Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Град
Тетевен, 10.05.2019
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На осемнадесети април,
През две хиляди и деветнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ Х.,
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело
№ 1069 по описа на Районен съд-Тетевен
за 2018 година,със страни:
Ищец: Л.П.И. ***,
Ответник: М.А.М. ***,
И за да се произнесе,взе предвид следното:
Предявени е иск за определяне на родителски права по отношение на малолетни деца,с посочено основание чл.127 от СК.
Ищецът твърди,че с ответницата нямат сключен граждански брак,като от съвместното си съжителство имат общо пет деца,едното от които е непълнолетно.Първоначално всичко вървяло добре и се грижели за децата си,но от близо 1 година ответницата започнала да се държи странно и напуснала домът им.Не поддържат връзка поради причината,че не знае къде е,въобще дали е в страната.Чува само слухове,че е тръгнала по лош път,не се е обаждала до този момент.Сам се грижи за децата си ,заедно с непълнолетната Е..Няма помощ отникъде и е безработен,разчита само на случайна работа,ако някой го повика да свърши нещо.Е. е ученичка в ІХ-ти клас в град Я,а Ма,Г и Л са ученици в с.Б и посещават редовно училище.
Моли да бъде постановено решение,с което се предоставят родителските права върху децата на ищеца и бъде осъдена ответницата да заплаща месечна издръжка ,считано една година назад,за детето П И. в размер на 120 лева,за детето Л П. в размер на 130 лева,за детето Г И.-120 лева,за М И.-120 лева и за Е.И.-150 лева,до настъпване на причина з изменяване или прекратяване на същата.
В съдебно заседание проведено на 18.04.2019г, ищецът,чрез пълномощника си адв.В. уточнява началния момент на раздялата между страните и съответно на претендираната издръжка за минал период,както следва: 18.10.2018 година.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от упълномощения от ответницата адвокат Р.Г.-***. В отговора се излага становище за допустимост на иска ,както и се твърди,че същият е частично неоснователен.Оспорва се обстоятелството,че ответницата е напуснала семейното жилище преди близо една година,както и че ищецът не знае къде е.Не приема,че започнала да се държи странно от около една година.Напротив,именно поведението на ищеца било причината да подаде сигнали в РУ-Я за тормоз,за което му били съставени протоколи за предупреждение.Нито неговото поведение,нито на ответницата е причина да отиде в чужбина.През м.септември 2018г дала средства в размер на 1000 лева за нуждите на семейството.В същото време чула от познати в София,че търсят работници за сезонна работа в Холандия,за което се взимат добри пари,споделила с ищеца намеренията си.Той приел решението и подигравателно.На 18.10.2018г тръгнала с автобус за Холандия,за времето ,през което е там –около три месеца и половина,почти всеки ден се чува или си пише с децата по месинджъра.Предложила на ищеца да му изпрати пари за децата,получила отговор ,че не желае.Отишла в чужбина,за да изкарва пари за семейството си,не е напуснала същото ,като планира през месец април 2019 година да се прибере в България.Възразява срещу претенцията на ищеца за предоставяне родителските права върху петте им деца.Относно претенцията за издръжка за минал период възразява и счита същата за неоснователна.Датата,на която реално заминала в чужбина е 18.10.2018г и до тази дата с ищеца и петте им деца живели в домът им в село Брестница и двамата се грижели за децата им.По отношение претенцията за издръжка з бъдеще,не възразява да заплаща издръжка за децата си,докато е в чужбина,в минимално предвидения от закона размер.
Позовава се на писмени доказателства.
По делото е приложен социален доклад,в който е изразено становище,че искът на бащата на децата е в полза на децата и изцяло защитава техните интереси.
От представените от страните писмени доказателства,обясненията на ответника по реда на чл.176 от ГПК и показанията на свидетелите Р Л. П и ММ А.,съдът приема за безспорно установена следната фактическа обстановка по делото:
Страните в процеса са родители на малолетните деца Е.Л.И.,родена на ***г,ЕГН:**********,ЛЛ П.,роден на ***г,ЕГН:**********,Г Л.И.,родена на ***г,ЕГН:**********,М Л.И.,родена на ***г,ЕГН:********** и ПЛИ.,роден на ***г,ЕГН:**********.
Като семейство страните,заедно с децата им ,живели в село Б,Лов.обл.,в жилище,нуждаещо се от основен ремонт,обзаведено „много бедно“/по данни от социалния доклад/.
На ххх година ответницата/майка на децата/ М.А.М./заминала за чужбина-по нейни данни за Холандия,а според обясненията н ищеца първоначално за Холандия,впоследствие се установила в Германия,като оттогава не се е прибирала в страната,респ. при семейството си и децата,рядко контактува с децата си,което последните потвърдиха при изслушването им от съда,на основание чл.15 от ЗЗДт.Изцяло ищецът/бащата на децата/ е поел грижата за петте непълнолетни деца,подпомаган от пълнолетната си дъщеря –свидетелката РП и дъщерята на ответницата –свидетелката М А..
Ищецът е безработен,като в обясненията си заявява,че получава детски добавки за петте деца в общ размер на 150 лева,като след напускането на семейството от ответницата е получил от същата,чрез нейната майка,средства за децата в общ размер на 90.00 лева,които му обяснения се подкрепят от приложения служебен бон от дата 11.02.2019г./стр.62 от делото/.
Непълнолетното дете Е.Л. П е ученичка в ІХ клас в СУ „ххххх,Лов.обл.,а децата М Л.И.,Г Л.И. и Л Л П.-*** обясненията си ищецът заявява,че след като ответницата заминала за чужбина е получавал парични средства от трето за семейството лице,имащо роднински връзки с майката на ответницата.
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.127,ал.1, изр.първо от СК, когато
родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с него и издръжката му. Съгласно чл.127,ал.2 от СК, ако
родителите не постигнат споразумение по ал.1, спорът се решава от районния съд
по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и
издръжката му съгласно чл.59,142,143и 144.
Правната теория и съдебната практика
определят производството по чл.127,ал.2 от СК като „спорна съдебна
администрация“ - т.е. осъществяване на съдебна намеса в гражданско-правните
отношения, в резултат на която, постановеното съдебно решение замества
липсващото споразумение между родителите по чл.127,ал.1 от СК. Съдебната намеса
е регламентирана в обществен интерес с цел охрана интересите на
децата, поради което съдът не е ограничен от искането на страната,
инициирала производството, а е оправомощен от закона
да уреди отношенията между спорещите страни служебно и по
целесъобразност. Постановените съдебни актове нямат сила
на пресъдено нещо и определените с тях мерки могат да бъдат променяни
при изменение на обстоятелствата.
Съдебният състав, в сложната и деликатна дейност, се
съобразява преди всичко с нуждите на децата и техните интереси, поради което не е
обвързан от исканията и становищата на родителите за
начина, по който да се произнесе. Интересите на родителите в тази връзка се
преценяват единствено в контекста на благосъстоянието на детето,респ. в случай децата. Висшият (най-добър) интерес на
детето е в основата на всяка хипотеза, в която законодателят допуска
упражняването на родителските права да бъде предоставено на единия от двамата
родители, отчитайки, че е практически невъзможно да се проведе докрай
изискването на чл. 123,
ал. 1 СК
родителските права и задължения да се упражняват от двамата родители заедно и
поотделно.
Висшият интерес на всяко дете е дефиниран в §
1, т.5 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДт, чрез „преценка на желанията и
чувствата на детето, физически, психически и емоционални потребности на детето,
възрастта, пола и миналото и други характеристики на детето, опасността или
вредата, която му е причинена или има вероятност да му бъде причинена,
способността на родителите да се грижат за детето и последиците, които ще
настъпят за него при промяна на обстоятелствата и други имащи отношение към
детето”.
В това производство съдът не „наказва” единия
родител, нито най- общо оценява по-
добрия в условия на конкуренция или кой от двамата родители „обича повече”
детето/децата.Родителят, на когото не е поверено детето, не изгубва нито своето
родителско качество, нито титулярството на родителските права и задължения. Той
не е лишен от родителски права, нито е освободен от задълженията си на родител.
В конкретния случай от момента на
фактическата раздяла между страните/макар и същият към момента на постановяване
на решението да не е сравнително голям-около 6 месеца/ преките и непосредствени
грижи за децата са полагани изключително
от ищеца-баща на децата,като същият е бил подпомаган при обгрижване на децата
от свидетелките Р П и Ма А..Безспорно положените след раздялата на страните,респ.заминаването
на майката в чужбина/по данни на бащата без негово знание и съгласие/ грижи от
страна на ищеца са били в изключителен интерес на децата. При изслушването на
децата по реда на чл.15,ал.1 от ЗЗДт същите са изразиха емоционалната си
привързаност към бащата –ищецът И.,като
са заявиха,че желаят същия да полага
грижи за тях.
Като прецени всички обстоятелства, които в
конкретния случай са от значение за постановяване на решението, а именно
желанието и чувствата на децата, преценени в контекста на тяхната възраст и конкретното им развитие, възрастта
на децата, техните физически и емоционални нужди,преките и непосредствени
грижи, полагани изключително за отглеждането и възпитанието на децата, както
преди, така и след раздялата между родителите от страна на
ищеца/бащата/,поведението на ответницата/майката,която не поддържа контакт/с изключение на епизодични
контакти по телефон и/или социални форуми/ около половин година след напускане
на семейството и заминаването е в чужбина, съдът намира, че упражняването на
родителските права по отношение на децата Е.Л.И.,Мелиса Л.И.,Г Л.И.,ЛЛ П. и П Л И.,
следва да бъде предоставено на техния баща- Л.П.И..
Що се касае до въпроса за местоживеенето на
децата:
Установено е от данните по делото,че от
момента на раждането си,до напускане от страна на ответницата на семейството,а
и след това и понастоящем, децата са живели в семейното жилище в село Б,Лов.обл.
Установено е,че в жилището има необходимите битови условия и капацитет за
отглеждане на децата, макар и да е много бедно обзаведено.Децата изявяват
желание пред съда грижите по тяхното отглеждане да се полагат от бащата и те да
живеят при него.Ето защо следва да се определи местоживеенето на петте деца да
бъде при бащата,който е с адрес в село Б,Лов.обл.,общ.хххх
По отношение режима на лични контакти между майката и децата:
Както се приема в трайната съдебна практика/ППВС №1/1974г и в редица решения на ВКС/при предоставяне упражняването на родителските права и определяне режима на лични отношения между детето и родителя,на когото то не е предоставено,съдебната намеса се предприема въз основа на обществения интерес,като се изхожда от съображения за целесъобразност,с оглед интересите на детето и на родителите.Основната цел е да се организират родителските функции по начин,който най-пълно отговаря на интересите на детето.Негова естествена потребност е да общува и с двамата родители.Чрез режима на лични отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители.По тази причина,по принцип мерките за лични отношения трябва да предоставят най-широка възможност за общуване между родителя и детето,при положение,че не се налага ограничаване или лишаване от родителски права.При конкретното определяне на мерките трябва да се изхожда от особеностите на всеки отделен случай.В закона не са определени мерките относно личните отношения между родителя,на когото не е предоставено упражняването на родителските права и децата.Основен критерий за всяка от тях е най-добрия интерес на децата.Тъй като мерките във всички случаи се отнасят за бъдещ период,ограничен отнапред само до навършване на пълнолетие на детето,те може да бъдат определени и по конкретни периоди,съобразени с опитните правила,с възрастта и със свързаните с нея обективни изменения в психоемоционалните способности и потребности на децата.При неефективност на определените мерки законът дава възможност на всеки родители да иска изменението им или определянето на нови.
Желанието на родителите и това на децата относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда. Техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като висшият критерии за решението на съда е интереса на децата. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от роднините и приятелския кръг и на майката и бащата.
Съобразно установените по делото конкретни обстоятелства,при съобразяване от една страна данните за възрастта на децата и от друга за липсата на осъществявани контакти между майката и децата след раздялата на страните/изключая данните за епизодични обаждания по телефон или социални форуми/ и от друга необходимостта от възстановяване на емоционалната връзка и доверие между майката и децата, съдът намира,че следва да бъде определен следния обичаен режим на лични отношения между майката и децата,а именно: всяка втора и четвърта събота на месеца,за времето от 10,00 часа до 18,00 часа,като контактите бъдат осъществявани в населеното място,в което е местоживеенето на децата,както и един месец през лятото, по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на бащата.
С оглед разпоредбата на чл.142 и чл.143 от СК, следва да се определи и
издръжка за децата.
Съдът, съобразявайки се с възрастта на децата от една страна ,а от друга липсата на доказателства за материалните възможности на ответницата-тяхна майка,намира,че дължимата издръжка следва да бъде определена в минимално установения размер на издръжката за страната,съобразена с размера на минималната работна заплата за страната,относима към съответния времеви период. Или за миналия времеви период от време-от раздялата между страните от 18.10.2018г до датата на предявяване на исковата молба-29.11.2018г.,издръжката се определя в глобален размер до сумата от 637.50 лева месечно/изчислена при минимална издръжка за едно дете в размер на 127.50 лева/ или за периода от 18.10.2018г до 29.11.2018г издръжката за петте деца е в размер на 850.00 лева,от която следва да се приспадне получената от ответницата сума от 90.00 лева или последната следва да бъде осъдена,на основание чл.149 от СК,да заплати издръжка за минало време в общ размер на 760.00 лева.Искът за издръжка за минало време за разликата до претендирания размер от 130.00 лева месечно за детето Л Л П. и за разликата до сумата от 150.00 лева месечно за детето Е.Л.И.,следва да бъде отхвърлен,като неоснователен и недоказан.За останалите три деца издръжката е поискана в размер,по-нисък от минимално установения за страната,поради и което издръжката се определя именно в минималния размер от 127.50 лева месечно.
За периода след предявяване на исковата молба-след 29.11.2018г. издръжката се определя в размер на 140.00 лева
месечно за всяко от децата или общо 700.00 лева месечно. Така определената месечна издръжка е в
минимален размер,като съдът приема,че майката,която е млада жена,в
работоспособна възраст,пребивава в чужбина,има възможност да осигурява средства
за издръжка на петте си деца в този размер.За разликата до претендирата
издръжка от 150.00 лева за детето Е.Л.И.,искът следва да бъде отхвърлен,като
неоснователен и недоказан.
При този изход на делото ответницата следва
да бъде осъдена да заплати по сметка на РС-Тетевен да заплати държавна такса
върху определената издръжка за петте деца,в общ размер на 1038.40 лева.
Мотивиран от гореизложеното,съдът
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ,на основание чл.127,ал.2 от СК,
родителските права по отношение на децата Е.Л. И,ЕГН:**********, Л Л П.,ЕГН:**********,
Г Л.И.,ЕГН:**********, МЛ.И.,ЕГН:********** и П Л И.,ЕГН:**********, на техния
баща Л.П.И.,ЕГН:********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата Е.Л. ИВ,ЕГН:**********,
Л Л П.,ЕГН:**********, Г Л.И.,ЕГН:**********, М Л.И.,ЕГН:********** и П ЛВ И.,ЕГН:**********
да бъде при бащата Л.П.И.,ЕГН:**********
***.
ОПРЕДЕЛЯ лежим на лични контакти между децата
Е.Л. И,ЕГН:**********, Л Л П.,ЕГН:**********, Г Л.И.,ЕГН:**********, М Л.И.,ЕГН:**********
и П Л И.,ЕГН:********** и тяхната майка М.А.М.,ЕГН:**********,както
следва: всяка втора и четвърта събота на месеца,за времето от 10,00 часа
до 18,00 часа,като контактите бъдат осъществявани в населеното място,в което е
местоживеенето на децата,както и един месец през лятото, по време, несъвпадащо
с платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА ,на основание чл.143,ал.2 от СК, М.А.М.,ЕГН:**********
***, да заплаща на Л.П.И.,ЕГН:**********
***,като баща и законен представител на малолетните деца Л Л П.,ЕГН:**********,
Г Л.И.,ЕГН:**********, М Л.И.,ЕГН:********** и П Л И.,ЕГН:**********,
ежемесечна издръжка за децата в размер на по 140.00/сто и четиридесет/ лева за
всяко едно от четирите деца, а на непълнолетното дете Е.Л.И.,ЕГН:**********,действаща
лично и със съгласието на своя баща Л.П.И.,ЕГН:********** да заплаща месечна
издръжка в размер на 140.00/сто и четиридесет/лева месечно или общо месечна издръжка за петте деца в
размер на 700.00/седемстотин/ лева месечно,начиная от 29.11.2018г до настъпване
на основание за изменение или прекратяване на издръжката,ведно със законната
лихва върху всяка просрочена месечна вноска, като за разликата над определения
размер, ОТХВЪРЛЯ претенцията за издръжка на детето Е.Л.И. до размера от 150.00 лева.
ОСЪЖДА,на основание чл.149 от СК, М.А.М.,ЕГН:**********
***, да заплати на Л.П.И.,ЕГН:**********
***,като баща и законен представител на малолетните деца Л Л П.,ЕГН:**********,
Г Л.И.,ЕГН:**********, М Л.И.,ЕГН:********** и П ЛИ.,ЕГН:********** и на
непълнолетното дете Е.Л.И.,ЕГН:**********,действаща лично и със съгласието на
своя баща Л.П.И.,ЕГН:**********,издръжка за децата за минало време-за периода
от 18.10.2018г. до 29.11.2018г., в общ
размер на 760.00/седемстотин и шейсет/лева,от които на бащата Л.П.И.,като
законен представител на малолетните деца да заплати сумата в общ размер на
590.00 лева,а на детето Е.Л.И.,действаща лично и със съгласието на своя баща да
заплати сумата от 170.00/сто и седемдесет/лева,като за разликата над
определения размер, ОТХВЪРЛЯ претенцията за издръжка за сумата от
130.00 лева месечно за детето Л Л П. и за разликата до сумата от 150.00 лева
месечно за детето Е.Л.И.
На основание чл.242,ал.1 от ГПК, допуска
предварително изпълнение на решението,в частта на присъдената издръжка за непълнолетните
деца.
ОСЪЖДА М.А.М.,ЕГН:********** ***, да заплати
по сметка на Районен съд-Тетевен държавна такса в размер на 1038.40/хиляда тридесет и осем лева и
четиридесет ст./лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: