№ 157
гр. гр. Лом, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Г. Александрова
Миронова
при участието на секретаря Румяна Д. Александрова Найденова
като разгледа докладваното от Албена Г. Александрова Миронова
Гражданско дело № 20211620101655 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Главен установителен иск по чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, във
вр. с чл. 240 ЗЗД, вр. Чл. 27 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 26 ЗПК и акцесорен иск за лихви по
чл. 86 от ЗЗД
Предявени са обективно и субективно съединени искове от АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощника си, ю.к.,
срещу Д. А. Н., ЕГН **********, от гр. Лом, за установяване дължимост на суми по
договор, за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК.
ИЩЕЦЪТ твърди, че по силата на Договор за потребителски паричен кредит №
2684656/04.04.2017 год., сключен с тратото лице УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР
ФАЙНЕНСИНГ ЕАД, ответникът е получил кредит в размер на 2700,00 лв. Сумата по
кредита, заедно ссъс сумата по сключената към него групова застраховка, ответникът е
следвало да върне, заедно с договорената лихва на 42 месечни вноски от по 117,13 лв., в
срок до 01.10.2020 год.
Ответникът е извършил частични плащания, като преустановил плащанията на
02.07.2018 год.
С Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.05.2018 год.,
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 год., го е
цедирал на ищеца, за което на ответника било изпратено уведомление на 28.05.2018 год.
По заявление на ищеца била издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 795/2021
на ЛРС, срещу ответника, който се възползвал от правото си на възражение ГПК и съдът
указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си.
Иска се: да бъде признато от съда за установено, че ответникът, като
кредитополучател по Договор за потребителски паричен кредит № 2684656/04.04.2017 год.,
сключен с третото лице УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ ЕАД дължи на ищеца,
следните суми, за които има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 795/2021 год. на ЛРС:
1
- 2578,53 лв. главница от неплатени месечни погасителни вноски с падежни дати за
периода 01.07.2018 – 01.10.2020 год.,
- 430,88 лв. – договорна лихва за периода от 01.07.2018 год. до 01.10.2020 год. –
датата на цесията
- 772,95 лв. – лихва, обезщетение за забава за периода 02.07.2018 – 13.04.2021 год. –
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, като за периода 13.03 – 14.07.2020 год.,
на осн. чл. 6 ЗМДВИПОРНС не е начислявана лихва за забава или неустойка,
Ведно със законната лихва върху главницата от подаване заявлението по чл. 410 ГПК
до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се и направените разноски по заповедното и настоящото исково
производство.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Ответникът не въвежда възражения и не оспорва твърденията в и.м.
Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът приема, че между страните
няма спорни фактически твърдения
В проведеното открито съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена
молба пълномощникът на ищеца не възразява делото да се разгледа в негово отсъствие, като
прави искане по чл. 237, ал. 1 ГПК в случай, че са налице предпоставките за това.
Претендира разноски, като НЕ представя списък по чл. 80 ГПК, доколкото представеният,
озаглавен такъв не съдържа суми.
Ответникът Д. А. Н. се явява лично. Признава иска, като твърди, че причините за
изпадането в забава са социални.
Няма оспорени фактически твърдения.
Доказателствата са писмени.
Към делото и прието приобщено като доказателство ч.гр.д. № 795/2021 год. на ЛРС.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните и
признанието на иска, направено от ответника непосредствено в откритото съдебно
заседание, на осн. чл. 237, ал. 1 ГПК приема следното:
Направено е от страна на ищеца искане за признаване за установено съществуването
на вземане към минал момент – след проведено от страна на ищеца успешно заповедно
производство по реда на чл. 410 ГПК. Ответникът е направил признание на иска по
основание и размер, не е оспорил, че дължи плащане.
Разпоредбата на чл. 237 ГПК предвижда възможност за ищеца да поиска
постановяване на решение при признание на иска, както и, че в този случай съдът
постановява решението си, като в мотивите е достатъчно да укаже, че същото се
постановява при признание на иска.
В конкретния случай са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК. Спазени са и
изискванията на чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на
закона или на добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда.
Поради изложеното и с оглед заявеното признание на иска съдът намира предявените
искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за основателни. Наред с това, исковете са подкрепени и от
Аажираните от ищцовата страна доказателства, поради което следва да бъдат уважени.
Тъй като признанието на исковете е направено след депозиране на искането по чл.
410 ГПК, както и след образуването на исковото производство – едва в откритото съдебно
заседание, следва да се приеме, че с поведението си ответникът е станал причина за
завеждане на делото.
Предвид изхода от делото и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът ще следва да бъде
2
осъден да заплати на ищеца и разноските по делото – в заповедното и в исковото
производство, които се претендират изрично – в общ размер на 303,14 лв., от които 175,65
лв. за заповедното производство и 127,49 лв. за исковото производство, за които не се
представя списък по чл. 80 ГПК.
При тези мотиви и на осн. чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. А. Н., ЕГН **********, от гр. Лом, като
кредитополучател по Договор за потребителски паричен кредит № 2684656/04.04.2017 год.,
сключен с третото лице УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ ЕАД, ДЪЛЖИ на
АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, следните
суми, за които има издадена Заповед № 260566/15.04.2021 год. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 795/2021 год. на РС Лом:
- 2578,53 лв. главница от неплатени месечни погасителни вноски с падежни дати за
периода 01.07.2018 – 01.10.2020 год.,
- 430,88 лв. – договорна лихва за периода от 01.07.2018 год. до 01.10.2020 год. –
датата на цесията
- 772,95 лв. – лихва, обезщетение за забава за периода 02.07.2018 – 13.04.2021 год. –
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, като за периода 13.03 – 14.07.2020 год.,
на осн. чл. 6 ЗМДВИПОРНС не е начислявана лихва за забава или неустойка, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване заявлението по чл. 410 ГПК (13.04.2021 год.)
до окончателното изплащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА Д. А. Н., ЕГН **********, от гр. Лом, ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, направените във връзка с
делото разноски за тази инстанция в общ размер на 303,14 лв., от които 175,65 лв. за
заповедното производство по ч.гр.д. № 795/2021 год. на ЛРС и 127,49 лв. за исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от
съобщението.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
3