№ 11
гр. Дряново, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емилия Дишева
при участието на секретаря Кремена Димитрова
като разгледа докладваното от Емилия Дишева Гражданско дело №
20214220100021 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК.
В исковата молба на ***, ЕИК ***, седалище и адрес управление ***,
представлявано от Изпълнителния директор С.И., с пълномощник юрисконсулт И.Н.,
съдебен адрес ***, срещу И.П.. К. от ***, се излага, че на 23.12.2016 г. между страните
е сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS
CLUB и предоставяне на кредитен лимит, по силата на който е предоставена карта с
кредитен лимит в размер на 2 500 лв. за извършване на безналични плащания на стоки
и услуги и за теглене на пари в брой от терминално устройство ATM (банкомат)
И.П.ОС. Ответницата била клиентка на дружеството от м. 01.2008 г., когато за пръв
път е издадена и предоставена за ползване кредитна карта Diners Club. През годините
картата бИ.П.реиздавана периодично, като последния валидно сключен договор бил
този от 23.12.2016 г. На 10.02.2017 г. ответницата фактически получИ.П.оследно
преиздадената, поради изтекла валидност на пластиката, кредитна карта заедно със
запечатан плик, съдържащ ПИН кода за картата, което било отразено в протокол от
10.02.2017 г.
В Договора било уговорено, че за всички операции, извършени с картата,
отчетени през един отчетен период, длъжникът имал право на гратисен период в
размер до 45 дни, през който не се начислява уговорената и фиксирана годишна лихва
в размер на 19 %, при условие, че до датата на падежа на съответния отчетен период е
погасил пълния размер на всички отчетени разходи през съответния отчетен период,
1
считано от 1-во число на всеки календарен месец до последно число на същия месец.
След изтичане на отчетния период, длъжникът получавал извлечение по карта и бил
задължен да погасява усвоената част от кредитния лимит, съгласно т. 10.1 от общите
условия или минималната погасителна вноска, съгласно т. 1.1, б. и от общите условия
и т. 7 от Договора, освен ако не е сторил това в гратисния период и не е погасил
пълния размер на разходите си. Минималната погасителна вноска представлявала 5 %
от размера на главницата на задълженията, формирани към последния ден на отчетния
период, плюс всички дължими към датата на падежа лихви, такси и комисиони.
Съгласно т. 8 от Договора и т. 11.1 от Общите условия, при непогасяване до датата на
падежа на пълния размер на минималната погасителна вноска, титулярят на картата
заплащал наказателна лихва върху непогасената част на минималната погасителна
вноска, намалена с размера на дължимите към датата на падежа лихви за дните на
просрочие, която била в размер на договорената годишна лихва плюс наказателна
надбавка в размер на 6 %.
До м. декември 2017 г. кредитът бил обслужван редовно. След това ежемесечно
дължимите минимални вноски постъпвали с големи закъснения, като липсвали
редовни погашения. Към 15.05.2019 г. дължимата минималната погасителна вноска
била в размер на 2 719,85 лв., като погасителни вноски в изискуемия размер не
бИ.П.равени. Съгласно чл. 13.2.1. от Общите условия, кредитът ставал автоматично
изцяло и предсрочно изискуем, без да се уведомява титуляря на картата, когато била
налице забава в плащането на което и да било изискуемо задължение, за срок по-дълъг
от 150 календарни дни, считано от датата, на която това задължение е станало
изискуемо. В случая се твърди, че след 150 календарни дни, считано от 15.05.2019 г.
кредитът станал изцяло и предсрочно изискуем. Непогасените суми по процесния
договор били в общ размер от 3092,67 лв., от които: 2518,07 лв. - главница, дължима
съгласно т. 2 и т. 5 от Договора и т. 10.1 от Раздел X на Общите условия и 574,60 лв. -
лихва за периода от 01.04.2019 г. до 30.06.2020 г., дължима съгласно т. 7 и т. 8 от
Договора и т. 11.1 от Раздел XI на Общите условия.
Ищецът щецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК. Съдът уважил искането и по ч. гр. дело № 229/2020 г. била издадена
заповед за изпълнение. С оглед връчването на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК
и след указания на съда е предявен настоящият иск.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено
по отношение на ответника, че по Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит от 23.12.2016 г.
дължи на ищеца сума в общ размер от 3092,67 лв., включваща 2 518,07 лв. - главница и
574,60 лв. – лихва за периода от 01.04.2019 г. до 30.06.2020 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 229/2020
2
г. по описа на Районен съд Дряново. Претендират се разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 назначеният особен представител на ответницата е представил
писмен отговор, в който излага, че източник на задължението е договор от 23.12.2016 г.
със страни "Diners club България" АД (кредитор) и ответницата И.П.. К. (длъжник). В
договора бил посочен адрес на ответницата в гр. ***, а в протокола от 10.02.2017 г. за
предадена кредитна карта посоченият адрес бил гр. ***, без посочен номер и др. данни.
Следователно обосновано можело да се предположи, че по вина на кредитора не било
изпълнено изискването на чл. 9.1 за “отчетност“ издателят да изпраща в писмена
форма на посочения адрес за кореспонденция извечение за задълженията по партидата.
Оспорват се приложените извлечения за периода от 01.04.14 г. до 31.12.2016 г., тъй
като същите били извън периода на сключения договор и извън срока на протокола от
10.02.2017 г. В приложените извлечения за периода 01.01.2017 г. до 31.01.2017 г.
началният баланс по картата бил “-2542.62 лв.“ при договорен кредитен лимит от 2 500
лв. Твърди се, че към датата на предявявяне на настоящия иск задължението, на
основание чл. 110 и сл. от ЗЗД, е погасено по давност. Искът по ч.гр. д. № 229/2020 г.
бил предявен след 23.12.2016 г. - датата на договора и след 17.02.2017 г. - датата на
протокола за получена кредитна карта.
На следващо място по делото не бИ.П.редставени доказателства кой е
представлявал дружеството-издател ***, ЕИК ***. Оспорва се положения в договора
подпис за „издател“, който видимо бил различен от този, положен в удостоверението
от 15.06.2020 г. Процесният договор бил подписан без представителна власт,
неизвестно от кого. Наименованието на дружеството бИ.П.осочено единствено в
преамбюла на заявлението "Общи условия за издаване и използване на карта *** и
липсвала идентификация от кого и в какво качество се представлява. Справка в ТР
показвала, че дружество с наименование ***, ЕИК *** било с вписани промени в
управителното тяло през 2020 г. Предвид горното, ако въобще би могло да се приеме,
че е налице валидно сключен договор за потребителско кредитиране, то този договор
не бил между ответника и ищеца, а между ответника и практически невъзможното за
идентификация юридическо лице.
Направено е искане съдът да отхвърли изцяло или частично предявените искове.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.г.д. № 229/2020 г. на ДРС в полза на заявителя ***, ЕИК
***, е издадена заповед № 83/ 19.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, против ответницата И.П.. К. за сумата от 2 518,07 лв. - главница, дължима
по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB
и предоставяне на кредитен лимит от 23.12.2016 г., ведно със законната лихва върху
3
главницата, считано от 30.06.2020 г. до изплащане на вземането, за сумата от 574,60 лв.
– наказателна лихва от 01.04.2019 г. до 30.06.2020г., както и за разноски в общ размер
от 111,85 лв. С оглед връчването на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в срока
по чл. 415 от ГПК е заведен настоящият установителен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК.
По делото е представен договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ в размер
от 2500 лв. със срок за ползване до 31.12.2017 г., който се усвоява чрез предоставена
кредитна карта. По делото не се оспорва, че договорът е подписан от ответницата.
От заключението на назначената съдебно-графична експертиза, се установява, че
подписите, положени "за издателя:" в Договора за издаване на револвираща
международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит от
23.12.2016 г. и в общите условия, неразделна част от него, не са изпълнени от
посоченото лице С.И., представляващ ищцовото дружество.
На 10.02.2017 г. ищецът е предоставил на ответницата срещу подпис кредитна
карта Diners Club Classic с отразен кредитен лимит от 2500 лв., за което е съставен
протокол от 10.02.2017 г., в който е посочен номерът на картата.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице от Е.Х. Д., се установява, че след проверка на счетоводната документация,
предоставена от ***, вещото лице е установило, че не се води отделна партида за всяка
карта, съгласно т. 1.1 от Общите условия към договора от 23.12.2016 г. На вещото лице
е предоставено общо извлечение от счетоводните книги на ищеца, което обхваща
извършени транзакции и начисления за такси и лихви за периода от 01.05.2013 г. до
01.01.2022 г. Протоколът за предаване на кредитна карта и ПИН код е съставен на
10.02.2017 г., което означава, че преди тази дата не е било възможно извършването на
банкови транзакции от лицето, тъй като не му е бИ.П.редоставена кредитна карта и
ПИН код. В приложеното към делото извлечение № 3/01.03.2017 г. за отчетен период
от 01.02.2017 г. до 28.02.2017 г. е отчетен отрицателен начален баланс към 01.02.2017 г.
в размер на 2583,94 лв. при посочен кредитен лимит 2 500,00 лв., което означава, че
задължението е формирано по договор, сключен преди 23.12.2016 г., по който е усвоен
пълният кредитен лимит. Предвид посочените по-горе данни, вещото лице е приело
10.02.2017 г. за начална дата на всички изчисления, касаещи процесния договор, тъй
като на тази дата ищецът е предоставил на ответницата кредитната карта и ПИН код.
Съгласно заключението на вещото лице за периода от 20.03.2017 г. до 29.11.2018
г. по процесния договор ответницата е усвоила общо 2437,60 лв., чрез извършени
транзакции с издадената международна кредитна карта DINERS CLUB.
Задълженията са в общ размер от 2469,16 лв., включващи главница от 2437,60 лв.,
28,00 лв. - месечни такси, 3,33 лв. - договорна лихва и 0,23 лв. - лихва за просрочие.
През периода от 21.03.2017 г. до 18.07.2019 г. ответницата е извършИ.П.лащания
4
по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB
от 23.12.2016 г. в общ размер от 3305,88 лв., с които е погасила изцяло задълженията
си по предоставената кредитна карта по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит от
23.12.2016 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от
правна страна:
Съдът приема, че между страните е налице валидно сключен на 23.12.2016 г.
Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и
предоставяне на кредитен лимит от 23.12.2016 г. Съдът счита за неоснователно
направеното от страна на особения представител на ответника възражение, че
договорът не е подписан от С.И., представляващ ищцовото дружество. В случая
ищецът безсъмнено има качеството на търговец, като по отношение на тази категория
правни субекти, законодателят е въвел изключение от общото правило на чл. 42 ЗЗД, че
освен ако не бъдат изрично потвърдени, действията на лицето без представителна
власт не произвеждат правни последици за мнимо представлявания. Разпоредбата на
чл. 301 ТЗ предполага веднага след узнаването търговецът да се противопостави на
извършеното от мнимо представляващия действие, а доколкото противопоставяне
липса – счита се, че действието е потвърдено от мнимо представлявания. От така
изложеното може да бъде направен обоснован извод, че ищецът е потвърдил
сключения договор, доколкото не само липсва противопоставяне, а ищецът изпълнил
задълженията си по договора и е предоставил на ответницата кредитна карта с
кредитен лимит 2 500 лв.
Доколкото от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът цени като правилно и обосновано, се установява, че през периода от 21.03.2017 г.
до 18.07.2019 г. ответницата е извършИ.П.лащания в общ размер от 3305,88 лв., с
които е погасила изцяло задълженията си в общ размер от 2469,16 лв. по
предоставената кредитна карта по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит от
23.12.2016 г., то предявеният устастановителен иск за сумата от 3092,67 лв.,
включваща 2 518,07 лв. - главница и 574,60 лв. – лихва за периода от 01.04.2019 г. до
30.06.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 229/2020 г. по описа на Районен съд Дряново, следва да
бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан. С оглед на това, че
задълженията са изцяло изплатен, съдът не следва да се произнася по възражението, че
същите са погасени по давност.
По разноските:
При този изход на спора сторените от ищеца разноски следва да останат за негова
5
сметка. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ищецът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ДРС сумата от 250 лв., представляща изплатено от
сумите, предвидени от бюджета на съда, възнаграждение на вещото лице, изготвило
назначената съдебно-графична експертиза.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, ЕИК ***, седалище и адрес управление ***,
представлявано от Изпълнителния директор С.И., с пълномощник юрисконсулт И.Н.,
съдебен адрес ***, иск да се приме за установено, че И.П.. К. от ***, дължи на ***
сумата от 3092,67 лв., включваща 2 518,07 лв. - главница и 574,60 лв. – лихва за
периода от 01.04.2019 г. до 30.06.2020 г., за които суми е издадена Заповед №
83/19.08.2020 г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
229/2020 г. по описа на Дряновски районен съд, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, седалище и адрес управление ***, представлявано от
Изпълнителния директор С.И., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Дряновски районен съд
СУМАТА от 250 лв. (двеста и петдесет лева), представляща изплатено от сумите,
предвидени от бюджета на съда, възнаграждение на вещото лице, изготвило
назначената съдебно-графична експертиза, на основание чл. 78 ал. 6 ГПК.
Решението може да се обжалва пред ГОС в двуседмичен срок от връчването на
препис от него на страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д. №
229/2020 г. по описа на ДРС.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
6