№ 348
гр. Благоевград, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА
КРУМ ИЛ. ДИНЕВ
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20251200500512 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 7232/24.03.2025 г. е подадена от „Неткредит“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на кореспонденция ********* (*********), *********
чрез мл. юрк. Д.Д, срещу Решение № 157/02.03.2025 г., постановено по гр.д. № 3131/2024 г.
по описа на РС – Благоевград.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното
решение. Иска се от въззивния съд да отмени същото и да постанови друго, с което да
отхвърли като неоснователен предявения иск за прогласяване нищожността на договор за
потребителски кредит от 13.08.2024 г. Претендира се присъждане на сторените съдебни
разноски, включително и за въззивното производство.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, от която в срок е постъпил
писмен отговор, с който се оспорва основателността на въззивната жалба.
С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 вр. с чл. 262 ГПК, намира
подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от
легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията по
чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е редовна.
В проведеното открито заседание, пред БлОС, представители на страните не се явяват, като
в нарочни писмени молби се потвърждават изложените аргументи във въззивната жалба,
съответно в отговора към нея.
Окръжен съд - Благоевград, след прeценка възраженията и аргументите на страните и
приложените по делото писмени доказателства, намира следното от фактическа и правна
страна:
С атакуваното решение, РС Благоевград е прогласил за нищожен на основание чл. 26, ал.1,
1
пр. 1 във вр. с чл. 22 от ЗПК, поради противоречие със закона Договор за потребителски
кредит № 202408130255490070, сключен на 13.08.2024г. между Н. Г. П., ЕГН **********,
адрес: ********* като заемател и „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: *********, представлявано от управителя И. Н. Х.С. като заемодател, като е
присъдил в полза на ищцата и сторените в първоинстанционното производство разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от изложеното в жалбата.
Настоящият съдебен състав констатира, че решението на РС, е валидно, издадено от орган с
правораздавателна компетентност, в законен състав, в необходимата форма и с определеното
съдържание. Не са налице нарушения на съдопроизводствените правила както по
отношение съществуването и упражняването на правото на иск, така и тези, подготвящи
постановяване на краен съдебен акт по същество, поради което и се явява допустимо. По
същество същото е правилно и законосъобразно, като аргументите за това са следните:
С оглед горецитираната разпоредба на чл. 269 ГПК, решаващата дейност на настоящата
инстанция по правилността на първоинстанционното съдебно решение е ограничена с оглед
конкретните възражения, сторени във въззивната жалба. Основните такива в случая са, че РС
неправилно е приел, че Договор за потребителски кредит № 202408130255490070 от
13.08.2024г. е нищожен, поради противоречие със закона, заради това че не отговаря на
изискванията на чл. 11, т. 10 от ЗПК.
В тази връзка, БлОС отбелязва следното:
Предявения иск е по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 и сл. ЗПК. Между ищецът – Н. П.,
като кредитополучател и ответника е бил сключен Договор за потребителски кредит с №
202408130255490070 от 13.08.2024 г. В процесния договор за кредит е посочено, че се
предоставя заем на ищцата от 1600.00 лв. при фиксиран годишен лихвен процент от 40.15%,
като същият е фиксиран за целия период на договора и ГПР в размер на 48.42 %, а общата
сума, дължима от кредитополучателя - в ал. 5 на чл. 11 от договора - 2 030.00 лева.
Условията за прилагане на лихвения процент са налице в чл. 3, ал. 2 и 3, чл. 11, ал. 7 от
договора, като в същия е налице информация за потребителя, че лихвата по кредита на ден е
в размер на 1/360 от годишния лихвен процент. Информацията за индекс или референтен
лихвен процент, периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент е
неприложима в процесния случай, тъй като по кредита е приложим фиксиран лихвен
процент. ГПР е изчислен при базовото допускане, че договорът за кредит ще остане в сила за
уговорения срок и че кредиторът и потребителят ще изпълнят задълженията си при спазване
на условията и сроковете, предвидени в договора за кредит.
При тази фактическа обстановка се правят следните правни изводи:
Правоотношенията между страните са такива между търговец и потребител, поради което
приложение намират нормите на ЗЗП и ЗПК. В чл. 143, ал.1 от ЗЗП е посочено, че
неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В
случая е налице заблуждаваща информация в договора за кредит.
Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12
и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на договора.
В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски
кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима
сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се
формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява
2
вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова
е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а
не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48.42 %, а
възнаградителната лихва - 40, 15 %, но от съдържанието на договора не може да се направи
извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е
ясно какво представлява разликата от почти 9 % между размера на ГПР и лихвата, която е
част от него.
Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е
оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в
случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.
На следващо място, в погасителния план към договора макар да е записана общата дължима
сума, тя не е коректно посочена. Ако се приеме, че тази обща сума е в размер на посоченото
от 2 030 лева, тя следва да включва само главницата и лихвата, то това не е реално
дължимата сума, защото в нея не е включена неустойката по чл. 6 в размер на 1 512 лева,
която потребителят ще понесе заради уговорката по чл. 4 ал. 3, предвиждаща задължение за
предоставяне на гаранция- сума в размер на 2 030 лева. Задължението за обезпечаване на
главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно
договореното. Непредставянето на обезпечението самостоятелно не води до някакви вреди
за кредитора, а такива биха възникнали чак при неизпълнение на задължението и
невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Този риск следва
да се съобрази от кредитора към момента на сключването на договора и да намери
отражение при вземането на решението за отпускането на заема и параметрите, при които да
стане това. Вместо това обаче предварително е уговорено обезпечение чрез гаранция (от
банка или от небанкова институция) и то в много кратък срок (до 1 ден), без да може да
компенсира повишения риск.
По този начин тази клауза за обезпечение реално увеличава печалбата на кредитора, защото
дори и при плащането на всички задължения, за потребителя ще възникнат допълнително
разходи във връзка с гаранцията на кредита. Така и ГПР от 48, 42 % не отговаря на
действителните такива, защото е без сумата за неустойката, като с включването й кредитът
ще се оскъпи допълнително. Посочването в договора за кредит на по- нисък от
действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като
нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г ал. 4 от ЗЗП,
във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната
на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията
на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея
води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от
една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на
равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране
на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни.
В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава
възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита.
Предвид оплакванията във ВЖ, БлОС счита, че действително не е задължително да се
посочват компонентите, които образуват ГПР, доколкото няма такова нормативно
изискване,нито пък да е посочена формулата за изчисление, която е нормативно установена.
В случая, обаче, ГПР не съответства на действителните разходи по кредита, а и по този
начин не може потребителят да прецени икономическата изгода от кредита.
Според чл. 19 ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
3
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
ГПР се изчислява по специална формула, като спазването на това изчисление дава
информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по
договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по
кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат
спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11 т. 10 от ЗПК е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите,
които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения
кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи,
които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя
създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на
изискването за яснота, въведено с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Именно затова клаузата от
договора не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от
задължителните реквизити по т. 10 от нея води до нейната недействителност съобразно
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, а оттук-
е налице една нищожна кредитна сделка.
Поради съвпадане правните изводи на двете инстанции, въззивният съд приема, че липсват
основания за отмяна на постановеното решение, което като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция на ответната страна се дължат
сторените разноски в размер на 751,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, БлОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 157/02.03.2025 г., постановено по гр.д. № 3131/2024 г. по описа
на РС – Благоевград.
ОСЪЖДА „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
*********, представлявано от управителя И. Н. Х. - С. да заплати на Н. Г. П., ЕГН
**********, адрес: ********* сумата от 751 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4