РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Първомай, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Административно
наказателно дело № 20225340200089 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0325-000289/26.05.2022 г.,
издадено от Началника на РУ – Първомай към ОД на МВР – Пловдив, с което на Г. А.
Х. на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 ЗДвП са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 3000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
С жалбата се навеждат съображения за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление. Жалбоподателят поддържа, че
при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление били
допуснати съществени процесуални нарушения. Счита, че АНО не бил конкретизирал
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Оспорва се възприетата в
наказателното постановление фактическа обстановка. Възразява, че на 05.04.2022 г.
около 18 ч. е управлявал лек автомобил марка „БМВ“, модел „528“ с рег. № ***. Счита,
че не е установено авторството на описаното деяние. По тези съображения моли да
бъде отменено обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Приложено
е писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и
законосъобразност на наказателното постановление, като се прави искане същото да
бъде потвърдено.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана
страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
1
От фактическа страна съдът установи следното:
На 05.04.2022 г., около 17 ч. жалбоподателят Г. А. Х. бил в стопанисваното от
свидетелката Д. К. заведение в с. Дълбок извор, общ. Първомай. Това била рождената
дата на покойния брат на свидетелката, като всяка година тя почитала паметта му и
правила помен. По тази причина се били събрали около десетина човека, сред които и
жалбоподателят, който останал цяла нощ там. На 05.04.2022 г. свидетелят М. Я. Р. бил
на летището в гр. София, откъдето трябвало да пътува за Париж, но изпуснал полета и
се върнал. През периода от 05.04. до 07.04.2022 г. свидетелят А. Н. А. бил в гр.
Казанлък.
На 19.05.2022 г. бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) бл. № 434273 от свидетеля А. А. П. – мл. автоконтрольор при РУ
Първомай, в присъствието на свидетелите Р. Ж. Д. и В. Р. Д. срещу Г. А. Х. за това, че
на 05.04.2022 г. около 18 ч. на път III клас номер PDV 5802 между 17,872 км и 15,882
км с посока от с. Поройна към с. Леново управлявал собствения си лек автомобил
марка „БМВ“, модел „528 И“ с рег. № ***, като извършил следното нарушение: по
време на управление на МПС използвал път за обществено ползване за други цели,
освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като
извършвал резки маневри, преднамерено извеждал МПС извън контрол чрез
презавиване до загуба на сцепление на задните гуми. Отклонявал (приплъзвал) задната
част на автомобила последователно вляво и вдясно, като преминавал многократно в
посоката на насрещно движещите се и с действията си създавал опасност за здравето и
живота на другите участници в движението, с което нарушил чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Въз
основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява от приобщената
административнонаказателна преписка и от гласните доказателства. В съдебно
заседание в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят А. А. П.,
свидетелят по акта В. Р. Д., както и свидетелите М. Я. Р., А. Н. А. и Д. А.ова К..
Безспорно от събраните по делото доказателства, в това число и гласни такива, се
изяснява, че нито актосъставителят, нито свидетелят по акта е видял, че именно
жалбоподателят е управлявал процесното МПС на посочената дата и час. В тази връзка
свидетелят Д. е обяснил, че по повод публикация във Фейсбук Началникът на РУ –
Първомай му разпоредил да извърши проверка. Свидетелят успял да свА. само един от
публикуваните видеозаписи, а другият бил изтрит. На този запис се виждало, че на
пътя след с. Поройна към с. Леново с автомобила на жалбоподателя Г. Х. – „БМВ“ пета
серия, се правили дрифтове и се въртели гуми. Свидетелят Д. е посочил, че познавал
автомобила на жалбоподателя. Уточнил е още, че датата и часа на извършване на
нарушението констатирал въз основа на снетите обяснения от водачите. Твърди, че
пред него жалбоподателят Г. Х. потвърдил, че правил дрифтове. В настоящото
производство е приобщен прегледаният от свидетеля Д. видеозапис, на който се
установяват два леки автомобила – „БМВ“ с рег. № *** и „БМВ“ с рег. № ***, които
правят въртеливи движения в кръг, а под гумите им излиза гъст дим. Третият
автомобил – „БМВ“ с рег. № ***, пристига накрая на записа. Вземайки предвид
изложеното, съдът намира за необходимо да изясни, че по отношение този запис не
може да бъде установено с категоричност от кого е направен и публикуван в
социалните мрежи, нито датата и часа на заснемането му. В разглежданата хипотеза не
е съставен и документ за приобщаване на материалния носител, съдържащ записа, към
образуваната преписка. Съгласно правната теория и съдебната практика в наказателния
процес могат да бъдат използвани и видеозаписи, кинозаписи, звукозаписи и
2
фотоснимки, които не са направени по реда и правилата на НПК, но само и единствено
като веществени доказателства, при следното ограничение – ако се докаже по
несъмнен начин, че записите и фотоснимките са направени със знанието на лицето, т. е.
със знанието на обвиняемия или на подсъдимия, в случая нарушителя. В този смисъл е
и разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република България, съгласно
която никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган
на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично
несъгласие, освен в предвидените от закона случаи. Материалните носители,
съдържащи записите, представляват веществени доказателства по смисъла на чл. 109
НПК, тъй като са предмети, върху които има следи от престъплението, или предмети,
които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото. Записът
(видеозапис, звукозапис, кинозапис и др.) се явява по същността си веществено
доказателство и именно затова подлежи на задълбочено, всестранно и детайлно
изследване. В случая, както беше посочено по-горе, не е установено кой, кога и къде е
направил този запис, както и че записът е направен със знанието на лицето. Поради
това съдът приема, че видеозаписът не съставлява годно доказателствено средство. Не
съставляват годно доказателствено средство и дадените от свидетелите Р. и А. и
жалбоподателя пред свидетеля Д. писмени обяснения, тъй като са депозирани преди
срещу последния да бъде образувано административнонаказателно производство и не
са събрани по правилата на НПК. В тази връзка, доколкото не са налице годни
доказателствени средства, които да опровергават показанията на свидетелите Р. и А.,
съдът счита, че следва да бъдат кредитирани. И двамата свидетели са заявили, че на
05.04.2022 г. не са присъствА. на дрифтове с леки автомобили.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като
материалната компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган
се установява от представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в
НП.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че при описание на фактическата
обстановка в АУАН и НП е допуснато нарушение на чл. 42 и 57 ЗАНН, доколкото в
двата процесуални документа пълно и точно са описани всички съставомерни
обстоятелства, които да позволят на съда да направи преценка извършено ли е
нарушение и каква е неговата правна квА.фикация. Ето защо, в случая съдът приема,
че липсва каквато и да е неяснота относно твърдяното нарушение.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че в разгледаната хипотеза не е
установен по несъмнен и категоричен начин релевантният за спора факт, а именно, че
на посочените в акта и наказателното постановление дата и час жалбоподателят е
извършил описаното нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, като използвал пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. В това производство в тежест на
административнонаказващия орган е да докаже има ли извършено деяние, което
представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето,
посочено в акта и наказателното постановление, и дали е извършено от него виновно.
3
В случай че административнонаказващият орган не успее да докаже, че на посочената
в АУАН и в наказателното постановление дата соченото за нарушител лице е
извършило описаното нарушение, то издаденото наказателно постановление се явява
незаконосъобразно поради недоказаност на извършеното нарушение. В процесния
случай от показанията на разпитаните свидетели не могат да бъдат установени по
категоричен начин датата на управление на МПС, факта, че същото е било управлявано
именно от жалбоподателя, както и конкретните обстоятелства, при които е извършено
нарушението. Нито един от разпитаните свидетели не е възприел жалбоподателя като
водач на лек автомобил да извършва резки маневри, преднамерено да извежда МПС
извън контрол чрез презавиване до загуба на сцепление на задните гуми, да отклонява
задната част на автомобила последователно вляво и вдясно, като преминава
многократно в посоката на насрещно движещите се. Напротив, от показанията на
свидетелката К. се установява, че на процесната дата – 05.04.2022 г., след 17 ч.
жалбоподателят е бил в стопанисваното от нея заведение в с. Дълбок извор, общ.
Първомай. От своя страна, свидетелят А. е заявил, че на 05.04.2022 г. е бил в гр.
Казанлък, а свидетелят Р. – в гр. София. И двамата свидетели са категорични, че
приобщеният видеозапис не е от 05.04.2022 г., а от предходен период. Както беше
посочено по-горе, датата на извършване на нарушението трябва да бъде установена
при условията на пълно и главно доказване и неизпълнението на това задължение
следва да се тълкува в полза на санкционираното лице. Недопустимо е тя да се извежда
по тълкувателен път от данните по административнонаказателната преписка или да
почива на предположения. Ето защо, недоказването на приетата от
административнонаказаващия орган дата на извършване на нарушението винаги влече
незаконосъобразност на наказателното постановление и е основание за неговата
отмяна. Поради това и тъй като липсват категорични доказателства, че на 05.04.2022 г.
жалбоподателят е извършвал маневри, довели до загуба на сцепление и завъртане на
автомобила, съдът приема, че е нА.це недоказаност на нарушението. В тази връзка
следва да се уточни, че неустановяването по безспорен начин на датата на извършване
на нарушението препятства съда да провери дали АУАН е съставен в сроковете,
предвидени в чл. 34, ал. 1 ЗАНН.
По тези съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено.
При този изход на спора, съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
следва да бъде уважено. В настоящото производство жалбоподателят е сторил
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Настоящият състав, като
съобрази фактическата и правна сложност на делото, намира възражението на
въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно.
Поради това следва да се редуцира съобразно разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на Висшия адвокатски съвет (действаща към датата на подписване на
договора за правна помощ) до сумата от 450 лв. Разпоредбите на Наредбата имат
материалноправен характер, поради което приложима е тази редакция, която е в сила
към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие за съответната
инстанция, доколкото на изменението на подзаконовия нормативен акт изрично не е
предадено обратно действие. В случая не следва да намери приложение разпоредбата
на чл. 7, ал. 9 от Наредбата, която предвижда, че при защита по дело с повече от две
съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв.,
4
тъй като причина за провеждането на три съдебни заседание е поведението на
жалбоподателя и неговия процесуален представител, които не са се явили за
насроченото на 23.09.2022 г. съдебно заседание и са станА. причина за отлагане на
същото. Поради това в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв., които на
основание чл. 143, ал. 1 АПК да бъдат възстановени от бюджета на органа, издал
отменения акт, а именно: ОД на МВР – Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, РС Първомай
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0325-000289/26.05.2022 г. на
Началника на РУ – Първомай към ОД на МВР – Пловдив, с което на Г. А. Х., ЕГН:
**********, адрес: ****, на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 3000 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив да заплати на Г. А. Х., ЕГН: **********,
адрес: ***, сумата от 450 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РХ/ВХ
Съдия при Районен съд – Първомай: __________п_____________
5