№ 335
гр. Сливен, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20232230100192 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен
установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, за
установяване съществуването на вземанията на взискателя по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
Ищецът твърди, че през м. декември 2018 г. доставил на ответника
плодове, както следва: на 07.12.2018 г. - 62,700 кг. ябълки, на 12.12.2018 г. -
62,700 кг. круши, на 14.12.2018 г. - 71,250 кг. портокали и на 21.12.2018 г. -
59,850 кг. мандарини, на обща стойност 639,50 лв. с ДДС. За доставените
плодове бил подписан приемо-предавателен протокол № 2 и декларация от
Директора на ответното ОУ от 21.12.2018 г. Ищецът издал Фактура №
********** от 21.12.2018 г. Тъй като между страните нямало сключен
договор за доставката на плодовете, ищецът претендира сумата на основание
неоснователно обогатяване от страна на ответника за негова сметка. На
изложените основания моли да бъде признато за установено, че ответникът
му дължи сумата от 639,50 лв. - главница, представляваща стойност на
доставени плодове за м. декември 2018 г., с която ответникът без основание
се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по
1
което е образувано ч. гр. д. № 5014/2022 г. по описа на СлРС - 17.11.2022 г. до
окончателното й изплащане. Ищецът претендира и присъждане на
разноските, направени както в заповедното, така и в исковото производство.
Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба в срок, в
който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения
иск. Излага, че ответникът е бенефициент по Договор за доставка на плодове
по програма „Училищен плод“, сключен между ищеца и Държавен фонд
„Земеделие“, като процесната доставка е част от периодичните доставки по
договора и за която ответникът не дължи плащане. С оглед периодичния
характер на вземането на ищеца релевира възражение за погасяването му с
изтичане на кратка 3-годишна давност. На следващо място излага, че ищецът
сам е заявил пред Държавен фонд „Земеделие“, че се отказва от плащане на
доставки към редица учебни заведения, сред които е и ответното училище.
Наред с това ответникът описва, че реално доставките на плодовете са
извършвани от „Дойчев - МТВ“ ЕООД, по силата на сключен между него и
ищеца договор за услуга от 02.11.2018 г., като по изрично разпореждане на
представител на МОН, извършените доставки за всички месеци от м. 11.2018
г. до м. 03.2019 г. били заплатени от ответника на доставчика „Дойчев - МТВ“
ЕООД с една обща фактура № **********/18.11.2019 г. На изложените
основания претендира отхвърляне на предявения иск, както и присъждане на
направените по делото разноски.
Конституираното трето лице помагач на страната на ответника -
„ДОЙЧЕВ - МТВ“ ЕООД не взема становище по подадената искова молба.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - юрисконсулт,
писмено становище, с което моли искът да бъде уважен и претендира
разноски.
Ответникът, редовно призован, се представлява от своя пълномощник -
адвокат, чрез който изразява становище за неоснователност на иска, моли да
бъде отхвърлен и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Третото лице помагач „ДОЙЧЕВ - МТВ“ ЕООД, редовно призовано, не
изпраща представител.
Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от
2
фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422, вр. чл.
415 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищцовото дружество сумата от 639,50 лв. - главница, представляваща
стойност на доставени плодове за м. декември 2018 г., с която ответникът без
основание се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, по което е образувано ч. гр. д. № 5014/2022 г. по описа на СлРС -
17.11.2022 г. до окончателното й изплащане.
Предявеният установителен иск е процесуално допустим, но разгледан
по същество съдът го намира за неоснователен и недоказан.
Вземането с правно основание чл. 59 ЗЗД възниква при наличието на
следните предпоставки: обогатяване на едно лице за сметка на друго;
обедняване на това лице, свързано с обогатяването на първото; връзка между
обедняването и обогатяването; липса на основание за обогатяването и липса
на друг иск (вещен, деликтен, договорен), с който обеднелият да се защити.
Формите, чрез които се реализира обогатяването по смисъла на чл. 59,
ал. 1 ЗЗД, могат да са свързани с увеличаване актива на имуществото на едно
лице чрез придобиване на реални имуществени ползи за сметка на друго лице
или обогатяване, чрез намаляване на пасива или спестяване на имуществени
разходи, които е следвало да бъдат направени, но са направени от обеднилото
се лице. Така според ППВС № 1/28.05.1979 г. обогатяване е налице не само
при увеличаване имуществото на едно лице, но и когато са му спестени
средства за сметка на имуществото на друго лице.
Ищецът твърди в случая, че ответникът се е обогатил за негова сметка
именно чрез спестяване на разходи, тъй като не е заплатил доставените му
плодове.
Съдът е указал, че в доказателствена тежест на ищеца е да докаже
извършена доставка на плодове на ответника на претендираната стойност.
Ищецът е представил като писмени доказателства по делото Приемо-
предавателен протокол № 2 за доставени на ответника плодове през м.
деекември 2018 г. по схема „Училищен плод“ и схема „Училищно мляко“,
както и декларация от директора на ответното училище от 21.12.2018 г.,
3
видно от които ищецът е доставил на ответника на 07.12.2018 г. 62,700 кг.
ябълки, на 12.12.2018 г. 62,700 кг. круши, на 14.12.2018 г. 71,250 кг.
портокали и на 21.12.2018 г. 59,850 кг. мандарини. За доставените плодове
ищецът е издал Фактура № ********** от 21.12.2018 г. на обща стойност
639,50 лв. с ДДС.
Налице са обаче противоречиви писмени доказателства по делото кое
лице действително е извършило доставката на посочените плодове, тъй като
съгласно приетия по делото Протокол на л. 40 и сл. от делото, доставката е
извършена от конституираното по делото трето лице - помагач на страната на
ответника - „Дойчев - МТВ“ ЕООД, въз основа на сключен с ищеца Договор
за услуга от 02.11.2018 г. между ищеца като възложител и „Дойчев - МТВ“
ЕООД като изпълнител (л. 15 и сл. от делото).
Предвид изложеното не може да се приеме за доказано при условията на
главно и пълно доказване, че именно ищцовото дружество е извършило
процесната доставка на плодове, както и че имуществото на ищеца е обедняло
със стойността им.
На следващо място, съдът е указал, че в тежест на ответника е да докаже
твърденията си, че получаването на плодовете е на правно основание, че е
бенефициент по договор между ищеца и Държавен фонд „Земеделие“, както и
че е заплатил стойността на доставените плодове на трето лице, реално
доставило плодовете в изпълнение на договор за услуга с ищеца.
По делото са събрани писмени доказателства, от които изложените от
ответника обстоятелства се доказват по безспорен начин, което води до
извода, че липсва обогатяване на ответника и то за сметка на обедняване на
ищеца.
Видно от представените от Държавен фонд „Земеделие“ писмени
документи ищецът е одобрен като доставчик по схемите „Училищен плод“ и
„Училищно мляко“ за учебната 2018/2019 г. Постъпил е сигнал срещу ищеца,
че реално доставките се извършват от други лица, като на искането на ДФЗ за
предоставяне на информация ищецът е отговорил, че има сключени договори
за извършване на доставки по схемата „Училищен плод“ с лицата „М-Ви-
фрукт“ ЕООД, „Шогун“ ЕООД и „Дойчев - МТВ“ ЕООД. С Писмо от
23.05.2019 г. (л. 153 и сл. от делото), ищецът е заявил пред ДФЗ, че се отказва
от плащане за заявените учебни заведения, вкл. от заявка за плащане №
4
03/22/160518/89849 за месец декември 2018 г., в която е включена и
процесната доставка на плодове на ответника.
Изложеното потвърждава, че получаването на плодовете от ответника е
на правно основание, а именно ответното учебно заведение е одобрено
учебно заведение /бенефициент/ по схемата „Училищен плод“, по която
ищецът има Акт за одобрение като изпълнител по схема от 16.10.2018 г. за
срок до три години. Заявките за плащане изпълнителят подава до ДФЗ - РА,
като издаваните от изпълнителя фактури, макар и с получател съответното
учебно заведение, одобрено по схемата, са част от документацията по схема
„Училищен плод“ и плащанията по нея се извършват единствено от ДФЗ със
средства от европейската схема по приложимите за нея правила и процедури.
На следващо място, от представената от ответника Фактура №
********** от 18.11.2019 г. и платежно нареждане (л. 37 и 38 от делото) се
установява, че на основание Решение на МС № 581 от 07.10.2019 г.,
ответникът е заплатил на третото лице - помагач „Дойчев - МТВ“ ЕООД обща
сума от 3755,00 лв. за извършени доставки на плодове за периода от м.
ноември 2018 г. до м. март 2019 г., вкл. и процесната доставка на 07.12.2018 г.
на 62,700 кг. ябълки, на 12.12.2018 г. на 62,700 кг. круши, на 14.12.2018 г. на
71,250 кг. портокали и на 21.12.2018 г. на 59,850 кг. мандарини.
Ето защо по делото е безспорно доказано, че липсва обогатяване на
ответника, същият не е спестил разходи, а стойността на доставените плодове
е заплатена на доставчика „Дойчев - МТВ“ ЕООД.
Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде изцяло отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцовото
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответника направените от
него разноски по делото, а именно сумата от 500,00 лв., представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и
съдействие от 10.02.2023 г. (л. 391 от делото). В исковата молба ищецът е
направил евентуално възражение за прекомерност на заплатения адвокатски
хонорар от ответника, което съдът намира за неоснователно. С оглед цената
на иска, минималният размер на възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възлиза на 400,00 лв. Следва да се отбележи обаче, че делото
5
се отличава с известна фактическа сложност, а и пълномощникът на
ответника е реализирал пълноценно процесуалната си роля за защита правата
на доверителя си, поради което заплатеното адвокатското възнаграждение от
500,00 лв. не е прекомерно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правна квалификация чл. 422, вр. чл.
415 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД за признаване за установено, че ОСНОВНО
УЧИЛИЩЕ „Д-Р ИВАН СЕЛИМИНСКИ“, Булстат *********, с адрес гр.
Сливен, ул. „Драгоман“ № 1 ДЪЛЖИ на „НЮ ПРОДЖЕКТС КОНСУЛТ”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.
к. „Изгрев“, ул. „Самоков“ № 28, „З“, ет. 1 сумата от 639,50 лв. /шестстотин
тридесет и девет лева и петдесет стотинки/ - главница, представляваща
стойност на доставени плодове за м. декември 2018 г., с която ответникът без
основание се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.11.2022 г. до окончателното й изплащане, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение № 2902 от 18.11.2022 г. по ч. гр. д. №
5014/2022 г. по описа на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „НЮ ПРОДЖЕКТС
КОНСУЛТ” ЕООД , с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ж. к. „Изгрев“, ул. „Самоков“ № 28, „З“, ет. 1 ДА ЗАПЛАТИ на
ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „Д-Р ИВАН СЕЛИМИНСКИ“ , Булстат
*********, с адрес гр. Сливен, ул. „Драгоман“ № 1 сумата от 500,00 лв.
/петстотин лева/, представляваща направените по делото разноски - заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на третото лице - помагач на
страната на ответника - „ДОЙЧЕВ - МТВ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Сливен, кв. Речица, ул. „Зора“ № 5.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6