№ 76 / 25.03.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на десети март две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Дорета Атанасова
Прокурор:
Цвета Пазаитова
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №97 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН
във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от П.Ж.М. *** против
Решение №260102/26.11.2020г., постановено по АНД №750/2020г. на РС Хасково.
Решението било неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на
материалните и процесуалните правила. Хасковски районен съд не обсъдил всички
възражения в качеството си на въвзивна инстанция. Не било обсъдено възражението
за изтекла давност за издаване на ЕФ. Разпоредбата на чл.34, ал.4 от ЗАНН била
императивна и спазването на установените в закона срокове било задължително.
Издаването на електронен фиш и наказателно постановление след изтичането на
сроковете било процесуално основание за
прекратяването на административнонаказателното производство. Издаването на ЕФ или
НП при наличието на основания за прекратяване на производството било съществено
нарушение на процесуалните правила, което пък било достатъчно основание за
отмяна на обжалвания фиш като незаконосъобразен. Природата на ЕФ не дерогирала
правилата на чл.34 от ЗАНН. Освен това различията по отношение на последиците
при ЕФ и НП щели да сочат на различно третиране на нарушителите, извършили едно
и също нарушение – превишаване на допустима скорост, в зависимост от това дали
нарушението е заснето с АТС или констатирано от контролен орган, което пък било
неоправдана от гледище на закона. Специалната процедура за издаване на ЕФ имала
цел да ускори санкционното производство и не можело при това положение да важат
по-дълги срокове от предвидените в ЗАНН. В чл.189, ал.4 от ЗДвП били дефинирани
условията за издаване на ЕФ. Издаването на ЕФ било възможно само при
предварително позиционирани технически средства със съответни предварителни
обозначения – чл.165, ал.2, т.6-7 от ЗДвП, които следва да работят в
автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. При
наличието на използвано мобилно средство за видеоконтрол и наличието на
контролни органи на ямстото на реализиране на нарушението, то следвало да бъде
съставен АУАН и издадено НП. В този смисъл се привежда, че било ТР
№1/26.02.2014г. по т.д.№1/2013г. на ОС на колегиите във ВАС. Иска се съдът да
отмени обжалваното съдебно решение, като вместо това се постанови електронният
фиш да бъде отменен.
Ответникът ОД на МВР не взема становище по
касационната жалба.
Окръжна Прокуратура счита, че касационната
жалба е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Хасковски административен съд, след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК,
намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
С
обжалваното решение Районен съд Хасково потвърждава като
законосъобразен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К №3417627, издаден от ОД МВР Хасково, с който на П.Ж.М. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер 400,00 лева. Не са
установени от съда допуснати процесуални нарушения, а санкционираното деяние
било безспорно установено и доказано. Приел е, че на 25.02.2020г.
било установено техническо устройство автоматично техническо устройство ARH CAM-S1 №11743bа - за измерване скоростта и
заснемане на автомобили, движещи се в посока към центъра на града, гр.Х., бул.Р.,
до завод Мир. В 10,10ч. била засечена скоростта и съответно заснет движещият се
автомобил, за който въпреки въведеното ограничение на скоростта от 50км/ч,
измерената скорост била 84 км/ч. Съдът е направил извод, че процедурата по издаване на
ел.фиш била проведена правилно и съобразно изискванията на чл.189, ал.4, като
безспорно били установени предпоставките за реализиране на
административнонаказателна отговорност, както и били налице изискуемите
елементи в акта. Обосновал е и извод, че нарушенията на правилата за движение
могат да се установяват с мобилно техническо средство, като в тази насока
правилата на процедурата били уредени в Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР. В конкретния случай съставеният
ел.фиш за налагане на глоба отговарял на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП,
като представеният снимков материал съставлявал годно веществено доказателство,
а бил приложен като писмено доказателство и Протокол по чл.10, ал.1 от
Наредбата, видно от които били мястото и времето на извършване на нарушението,
с какво АТСС било заснето, посоката на движение, ограниченията на скоростта и
другите изисквания. Обсъдена е и приложената снимка на разположението на уреда
съгласно чл.10, ал.3 от Наредбата, като обосновано съдът е приел липсата на
съществено процесуално нарушение. Обсъдено е и че самото техническо средство е
в достатъчна степен индивидуализирано, както и че е от одобрен тип и преминало
последваща проверка за изправност и техническо съответствие с одобрения тип. Във
връзка с възражението, касаещо авторството на деянието, съдът е обсъдил
разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, както и законовата презумпция на чл.189,
ал.5 от ЗДвП. Като краен извод е прието, че нарушението е надлежно установено.
Така
постановеното решение е правилно.
Настоящата инстанция намира, че
фактическата обстановка е правилно установена от районния съд, като споделя
изводите за потвърждаване на Електронния фиш. Видно от събраните по делото
доказателства, извършването на процесното административно нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с мобилно по смисъла на пар.6, т.65, б.Б от
ДР на ЗДвП автоматизирано техническо средство – индивидуализирано като ARH CAM-S1 №11743bа. Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП гласи, че при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. Настоящата инстанция счита, че обжалваният Електронен
фиш съдържа всички необходими реквизити съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП.
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП от Министъра на
вътрешните работи е издадена Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата, обн.ДВ, бр.36 от 2015г., с която се
уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В случая се
установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4, ал.1 от
Наредбата, в приложимата му редакция (изм.ДВ, бр.6 от 2018г., в сила от
16.01.2018г.) според която за
осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват
АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията,
притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския
институт по метрология. Спазването на това изискване е удостоверено с представения
по делото Протокол №59-С-ИСИС/01.10.2019г. за проверка на мобилна система със
заключение, че съответства на одобрения тип.
Следва да бъде отбелязано, че правилно
въззивната инстанция е счела, че с оглед на посочените реквизити в протокола,
както и представеното изображение на автомобила при извършването на
нарушението, последното се явява ясно и недвусмислено установено. При
установеното правилно и пълно попълване на реквизитите в протокола по чл.10 от
Наредбата, както и представената снимка от клип, която е и с изображение на
номера на автомобила, няма обосновано съмнение относно извършеното нарушение. В Протокол за използване на АТСС,
Приложение към чл.10, ал.1, с рег.№1253р-2711/05.03.2020г. се установява дата
на използване – 25.02.2020г., а от попълнените в протокола данни по несъмнен
начин се потвърждават данните за място за контрол, съответно началния и крайния
час на работа, посока на движение на контролираните МПС, при което не се
констатират непълноти в съдържанието на протокола. В снимката от заснетия клип
освен автомобилът и неговият регистрационен номер са отразени локацията с GPS координати, датата и часът на заснемане, разстоянието и заснетата
скорост. Отбеляните
номера за първо и последно статично изображение/видеозапис в протокола имат
съответствие с автоматично посочения номер на представения клип, като на същия
се установява и номера на АТСС, който също съвпада с посочения в
протокола. Няма разминавания и в
отбелязаната измерена скорост, ограничение и превишение на скоростта, доколкото
е отчетен и толеранс от 3км/ч в полза на жалбоподателя.
Касационната инстанция не споделя доводите
на жалбоподателя за изтекла давност за издаване на електронния фиш. Легална
дефиниция на понятието „електронен фиш“ се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която
дефиниция е възпроизведена и в пар.6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които
електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. От това следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. В тази връзка и съгласно Тълкувателно решение
№1 от 26.02.2014г. по т.д.№1/2013г. на ВАС електронният фиш се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, но не
и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за
форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани
подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш и са свързани
само и единствено с производството по издаване на НП, започващо със съставянето
на АУАН. Именно от спецификата на електронния фиш се изхожда и при преценката
относно приложимостта на сроковете по чл.34 от ЗАНН в производството по
издаване и обжалване на електронни фишове. В този смисъл в настоящия случай е
неприложима разпоредбата на ЗАНН, съгласно която не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението. Доколкото ЗАНН не предвижда изрична
регламентация на института на давност за погасяване на
административнонаказателното преследване в производството по издаване и
обжалване на електронните фишове намират приложение текстовете на чл.80 и чл.81
от НК. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК обикновената давност е три години, а
абсолютната - четири години и половина. В конкретния случай, деянието е
извършено на 25.02.2020г., електронният фиш е връчен на 10.07.2020г., абсолютната
погасителна давност изтича към 25.08.2025г., поради което и няма допуснато
твърдяното от жалбоподателя съществено процесуално нарушение, както и не са
налице предпоставките на чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК.
Неоснователно е и възражението на
жалбоподателя относно използваното мобилно техническо средство при наличие на
контролен орган на мястото на нарушението, поради което и за жалбоподателя било
правилно да се състави АУАН вместо електронен фиш. Обстоятелството, че нарушението
е заснето с АТСС, която е обслужвана и използвана от и в присъствието на
контролен орган, не само не противоречи, а е напълно допустимо по действалите
към датата на нарушение разпоредби на чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП във вр. с пар.6, т.65, б.Б от ДР на ЗДвП, в сила след публикация
в ДВ, бр.19/2015г. във вр. с чл.2 от Наредба №8121з-532/2015г. Визираното в разпоредбата
на чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП отсъствие на контролен орган се отнася
единствено до издаването на електронен фиш, който се създава чрез
административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни
за нарушение, установено с АТСС. Именно това специално нормативно разрешение определя
и характера на производството за издаване на ел.фиш като процедура,
при която не е предвидено произнасяне на административнонаказващия орган.
Така настоящата инстанция намира, че нарушението е
безспорно доказано от представените по делото доказателства. Правилен е изводът
на районния съд, че при установяване на нарушението и провеждане на особената
административнонаказателна процедура по издаване на процесния Електронен фиш
няма допуснати съществени нарушения. Безспорно са установени нарушението и
административнонаказателно отговорния субект. Деянието е санкционирано
законосъобразно, като наложената глоба от 400,00 лева съответства на нормативно
предвидения в чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП вид и размер на наказанието, и на
констатираното превишение на скоростта за движение.
Решението на районния съд, с което електронният фиш е потвърден, е
постановено валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради
което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№260102/26.11.2020г., постановено по АНД №750/2020г. на РС Хасково.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.