М о т и в и към присъда № 49,постановена на 24.06.2009
година по н.о.х.дело № 352 по описа за 2009 година на Районен съд Велинград :
Обвинение против:
- Н.Д.К. - роден на *** година в град
Велинград, живущ ***, български гражданин, с основно образование,
безработен,женен, осъждан, с ЕГН **********, в това, че на 17.09.1997 година в местността “Бялата вода” , в землището на Велинград,
след предварителен сговор и в качеството си на съизвършител с А.Б.В. *** и А.Г.
***,е отнел чужди движими вещи – два коня на стойност 4 000 000
неденоминирани лева или 4000 деноминирани лева, които са били без
постоянен надзор, от владението на
собствениците А.Н.Ц. и С.В.К. ***, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои , като кражбата е в големи размери и не
представлява маловажен случай – престъпление по чл. 195, ал.2 от НК, във връзка с чл.195,ал.1,т.2 и т.5, чл.194,
ал.1 от НК .
- А.Б.В.- роден на *** година в град Велинград, живущ ***,
български гражданин, с основно образование, безработен,женен, осъждан, с ЕГН **********,
в това, че на 17.09.1997 година в местността “Бялата вода” , в землището на
Велинград, след предварителен сговор и в качеството си на съизвършител с Н.Д.К.
*** и А.Г. ***,е отнел чужди движими вещи-– два коня на стойност 4 000 000
неденоминирани лева или 4000 деноминирани лева, които са били без
постоянен надзор, от владението на
собствениците А.Н.Ц. и С.В.К. ***, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои , като кражбата е в големи размери и не
представлява маловажен случай – престъпление по
чл. 195, ал.2 от НК, във
връзка с чл.195,ал.1,т.2 и т.5, чл.194, ал.1 от НК.
- А.Г.А. - роден на *** година в град Пазарджик, живущ ***,
български гражданин, с основно образование, безработен,не женен, осъждан, с ЕГН
**********, в това, че на 17.09.1997 година в местността “Бялата вода” , в
землището на Велинград, след предварителен сговор и в качеството си на
съизвършител с А.Б.В. *** и Н.Д. ***,е отнел чужди движими вещи – два коня на стойност 4 000 000
неденоминирани лева или 4000 деноминирани лева, които са били без
постоянен надзор, от владението на
собствениците А.Н.Ц. и С.В.К. ***, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои , като кражбата е в големи размери и не
представлява маловажен случай – престъпление по чл. 195, ал.2 от НК, във връзка с чл.195,ал.1,т.2 и т.5, чл.194,
ал.1 от НК .
- А.Г.А. - роден на *** година в град
Пазарджик, живущ ***, български гражданин, с основно образование, безработен,
женен, осъждан, с ЕГН **********, в това, че на 18.09.1997 година в
местност до с.Голямо
Белово,обл.Пазарджик, с цел да набави за себе си и за А.Б.В. ***,Н.Д.К. *** и А.Г.
*** имотна облагата ,е спомогнал - /убиване и разфасоване на конете/, да бъдат отчуждени чужди движими
вещи - два коня на стойност 4 000 000 неденоминирани лева или 4000
деноминирани лева, за които е знаел,че са придобити от А.Б.В. ***,Н.Д.К. *** и А.Г.
*** чрез престъпление – кражба, като вещното укривателство е в големи размери - престъпление по чл.
215, ал.2,т.1 от НК, във връзка с чл.215,ал.1 от НК, чл.55,ал.1,т.1 от НК
Подсъдимите Н.К., А.В.,А.А. и А.А.
се признават за виновни по обвинението . Същите оспорват обстоятелството,че при
полицейската проверка е установено,че транспортират част от месото на отнетите
коне в багажника на автомобила,собственост на А.А..
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
През месец септември 1997 година
пострадалите – свидетеля А.Ц. и свидетеля С.К.,
добивали дървен материал към Горско стопанство – град Велинград, при
която работа са използвали собствени коне. На 17.09.1997 година , двата от конете
на свидетелите били пуснати на паша в
местността “Бялата вода”,землище на град Велинград.Тримата подсъдими – Н.К.,
А.В. и А.А. били уведомени за конете - къде се намират и че могат лесно да се отнемат
от
свидетеля М. и до там били транспортирани от него с лекия му автомобил. Тримата взели
конете и на ход по черен път, през
гората слезли до село Голямо Белово. Вързали ги за дърво и отишли в с.Семчиново,за
да намерят подсъдимия А.А., който е брат на подсъдимия А.А. . С неговия
автомобил се върнали на мястото,където са били вързани конете и четиримата заедно
ги убили,одрали кожата и направили месото на парчета. С лекия автомобил на А. ***
с намерение да намерят пазар и вероятно товарен автомобил, с който да превозят
трупното месо. Преди да влезнат в град Костенец,били спрени за проверка от
полицаи при РУ на МВР – град Костенец. Това са свидетелите С.Г.Х. и Г.И.И.,
които и в момента продължават да работят в РУ на МВР – град Костенец на
длъжност мл.полицейски инспектор . Понеже по дрехите на подсъдимите имало кървави петна, полицаите ги попитали от
какво са. Подсъдимите си признали за откраднатите коне и казали, че са ги заклали близо до
с.Голямо Белово. Поради тази причина , полицаите уведомили Полицейски участък – град Белово
при РУ на МВР – гр.Септември, от където ги забрали и предали на полицаи от РУ на МВР – град
Велинград. Освен това посочените свидетели твърдят,че в багажника на лекия
автомобил имало част от конското месо – вече развалено. Относно лекия си
автомобил подсъдимия А.А. твърди,че
същия в настоящия момент не е в движение – бракуван е.По делото липсват писмени
доказателства относно правото на собственост върху МПС.
От заключението на зооветеринарна експертиза е видно , стойността
на вещите предмет на кражба – два коня
на стойност по 2 000 000 неденоминирани лева или 2000 деноминирани лева т.е общо
4 000 000
неденоминирани лева, равняващи се на
4000 деноминирани лева.
Подсъдимият Н.Д. К. *** е осъждан до сега седем пъти :
1.С Присъда № 8, постановена на 02.02.1998 година по НОХД № 88/1997
година на Районен съд – Велинград, влязла в сила на 16.02.1998 година, за
престъпление по чл.194,ал.1 от НК – на лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца, изпълнението на което на осн. чл.66,ал.1 от НК се отлага
за срок от четири години.
2.С Присъда , постановена на 06.11.2002 година по НОХД № 99/2002 година
по описа на Районен съд – Велинград , влязла в сила на 09.12.2002 година ,за
престъпление по чл.194,ал.1 от НК – на лишаване от свобода за срок от една
година, изпълнението на което на осн. чл.66,ал.1 от НК се отлага за срок от
четири години.
3.С Присъда , постановена на
07.04.2003 година по НОХД № 26/2003 година на Районен съд – Велинград, влязла в
сила на 08.05.2003 година, за престъпление по чл.195,,ал.1,т.4,пр.3 от НК – на
лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца при режим”общ”.
4.С Присъда , постановена на 16.11.2003 година по НОХД № 1800/2003
година по описа на Районен съд – Пазарджик,потвърдена от Окръжен съд – Пазарджик по ВНОХД №
544/2004 година, влязла в сила на
22.03.2005 година ,за
престъпление по чл.297,ал.1 от НК – на лишаване от свобода за срок от една
година при режим “общ”.
5.Със Споразумение одобрено на 23.11.2005 година по НОХД № 362/2005
година на Районен съд – Велинград, за престъпление по чл.195,ал.1,т.3 и т.7 от НК - на лишаване от свобода за срок шест месеца
при режим “общ”.
6. С Присъда № 17, постановена на 01.02.2006 година по НОХД № 501/2005 година на Районен съд –
Велинград, влязла в сила на 25.05.2006 година , за престъпление по чл.195 ,ал.1,т.3,т.7
от НК – на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца при режим
общ.
7. Със Споразумение одобрено на 08.10.2007
година по НОХД № 508/2007 година на Районен съд – Велинград, за престъпление по
чл.196,ал.1,т.1 от НК – на лишаване от свобода за срок от три месеца, при режим
“строг”.
В представената характеристична
справка от РУ на МВР – Велинград е отразено, че подсъдимия Н.К. произхожда от
осемчленно семейство и същият има криминалистична и съдебна регистрация.
Декларирал е ,че семейството му се
състои от него,съпруга и три деца,не получава доходи и не притежава имоти и МПС.
Подсъдимият А.Б.В. ***
е осъждан до сега един път :
С Присъда № 8 ,постановена на 02.02.1998
година по НОХД № 888/1997 година на Районен съд – Велинград, влязла в сила на
16.02.1998 година , за престъпление по чл.195,ал.1,т.5 от НК – на лишаване от
свобода за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което на
осн.чл.66,ал.1 от НК е отложено за срок от четири години.
В представената характеристична справка от РУ
на МВР – Велинград е отразено, че подсъдимия А.В. произхожда от осемчленно
семейство и същият има криминалистична и съдебна регистрация.
Подсъдимият А. Г. *** е осъждан до сега пет пъти :
1.
С Присъда постановена на 19.03.1982 година по НОХД № 128/1982 година на Военен
съд – София , влязла в сила на 01.04.1982,изменена с Решение на№177/01.04.1982
година на ВС на НРБ година, за престъпление по чл.381,ал.2 от НК – на лишаване
от свобода за срок от една година и шест месеца.
2.С Присъда № 28/14.02.1997
година ,постановена по НОХД № 598/1996 година на Районен съд – Пазарджик,
влязла в сила на 28.02.1997 година ,за престъпления по чл.346,ал.2,б.”а” и
б.”б” и чл.195,ал.1,т.4 от НК - общо
наказание – лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което
на осн. чл.66,ал.1 от НК се отлага за срок от три години.
3. Със Споразумение одобрено на
08.03.2005 година по НОХД № 10406/2004 година на Софийски районен съд , за
престъпление по чл.195,ал.4 от НК - на
глоба в размер на 500 лева.
4.Със Споразумение одобрено на
31.05.2006 година ,по НОХД № 7529/2004 година на Софийски районен съд, за
престъпление по чл.195,ал.1,т.4,пр.1 – на лишаване от свобода за срок от четири
месеца,изпълнението на което на осн. чл.66,ал.1 от НК се отлага за срок от три
години.
5.Със Споразумение одобрено на
08.11.2007 година по НОХД № 10907/2007 година на Софийски районен съд ,за
престъпление по чл.324,ал.1 от НК на наказание пробация, включваща пробационните мерки : 1. Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца;2.Задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от шест месеца;3.Безвъзмезден труд в полза
на обществото 100 часа за срок от една
година;
В представената характеристична
справка от Кметство Ракитово е отразено,
че подсъдимия А.А. произхожда от осемчленно семейство,женен е,има три
деца,начално образование и не разполагат с данни за трудовото му участие.
Декларирал е ,че семейството му се
състои от него,съпруга и три деца,безработен е,не получава доходи и притежава
парцел от 600 кв.м. и къща с площ 80 кв.м.
Подсъдимият А. ***
е осъждан до сега четири пъти :
1.
Със Споразумение одобрено на 26.09.2000 година по НОХД № 394/2000 година на
Районен съд - Пирдоп, за престъпления по
чл. 195,ал.1,т.2,т.4,пр.2 от НК – на лишаване от свобода за срок от шест
месеца,изпълнението на което да се отложи на осн. чл.66,ал.1 от НК за срок от
три години.
2.
С Присъда , постановена на 23.06.2004 година
по НОХД № 633/2004 година на Районен съд – Пазарджик, влязла в сила на
24.07.2004 година за престъпление по чл.343в,ал.2 от НК на лишаване от свобода
за срок от шест месеца при режим общ.
3.
Със Споразумение одобрено на 27.01.2005 година по НОХД № 265/2004 година на
Районен съд Асеновград, ,за престъпление по чл.195,,ал.1,т.2 и т.4,5,7 от НК –
на лишаване от свобода за срок от шест месеца при режим общ.
4.С
Присъда № 34 от 18.01.2008 година ,постановена по НОХД № 2669/2007 година на
Районен съд – Пазарджик, влязла в сила на 05.02.2008 година , за престъпление
по чл.194,ал.1 от НК – на лишаване от свобода за срок от четири месеца
,изпълнението на което на осн. чл.66,ал.1 от НК се отлага за срок от три
години.
В представената характеристична справка от кмета на с.Семчиново е
отразено, че подсъдимия А.А. има основно образование, женен е и има четири
деца. Декларирал е ,че семейството му се
състои от него,съпруга две деца, не получава доходи притежава къща от 100 кв.м.
и не притежава МПС.
С
оглед на горното е видно че :
- Н.Д.К. *** , от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по 195, ал.2 от НК, във връзка с
чл.195,ал.1,т.2 и т.5, чл.194, ал.1 от НК:
- на 17.09.1997 година в
местността “Бялата вода” , в землището на Велинград, след предварителен сговор
и в качеството си на съизвършител с А.Б.В. *** и А.Г. ***,е отнел чужди движими
вещи – два коня на стойност 4 000 000 неденоминирани лева или 4000
деноминирани лева, които са били без постоянен
надзор, от владението на собствениците А.Н.Ц. и С.В.К. ***, без тяхно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои , като кражбата е в големи размери и не представлява
маловажен случай. Тези обстоятелства се установиха от обясненията на
подсъдимите, показанията на разпитаните свидетели и заключението на вещото
лице.
- Деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е
съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е искал това.Този извод следва от самопризнанието
на подсъдимия,обясненията на останалите подсъдими и фактическата обстановка,при
която е осъществено деянието.
При определяне на наказанието съдът се съобрази с високата степен на
обществена опасност на деянието и
на дееца; причините за извършване
на престъплението – тежкото материално положение на подсъдимия и високата
безработица сред ромското население по местоживеенето му; подбудите за
извършване на престъплението – користни, стремеж за препитание по лек начин, и усещане за ненаказаност
;отегчаващи вината обстоятелства –
предишните осъждания и смекчаващите такива –
самопризнанието на подсъдимия и добри характеристични данни. Поради
изложеното , след обсъждане на участието на този подсъдим в общата престъпна
дейност,съдът определи наказанието при превес на смекчаващи обстоятелства
- ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за с р о к
от ТРИ ГОДИНИ при първоначален режим”строг” – на основание чл. 61,т.2 от ЗИНЗС в затворническо заведение от закрит
тип – на основание чл. 60,ал.1 от ЗИНЗС.Съдът счита,че не са налице
предпоставките за прилагане на чл.66 ,ал.1 от НК,тъй като подсъдимият е осъждан и е изтърпял наказание
“лишаване от свобода” ефективно.Нещо повече – не са налице и основания за
прилагане на разпоредбата на чл.55,ал.1,т.1 от НК – да се определи наказание
под минималния размер на санкцията по чл. 195,ал.2 от НК,поради наличие на
изключително или многобройни смекчаващи обстоятелства,когато и най-лекото
предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко .В случая самопризнанието
на подсъдимия не е изключително смекчаващо обстоятелства т.е съдът не възприема
тезата на държавното обвинение,тъй като
самопризнанието е направено след
залавяне на извършителите с окървавени дрехи и с част от месото от
конете в багажника. С оглед множеството кражби, извършени от подсъдимия К. /
част от които - преди настоящата,а останалата част – след нея/ трудно може да
се направи извода,че генералната и специалната
превенция на наказанието могат да бъдат постигнати и без неговото ефективно
изтърпяване,респ. при определяне на наказание по реда на чл. 55,ал.1,т.1 от НК..
На осн. чл.59,ал.1 от НК при изпълнение на наказанието лишаване от свобода
,следва да се приспадне времето,през което осъдения е бил задържан – от
23.09.1997 година до 18.06.1998 година.
Съдът счете,че не следва с
присъдата да се определя общо наказание съгл. чл. 25,ал.1 от НК във вр. с чл.
23,ал.1 от НК ,тъй като по този ред следва да се групират наказанията по всички
влезли в сила присъди,а в справката за съдимост липсват данни кога и какво
наказание лишаване от свобода е търпял подсъдимия т.е приложението на
посочените текстове следва да се извърши с определение постановено по реда на
чл.306 от НПК.
- А.Б.В. *** , от
обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъпление по чл.
195, ал.2 от НК, във връзка с чл.195,ал.1,т.2 и т.5, чл.194, ал.1 от НК:
- на 17.09.1997 година в
местността “Бялата вода” , в землището на Велинград, след предварителен сговор
и в качеството си на съизвършител с Н.Д.К. *** и А.Г. ***,е отнел чужди движими
вещи-– два коня на стойност 4 000 000 неденоминирани лева или 4000
деноминирани лева, които са били без постоянен
надзор, от владението на собствениците А.Н.Ц. и С.В.К. ***, без тяхно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои , като кражбата е в големи
размери и не представлява маловажен случай. Тези обстоятелства се установиха от
обясненията на подсъдимите, показанията на разпитаните свидетели и заключението
на вещото лице.
- Деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е
съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е искал това.Този извод следва от
самопризнанието на подсъдимия,обясненията на останалите подсъдими и
фактическата обстановка,при която е осъществено деянието.
При определяне на наказанието съдът се съобрази с високата степен на
обществена опасност на деянието и
на дееца; причините за извършване
на престъплението – тежкото материално положение на подсъдимия и високата
безработица сред ромското население по местоживеенето му; подбудите за
извършване на престъплението – користни, стремеж за препитание по лек начин, и усещане за ненаказаност
;отегчаващи вината обстоятелства –
предишното осъждане и смекчаващите такива –
самопризнанието на подсъдимия и добри характеристични данни. Поради
изложеното , след обсъждане на участието на този подсъдим в общата престъпна
дейност,съдът определи наказанието при превес на смекчаващи обстоятелства - ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за с р о к
от ТРИ ГОДИНИ при първоначален режим”строг” – на основание чл. 61,т.2 от ЗИНЗС в затворническо заведение от закрит
тип – на основание чл. 60,ал.1 от ЗИНЗС.Съдът счита,че не са налице основания за прилагане на разпоредбата на
чл.55,ал.1,т.1 от НК – да се определи наказание под минималния размер на
санкцията по чл. 195,ал.2 от НК,поради наличие на изключително или многобройни
смекчаващи обстоятелства,когато и най-лекото предвидено в закона наказание се
окаже несъразмерно тежко.В случая самопризнанието на подсъдимия не е
изключително смекчаващо обстоятелства т.е съдът не възприема тезата на
държавното обвинение,тъй като
самопризнанието е направено след
залавяне на извършителите с окървавени дрехи и с част от месото от
конете в багажника. С оглед на
обстоятелството,че този подсъдим е осъждан
за кражба,като съдът е приложил разпоредбата на чл. 66,ал.1 от НК,съдът
счита,че трудно може да се направи
извода,че генералната и специалната
превенция на наказанието могат да бъдат постигнати и без неговото
ефективно изтърпяване,респ. при определяне на наказание по реда на чл.
55,ал.1,т.1 от НК.
На осн. чл.59,ал.1 от НК при изпълнение на наказанието лишаване от свобода
,следва да се приспадне времето,през което осъдения е бил задържан – от
23.09.1997 година до 18.06.1998 година.
Съдът счете,че не следва с
присъдата да се определя общо наказание съгл. чл. 25,ал.1 от НК във вр. с чл.
23,ал.1 от НК , като приложението на
посочените текстове следва да се извърши с определение постановено по реда на
чл.306 от НПК.
-
А.Г. *** , от обективна и субективна
страна е осъществил състава на
престъпление по чл. 195, ал.2 от НК,
във връзка с чл.195,ал.1,т.2 и т.5, чл.194, ал.1 от НК :
- на 17.09.1997 година в
местността “Бялата вода” , в землището на Велинград, след предварителен сговор
и в качеството си на съизвършител с А.Б.В. *** и Н.Д. ***,е отнел чужди движими
вещи – два коня на стойност 4 000
000 неденоминирани лева или 4000 деноминирани лева, които са били без
постоянен надзор, от владението на
собствениците А.Н.Ц. и С.В.К. ***, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои , като кражбата е в големи размери и не
представлява маловажен случай. Тези обстоятелства се установиха от обясненията
на подсъдимите, показанията на разпитаните свидетели и заключението на вещото
лице.
- Деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е
съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е искал това.Този извод следва от
самопризнанието на подсъдимия,обясненията на останалите подсъдими и
фактическата обстановка,при която е осъществено деянието.
При определяне на наказанието съдът се съобрази с високата степен на
обществена опасност на деянието и
на дееца; причините за извършване
на престъплението – тежкото материално положение на подсъдимия и високата
безработица сред ромското население по местоживеенето му; подбудите за
извършване на престъплението – користни, стремеж за препитание по лек начин, и усещане за ненаказаност
;отегчаващи вината обстоятелства –
предишните осъждания и смекчаващите такива –
самопризнанието на подсъдимия и добри характеристични данни. Поради
изложеното , след обсъждане на участието на този подсъдим в общата престъпна
дейност,съдът определи наказанието при превес на смекчаващи обстоятелства -
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за с р о к от ТРИ ГОДИНИ при първоначален режим”строг” –
на основание чл. 61,т.2 от ЗИНЗС в затворническо заведение от закрит тип – на основание чл. 60,ал.1 от ЗИНЗС.Съдът счита,че не са налице предпоставките за прилагане на чл.66 ,ал.1 от НК,тъй като подсъдимият е осъждан и е
изтърпял наказание “лишаване от свобода” ефективно.Нещо повече – не са налице и
основания за прилагане на разпоредбата на чл.55,ал.1,т.1 от НК – да се определи
наказание под минималния размер на санкцията по чл. 195,ал.2 от НК,поради
наличие на изключително или многобройни смекчаващи обстоятелства,когато и
най-лекото предвидено в законанаказание се окаже несъразмерно тежко .В случая
самопризнанието на подсъдимия не е изключително смекчаващо обстоятелства т.е
съдът не възприема тезата на държавното обвинение,тъй като самопризнанието е направено след залавяне на извършителите с окървавени дрехи
и с част от месото от конете в багажника. С оглед множеството кражби, извършени
от подсъдимия А. трудно може да се
направи извода,че генералната и специалната
превенция на наказанието могат да бъдат постигнати и без неговото ефективно
изтърпяване,респ. при определяне на наказание по реда на чл. 55,ал.1,т.1 от НК..
На осн. чл.59,ал.1 от НК при изпълнение на наказанието лишаване от
свобода ,следва да се приспадне времето,през което осъдения е бил задържан – от
18.09.1997 година до 13.10.1997 година.
На осн. чл.68,ал.1 от НК А.Г.А. следва да изтърпи и определеното общо
наказание - една година лишаване от
свобода при първоначален режим “строг” в затворническо заведение от закрит тип, наложено му с Присъда № 28 от 14.02.1997
година по НОХД № 598/1996 година на Районен съд – Пазарджик,влязла в сила на
28.02.1997 година.Изпълнението на наложеното
общо наказание лишаване от свобода е отложено за срок от 3 години т.е от
28.02.1997 година до 28.02.2000 година и е несъмнено,че процесното деяние е
извършено по време на изпитателния срок.
А. *** , от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъпление по чл. 215, ал.2,т.1 от НК, във връзка с
чл.215,ал.1 от НК, чл.55,ал.1,т.1 от НК
:
- на 18.09.1997 година в
местност до с.Голямо
Белово,обл.Пазарджик, с цел да набави за себе си и за А.Б.В. ***,Н.Д.К. *** и А.Г.
*** имотна облагата ,е спомогнал - /убиване и разфасоване на конете/, да бъдат отчуждени чужди движими
вещи - два коня на стойност 4 000 000 неденоминирани лева или 4000
деноминирани лева, за които е знаел,че са придобити от А.Б.В. ***,Н.Д.К. *** и А.Г.
*** чрез престъпление – кражба, като вещното укривателство е в големи размери.
Тези обстоятелства се установиха от обясненията на подсъдимите, показанията на
разпитаните свидетели и заключението на вещото лице.
- Деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е
съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е искал това.Този извод следва от самопризнанието
на подсъдимия,обясненията на останалите подсъдими и фактическата обстановка,при
която е осъществено деянието.Освен това се установи,че той е знаел,че
останалите трима подсъдими са откраднали конете.
При определяне на наказанието съдът се съобрази с ниската степен на обществена опасност на деянието
и на
дееца; причините за извършване на престъплението – тежкото материално положение
на подсъдимия и високата безработица сред ромското население по местоживеенето
му; подбудите за извършване на престъплението – користни, стремеж за препитание
по лек начин, и криворазбрана братска
солидарност ;отегчаващи вината обстоятелства – предишните осъждания и
смекчаващите такива – самопризнанието на
подсъдимия и добри характеристични данни. Поради изложеното и след
обсъждане на обстоятелствата,при които е извършено деянието този подсъдим –
включване в разфасоване на месото по молба на неговия брат ,съдът определи наказанието при - ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за с р
о к от ДВЕ ГОДИНИ при първоначален
режим”строг” – на основание чл. 61,т.2 от ЗИНЗС в затворническо заведение от закрит тип – на основание чл. 60,ал.1 от ЗИНЗС и ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА.Съдът определи наказанието под минималния
размер,предвиден в чл. 215,ал.2,т.1 от НК т.е при прилагане на разпоредбата на
чл.55,ал.1,т.1 от НК –поради наличие на
многобройни смекчаващи обстоятелства,когато и най-лекото предвидено в
закона наказание се окаже несъразмерно тежко. Съдът счете,че така определените
наказания са в състояние да осъществят целите,предвидени в чл. 36 от НК и че
при определяне на наказание по общия ред на вещния укривател ще се наложи по-тежко наказание от
това,наложени на извършителите на кражбата.
Съдът счете,че не
следва с присъдата да се определя общо наказание съгл. чл. 25,ал.1 от НК във
вр. с чл. 23,ал.1 от НК по настоящата присъда и вече постановените,тъй като не
са налице данни кога е извършено деянието ,посочено в т.1 от Справката за
съдимост. Приложението на посочените текстове следва да се извърши с
определение постановено по реда на чл.306 от НПК,при наличие на предпоставки за
това..
На осн. чл.59,ал.1 от НК при изпълнение на наказанието лишаване от свобода
,следва да се приспадне времето,през което осъдения е бил задържан – от
18.09.1997 година до 13.10.1997 година.
Съдът не приложи
разпоредбата на чл. 53,ал.1,б.”а” от НК – за отнемане на МПС,в което са
пътували четиримата подсъдими,тъй като
подсъдимия А.А. твърди,че в момента същото е бракувано,като това
обстоятелство е правдоподобно с оглед на времето на извършване на деянието.
Освен това по делото липсват доказателства за правото на собственост върху МПС.
Подсъдимите следва да заплатят разноски по делото – на ДЪРЖАВАТА – по 25 лева и на РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД - по 21.13 лева + по 5 лева за служебното
издаване на изпълнителните листа.
По изложените съображения бе
постановена настоящата присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: