РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Девня, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря А. С.
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20213120101035 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 ГПК от “В***” ООД, ЕИК
*********, против Д. С. А., ЕГН **********, с адрес: ***, който в качеството си на
потребител ползва предоставяни от ищеца ВиК услуги на същия адрес. Услугите се ползват
и отчита по партида с абонатен №2235470, чийто титуляр е ответника. Съгласно чл.5, т. 6 и
чл.33, ал.2 от ОУ на ищеца потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК услуги в
срок 30 дни от датата на фактуриране, което ответника не е направил.
Моли съдът, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
основание чл.410 ГПК за сумата от 554,72 лв, представляваща главница за ползвани и
неплатени В и К услуги по партида с аб. №2235470 за периода от 11.06.2019 г. до 07.12.2020
г. за обект - имот, находящ се в ***, сумата от 46,21 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 09.08.2019 г. до 22.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.04.2021 г. – датата на депозиране на молбата в съда. Претендират се и
разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът намира следното от фактическа страна:
По частно гражданско дело № 540/2021 г. на ДРС е издадена Заповед №
358/05.05.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Д.
С. А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „В***” ООД гр. Варна, ЕИК *********,
сумата от 554,72 лв представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК услуги за
периода от 11.06.2019 г. до 07.12.2020 г., сумата 46,21 лв, представляваща обещетение за
1
забава за периода от 09.08.2019 г. до 22.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.04.2021 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до
окончателното изплащане, сумата от 25 лв., представляваща държавна такса, сумата от 50 лв
юрисконсулско възнаграждение и сумата от 15 лв възнаграждание за подготовка на
документи за завеждане на дело.
Към доказателствения материал са приложени и приобщени Общите условия / ОУ / за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, видно от които /чл.2/
потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица, собственици или
ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и доказателства за
публикацията им и за влизането им в сила.
Представена по делото е справка за недобора на абонат с потребителски абонатен №
2235470, за адрес, находящ се в ***, за периода 09.07.2019 г. – 22.04.2021 г.
Представени по делото са общо 2 броя страници от карнети по партида с абонатен
номер 2235060 за адрес в ***, за период м.12.2017г. – м.09.2020г.
Представена по делото е справка на опис на отчети за абонатен номер 2235060 от
таблет за адрес в ***, за период м.09.2020г. – м.03.2022г.
Представени по делото са констативни протоколи от 06.04.2021г, от 01.10.2021г. и от
22.03.2022г. за извършена проверка на обект с аб. № 2235060, адрес *** от която се
установило, че абоната не осигурява достъп до водемерната шахта,в имота има зли кучета.
Представен е Констативен протокол №********** от 01.10.2018г. за клиент Д. С. А. ,
кл. № 2235060, адрес ***, за подмяна на водомер.
Представена по делото е справка чрез отдалечен достъп от СВ Девня за вписвания,
отбелязвания и заличавания за физическо лице Д. С. А., ЕГН **********, за периода
01.01.2001г – 22.03.2022г . Видно от същата на 02.05.2019г. Д. С. А. е продал самостоятелен
обект в сграда – апартамент на адрес в *** ведно с прилежащото към него избено
помещение №45
От заключението на в.л. по назначената по делото съдебно –счетоводна експертиза,
което съда приема като обективно дадено и безпристрастно, се установява, че размера на
месечните задължения по главница за ползвани ВиК услуги по партида с № 2235470 и адрес
на предоставяне на ВиК услугата : ***, по фактури, издадени в периода 11.06.2019г –
07.12.2020г. са в общ размер 554,72 лв. Обезщетението за забава върху задължението е в
общ размер от 46,21 лв., считано от падежа на всяка една фактура до 22.04.2021 г. Титуляр
към датата на проверката от вещото лице в базата данни на ищеца на партида с аб.
№2235470 е ответника. По счетоводни данни от ситемата на ищеца няма погасени суми по
процесните фактури
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Исковете са предявени по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в
преклузивния месечен срок от уведомяването му за връчване съобщенията на длъжника по
2
заповедното производство по реда на чл. 47 ГПК, поради което се явяват процесуално
допустими. Разгледани по същество съдът намира същите за неоснователни по следните
съображения :
За основателността на предявените искове ищецът следва да установи на първо място
наличие на облигационно правоотношение с ответника по валидно сключен договор за
доставка на ВиК услуги при Общи условия. От представената справка по лице от Служба по
вписванията се установява, че след 02.05.2019 г. ответника Д. С. А. не е собственик на
процесния имот на адрес в ***, тъй като е прехвърлил правото на собственост върху
водоснабдения имот на адрес в *** и собственик на имота е трето за спора лице. Исковете са
предявени за ползвани и неплатени ВиК услуги на този адрес в *** и за периода от
11.06.2019 г. до 07.12.2020 г., като през този период ответникът не е бил собственик на
имота, поради което не притежава качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ. Ищецът
следва да потърси плащане на задълженията за потребените за този период ВиК услуги от
собственика на имота, който е ползвал предоставените му услуги във водоснабдения имот и
съответно дължи заплащане на тяхната стойност. Обстоятелството, че партидата с №
2235470 се води на името на ответника въпреки продажбата на имота, не установява
качеството на потребител на ответника, защото основанието за плащането е предоставянето
на услугата, а задължено е лицето потребител на тази услуга. Партидата е само средство за
идентификация на потребителя и служи за водене на отчетност от страна на ВиК оператора.
Настоящият съдебен състав намира, че разпоредбите на чл. 9а от Наредба №
4/14.09.2004 г. и чл. 64, ал. 1 от Общите условия на ищеца не следва да се прилагат, тъй като
същите противоречат на ЗРВКУ, а нормата от Общите условия е неравноправна по смисъла
на чл. 143 ЗЗП. За наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори съдът
следи служебно - в този смисъл Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т.
отд. на ВКС. Съгласно разпоредбата на пар. 1, т. 2 ЗРВКУ, потребители са: а) юридически
или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят ВиК услуги; б) юридически или физически лица - собственици или ползватели
на имоти в етажната собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните
мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители
след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за
питейни води. Разпоредбата на пар. 1, т. 2 ЗРВКУ е възпроизведена и в чл. 2, ал. 1 от
Общите условия на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 9а от Наредба №
4/14.09.2004г. промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване
на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата
на потребителя по реда, определен в договора или в Общите условия. Както вече съдът
посочи определението на понятието потребител е дадено в ЗРВКУ, който е нормативен акт
от по – висш ранг – закон и неговите разпоредби следва да се прилагат пред тези на
наредбата. В този смисъл е разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗНА - ако постановление,
правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен,
правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. След като съгласно ЗРВКУ
3
потребители са само собствениците или ползвателите на водоснабдените имоти, не може с
подзаконов нормативен акт този кръг да се разширява. С разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от
Общите условия в полза на ищеца се създава преимущество, срещу което потребителят не
може дори да възрази, а е обвързан, дори когато не е собственик на водоснабдения имот, да
дължи заплащане на потребените в него от други лица ВиК услуги до датата на откриване
партида на новия собственик. По този начин отново необосновано се разширява кръгът на
задължените към ВиК лица и се предоставя право на публичния снабдител да търси
вземанията си както от предишните в хипотезата на няколко последователни
прехвърлителни сделки собственици, така и от новия собственик, а никой от предишните
собственици няма възможност да възрази, сочейки обстоятелството, че вече не притежава
правото на собственост върху този имот и съответно не отговаря за задълженията на новия
собственик. Всичко това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо
икономически по – силната страна по сделката – ВиК дружеството. От друга страна с оглед
разясненията, дадени в ТР №2/2018г. по т.д. №2/2017г. на ОСГК на ВКС по отношение на
договорите за продажба на топлинна енергия, няма пречка и по отношение на договорите за
доставка на ВиК услуги, кръгът от лицата, които дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката са лице,
ползващи имота на съответното правно основание–собственици, ползватели или по силата
на облигационно правоотношение със собственика /обикновено наемен договор/. Съгласно
мотивите на Тълкувателното решение не може да се претендират вземания от лице, което
вече не е собственик на имота, нито негов ползвател, нито наемател, нито има каквото и да
било общо с този имот.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК за приемане на
установено в отношенията между страните, че ответника Д. С. А., ЕГН **********, с адрес:
***, дължи на „В***” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, по
заповед за изпълнение, постановена по ч.гр. дело №540/2021г. на ДРС сумата от 554,72 лева
/петстотин петдесет и четири лева и 72 стотинки/, представляваща общ сбор на дължима
главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 11.06.2019г. до 07.12.2020г.
по партида с абонатен № 2235470, за обект, находящ се в ***, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 29.04.2021г. до
окончателното й изплащане
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК за приемане на
установено в отношенията между страните, че ответника Д. С. А., ЕГН **********, с адрес:
***, дължи на „В***” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, по
заповед за изпълнение, постановена по ч.гр. дело №540/2021г. на ДРС сумата от 46,21 лева
4
/четиридесет и шест лева и 21 стотинки/, представляваща сбор от мораторна лихва за
ползвани и неплатени ВиК – услуги по партида с абонатен номер 2235470, за обект,
находящ се в ***, за периода от 09.08.2019г. до 22.04.2021г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5