Решение по дело №940/2020 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260013
Дата: 28 август 2020 г.
Съдия: Калин Валентинов Иванов
Дело: 20201630100940
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 май 2020 г.

Съдържание на акта

№ 260013 / 28.8.2020 г.

                                                                         

                РЕШЕНИЕ

      гр. Монтана, 28.08.2020 г.     

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 19.08.2020 г. в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН   ИВАНОВ

 

при секретаря Татяна Иванова, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 940 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по допускане на съдебна делба по реда на чл.344 ГПК, във вр. с чл. 34 от ЗС.

Предявен е от Т.В.Т., ЕГН ********** с адрес: *** и М.В.Т., ЕГН ********** адрес: ***,,Ст.Стамболов‘‘№ 21 срещу С.Т.А., ЕГН ********** адрес: *** иск за съдебна делба на следният техен сънаследствен недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с ид. 48489.6.339.1.21 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Монтана, одобрени със Заповед РД-18-29/05.04.2006г. на Изпълнителния директор на АК, разположен в сграда с ид. 48489.6.339.1, етаж 3, със застроена площ от 87,10 кв.м. с предназначение-жилище, апартамент, при съседи имоти-на същия етаж: 48489.6.339.1.22, 48489.6.339.1.25, под обекта- 48489.6.339.1.11, над обекта- 48489.6.339.1.31, ведно с прилежащи части към имота: избено помещение № 2, с площ от 8,09 кв.м.., както и 2.306 % ид.ч. от общите части на сграда с ид. 48489.6.339.1 и от правото на строеж.

В исковата молба се излагат следните твърдения:

Общата наследодателка на страните-Малина Петрова Т. починала на 20.02.2012г., като оставила като свои законни наследници: Тодор А. Петров-съпруг, С.Т.А.-син  и двамата ищци, като деца на починалия по-рано син на наследодателката-Малина Петрова Т.. Последната им оставила в наследство следният имот: самостоятелен обект в сграда с ид. 48489.6.339.1.21 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Монтана, одобрени със Заповед РД-18-29/05.04.2006г. на Изпълнителния директор на АК, разположен в сграда с ид. 48489.6.339.1, етаж 3, със застроена площ от 87,10 кв.м. с предназначение-жилище, апартамент, при съседи имоти-на същия етаж: 48489.6.339.1.22, 48489.6.339.1.25, под обекта- 48489.6.339.1.11, над обекта- 48489.6.339.1.31, ведно с прилежащи части към имота: избено помещение № 2, с площ от 8,09 кв.м.., както и 2.306 % ид.ч. от общите части на сграда с ид. 48489.6.339.1 и от правото на строеж.

Имотът не е бил СИО, тъй като е придобит от общата наследодателка като обезщетение на нейн собствен имот, поради което, като наследници се явяват съпруг и двама синове при равни права. Дядото на ищците-Тодор А.Т./преживял съпруг на наследодателката/ бил прехвърлил своя дял на чичото на ищците-ответника по делото С.А..

Поради горното, страните са съсобтвеници на по-горе посоченият имот при квоти в съсобствеността: 2/3 за ответника и по 1/6 за всеки от ищците.

Този имот страните не могат да си поделят доброволно, поради което се обръщат към съда, с молба да се извърши неговата съдебна делба.

Отправя се и искане по реда на чл. 344, ал.2 от ГПК, отв. А. да заплати на ищците обезщетение за ползване на общият им недвижим имот в размер на 100,00лв. месечно, считано от 20.02.2020г. до окончателното решаване на делото, ведно със законната лихва върху тези суми, изчислена на месечна база до окончателното им изплащане.

Към исковата молба са приложени относими писмени доказателства в заверени преписи.

В съдебно заседание, ищците редовно призовани, не се явяват и не се представляват по делото.

Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК.

В законния едномесечен срок отв. С.А. е подал писмен отговор на исковата молба. Твърди, че по принцип искът за съдебна делба на процесния имот е допустим и основателен, но претендираните от Т.Т. и М.Т. квоти в собствеността не са правилно посочени.

Отрича твърдението в исковата молба, че имотът не е бил СИО, тъй като е придобит от общата наследодателка  Малина Петрова Т., като обезщетение за нейн собствен имот. Това твърдение било необосновано според ответника, за което излага подробно фактически и правни съображения. Твърди, че процесният имот е бил СИО.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот  № 155, том  III, рег. № 4164, дело  № 324/16.06.2015г., приложен от ответника към писмения отговор на исковата молба, Тодор А.Т. му прехвърлил притежаваните от него 4/6 ид.ч. от имота.

При това положение, притежаваните от съсобствениците  ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с ид. 48489.6.339.1.21  са както следва: 1/12 ид.ч. за Т.В.Т., 1/12 ид.ч. за М.В.Т. и 10/12 ид.ч. за С.Т.А..

Моли съда да допусне делба на имота, но при посочените от него квоти в съсобствеността.

В съдебно заседание, ответникът не се явява, като вместо него се явява адв. А., който поддържа иска.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с изразените становища, на осн. чл. 235, ал.2 ГПК, във вр. с чл. 12 ГПК, приема следното:

           Искът е допустим. Разгледан по същество е частично основателен.

Съгласно чл.69, ал.1 от ЗН ,,наследникът може да поиска винаги делба, макар да има противно разпореждане на наследодателя‘‘.Съдебната делба замества непостигнатата доброволна делба. Чрез съдебната делба по волята на един или повече и независимо от волята на другите участници в имуществената общност тя се прекратява.

По делото не се спори за следното:

Общата наследодателка на страните-Малина Петрова Т. починала на 20.02.2012г., като оставила като свои законни наследници: Тодор А.  Т.-съпруг, С.Т.А.-син  и двамата ищци, като деца на починалия по-рано син на наследодателката-Валери Т.А.. Последната им оставила в наследство следният имот: самостоятелен обект в сграда с ид. 48489.6.339.1.21 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Монтана, одобрени със Заповед РД-18-29/05.04.2006г. на Изпълнителния директор на АК, разположен в сграда с ид. 48489.6.339.1, етаж 3, със застроена площ от 87,10 кв.м. с предназначение-жилище, апартамент, при съседи имоти-на същия етаж: 48489.6.339.1.22, 48489.6.339.1.25, под обекта- 48489.6.339.1.11, над обекта- 48489.6.339.1.31, ведно с прилежащи части към имота: избено помещение № 2, с площ от 8,09 кв.м.., както и 2.306 % ид.ч. от общите части на сграда с ид. 48489.6.339.1 и от правото на строеж. Имотът бил придобит от наследодателката Малина Петрова Т. с Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 141, том II, нот.дело № 337 от 24.07.1974г.

Спори се относно размера на квотите в съсобствеността за всяка от страните.

Наследодателката е оставила преживял съпруг-Тодор А.Т., С.Т.А.-син, и двамата ищци, като наследници на починалия на 13.03.2004г. син наследодателката Валери Т.А..

Съгласно чл. 13, ал.1 от СК от 1968 г./отм./,,недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити‘‘.

Изхождайки от горното и приложен към отговора на исковата молба Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 155, том III, рег.№ 4164, дело № 324 от 16.06.2015г., с който Т. прехвърля на отв. А. своите 4/6 ид. ч. от правото на собственост върху делбения имот, съдът намира/ с оглед констатациите за собственост, които нотариусът извършва преди сделките/, въпреки липсата на документ, пряко установяващ това, че към датата на придобиване на процесния имот от наследодателката/24.07.1974 г./ наследодателката Малина Петрова Т. е била в граждански брак с Тодор А.Т..

Респективно процесния имот е придобит в режим на СИО и преживелият съпруг е притежавал половината/3/6 ид.ч. / от делбения имот.

При откриване на наследството е имало три равни дяла /съгласно чл. 9, ал.1 от ЗН, съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете/, всеки от който е в размер на 1/6 ид.ч. от правото на собственост върху имота: дял I на Тодор А.Т., дял  II  за С.А. и дял трети за наследниците/ищците/ на Валери Т.А./ респективно, всеки от тях има квота в съсобствеността от 1/12 ид.ч./.

Тъй като с горепосочения нотариален акт, преживелият съпруг на наследодателката е прехвърлил своите 4/6 ид.ч. на отв. С.А., които се прибавят към неговата наследена 1/6 ид.ч., той притежава 5/6 ид.ч. от делбения имот/или 10/12 ид.ч./.

Предвид изложеното, квотите в собствеността върху делбения имот  са, както следва: 1/12 ид.ч. за Т.В.Т., ЕГН ********** с адрес: ***;  1/12 ид.ч. за М.В.Т., ЕГН ********** адрес: ***,,Ст.Стамболов‘‘№ 21  и  10/12 ид.ч. за  С.Т.А., ЕГН ********** адрес: ***.

            Водим от горното съдът намира, че следва да бъде допуснат до съдебна делба процесния недвижим имот между страните, при посочените по-горе квоти в съсобствеността за съделителите.

 

Относно искането за обезщетение по реда на чл. 344, ал.2 от ГПК:

Ищците, въпреки надлежно дадените от съда указания до тях по реда на чл. 146, ал.2 от ГПК с Определение № 607/10.07.2020г., не ангажираха доказателства относно определяне на средната месечна наемна цена на делбения недвижим имот, което е в тяхна доказателствена тежест на осн. чл. 154, ал.1 от ГПК. Поради изложеното, съдът няма как да определи такова обезщетение, като искането следва да се отхвърли като неоснователно и недоказано.

         Водим от горното, съдът, на осн. чл. 344, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 34 от ЗС

                                                    Р  Е  Ш  И:

 

          ДОПУСКА извършването на съдебна делба между съделителите: Т.В.Т., ЕГН ********** с адрес: ***, М.В.Т., ЕГН ********** адрес: ***,,Ст.Стамболов‘‘№ 21 и С.Т.А., ЕГН ********** адрес: *** на съсобствения им недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 48489.6.339.1.21/четиридесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и девет точка шест точка триста тридесет и девет точка едно точка двадесет и едно/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Монтана, одобрени със Заповед РД-18-29/05.04.2006г. на Изпълнителния директор на АК, разположен в сграда с ид. 48489.6.339.1/ четиридесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и девет точка шест точка триста тридесет и девет точка едно/, етаж 3, със застроена площ от 87,10 кв.м./осемдесет и седем цяло и десет квадратни метра/ с предназначение-жилище, апартамент, при съседи имоти-на същия етаж: 48489.6.339.1.22, 48489.6.339.1.25, под обекта- 48489.6.339.1.11, над обекта- 48489.6.339.1.31, ведно с прилежащи части към имота: избено помещение № 2, с площ от 8,09 кв.м./осем цяло и девет квадратни метра/ както и 2,306 % ид.ч. /две цяло триста и шест процента идеални части/  от общите части на сграда с ид. 48489.6.339.1/ четиридесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и девет точка шест точка триста тридесет и девет точка едно/ и от правото на строеж,

ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ В СЪСОБСТВЕНОСТТА: -

1/12 ид.ч. за Т.В.Т., ЕГН ********** с адрес: ***;

1/12 ид.ч. за М.В.Т., ЕГН ********** адрес: ***,,Ст.Стамболов‘‘№ 21  и

 10/12 ид.ч. за  С.Т.А., ЕГН ********** адрес: ***.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по реда на чл. 344, ал.2 от ГПК, направено от Т.В.Т., ЕГН ********** с адрес: *** и М.В.Т., ЕГН ********** адрес: ***,,Ст.Стамболов‘‘№ 21, С.Т.А., ЕГН ********** адрес: *** да им заплати обезщетение за ползването на общият им недвижим: а именно: самостоятелен обект в сграда с ид. 48489.6.339.1.21/четиридесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и девет точка шест точка триста тридесет и девет точка едно точка двадесет и едно/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Монтана, одобрени със Заповед РД-18-29/05.04.2006г. на Изпълнителния директор на АК, разположен в сграда с ид. 48489.6.339.1/ четиридесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и девет точка шест точка триста тридесет и девет точка едно/, етаж 3, със застроена площ от 87,10 кв.м./осемдесет и седем цяло и десет квадратни метра/ с предназначение-жилище, апартамент, при съседи имоти-на същия етаж: 48489.6.339.1.22, 48489.6.339.1.25, под обекта- 48489.6.339.1.11, над обекта- 48489.6.339.1.31, ведно с прилежащи части към имота: избено помещение № 2, с площ от 8,09 кв.м./осем цяло и девет квадратни метра/ както и 2,306 % ид.ч. /две цяло триста и шест процента идеални части/  от общите части на сграда с ид. 48489.6.339.1/ четиридесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и девет точка шест точка триста тридесет и девет точка едно/ и от правото на строеж, в размер на 100,00лв. месечно, считано от 20.02.2020г. до окончателното решаване на делото, ведно със законната лихва върху тези суми, изчислена на месечна база до окончателното им изплащане,  като неоснователно и недоказано.

 Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд-Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: