№ 22244
гр. София, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110169996 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № .....4 г. на С. С. Д., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. ............. срещу „...........“ ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление:
гр. .........., с която е предявен за разглеждане иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 22, вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните,
че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № ...... г. е нищожен.
В исковата молба се твърди, че на 01.07.2024 г. между С. С. Д. и „...........“ АД е
сключен договор за потребителски кредит № ...... г., по силата на който ответникът е
отпуснал на ищеца заем в размер на сумата от 6 000,00 лева, при годишен лихвен процент
/ГЛП/ 37,73 % и годишен процент на разходите /ГПР/ - 41,61 %, за срок от 60 месеца.
Съгласно чл. 7.1 от договора към договора за кредит била сключена застраховка при обща
застрахователна премия от 3 227,40 лева, която се прибавяла към заемната сума и същата
ставала 9 227,40 лева, а общо подлежащата на връщане сума на 20 627,17 лева. Ищецът
посочва, че в договора за кредит не се съдържа методиката на изчисляване на ГПР, а
последният бил посочен само като процент, с което съществено била засегната защитата на
потребителите и това водело до недействителност на целия договор по смисъла на чл. 22
ЗПК. Поддържа, че договорът за кредит е недействителен и поради нарушение на
императивната разпоредба на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, тъй като застрахователната премия е
част от общия разход по кредита за потребителя и е следвало да бъде включена в ГПР, което
в случая обаче не е било сторено. При включването на последната в ГПР се нарушава
изискването по чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обосновава соченото основание за нищожност на
договора. В тази насока излага, че кумулирането на сключената застраховка води до скрито
оскъпяване на кредита и води до неоснователно обогатяване на заемодателя, въвеждайки
допълнителен източник на доход за икономически по-силата страна по договорната връзка.
Развива аргументи, че макар сключването на застраховка да е било уговорено като
незадължителна допълнителна услуга в чл. 7.2.2 и чл. 19 от договора на кредит, при
съвкупния анализ на клаузите на същия и обстоятелствата по делото се установявало
противното – в тази насока се сочи, че цитираните клаузи са част от предварително
1
изготвения от кредитора текст на договора за кредит, върху който потребителят няма
възможност да влияе. Поддържа и, че е налице нищожност поради накърняване на добрите
нрави на уговорената възнаградителна лихва. Поради изложеното счита, че процесният
договор за кредит е недействителен и съобразно чл. 23 ЗПК на връщане подлежи само
чистата стойност на паричния заем. Моли за уважаване на иска.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника „...........“ АД, с който оспорва предявения иск като неоснователен.
Твърди, че при сключване на процесния договор за кредит са спазени всички законови
изисквания. Излага, че в сключения договор е описано ясно кои компоненти са включени при
формиране на ГПР, вкл. че ясно са описани всички дължими суми по кредита, като
застрахователната премия не е разход по кредита, за да бъде включвана в ГПР, защото не е
условие за отпускането му. Оспорва възраженията на ищеца за нищожност на уговорената
възнаградителна лихва, позовавайки се на практика по този въпрос. Моли за отхвърляне на
иска.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
С проекта на доклад, обективиран в Определение № 32463/01.08.2025 г. и обявен за
окончателен без възражения на страните в проведеното на 01.10.2025 г. открито съдебно
заседание, съдът е отделил, на основание чл. 153 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК, като
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1./ на
01.07.2024 г. между С. С. Д. и „...........“ АД е сключен договор за потребителски кредит №
...... г., по силата на който ответникът е отпуснал на ищеца заем в размер на сумата от 6
000,00 лева, при годишен лихвен процент /ГЛП/ 37,73 % и годишен процент на разходите
/ГПР/ - 41,61 %, за срок от 60 месеца; 2./ съгласно чл. 7.1 от договора към договора за
кредит била сключена застраховка при обща застрахователна премия от 3 227,40 лева.
Посочените обстоятелства се установяват по категоричен начин и от приетите по делото на
хартиен носител Договор за потребителски кредит № ...... г. и Стандартен европейски
формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация за потребителски кредити от „...........“.
Видно от съдържанието на чл. 7.1. от договора за кредит е, че застрахователна премия
е посочена от кредитора като част от общия размер на кредита, а от инкорпорирания в
него погасителен план - като част от дължимата ежемесечно главница, която се
олихвява с уговорения годишен лихвен процент от 37,73 %.
Съгласно чл. 10 от договора, ГПР по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се вземат
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №
1 към ЗПК начин, са следните: ГПР – 41,61 %, а общата сума, дължима от потребителя –
20 627,17 лева.
Видно от посочването в т. 7 от СЕФ е, че застрахователната премия от 3 227,40 лева
се начислява за застраховка „........... + СМЕТКА“.
Съгласно чл. 19 от договора, при неговото сключване потребителят не е длъжен да
сключва застраховка, като по свое желание и по собствено усмотрение той може да сключи
някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми,
предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без обаче това да е
задължително условие за сключване на самия договор.
По делото е представена и приета като доказателство Декларация за определяне на
изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към
застрахователна програма“Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за
2
кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „...........“ ЕАД и
Допълнителни медицински услуги „Второ медицинско мнение“ и „Програма за
превенция на здравето“, предоставени от ........ /л. 15 – гръб и сл. от делото/. За посочената
декларация се съдържа отбелязване, че тя е потвърдена чрез мобилно устройство от
потребителя С. С. Д. на 01.07.2024 г. /деня на сключване на договора за кредит/ –
обстоятелство, което по същество не се оспорва от ищеца. Към декларацията е приложен и
Сертификат № .......... /л. 20 – гръб и сл./ за застраховане на С. С. Д. по застрахователна
програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, със застраховател ....... чрез клона
„.............. В последния се посочва, че срокът на застраховката е равен на срока на договора за
потребителски кредит. Предвидено е, че общата еднократна дължима сума възлиза на
3 227,40 лева, и е отбелязано е, че застраховката е сключена със застрахователното
посредничество на „...........“ ЕАД. За застраховката се съдържа отбелязване, че тя е
потвърдена чрез мобилно устройство от потребителя С. С. Д. на 01.07.2024 г. /деня на
сключване на договора за кредит/ – обстоятелство, което по същество не се оспорва от
ищеца.
По делото не се спори, като изрично признание в тази насока ответникът прави в
писмения отговор по чл. 131 ГПК, че застрахователната премия в размер на 3 227,40 лева не
е включена в посочения в договора за кредит ГПР.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 22, вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните,
че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № ...... г. е нищожен.
Процесният договор за паричен заем има характеристиките на договор за
потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а
кредитополучателят има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да
се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия
ЗПК, при действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до
гражданските сделки, така и за търговските сделки.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
сключването на процесния договор за потребителски кредит с ответното дружество, с
посоченото в исковата молба съдържание, който противоречи на императивни
материалноправни норми.
По делото не е спорно, поради което и с проекта на доклад, обективиран в
Определение № 32463/01.08.2025 г. и обявен за окончателен без възражения на страните в
проведеното на 01.10.2025 г. открито съдебно заседание, съдът е отделил, на основание чл.
153 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК, като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: 1./ на 01.07.2024 г. между С. С. Д. и „...........“ АД е
сключен договор за потребителски кредит № ...... г., по силата на който ответникът е
отпуснал на ищеца заем в размер на сумата от 6 000,00 лева, при годишен лихвен процент
3
/ГЛП/ 37,73 % и годишен процент на разходите /ГПР/ - 41,61 %, за срок от 60 месеца; 2./
съгласно чл. 7.1 от договора към договора за кредит била сключена застраховка при обща
застрахователна премия от 3 227,40 лева.
Процесният договор за паричен заем е сключен при спазване на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
същият отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗПК – съдържа дата и място на
сключване, т. 2 – вид на предоставения кредит, т. 3 и 4 – индивидуализиращи страните
белези, т. 6 – срок на договора за кредит, т. 7 – посочен е общият размер на кредита и
условията за усвояването му. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК погасителният план към
договора трябва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, а последователността на разпределението на вноските
между различните неизплатени суми – само в случай, че са дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. В настоящия случай към договора е приложен
погасителен план, в който са посочени погасителните вноски по брой, размер и падеж.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Необходимо е в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
потребителят трябва да заплати, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува
клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Последното поставя
потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора. Бланкетното
посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се
проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован
избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от
общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при
формиране на ГПР.
В процесния договор за паричен заем е посочен ГПР – 41,61 %, който размер
формално не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. От съдържанието на така
сключения договор обаче не може да се направи несъмнен извод за това кои точно разходи се
заплащат и по какъв начин е формиран ГПР – в чл. 10 от договора е посочено формално кои
са взетите предвид допускания при изчисление на размера на ГПР, но не и кои са
конкретните разходи, които са съобразени при изчисляване на този размер по точно тази
сделка, сключена с длъжника. Така не може да се установи дали в посочения размер на ГПР
са включени всички общи разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респ.
дали посоченият размер от 41,61 % е правилно изчислен. Съдът на ЕС е имал повод да се
произнесе в Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/17г., че ситуацията, в която договор
съдържа само математическа формула за изчисляването на ГПР, без обаче да предоставя
необходимите за това изчисляване данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй
като не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото
изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че
4
разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му.
В настоящия случай не се съдържа дори и подобна математическа формула.
Наред с горното, настоящият съдебен състав намира, че не е спазено изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в посочения в договора за кредит ГПР не са включени
всички разходи по кредита, които следва да бъдат включени при неговото изчисляване –
конкретно не е включена предвидената в договора застрахователна премия. Този извод
следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се
в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат
на прилагането на търговски клаузи и условия.
Според чл. 3, буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета тази норма "общи разходи по кредита за потребителя"
означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове
разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са
известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се
включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително
условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Съгласно
чл. 10, § 2, б. "ж" от тази директива договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин ГПР
и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит,
и всички допускания, използвани при изчисляването на този процент. В чл. 23 е предвидено,
че държавите-членки установяват система от санкции за нарушаване на националните
разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за
гарантирано прилагане на тези санкции, като те трябва да бъдат ефективни,
пропорционални и възпиращи.
С оглед на горното следва изводът, че застрахователните премии представляват общ
разход по кредита за потребителя, който следва да бъде включен в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1
ЗПК, в случаите, в които сключването на застрахователния договор е задължително условие
за получаване на кредита или задължително условие за ползване на кредита при конкретните
параметри (напр. срок на договора, размер на възнаградителната лихва и на допълнителните
разходи и пр.). Също така следва изводът, че при наличие на посочените от закона условия,
застрахователната премия представлява разход по кредита за потребителя независимо от
това, дали тя се заплаща пряко от потребителя на застрахователя, или в договора е уговорено
потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от
търговеца-кредитор за сметка на потребителя. Законът не провежда разграничение между
тези две хипотези, защото и в двата случая плащането на премията е за сметка на
потребителя и оскъпява размера на получения от него кредит чрез извършване на
допълнителни разходи.
В контекста на гореизложеното и предвид конкретиката на разглеждания казус,
настоящият състав приема, че в процесния случай предоставянето на кредита е било
обусловено от сключването на договора за застраховка. За да достигне до този извод, съдът
съобрази, че всички клаузи на договора за кредит са част от предварително изготвено от
ответника типово съдържание на договор за потребителски кредит, при параметри, върху
което потребителят не е имал възможност да влияе. Макар формално в чл. 19 от договора да
5
е посочено, че сключването на застраховка се извършва по желание на потребителя, видно е,
че размерът на застрахователната премия е бил предварително определен и е включен в
съдържанието на договора за кредит още при неговото сключване като част от размера на
главницата по погасителния план. Въпросът, дали сключването на застрахователния договор
(присъединяването на потребителя към съществуващите застрахователни програми) е
необходима предпоставка за отпускане на кредита изобщо или за отпускането му при
предоставените с договора параметри, подлежи на изследване въз основа на всички
обстоятелства по сключването на процесния договор, а не само въз основа на съдържанието
на предварително изготвените от търговеца клаузи. В този смисъл обстоятелството, че в чл.
7.2.2 и чл. 19 от договора за кредит застраховката е определена като незадължителна
допълнителна услуга, която не е условие за сключване на договора, е лишено от правно
значение за преценката на съда, ако от останалите обстоятелства, свързани със сключването
на процесния договор, се установява противното. Клаузите са част от предварително
изготвения от кредитора текст на договора, върху който потребителят не е имал възможност
да влияе, и имат изцяло декларативен характер. Размерът на застрахователната премия също
е предварително определен в договора за кредит към датата на неговото сключване и е
включен в размера на главницата по погасителния план. Сключените застраховки и
договорът за кредит са от една и съща дата, като ответникът е действал като застрахователен
агент при сключване на застраховките. Премията за предоставената допълнителна услуга по
застраховане на кредита се дължи ежемесечно и представлява част от месечните
погасителни вноски (част от дължимата ежемесечно главница, която се олихвява с
уговорения годишен лихвен процент от 37,73 %), без заплащането й да е обусловено от
евентуално допуснато неизпълнение от страна на потребителя. При това положение съдът
приема, че сключването на застраховката е представлявало условие за отпускане на
процесния кредит и съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК вр. § 1, т. 1 от ДР на ЗПК размерът
на застрахователната премия е следвало да бъде включен в годишния процент на разходите –
в този смисъл са Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 г. по дело C-714/22,
Решение № 395 от 22.01.2024г., постановено по в.гр.д. № 5786/2023г. по описа на СГС, II-Ж
въззивен състав, Решение № 1749 от 10.04.2023г. на СГС по в. гр. д. № 12443/2021г.,
Решение № 3869 от 13.07.2023г. на СГС по в. гр. д. № 8634/2022г., Решение № 397 от
22.01.2024г. на СГС по в. гр. д. № 6564/2023г., Решение № 1748 от 05.07.2022г. на СГС по в.
гр. д. № 10210/2021г., и др. В случая последното не е сторено – обстоятелство, във връзка с
което липсва спор по делото. С добавяне на застрахователната премия действителният ГПР
по договора за кредит става значително по-висок от обявения в него и несъмнено надхвърля
законово регламентирания максимум от 50 %. С оглед на изложеното, настоящият съдебен
състав намира, че макар предвиденият в договора ГПР формално да е в съответствие с
максимално установения в закона, то същият не отговаря на действителния размер на
разходите по кредита и нарушава изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до
недействителност на целия договор на основание чл. 22 ЗПК. Следователно предявеният иск
с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски имат ищецът. В случая, последният
претендира присъждане на сторените по делото разноски за платена държавна такса в
размер на 120,00 лева, за които са представени доказателства и следва да се присъдят, както
и присъждане в полза на процесуалния му представител на адвокатски хонорар по реда на
чл. 38, ал. 2 ЗА.
По искането за присъждане на разноски по реда на чл. 38 ЗА, съдът намира следното.
В практиката на ВКС, обективирана в Определение № 319/09.07.2019 г. по ч. гр. д. №
2186/2019 г. на ВКС, IV ГО, и др. е разяснено, че за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната съдебна инстанция е
необходимо и достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие,
6
в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое
от основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА, т. 1-3, като не е необходимо страната предварително да
установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ.
Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен
списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът не е обвързан от
искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума. При безплатно предоставяне на правна
помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да
получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната,
която представлява; да получи възнаграждение след влизане в сила на съдебния акт, с който
му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на
уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи от
насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1- ГПК. Съдът е задължен да определи
размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото,
като съгласно практиката на СЕС, обективирана в Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22
на СЕС чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, вкл. когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Съобразно цитираната
задължителна практика на СЕС съдът не е обвързан от праговете, разписани в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да
определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай, след извършване
на преценка относно правната и фактическа сложност на делото и конкретно извършените
от процесуалния представител действия. В разглеждания случай съдът намира, че в полза на
процесуалния представител на ищеца следва да се присъди възнаграждение от 600,00 лева
при съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на делото, вкл. вида на
извършените процесуални действия и броя на проведените съдебни заседания /само 1/.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС сумата в размер на 120,00 лева – остатък от дължимата държавна такса, до
размера на който ищецът е бил освободен от задължението за внасяне по реда на чл. 83, ал. 2
ГПК.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от С. С. Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. ............. срещу „...........“ ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на
управление: гр. .................. че сключеният между тях Договор за потребителски кредит №
...... г., е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл.
19, ал. 4 вр. чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА „...........“ ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр.
.................. да заплати на С. С. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ............. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 120,00 лева – сторени разноски по гр. д. №
69996/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав.
ОСЪЖДА „...........“ ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр.
.................. да заплати в полза на адвокат Л. К. Б., САК , ЕГН **********, на основание чл.
38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на 600,00 лева – адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна правна защита на С. С. Д., ЕГН **********, в производството по гр. д. №
7
69996/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав.
ОСЪЖДА „...........“ ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр.
.................. да заплати в полза на бюджета на Софийски районен съд, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК, сумата в размер на 120,00 лева –държавна такса за разглеждане на
производството по гр. д. № 69996/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8