№ 3608
гр. Варна, 31.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. И.ов
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Бойко Ал. Мачорски
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501641 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 51483/10.06.2025г.
по регистратурата на ВРС, подадена от И. Х. В., чрез процесуалния си представител срещу
Решение № 1604/08.05.2025г. постановено по гр.д. № 14667/2023г. по описа на ВРС, 31-ви
състав, В ЧАСТТА, с която жалбоподателката е ОСЪДЕНА да заплати на М. Т. Д. ЕГН
********** сумата представляваща разлика над 501,30 лева до 4 418,12 лева - стойност на
повреден при ПТП настъпило на 10.12.2022г. автомобил „Мерцедес ЦЛК 270“ с д.к.№ В...
ИС собственост на ищцата, но управляван към момента на ПТП от ответницата, заедно със
законната лихва от датата на сезиране на съда - 10.11.2023г. до окончателното изплащане на
сумата, както и В ЧАСТТА, с която Е ОТХВЪРЛЕН предявеният от И. Х. В. срещу М. Т. Д.
като частичен насрещен иск за заплащане на сумата от 1250 лева като част от иск целият в
размер на 6 700 лева, търсени като обезщетение за претърпени морални и психически болки
и страдания от ПТП-то настъпило на 10.12.2022г. на основание чл.45 от ЗЗД.
Въззивникът И. В., чрез процесуалния си представител заявява становище за
необоснованост и неправилност на обжалваното решение поради постановяването му при
съществени нарушения на материалните и процесуално-правните норми. Счита, че
произнасянето на първоинстанционният съд не е съобразено с всички въведени от
ответницата твърдения и възражения и при непълен анализ на събраните по делото
доказателства както по главния, така и по насрещния иск. Излага, че съдът не е съобразил
установения факт, че на 18.09.2021г. ищцата М. Д. е закупила процесния автомобил за 4000
лева, използвала го е, същият е бил крайно амортизиран и технически неизправен, поради
което посочената от вещото лице по проведената САвТЕ по-висока пазарна стойност е
лишена от логика. Счита, че след ПТП автомобилът не е бил тотална щета, доколкото е бил
продаден от ищцата на 25.04.2024г. за 2329 лева и за него е била сключена застраховка
1
„Гражданска отговорност“ сочеща, че същият е бил в движение.
Счита обжалваното решение за неправилно и поради необсъждане на въведеното от
ответницата възражение за съпричиняване на вредата от ищцата във връзка с това, че с него
са извършвани интервенции с цел предоставянето му на трети лица за дрифтиране, както и
поради това че ищцата не е дала на ответницата никакви указания за спецификите на
автомобила и начина на управлението му, знаейки, че вероятността да настъпи авария с него
е голяма. Оспорва направения от съда извод, че ответницата е знаела за извършваните
преустройства на автомобила, като посочва, че същите са и станали известни едва към
момента на ПТП. Оспорва също, че след настъпване на ПТП е отказала да бъдат уведомени
органите на полицията, като счита, че това е станало с цел ищцата да прикрие състоянието
на автомобила и извършените с него нерегламентирани интервенции, които са основната
причина за настъпване на инцидента. Счита, че стойността на настъпилата щета се явява
сумата от 1671 лева формирана като разлика на покупната цена от 4000 лева и получената от
продажбата му цена от 2329 лева, а намалена с извършеното от ищцата съпричиняване от
70%, то дължимата като обезвреда сума е в размер на 501,30 лева. Моли обжалваното
решение в частта по главния иск за разликата над 501,30 лева до присъдената сума от
4418,12 лева да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на решението в частта, с която е отхвърлен заявеният частичен размер
на претенцията по насрещния иск, счита че фактът на настъпилото ПТП и агресивното
отношението на близките на М. Д. и на нея самата след него, са допринесли за влошаване на
психичното състояние на ищцата И. В., което счита за доказано основание на предявения
иск за обезвреда на претърпените неимуществени вреди. Позовава се на неоспореното
заключение на проведената СПЕ, което счита, че неправилно не е било обсъдено от съда.
Оспорва и въведената от вещото лице хипотеза за наличие и на други травмиращи събития и
преживявания, които преимуществено са причинили влошаването на психичния статут на
ищцата по насрещния иск, в това число и смъртта на баба й. Моли обжалваното решение, в
частта по отхвърления насрещен иск да бъде отменено, а заявената частична претенция в
размер на 1250 лева от 6700 лева да бъде уважена. Претендира и за присъждане на сторените
по делото съдебно-деловодни разноски.
Прави доказателствено искане за назначаване на САвТЕ, с която да даде заключение
каква е била пазарната цена на автомобила към датата на придобИ.ето му от М. Д. през
2021г.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – М. Т. Д., чрез процесуалния й представител, с който заявява
становище за неоснователността й. Оспорва твърденията на въззивницата, че въззиваемата
страна е знаела, че автомобилът й е повреден и затова умишлено го е предоставила на И. В.
да го управлява. Счита, че недоказани са останали и твърденията за това, че автомобилът е
бил тунингован с цел да бъде използван за дрифтиране, както и че това е причина за ПТП.
Излага, че с оглед посочената от вещото лице стойност на разходите за отремонтиране на
автомобила, ищцата е взела решение за продажбата му за части. Поддържа, че решението да
2
не бъде викана полиция в момента и на мястото на инцидента е следствие на взето
съвместно решение от двете страни. Посочва, че решението на първоинстанционния съд е
постановено след обстоен анализ на събраните по делото доказателства, поради което се
явява правилно и законосъобразно. На това основание моли да бъде потвърдено, както и да
бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на
процесуалния представител на жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 от
ГПК реквизити и приложенията по чл.261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Страните се
представляват от процесуални представители с права за въззивна инстанция. Легитимацията
на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение.
Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
С въззивната жалба е направено доказателствено искане за провеждане на САвТЕ,
чиято задача, а именно да се даде заключение каква е била пазарната цена на процесния
автомобил към датата на придобИ.ето му от М. Д., освен че е неотносима към предмета на
спора, се поставя за пръв път с въззивната жалба. Налице е забраната на чл.266, ал.1 от ГПК
за посочване на нови обстоятелства и за събиране на доказателства, които са могли да бъдат
посочени и ангажирани в първоинстнционното производство. Съобразно изложеното,
искането следва да бъде оставено без уважение. В допълнение следва да се посочи, че с
жалбата въззивницата е направила възражение, че първоинстанционният съд е кредитирал
заключението на проведената САвТЕ и „не е уважил искането за назначаване на повторна“.
Макар да не е направено изрично искане до въззивната инстанция за допускане
провеждането на повторна САвТЕ, то такова би било неоснователно, предвид на това, че в
рамките на първоинстанционното производство и в частност в съдебното заседание, в което
е прието заключението, във връзка с предприетото му оспорване ответникът /настоящ
въззивник, противно на твърденията му, не е направил доказателствено искане за
провеждане на повторна експертиза.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 51483/10.06.2025г. по
регистратурата на ВРС, подадена от И. Х. В., чрез процесуалния си представител срещу
Решение № 1604/08.05.2025г. постановено по гр.д. № 14667/2023г. по описа на ВРС, 31-ви
състав.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 1641/2025г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 01.10.2025г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните
чрез пълномощниците им, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се
връчи и препис от постъпилия писмен отговор на въззивната жалба.
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за допускане провеждането на
САвТЕ с поставена във въззивната жалба задача.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4