№ 7602
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20211110166259 по описа за 2021 година
Предмет на делото са предявените от [ЮЛ], ЕИК [номер] срещу ЛЮБК.
АТ. Ф., ЕГН **********, П. ЦВ. Ф., ЕГН ********** и Р. П. Ф., ЕГН
********** установителни искове за признаване, че ответниците дължат на
ищцовото дружество сумата в общ размер на 2047,19 лв., от които 1716,69
лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/, доставена в топлоснабден имот, находящ се в [адрес] за периода
м.05.2017г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 15.06.2021г. до
изплащане на вземането, 227,07 2 лева- мораторна лихва за забава от
31.10.2018г. до 16.04.2021г., както и сумата в размер на 87,93 лева,
представляваща цена за услуга за дялово разпределение за периода от
м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 15.06.2021г. до
изплащане на вземането и 15,50 лева- мораторна лихва за забава от
01.07.2018г. до 16.04.2021г., които вземания са предмет на издадена заповед
за изпълнение на задължения по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр. дело
№34063/2021 г. по описа на СРС.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че делото е
образувано във връзка с установяване на вземане, за което е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като съдът е
указал на ищцовото дружество да предяви настоящите искове за установяване
на вземането. Сочи, че ответниците дължат претендираните суми, в
1
качеството си на потребители на топлинна енергия в процесния имот, до
който ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия в процесния
период, цената на която не е била заплатена от ответниците. Релевира доводи,
че ответниците ЛЮБК. АТ. Ф., ЕГН ********** и П. ЦВ. Ф., ЕГН **********
дължат солидарно 29/30 от процесните суми, а ответницата Р. П. Ф., ЕГН
********** дължи останалите 1/30 от същите.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е
постъпил от страна на ответниците, с който оспорват предявените искове като
неоснователни. Правят възражение за давност. Възразяват да са потребители
на топлинна енергия. Оспорват да са собственици или ползватели през
исковия период. Не оспорват размера, а само основанието. Молят съда да не
допуска поисканите от ищеца ССЕ и СТЕ.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи
кумулативното наличиче на следните юридически факти: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена. По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и
размера на главния дълг и изпадането на ответниците в забава.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът е обявявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, че ищцовото дружество
е доставило топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в [адрес] за
сумата от 1716,69 лева за периода м.05.2017г. до м.04.2020г., като размерът
на мораторната лихва за забава от 31.10.2018г. до 16.04.2021г. е 227,07 лева,
както и че е извършвана услуга за дялово разпределение, като за периода от
м.05.2018 г. до м.04.2020 г. дължимата цена за тази услуга е в размер на 87,93
лева, размерът на мораторна лихва за забава от 01.07.2018г. до 16.04.2021г. е
15,50 лв.
Съдът с протоколно определение от 05.04.2022 г. е отделил като
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответниците
2
ЛЮБК. АТ. Ф. и П. ЦВ. Ф. са бивши съпрузи.
От приетия като писмено доказателство по делото нотариален акт за
покупко-продажба на идеална част от недвижим имот се установява, че на
20.04.2010 г. ответниците ЛЮБК. АТ. Ф. и П. ЦВ. Ф. са продали на
ответницата Р.П. Ф. 1/30 идеална част от процесния имот. Видно от
представения по делото нотариален акт за собственост (л. 24 по делото)
ответницата ЛЮБК. АТ. Ф. е придобила на 25.01.1990 г. собствеността върху
процесния имот въз основа на отчужден имот и доплащане. Доколкото е
безспорно по делото обстоятелството, че ЛЮБК. АТ. Ф. и П. ЦВ. Ф. са бивши
съпрузи съдът намира, че двамата са продобили процесния имот като СИО
през 1990 г. и са прехвърлили през 2010 г. 1/30 идеална част от имота на
третата ответница.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
3
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната
възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на
§ 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения
смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно.
В случая не са представени доказателства и не е установено по делото,
партидата да е открита на трето лице със съгласието на собствениците на
имота.
От представеното по делото като писмено доказателство от третото
лице-помагач отчет (л. 82 по делото) се установява, че третото лице помагач е
изготвил отчет за процесния имот за потребената топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., който е подписан от клиент – Л.А.
Ф.. Подписа на е оспорен от ответницата.
Поради изложеното, Софийски районен съд намира, че ответниците
имат качеството на потребители за доставената и незаплатена топлинна
енергия от ищцовото дружество в процесния имот за исковия период.
4
Доколкото размерът на доставената топлинна енергия през исковия
период е отделен като безспорен по делото съдът намира, че главният иск за
заплащане на топлинна енергия е основателен.
При формирания извод за основателност на иска, следва да бъде
разгледано възражението на ответника за погасяване на вземането по давност.
Съгласно Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011
г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че понятието "периодични плащания"
по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Съгласно приложимите към процесното правоотношение общи условия,
купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена
топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като при неизпълнение на задължението в срок, дължат обезщетение
за забава в размер на законната лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение/. Следователно, задълженията на ответника за
заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни –
както вече бе отбелязано, според общите условия месечните суми за топлинна
енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. При това положение, погасени по давност ще са всички месечни
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, т. е. три години назад от 15.06.2021 г. Предмет на делото са
вземания за топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.
Следователно по делото не се претендират погасени по давност вземания.
Поради изложеното искът за главница следва да бъде изцяло уважен.
С оглед основателността на главния иск, основателен е и искът за
5
законна лихва за забава върху тези вземания. Съгласно общите условия,
действащи за процесния период, потребителите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна
енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
поради което и съгласно чл.84, ал.1, изр.І ЗЗД с изтичането на този срок
настъпва забавата на длъжника и това е началната дата, от която се дължи
лихва за забава. Съдът определи размера на законната лихва на основание чл.
162 ГПК, ползвайки електронен калкулатор, който изцяло съвпада с
претенидрания от ищеца, поради което искът е основателен и следва да бъде
уважен.
Относно иска за главница за дялово разпределение съдът намира, че е
безспорно прието по делото, че такава услуга е извършвана през процесния
период, поради което този иск е основателен в претендирания размер и
следва да бъде изцяло уважен.
Основателността на главния иск води до основателност и на акцесорния
иск за законна лихва върху главницата за дялово разпределение. Съдът
определи размера на законната лихва на основание чл. 162 ГПК, ползвайки
електронен калкулатор, който изцяло съвпада с претенидрания от ищеца,
поради което искът е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има ищецът в размер
на 140,94 лв. за исковото и 90,94 лв. за заповедното производство, съобразно
доказателствата по делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 153
ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответниците ЛЮБК. АТ. Ф., ЕГН **********, П. ЦВ.
Ф., ЕГН ********** и Р. П. Ф., ЕГН ********** дължат на ищцовото
дружество, както следва:
ЛЮБК. АТ. Ф., ЕГН ********** и П. ЦВ. Ф., ЕГН ********** дължат
солидарно на [ЮЛ], ЕИК [номер] сумата в размер на 1659,47 лв. - главница,
6
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/, доставена
в топлоснабден имот, находящ се в [адрес] за периода м.05.2017г. до
м.04.2020г., ведно със законната лихва от 15.06.2021г. до изплащане на
вземането, 219,50 лева- мораторна лихва за забава от 31.10.2018г. до
16.04.2021г., както и сумата в размер на 85 лева, представляваща цена за
услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 15.06.2021г. до изплащане на вземането, както и
сумата в размер на 14,98 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 16.04.2021
г., които вземания са предмет на издадена заповед за изпълнение на
задължения по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр. дело №34063/2021 г. по описа на
СРС.
Р. П. Ф., ЕГН ********** дължи на [ЮЛ], ЕИК [номер] сумата в размер
на 57,22 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/, доставена в топлоснабден имот, находящ се в [адрес] за периода
м.05.2017г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 15.06.2021г. до
изплащане на вземането, 7,57 лева- мораторна лихва за забава от 31.10.2018г.
до 16.04.2021г., както и сумата в размер на 2,93 лева, представляваща цена за
услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 15.06.2021г. до изплащане на вземането, както и
сумата в размер на 0,52 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 16.04.2021
г., които вземания са предмет на издадена заповед за изпълнение на
задължения по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр. дело №34063/2021 г. по описа на
СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЛЮБК. АТ. Ф., ЕГН
**********, П. ЦВ. Ф., ЕГН ********** и Р. П. Ф., ЕГН ********** да
заплатят на [ЮЛ], ЕИК [номер] сумата в размер на 140,94 лв. - разноски за
исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЛЮБК. АТ. Ф., ЕГН
**********, П. ЦВ. Ф., ЕГН ********** и Р. П. Ф., ЕГН ********** да
заплатят на [ЮЛ], ЕИК [номер] сумата в размер на 90,94 лв. - разноски за
заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
7
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8