Р Е Ш Е Н И Е
№635
гр. Хасково, 27.07.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично
заседание на деветнадесети юли, през две хиляди и двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при секретаря Ивелина Въжарска и в
присъствието на прокурор Евгения Стефанова от ОП- Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Костова АНД (К) №
534 по описа на съда за 2023 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от С.И.П. ***, подадена чрез пълномощник адв. Х.Д. ***,
срещу Решение №70/07.03.2023г., постановено по АНД №102/2023г. по описа на РС
Хасково.
Съдебното
решение се оспорва с твърдения за неправилност поради нарушение на материалния
закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Искането е да се отмени оспореното решение и издадения от ОДМВР
Хасково ЕФ, както и да бъдат присъдени направените пред двете съдебни инстанции
разноски. В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Ответникът
– ОД на МВР Хасково, редовно призован, не се представлява и не взема становище
по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура Хасково дава мотивирано заключение за основателност на
касационната жалба. Намира обжалваното решение на Районен съд Хасково за
неправилно и като такова предлага да бъде отменено.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна
жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните
по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт,
съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията
на чл. 212 от АПК.
Разгледана
по същество същата се явява основателна
по следните съображения:
С
оспореното решението Районен съд Хасково е потвърдил Електронен фиш за налагане
на глоба, серия К № 6750354, издаден от ОД на МВР Хасково, с който на основание
чл.189, ал.4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на С.И.П. с ЕГН **********
и адрес ***, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00
лв., за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано
техническо средство на 26.11.2022 г. в 09:13 часа в *** до Завод „Мир“ в посока към центъра на
града.
Съдът не
е констатирал в хода на административнонаказателното
производство да са допуснати нарушения на процесуалните правила или на
материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на атакувания акт.
Приел е, че нарушението е установено с техническо средство при спазване на
изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Наредба № 8121з-532 от
19.05.2015г., в която са уредени условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, съответно същото е безспорно доказано. По отношение на
обстоятелство, че на снимката се вижда и друг автомобил е приел, че намира
приложение чл.8, ал.1 от Наредбата, а именно, че мястото на разполагане на АТСС
е определено така, че измерителят му да сработва след навлизане на превозното
средство в зоната с ограничение на скоростта – както било видно от снимката.
Решението
е валидно и допустимо, но неправилно.
Настоящият
състав на съда приема за основателно твърдението в касационната жалба, че от
приложената към административнонаказателната преписка
снимка не може да се установи кое от двете МПС е превишило максимално
допустимата стойност.
От
прегледа на приложената във възивното дело снимка безспорно се различават два
леки автомобила с регистрационните им номера, но от същата по никакъв начин не
може да се установи скоростта на кое точно МПС от заснетите два автомобила е
отчетена с процесното АТСС. В текстовото съдържанието
на тази снимка липсва индивидуализация на автомобила, чиято скорост е засечена
с автоматизираното техническо средство, за да се приеме, че именно автомобилът
на жалбоподателя е този, който е навлязъл в зоната с ограничение на скоростта.
Отделно от това при прегледа на снимката е повече от очевидно, че не автомобилът
на жалбоподателя е първия в колоната на движение, а МПС с рег. ***.
По
делото липсват каквито и да са доказателства (включително "Ръководство за
работа със СПУКС от потребителите – оператори"), от които да става ясно,
че в случай като процесния АТСС установява превишение на скоростта на конкретния автомобил. Липсват
указания за начина на определяне на зоната за измерване върху доказателственото изображение (които биха могли да дадат
възможност да се формира извод, че процесният
автомобил попада именно в тази зона, при положение че на представената по
делото снимка са заснети два автомобила), липсват също така и данни съществуват
ли други зони, които се определят от маркерите на изображението и какво е
тяхното значение при определяне на нарушителя и най-вече съществува ли зона (от
изображението), в която, за да се гарантира абсолютна сигурност при определяне
на нарушителя, се допуска наличието само на едно превозно средство и коя е тя.
При това
положение не може да се установи по непротиворечив начин осъществено ли е
описаното в електронния фиш нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. От изложеното
следва, че касационната жалба е основателна и следва да се уважи, като се
отмени оспореното решение и се постанови друго по съществото на спора, с което
да се отмени електронния фиш.
При този изход на
делото заявеното в настоящото производство искане за присъждане на разноски се
явява основателно. Съобразно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН във вр. с
чл.143, ал.1 от АПК съдът определя в тежест на касационния ответник заплащане
на разноски за настоящата и въззивната инстанция в общ размер на 800 лева,
предвид уговореното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение по Договор за правна
и защита и съдействие от 31.01.2023г., представен пред РС-Хасково и Договор за
правна и защита и съдействие от 04.04.2023г, представен пред настоящата
инстанция.
Ето защо
и на основание чл. 221, ал.2, предл.2-ро от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административният съд Хасково
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№70/07.03.2023г., постановено по АНД №102/2023г. по описа на Районен съд
Хасково, вместо което постановява:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба, серия К №6750354, издаден от
ОД на МВР Хасково, с който на С.И.П., ЕГН ********** ***, на основание чл.189,
ал.4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП от Закона за движение по
пътищата, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лв.,
за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково да заплати на С.И.П.,
ЕГН ********** ***, направените разноски по делото за две съдебни инстанции в
общ размер на 800 (осемстотин) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.