№ 376
гр. П., 08.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Ив. Тодорова
при участието на секретаря Цветелина Ч. М.ова
като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело №
20221720101402 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.31, ал.2 от Закона за
собствеността (ЗС) и чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
А. Н. И., ЕГН ********** и Г. Н. М., ЕГН ********** чрез адв. А. А. със
съдебен адрес: гр. Р., ул. „М.Ч.“ ** ** срещу С. Г. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. П., ул. „А.М.“ ** с която са предявени искове с правно основание
чл.31, ал.2 от Закона за собствеността (ЗС) и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищците сумата от 3800.00 лева (по 200.00 лева
месечно общо на двете ищци), чийто размер е намален по реда на чл.214 от
ГПК в съдебно заседание от 13.03.2023 г. до сумата от 1600.00 лева
представляваща обезщетение, равняващо се на дължимия наем за ползване от
С. Г. С. на собствените на ищците 4/6 идеални части от следния недвижим
имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (дворно място), с площ от 530 кв.м., който имот
съгласно регулационния план на с. Б., общ. Р., одобрен със Заповед № ****,
**** от **** г. и Заповед № ***-*** от 20.06.1980 г. на ОНС - П., съставлява
Парцел **** за имот с планоснимачен номер № 4, от квартал 8, ведно с
1
построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ
от 43 кв.м., и с разгъната застроена площ от 150 кв.м., и второстепенна
стопанска постройка със застроена площ от 40 кв.м., както и всички други
подобрения, находящи се в имота,
за периода от 23.07.2020 г. до 23.03.2022 г. (датата на предявяване на
иска), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.03.2022 г.
до окончателното й изплащане.
В законоустановения срок ответникът не е подал отговор на исковата
молба и не е взел становище по иска.
В съдебно заседание ищците не се явяват. Представляват се от адв. А.,
която поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се
присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се явява. Представлява се от адв. Г.
– адвокат предоставящ му правна помощ, който оспорва исковете и моли съда
да ги отхвърли.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че предявените искове са допустими и следва да бъдат
разгледани.
По основателността:
Съгласно на чл.31, ал.1 от ЗС всеки съсобственик може да си служи с
общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на
другите съсобственици да си служат с нея според правата си, а според втората
алинея на чл.31 от ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която
са лишени, от деня на писменото поискване.
За да се уважи иска с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, следва да са
налице следните кумулативни предпоставки: 1) страните да са съсобственици
на вещта, 2) ответникът лично да ползва общата вещ, 3) ответникът да е
лишил ищеца от ползване и 4) ищецът да е отправил писмена покана до
ответника за заплащане на обезщетение за ползата, от която е бил лишен, като
2
в тежест на ищеца е да докаже наличието на горепосочените предпоставки за
уважаване на иска. В тежест на ответника е да докаже, че е извършил плащане
на претендираните суми или че е предоставил достъп до имота на ищците.
Няма спор между страните, че са съсобственици на процесния
недвижим имот, което се установява и от приложените по делото нотариален
акт за замяна на недвижим имот срещу моторни превозни средства (леки
автомобили) № ***, том ***, рег. № ****, дело № ***/**** от 17.12.**** г. и
решение № **** от 25.11.**** г., по гр.д. № ****/**** г. на ПРС. Не се спори,
че процесния имот представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (дворно място), с площ
от 530 кв.м., който имот съгласно регулационния план на с. Б., общ. Р.,
одобрен със Заповед № ****, **** от **** г. и Заповед № ***-*** от
20.06.1980 г. на ОНС - П., съставлява Парцел **** за имот с планоснимачен
номер № 4, от квартал 8, ведно с построената в имота двуетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ от 43 кв.м., и с разгъната застроена площ
от 150 кв.м., и второстепенна стопанска постройка със застроена площ от 40
кв.м., както и всички други подобрения, находящи се в имота. От
приложените и неоспорени писмени доказателства се установява, че страните
са съсобственици на процесния имот при квоти от по 2/6 ид.ч. за ищците, или
общо 4/6 ид.ч., и 1/6 ид.ч. за ответника. При тези обстоятелства следва извод
за доказаност на първата предпоставка, а именно страните да са
съсобственици на процесния имот.
Спорен по делото е въпроса дали ответника ползва общата вещ.
С Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012 г., по тълк. д. № 7/2012 г. на
ВКС, ОСГК е разяснено, че когато един от съсобствениците упражнява
фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг
съсобственик и се ползва /или при необходимост може да се ползва/ от
нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на
свои нужди или потребности - той ползва лично по смисъла на чл.31, ал.2 от
ЗС общата вещ. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин
ползващият съсобственик си служи с вещта - чрез непосредствени свои
действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез
трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само
обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици,
като им пречи да ги реализират.
3
За доказване, че процесния имот се ползва от ответника, по искане на
ищците, е разпитан свидетеля В.Л.Р., който в показанията си твърди, че имота
е в изоставено състояние, никой не се грижи за него, а ищците нямат достъп
до него от 6-7 години, тъй като ответника го е заключил. Съдът кредитира
показанията на свидетеля, като логични, последователни и кореспондиращи с
останалия събран по делото доказателствен материал. От показанията на
свидетеля преценени по отделно и в съвкупност с приетото и неоспорено
постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 19.12.****
г. на РП – Р., по преписка № ****/**** г. по описа на РП – Р., се установява,
че ключове от входните врати в процесния имот притежава само ответника С.
С.. При тези обстоятелства следва извода, че ответника е ограничил достъпа
на ищците до процесния имот, като само и единствено той го ползва през
процесния период. Твърденията на свидетеля, че имота е в изоставено
състояние и никой не се грижи за него, съдът приема, че същите се отнасят за
състоянието на имота към датата на разпита на свидетеля, която е 20.02.2023
г., тъй като в показанията си свидетеля твърди, че почти всеки ден вижда
имота когато разхожда кучето си, и той се намира в соченото от него
състояние. При така установеното съдът приема за доказано обстоятелството,
че в процесния период ответника е ползвал имота, предвид притежаваните от
него ключове, за което не се спори по делото. Твърденията на ответника чрез
адв. Г. – адвокат предоставящ му правна помощ, че от датата на
постановяване на решение № **** от 25.11.**** г., по гр.д. № ****/**** г. на
ПРС, с което имота е изнесен на публична продан, ответника не ползва
процесния имот, останаха недоказани. Не се събраха доказателства, от които
да може да се направи извод, че в действителност след постановяване на
решението, и към датата на предявяване на иска, ответникът не е ползвал
имота. Извод, че ответника не ползва имота може да се направи от
приложеното и неоспорено от страните постановление (за възлагане на
недвижим имот) от 23.11.2022 г. на ЧСИ – Е. Д., от което се установява, че
след проведена публична продан от 10.10.2022 г. до 10.11.2022 г. процесният
имот е възложен върху купувача „БАЛХ“ ЕООД, но същото е много след края
на процесния период., който е 23.03.2022 г. Поради това твърденията на
ответника, че не ползва имота през процесния период останаха недоказани,
като се установи, че през процесния период ключове от входните врати на
имота е имал само ответника, и по този начин е ограничил достъпа на ищците
4
до имота. Следователно ищците доказаха и следващите предпоставки за
уважаване на иска, а именно ответника да ползва общата вещ и да е лишил
ищците от нейното ползване.
По отношение отправянето на писмена покана от ищците:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение № 7 от
02.11.2012 г., по тълк. д. № 7/2012 г. на ВКС, ОСГК, задължението за
заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с
получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва
общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл.31, ал.2 от ЗС е
едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което
законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието.
Равнозначно е на поканата по чл.81, ал.2 от ЗЗД и след получаването му
съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение и от
този момент започва да тече срокът на общата петгодишна погасителна
давност. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира
неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати
ползването от съсобственика.
От приета нотариална покана с рег. № 4334, том 1, дело № 158 от
22.06.2020 г., се установява, че Г. Н. Г.а и А. Н. И. са поканили ответника да
им заплаща по 100.00 лева месечно, или общо на двете 200.00 лева месечно,
представляваща обезщетение за лишаването им от право да ползват техните
4/6 идеални части от процесния имот. Нотариалната покана е връчена на С. Г.
С. лично на 23.07.2020 г., видно от направено от нотариус Р.М.
удостоверяване в този смисъл, поради което се установи по безспорен начин,
че ищците са отправили до ответника писмена покана за заплащане на
обезщетение за ползата, от която са били лишени, която покана е достигнала
до знанието на ответника.
С приетото по делото заключение на вещото лице по съдебно-
икономическата експертиза е доказан и размерът на евентуалния пазарен наем
за процесния имот, който средно месечно би възлизал на 120.00 лева.
Съобразно притежаваните от ищците 4/6 идеални части от имота, те би
следвало да получат общо 80.00 лева месечно от наема или общо 1600.00 лева
за периода от 23.07.2020 г. до датата на предявяване на иска - 23.03.2022 г.
Предвид изложеното предявения иск се явява доказани по основание и
5
размер, поради което и следва да бъде уважен.
На основание чл.86 ЗЗД върху главницата следва да бъде присъдена и
законната лихва считано от предявяване на исковата молба - 23.03.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени и направените по
делото разноски от ищците, за което са представили списък по чл.80 от ГПК.
Съгласно представения списък ищците претендират разноски в размер на
890.00 лева – адвокатско възнаграждение, 160.00 лева – държавна такса, и
200.00 лева – възнаграждение за вещо лице. От съдържащите се в делото
документи се установява, че ищците са заплатили претендираното адвокатско
възнаграждение, като са направили разноски за изслушване на съдебно –
икономическа експертиза в размер на 200.00 лева. Ищците са внесли и сумата
от 152.00 лева, представляваща държавна такса по предявените искове, като в
представения списък претендират по-висок размер на същата от 160.00 лева,
каквато не са платили. Независимо от това, с оглед допуснатото изменение на
иска чрез намаляване на иска до размер от 1600.00 лева, на ищците следва да
им бъде присъдена държавна такса в размер на 64.00 лева, като за разликата
до пълния размер на заплатената от тях държавна такса от 152.00 лева,
същата следва да остане за тяхна сметка, тъй като след допуснатото
изменение на иска чрез неговото намаляване по реда на чл.214 от ГПК,
разноските за намалената част остават за сметка на ищците. При това
положение с оглед изхода на делото върху ответникът следва да бъдат
възложени разноски в общ размер на 1154.00 лева.
Водим от горното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „А.М.“ № 75
ДА ЗАПЛАТИ на А. Н. И., ЕГН ********** и Г. Н. М. , ЕГН **********, и
двете със съдебен адрес: гр. Р., ул. „М.Ч.“ ** на основание чл.31, ал.2 от ЗС
сумата от 1600.00 (хиляда и шестстотин) лева, представляваща
обезщетение, равняващо се на наемоподобен доход за ползването от С. Г. С.
на собствените на А. Н. И. и Г. Н. М. 4/6 идеални части от ПОЗЕМЛЕН
6
ИМОТ (дворно място), с площ от 530 кв.м., който имот съгласно
регулационния план на с. Б., общ. Р., одобрен със Заповед № ****, **** от
**** г. и Заповед № ***-*** от 20.06.1980 г. на ОНС - П., съставлява Парцел
**** за имот с планоснимачен номер № 4, от квартал 8, ведно с построената в
имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 43 кв.м., и с
разгъната застроена площ от 150 кв.м., и второстепенна стопанска постройка
със застроена площ от 40 кв.м., както и всички други подобрения, находящи
се в имота, за периода от 23.07.2020 г. до 23.03.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковете –
23.03.2022 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „А.М.“ № 75
ДА ЗАПЛАТИ на А. Н. И., ЕГН ********** и Г. Н. М. , ЕГН **********, и
двете със съдебен адрес: гр. Р., ул. „М.Ч.“ № 20 сумата в размер на 1154.00
(хиляда сто петдесет и четири) лева, представляваща разноски по
производството за държавна такса, адвокатско възнаграждение, и
възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7