№ 149
гр. Ямбол, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Гражданско
дело № 20242330102015 по описа за 2024 година
Пред съда е депозирана искова молба от „ПОЛИССТРОЙ“ ЕООД гр.Я. против Ц. Р.
С. от гр.Я., с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищеца сумата в размер на 3439,94 лв. -главница, представляваща
изискуемо парично вземане за дължим и неизплатен наем за периода от 01.02.2023 г. до
18.10.2023 г. на основание Договор за наем на недвижим имот, сключен на 01.07.2022 г.
между „ПОЛИССТРОЙ" ЕООД и Ц. Р. С., ведно със законната лихва за забава върху
главницата от датата на депозиране на заявлението в съда - 08.03.2024г. до окончателното
изплащане на вземането, както и присъждане на направените в заповедното и в настоящото
производство разноски.
Твърденията са за това, че сключеният между страните договор за наем е прекратен
неплащане на месечен наем. Ищецът, както по телефона, така и лично в жилището, предмет
на договора е уведомил ответницата, че упражнява правото си, произтичащо на основание
чл.15, ал.2 от сключения договор и прекратява договора считано от 18.10.2023 г. На
ответницата са били предявени писмено уведомление за прекратяване на договора, както и
покана за плащане от 19.09.2023 г., касаеща просрочени задължения за месечен наем към
„Полисстрой" ЕООД в размер на 3200 лв., но същата само ги прочела и отказала да
подпише, че ги е получила. Ответницата заявила, че ще се издължи до датата на
прекратяване и ще освободи имота в същия срок. На 26.10.2023 г. е сключен договор за
покупко-продажба на недвижим имот между „Полисстрой“ като продавач и В. Г. П. като
купувач, по силата на който последният е придобил собствеността върху имота. Към тази
дата - осем дни след прекратяване действието на договора, ответницата Ц. Р. С. все още
ползвала имота и не била предала владението върху него, а напуснала и освободила имота
няколко дни по-късно - на 29.10.2023 г., но така и не изплатила дължимите суми. Към
1
настоящия момент сумите не са платени.
Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, но тъй като ответницата била призована по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, се наложило да
предяви настоящия установителен иск.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор е постъпил от назначения на ответницата
особен представител адв.М. Г. от АК Я.. Искът се оспорва като неоснователен, тъй като
представения от ищеца договор за наем на недвижим имот от 01.07.2022 г. не установява
наличието на валидно сключен договор за наем на посочения в същия имот, както и валидно
възникнало облигационно отношение между страните по делото. Липсват доказателства
ответницата изобщо е ползвала описания в договора имот, за да дължи наем за това. За да се
приеме, че договорът е произвел действие между страните, следва да се установи безспорно
постигането на съгласие между страните и факта на предаването на наеманата вещ за
ползване /държането на имота/ от страна на ответника. Липсват данни уведомление изх. №
***/19.09.2023 г. да е връчено на ответницата, поради което се счита, че същата не е
изпаднала в забава, както и не е установено, че твърдяното вземане на ищеца е ликвидно и
изискуемо.
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си поддържа предявения иск.
Ответницата, редовно призована оспорва иска чрез назначеният й особен
представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Ч.гр.д. № ***/2024 г. по описа на ЯРС е образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК със заявител „Полисстрой“ ЕООД гр. Я. и длъжник
Ц. Р. С. за сумата 3439.94 лв. и законната лихва от 08.03.2024 г. до изплащане на вземането.
В т.12 обстоятелства, от които произтича вземането е описана фактическата обстановка по
настоящата искова молба във връзка с договор за наем на недвижим имот сключен на
01.07.2022 г. Съдът е уважил заявлението като е издал заповед № ***/11.03.2024 г. за
претендираната сума неплатен наем за периода 01.02.2023 г. – 18.10.2023 г. Тъй като
длъжникът Ц. С. е била уведомена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, на заявителя е било
разпоредено да предяви иск за установяване на вземането си.
Видно от договор за наем на недвижим имот от 01.07.2022 г. ищецът „Полисстрой“
ЕООД в качеството на наемодател е отдал под наем на ответницата Ц. Р. С. в качеството на
наемател за временно и възмездно ползване под наем собствения си недвижим имот,
представляващ апартамент № ***, находящ се на четвърти етаж в гр. Я., ******* с обща
площ 65.10 кв.м. В чл.2 от Договора наемодателя се е задължил да заплаща на наемодателя
месечен наем в размер на 400 лв. с ДДС от първо до пето число на текущия месец в брой.
Срокът на договора съгласно чл.5 е уговорен за периода 01.07.2022 г. до 31.12.2022 г., както
и че ако след изтичане на срока на договора нито една от страните по него не го е
прекратила срокът се удължава с една година. Договорът е подписан, както от наемодателя,
2
така и от наемателя. Ищецът е представил също така доказателства удостоверяващи правото
му на собственост върху отдавания под наем недвижим имот, а именно нот.акт
****/01.10.2009 г., нот.акт **/30.12.2008 г., удостоверение от 19.12.2011 г. за въвеждане в
експлоатация на строеж – процесната сграда, в която се намира отдавания под наем
апартамент на ул. *******. Представена е изпратената от ищеца до ответницата С. покана
изх. № ***/19.09.2023 г., с която същата е уведомена, че към 19.09.2023 г. има просрочени
задължения към фирмата в размер 3200 лв., представляваща наем за осем месеца.
Във връзка с възраженията на ответника за съществуването на валидно облигационно
отношение по повод процесния договор за наем и реалното ползване на наетия имот от
ответницата, ищецът е представил копия на страници от книга на собствениците на ул.
******* започната м. януари 2021 г., заведена от Председателя на УС /Управител/ на
етажната собственост на този адрес, в която за обект във вх.*, ап. ** е вписан собственик
„Полисстрой“ ЕООД, както и лицата, които живеят в жилището – Ц. Р. С. и А. А. С. в
качеството им на наематели. Представени са също така осем броя ПКО за платени в полза
на „Полисстрой“ ЕООД наеми за м.май, м.юни, м.юли, м.октомври, м. ноември и м.
декември 2022 г., както и за м. януари 2023 г. За лице, от което е приета сумата е посочено
името Ц., а подпис върху ПКО е положен само на касиер получил сумата, но не и на
вносител. В тази връзка представителят на ответника възрази, че не става ясно за кое лице се
отнася и дали това е ответницата, но съдът счита, че тези обстоятелства се установяват от
събраните по делото гласни доказателства.
Свидетелите посочени от ищеца – Р. Н. Т. и В. Г. П. са единодушни, че жилището
предмет на договора за наем е било обитавано от лицето Ц. С.. Свид. Т. живее на същия етаж
в съседния апартамент и работи в „Полисстрой“ ЕООД. Свидетелят знае, че фирмата му е
отдала под наем апартамента на Ц., която е плащала наема чрез свид. Т., като го е предавала
на него, а той го е давал на фирмата. От фирмата са му давали ордер, който той връщал на
Ц.. Ц. е заживяла под наем в апартамента от 2018 г., а договор за наем са сключили по-
късно, когато започнала да закъснява с наема. В периода м.февруари 2023 г. до 26.10.2023 г.,
когато е продаден апартамента, Ц. още била там и не се била изнесла. Собственикът я
изчакал 10-тина дни да се изнесе. Откакто Ц. е като наемател в този апартамент, тя не е
напускала жилището, живяла е там с дъщеря си. Забавяла е плащанията, влизали са й в
положение да я изчакват, но накрая спряла изцяло да плаща от м. февруари 2023 г. до
напускането й. Чрез свид. Т. от фирмата са й дали писмо да напусне и че се прекратява
договора, тя взела документите, казала, че на другия ден ще ги върне, върнала ги на
свидетеля, но казала, че няма да подпише. Свидетелят знае, че не е плащала наем за осем
месеца и половина, докато се изнесе. След като се изнесла от имота, Ц. предала на свид. Т.
ключа и той го предал на собственика, дори влязъл в апартамента да види дали всичко е там,
защото в апартамента имало неща.
Другият свидетел, посочен от ищеца е В. П., който е сегашният собственик на
апартамента, в който е била под наем Ц. С.. Свидетелят купил апартамента в края на
октомври, но няколко дни или около седмица не могъл да влезе, защото там бил предишния
3
наемател Ц.. Свид. П. е с впечатление, че апартаментът е бил обитаем, когато е ходил да
прави огледи преди да го закупи, защото е имало вътре багаж, дрехи и си личало, че някой
живее там. След като имотът бил опразнен, Р. Т. му предал ключа на имота.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.232 ал.2 от ЗЗД.
Съдът намира искът за допустим, тъй като е предявен от надлежна страна заявител
при условията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК след като длъжникът е бил уведомен по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК за издадената заповед за изпълнение. Разгледан по същество съдът
намира искът за основателен по следните съображения:
От представените по делото писмени доказателства договор за наем от 01.07.2022 г.,
ПКО за платен наем и свидетелски показания, за съда е безспорно установено, че между
страните по делото е бил сключен договор за наем, по силата на който ищецът „Полисстрой“
ЕООД е отдал под наем на ответницата Ц. С. собствения си апартамент при месечен наем от
400 лв. Договорът е подписан от страните по него, подписите не са оспорени, поради което
съдът приема, че същият е действителен и надлежно сключен. Обстоятелството, че
ответницата е била наемател на имот на ищеца се потвърждава от извършените от нея
плащания, за които са представените ПКО. Действително в тези разписки липсват подпис на
вносител и негови три имена, но единствено посоченото собствено име Ц. предвид и
останалите доказателства по делото, за съда установява, че ответницата Ц. С. е наемателя
заплащал месечен наем на „Полисстрой“ ЕООД до м. февруари 2023 г. Плащането на наема
от страна на Ц. С. се потвърди и от свид. Р. Т. лично, на когото тя е предавала парите, а той
съответно ги е оставал във фирмата и е връщал издадените ПКО за сумите. Свид. Т.
потвърждава и обстоятелството, че Ц. С. не е плащала в последните няколко месеца преди да
напусне в края на м. октомври 2023 г.
Съгласно разпоредбата на чл.232, ал.2 от ЗЗД наемателят е длъжен да плаща
наемната цена и разходите свързаните с ползването на вещта По делото не се представиха
доказателства от ответната страна да е заплащала претендирания от нея наем, за да не бъде
уважавана претенцията на ищеца наемодател за заплащане на същия. Възраженията на
особения представител на ответницата за това, че липсват данни уведомлението за
дължимостта на наема да е било връчено на наемателката е без значение, тъй като се
претендира законна лихва, считано от момента на предявяване на заявлението по чл.410 от
ГПК, а няма претенция за изпадане в забава на ответницата от получаване на уведомлението
за заплащане на наема.
Предвид изложеното, съдът счита, че искът като основателен следва да бъде уважен,
като бъде прието за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите, за които е издадена
заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК.
При този изход на делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените по делото разноски в настоящото установително производство, които са в
размер на 1355.79 лв., както и разноските направени в заповедното производство, а именно
4
заплатена ДТ в размер на 68.80 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 643 лв.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.232, ал.2 от
ЗЗД, че Ц. Р. С., ЕГН ********** от гр. Я., ул. ***** **, ****** ап.** дължи на
„Полисстрой“ ЕООД, ЕИК ************ със седалище и адрес на управление гр. Я., ул.
„Балатон“ № 2 сумата 3439,94 лв. -главница, представляваща изискуемо парично вземане за
дължим и неизплатен наем за периода от 01.02.2023 г. до 18.10.2023 г. на основание Договор
за наем на недвижим имот, сключен на 01.07.2022 г. между „Полисстрой“ ЕООД и Ц. Р. С.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението
в съда - 08.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед № ***/11.03.2024 г. по ч.гр.д.№ ***/2024 г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Ц. Р. С. с посочени данни да заплати на „Полисстрой“ ЕООД гр. Я. на
основание чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски в настоящото установително
производство, които са в размер на 1355.79 лв., както и разноските направени в заповедното
производство, а именно заплатена ДТ в размер на 68.80 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 643 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5