24.06.2025 година около 15:35 часа в

гр.Луковит, на кръстовището на [улица]и [улица], с посока на движение към [улица], М. Б. Д. е управлявал товарен автомобил [Марка], модел „Дукато“, бял на цвят с рег. № [рег. номер]. Същият е спрян от служители на РУ гр. Луковит и е извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен № ARJM-0035, като уредът е отчел положителен резултат за амфетамин. За това е изготвен Протокол за извършване на проверка на употреба на наркотични или упойващи вещества рег.№ 297-10865 от 27.06.2025г.. Издаден е и талон за медицинско изследване с № 0156232 придружен с 8 (осем) броя холограмни стикери с № [рег. номер]. Посочено е, че като водач управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, с което виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Д. твърди в жалбата, че е изпълнил предписанието и е посетил ЦСМП гр. Луковит, където му е взета проба от кръв, което се потвърждава и от докладната записка на инспектор В. Б. с рег.№ 297р-11003/27.06.2025г., в която той е отразил, че Д. е бил придружен до МБАЛ гр. Луковит, където е дал кръвна проба за анализ (л.20 от делото).

С оглед на това, че управлява описания автомобил под въздействието на наркотични вещества или техни аналози и има съставен АУАН с бланков № 4219657 от 24.06.2025 година, Началникът на РУ към ОДМВР Ловеч, РУ Луковит е издал оспорената в настоящото производство ЗППАМ №25-0297-000060 от 25.06.2025година. С нея на оспорващия е наложена ПАМ с правно основание чл.171 т.1, б.“б“ от ЗДвП – „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, като е отнето СУМПС [номер].

Заповедта е съобщена на оспорващия на 25.06.2025 година, а жалбата е депозирана в деловодството на административния орган на 07.07.2025 година, видно от поставения входящ номер.

С Мотивирана резолюция №25-0297-[рег. номер] от 25.06.2025г. на Г. Д. Г. – Началник на РУ гр. Луковит при ОДМВР гр. Ловеч е прекратено административнонаказателното производство по АУАН серия GA, № 4219657 от 24.06.2025 година, съставен против М. Б. Д. на основание чл. 54 ал.1 т.9 от ЗАНН, тъй като поради данни за извършено престъпление по чл. 343Б, ал. 3 от НК, срещу Д. има образувано Досъдебно производство № 146/2025г. по описа на РУ гр. Луковит (л. 13 от делото). С административната преписка са приложени: АУАН серия GA, № 4219657 от 24.06.2025г., ЗППАМ №25-0297-000060 от 25.06.2025г., ЗППАМ №25-0297-000061 от 25.06.2025г., Писмо с рег.№ 297р-11421/03.07.2025г., Писмо с рег.№ 297р-11425/03.07.2025г., Мотивирана резолюция № №25-0297-[рег. номер] от 25.06.2025г. на Г. Д. Г. – Началник на РУ гр. Луковит при ОДМВР гр. Ловеч, Докладна записка рег.№297р-11003/27.06.2025 година, Отговор на възражение с рег. №297р-11425/03.07.2025г., Докладна записка рег.№297000-4391/25.06.2025г., Възражение с рег.№297р-11003/27.06.2025г. на М. Б. Д., талон за изследване с бл.№ 0156232/24.06.2025г., Справка за нарушител/водач на М. Б. Д., Удостоверение за компетентност на издателя на оспорената заповед, Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества с рег.№297р-10865/24.06.2025 година, Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества с рег.№297р-10865/24.06.2025 година, Докладна записка рег.№297р-11003/27.06.2025г..

По делото е представено от процесуалния представител на оспорващата копие от Постановление за прекратяване на наказателното производство от 27.08.2025г. по ДП №146/2025 по описа на РУ- Луковит, в мотивите на което прокурорът посочва, че тъй като в представената за изследване проба кръв, взета от оспорващият на 24.06.2025 година не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, не е налице състава на престъплението по чл.343 б. ал.3 от НК и е прекратил наказателното производство по ДП №146/2025 по описа на РУ- Луковит.

Представените с административната преписка писмени доказателства и тези, събрани в съдебното производство не са оспорени от страните по реда на чл. 193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт в законоустановения срок, пред местно компетентния да я разгледа административен съд и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Предвид данните, че оспорената заповед е съобщена на 25.06.2025 година, а жалбата е депозирана в Районно управление – Луковит на 07.07.2025 година, съдът приема, че е подадена в законоустановения срок по чл. 149 от АПК във връзка с чл.172, ал.5 от ЗДвП и е насочена срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.

Изложеното дотук обуславя процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:

В съответствие с изискванията на чл.168 ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка по чл.146 от АПК на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Предвидените в чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП правни последици не представляват административни наказания, а ПАМ. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК.

Целта на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е да се постигне преустановяващ ефект спрямо деяние, съставляващо административно нарушение. В конкретния случай на оспорващата е съставен АУАН за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. Предмет на настоящото производство обаче не е наличието или не на състав на нарушението, а наличието на материалните предпоставки по чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП за налагане на принудителната административна мярка.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица.

Съобразно разпоредбата на чл.23 от ЗАНН, органите, които налагат ПАМ се уреждат в съответния закон.

С представената Заповед № 295з-293/30.01.2025 година, Директорът на ОДМВР –Ловеч, на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, т. 1.5 е оправомощил Началниците на Районни управления при ОДМВР гр. Ловеч да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП за нарушения по ЗДвП на територията, обслужвана от съответното РУ при ОДМВР гр. Ловеч. Предвид изложеното съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със Закона за движението по пътищата. Издателят на заповедта е посочил фактическите и правните основания, съобразно изискването за мотивиране, визирано в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, респ. чл. 59, ал. 2 от АПК, посочил е срокът на мярката – до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Съдът намира за основателни аргументите, изложени в жалбата.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, буква „б“, пр. 2 от ЗДвП за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Тази ПАМ се прилага на водач, който управлява МПС след като е употребил наркотични вещества или техни аналози, установено с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест; който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство или тест; или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.

В конкретният случай от събраните по делото доказателства се установи по безспорен и несъмнен начин, че на 24.06.2025 година около 15:35 часа в гр.Луковит, на кръстовището на [улица]и [улица], с посока на движение към [улица], М. Б. Д. е управлявал товарен автомобил [Марка], модел „Дукато“, бял на цвят с рег. № [рег. номер]. Същия е спрян от служители на РУ гр. Луковит и е извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен № ARJM-0035, като пробата е отчела положителен резултат за амфетамин. Съставен е АУАН с бланков № 4219657 от 24.06.2025 година срещу М. Б. Д. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и за това е изготвен Протокол за извършване на проверка на употреба на наркотични или упойващи вещества рег.№ 297р-10865 от 24.06.2025г.. След това му е издаден талон за медицинско изследване с № 0156232 придружен с 8 (осем) броя холограмни стикери с № [рег. номер], който е връчен на същият ден – 24.06.2025г. в 17:32 часа, като му е даден срок от 45 минути от връчването да се яви в МБАЛ гр. Луковит. Факта, че Д. е изпълнил предписанието и е посетил МБАЛ гр. Луковит в определеното му време, където му е взета проба от кръв и урина за химичен анализ, се потвърждава от Постановление за прекратяване на наказателното производство от 27.08.2025г. по ДП №146/2025 по описа на РУ- Луковит, в което на стр. първа от същото се посочва, че са взети проби кръв и урина, съгласно изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Оспорената ЗППАМ е издадена въз основа на показанията на техническото средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен № ARJM-0035, като пробата е отчела положителен резултат за амфетамин.

Съгласно чл.3а от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища /доказателствен анализатор/, или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест - т. 1; лицето не приема показанията на техническото средство или теста - т. 2; физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест - т. 3. Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП сочи, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Безспорно е, че оспорващият М. Б. Д. е дал проби за изследване по реда, определен с наредбата по чл. 174, ал. 4 от ЗДвП и към датата на издаване на заповедта за прилагане на ПАМ не е бил налице резултат от това изследване.

Съгласно чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В конкретният случай не е налице нито една от посочените хипотези, за да бъде приет за меродавен резултата от направения тест с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен № ARJM-0035, поради което използването на резултата от него е без основание. М. Б. Д. е подписал и получил талона за медицинско изследване и се е явила в определения срок и на посоченото място в талона, за даване на проби за изследване, както и не е отказала да й бъде направен теста.

Предвид изложеното, като е издал заповедта за прилагане на ПАМ без наличието на положителен резултат от медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване в съответствие с изискванията на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП и Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, административният орган е издал материално незаконосъобразен административен акт.

Обжалваната заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия орган извод за наличието на основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Преди постановяването на заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, включително не е съобразено, че водачът е дал кръвна проба за изследване, а както беше отбелязано, именно резултатът от извършеното медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване по аргумент от чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП и чл. 6, ал. 9 от Наредбата е определящ за съществуването на материалноправната предпоставка за прилагането на ПАМ. В този смисъл са Решение № 3558 от 19.11.2024 г. на АдмС - Стара Загора по адм. д. № 731/2024 г.; Решение № 3398 от 6.11.2024 г. на АдмС - Стара Загора по адм. д. № 659/2024 г.; Решение № 1945 от 10.06.2024 г. на АдмС - Стара Загора по адм. д. № 239/2024 г.; Решение № 9594 от 26.11.2024 г. на АдмС - Бургас по адм. д. № 982/2024 г. Решение № 9372 от 21.11.2024 г. на АдмС - Бургас по адм. д. № 995/2024 г.

При издаване на оспорваната Заповед за налагане на ПАМ, не е взето предвид, че с Мотивирана резолюция №25-0297-[рег. номер] от 25.06.2025г. на Началника на РУ Луковит (л. 13 от делото) е прекратено административно наказателното производство по АУАН, съставен против оспорващият М. Д. на 24.06.2025 година, поради образувано ДП/№146/2025 година по описа на РУ Луковит. С това произнасяне на АНО относно осъществяването на административната отговорност на Д., –АУАН №4219657 от 24.06.2025г., с което е обвързано действието й. ПАМ се налагат в случаите на констатирани административни нарушения като допълнителна мярка. Тя не може да бъде налагана самостоятелно без да е налице констатирано административно нарушение, какъвто е настоящия случай при който при отпаднала административно-наказателна отговорност, е отпаднала и издадената във връзка с нея ПАМ.

Също така в хода на съдебното производство се установи от представените по делото доказателства - копие от Постановление за прекратяване на наказателното производство от 27.08.2025г. по ДП №146/2025 по описа на РУ- Луковит, в мотивите на което прокурорът посочва, че тъй като в представената за изследване проба кръв, взета от оспорващият М. Б. Д. на 24.06.2025 година не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, не е налице състава на престъплението по чл.343 б. ал.3 от НК и е прекратил наказателното производство по ДП №146/2025 по описа на РУ-Луковит. Вследствие на това, че получените резултати от извършените изследвания на проба кръв на оспорващият Д. са негативни/отрицателни за наличието на наркотични вещества, то за извършеното от нея нарушение не може да му се вмени вина, поради което действието на процесната ПАМ е отпаднало.

В тежест на административния орган е да докаже, че са налице предпоставките за издаване на оспореният акт, включително наличие на извършено административно нарушение за предотвратяването и преустановяването, на което е приложена ПАМ. В този смисъл е и указаната доказателствена тежест от съда с Определение № 1276 от 05.08.2025 година. Предвид непредставянето на такива доказателства, съдът счита, че фактическото основание за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя не е доказано по предвидения от законодателя ред. Определящо в случая е наличието на наркотични вещества или техните аналози в кръвта, посочено в медицинско изследване, а не установеното с техническо средство.

Съгласно чл.171, ал.1 от ЗДвП, целта на принудителните административни мерки е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. В конкретният случай не е установено, че към датата на издаване на оспорената ЗППАМ – 25.06.2025 година М. Б. Д. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, което да е доказано с извършено изследване от кръвна проба. Предвид това съдът приема, че към този момент не е налице доказано административно нарушение, за преустановяване на което да е необходимо прилагане на ПАМ. В този смисъл издадената ЗППАМ е незаконосъобразен административен акт и като такъв следва да се отмени.

Доколкото принудителните административни мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в само в предвидените от закона случаи, а процесния не попада сред тях, оспореният административен акт е несъответен и на целта на ЗДвП.

В настоящето производство от страна на пълномощника на жалбоподателя е направено искане за заплащане на разноски, а именно 10 лева внесена държавна такса за образуване на делото и минималното, предвидено за този вид дела по Наредбата за адвокатските възнаграждения, възнаграждение за един адвокат, който е представлявал жалбоподателя по делото, на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. Искането е основателно. Разходът от 10 лева, представляващ държавна такса за образуване на делото е доказан с платежен документ на л. 7 от делото и следва да бъде присъден на жалбоподателя. В самия приложен на л. 4 от делото договор за правни услуги е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ, предвид обстоятелството, че клиентът е роднина, близък или на друг юрист. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е в значително материално затруднение. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатското възнаграждение в размер на 1000 лева, определено по реда на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

По изложените съображения и на основание чл.172 ал.1 и ал.2, предложение последно от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 4 от ЗДвП, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0297-000060 от 25.06.2025година, издадена от Началник РУ към ОДМВР Ловеч, РУ Луковит, с която на М. Б. Д. с [ЕГН], с постоянен адрес: гр.Луковит, [улица], е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1, б.“б“ от ЗДвП – „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, като са отнети: СУМПС [номер].

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Ловеч да заплати на М. Б. Д. с [ЕГН], с постоянен адрес: гр.Луковит, [улица], сумата от 10.00 (десет) лева, разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Ловеч да заплати на основание чл.38, ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата на адв. Р. М. от АК-Ловеч сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на М. Б. Д. с [ЕГН], безплатна адвокатска помощ и съдействие, на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал.5, изр. второ от Закона за движение по пътищата.

Препис от него да се изпрати на страните по делото.