гр. Сливен, 18.10.2022
г.
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на шести октомври през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
при секретаря Радостина
Желева и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Бозукова
административно дело № 209 по описа за 2022 година, за да се произнесе
съобрази:
Производството е
административно и намира правното си основание в чл. 172, ал. 5 от ЗДвП във вр.
с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на
М.А.Д. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0327-000026/01.04.2022 г., издадена от Началник РУ Раднево при ОДМВР – Стара
Загора, с която на основание чл. 171, т. 1 б. „в“ от ЗДвП е наложена
принудителна административна мярка по отношение на М.Д. – Временно отнемане на
свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач до успешно
полагане на проверовъчен изпит.
В жалбата се твърди, че оспорената
заповед за прилагане на принудителна административна мярка е незаконосъобразна,
постановена при съществено нарушение на административно производствените
правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че липсва
надлежно уведомяване на оспорващия за служебно прекратената регистрация на
автомобила, съгласно нормата на чл.143 ал.10 от ЗДвП. Моли съда да отмени оспорената
ПАМ.
В с. з по делото
оспорващия не се явява и не се представлява. В постъпила писмено становище от пълномощника
на жалбоподателя – адв. В. Д. – АК С. З., заявява, че
поддържа жалбата. Счита, че са допуснати нарушения на процесуалните правила и
моли съда да отмени обжалваната ЗППАМ. Претендира за направените по делото
разноски.
Ответникът по жалбата –
Началник РУ Раднево при ОДМВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован,
не се явява, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по
жалбата.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от
фактическа страна:
С оспорената Заповед №22-0327-000026/01.04.2022
г, издадена от Началник РУ Раднево при ОДМВР – Стара Загора, на основание чл. 171,
т. 1, б. "в" от ЗДвП, на жалбоподателя М.Д. е приложена ПАМ – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
№********* до успешно полагане на проверовъчен изпит.
От фактическа страна заповедта
е обоснована с това, че на 25.12.2021 г. в 11.08 ч. по общински път SVL 1044 в северния край на с.
Ковачево, в посока север управлява лек автомобил Фолкваген
Венто с рег. № *******, като при извършената проверка
е установено, че МПС е с.на Д. М. М., същото е със служебно прекратена
регистрация на 23.11.2021 г. на осн. чл. 143, ал. 10 от ЗДвП - служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, със служебно отразяване в АИС
КАТ-регистрация, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 10 от
Кодекса за застраховането от собственика на автомобила – М.
с писмо № 022102/09.10.2021г. /л.24/. По случая е съставен АУАН серия GA № 474298/25.12.2021
г. /л.16/ и е образувана преписка рег. № 327р-5140/22 г. по описа на РУ Раднево,
която е докладвана в ТО Раднево при Районна прокуратура гр. Стара Загора. На 30.03.2022
г. в РУ Раднево при ОДМВР-Стара Загора е постъпило Постановление за отказ да се
образува досъдебно производство /л.17/, тъй като оспорващият М.Д. не е знаел, че
автомобилът е с прекратена регистрация. От правна страна е посочено, че за
административните нарушения не се изисква пряк умисъл, достатъчно било да са
извършени непредпазливо като в конкретния случай се касаело за непредпазливо
деяние. Доколкото не били събрани доказателства, че водачът е знаел, че
регистрацията на МПС е прекратена, но е могъл да разбере това преди да поеме
управлението на МПС, имайки предвид, че МПС не е имало валидна застраховка
"Гражданска отговорност", а съгласно чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП
всеки водач бил длъжен да носи документ за сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" за МПС. В снето писмено
обяснение /л.19/ М.Д. посочил, че не знае за прекратената регистрация на
автомобила. Към доказателствата, послужили за издаване на ЗППАМ е приобщена
справка за регистрацията на МПС/л.21/и справка за нарушител/водач на Д./л.28/.
По делото е разпитан
като свидетел с.на акта м. а.А.П.В.. От показанията му се установява, че на 25.12.2021
г., около 11 часа, в с. Ковачево, общ. Раднево спрели движещ се лек автомобил,
управляван от оспорващия и установили, че автомобилът е със служебно прекратена
регистрация, поради липса на сключена застраховка “Гражданска отговорност“.
Водачът заявил, че автомобилът не е негов и заявил, че не знае, че няма
сключена задължителна застраховка
След като извърши
цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на
основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК съдът направи следните правни
изводи:
Оспорването, като
направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с
обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен срок /заповедта е връчена на оспорващия на
04.05.2022г., а жалбата срещу нея е
подадена в Административен съд Сливен на 19.05.2022г. / и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Процесната Заповед № 22-0327-000026/01.04.2022
г. е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, според който принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а",
т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност
или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая
Началник РУ Раднево към ОД на МВР Стара Загора е надлежно упълномощен, съгласно
т.1 на представената по делото Заповед № 349з-4467/23.12.2021 г. на Директора
на ОД на МВР – Стара Загора /л.21/.
Оспорената заповед е
постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити.
Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото
от административния орган наличие на материалноправната
предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171,
т. 1, б. "в" от ЗДвП. Дали и доколко посочените факти съставляват законово
предвидено основание за налагане на ограничението, е въпрос на материална, а не
на формална и/или процесуална законосъобразност на заповедта. С оглед на това
съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, за
постановяване на мотивиран административен акт.
Съдът констатира, че заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0327-000026/01.04.2022
г. е постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон,
като съображенията за това са следните:
Съдебният контрол за
материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща
преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни
юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се подвеждат в
нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно -
следват ли се разпоредените с акта правни последици.
По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни
мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите,
които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).
Заповед № 22-0327-000026/01.04.2022
г. е издадена при прилагане на чл. 171,
т. 1, б. "в" от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водач, който
поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение – до
успешното полагане на проверочен изпит. Приложената на жалбоподателя ПАМ от
фактическа страна се основава на управление на МПС със служебно прекратена
регистрация поради несключена задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" за МПС. Прието е, че Д. е извършил немаловажно нарушение на
правилата за движение по ЗДвП поради незнанието за прекратената регистрация на
МПС, въпреки че е могъл да разбере това преди да управлява автомобила, имайки
предвид, че МПС не е имало валидна застраховка "Гражданска
отговорност", която съгласно чл. 100, ал. 1, т. 3 от
ЗДВП
всеки водач бил длъжен да носи, което сочело на "непознаване на ЗДвП и
поднормативните му актове".
Принудителните
административни мерки (каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с
обжалваната заповед мярка по чл. 171,
т. 1, б. "в" от ЗДвП), представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване
на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на
адресата, с цел постигане на определен правен резултат. Законово
регламентираното основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б.
"в" се свързва с неправомерно поведение на водача на МПС - извършване
на немаловажно нарушение на правилата за движение, поради тяхното незнание.
Следователно правопораждащия фактически състав за налагане на ПАМ в
хипотезата на чл. 171,
т. 1, б. "в" от ЗДвП, изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а
именно: 1. Извършено немаловажно нарушение на правилата за движение от водач на
МПС и 2. Извършването на нарушението да е в резултат на незнание на нормативно
регламентирани правила за движение.
Действително
административния орган не е извършил преценка за немаловажност на установеното
нарушение. Но по отношение на немаловажността е налице законов критерий, чрез
който съдът може да извърши преценка за законосъобразността на извода на
органа. Законодателят, в § 6, т. 32 от ЗДвП, е дал легално определение на
понятието "маловажно" нарушение и това е деяние което, макар и с
незначителни отклонения от нормативно предписаното поведение на участника в
движението, при друга пътна обстановка би могло да доведе до настъпване на
пътнотранспортно произшествие. Следователно нарушение, което не отговаря на
изискванията за маловажност е немаловажно. (Решение № 13505 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм.
д. № 5928/2012 г., VII о., ) Действително при определяне на немаловажно
нарушение по този критерий, трудно би могло да се мотивира извода, че
управлението на МПС с прекратена регистрация или без валидна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, би могло да доведе до
настъпване на пътнотранспортно произшествие, по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП. В този смисъл следва да се
приеме, че законодателя е вложил по-широко разбиране за това понятие и
немаловажно нарушение на правилата за движение е това което особено съществено
нарушава обществения ред, урегулиран от посочените правила. След като за
деянието управление на МПС без регистрация по надлежния ред е предвидена
наказателна отговорност по чл. 345, ал. 2 от НК, то несъмнено представлява
немаловажно нарушение на правилата за движение.
От документите,
съдържащи се в представената по делото административна преписка се установява,
че на жалбоподателя е издадено Наказателно постановление № 21-0327-000871/01.04.2022
г. на Началник РУ Раднево към ОД на МВР – Стара Загора за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП (управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред – управление на МПС със служебно прекратена
регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП), като по делото няма данни същото
да е влязло в сила. Но нито е обосновано в обжалваната заповед, още по-малко е
доказано по настоящото дело, че това нарушение е поради незнание от водача на
МПС на правилото по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП или поради незнание на други
правила за движение, регламентирани в ЗДвП и в подзаконовите актове по неговото
прилагане.
Съгласно разпоредбата на
чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от
Кодекса за застраховането и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се
възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от
Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след
представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. В конкретния случай е установено, че оспорващият не е собственик
на лек автомобил Фолкваген Венто
с рег. № *****. Собственикът е Д. М. М., до която е изпратено уведомление за
извършеното на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на 23.11.2021 г. служебно
прекратяване на регистрацията на МПС. По делото липсват данни дали същата е
получила уведомлението от Гаранционния фонд, съответно липсват и доказателства,
че лицето на което е предоставила автомобила – М.Д., към датата на извършване
на нарушението на чл. 140 от ЗДвП – 25.12.2021 г., е знаел за
прекратената регистрация на автомобила. Поради липсата на такива доказателства
е било прекратено и воденото срещу Д. досъдебно производство за престъпление по
чл.345 ал.2 от НК. Незнанието на факт от обективната действителност (в случая
за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП), обаче не е тъждествено на
"незнание на правилата за движение", регламентирани в ЗДвП и в
подзаконовите актове по неговото прилагане, като материалноправна
предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171,
т. 1, б. "в" от ЗДвП. Противно на приетото в обжалваната заповед, налагането
на ПАМ "временно отнемане на свидетелство за управление на моторно
превозно средство на водач, до успешно полагане на проверочен изпит",
законът не свърза с "непознаване на ЗДвП и поднормативните му актове",
а с незнание на нарушени от водача на МПС правила за движение в хипотезата на
извършено немаловажно административно нарушение. В този смисъл и доколкото
нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП не установява правила за
движение, а регламентира едно от основанията за служебно прекратяване на
регистрацията на МПС, очевидно незнанието на водача на МПС за служебно
прекратената регистрация на автомобила по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, не може да обуслови извод, че
извършеното нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е поради незнание на нормативно
установено правило за движение. В този смисъл възприетото фактическо основание
за издаването на обжалваната заповед и за налагането на ПАМ, не се подвежда в
хипотезата на посочената като материалноправно
основание за налагането на ПАМ разпоредба на чл. 171,
т. 1, б. "в" от ЗДвП.
Следва да се отбележи,
че за разлика от други предвидени в ЗДвП и в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, случаи на прекратяване на регистрацията на МПС,
при служебно прекратяване на регистрацията в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, администрацията дължи
уведомяване на собственика на автомобила. Задължението за уведомяване по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, е различно от уведомлението по
чл. 574, ал. 10 от Кодекса на застраховането. При липса на данни за извършено
надлежно уведомяване по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на собственика на автомобила, за
служебно прекратената регистрацията на МПС, при липса на доказателства, че
собственикът е уведомил лицето, на което предоставя автомобила, не следва да се
налага принудителна административна мярка поради незнанието на този факт от
водача на МПС с прекратена регистрация.
По повод формираните
съображения свързани с липсата на застраховка и към момента на извършване на
проверка от полицейските органи, следва да се отбележи, че ЗДвП съдържа
специална правна норма, свързана с прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2, б.
"в" от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство
без застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" – до
предоставяне на сключена валидна застраховка. Именно тази мярка с преустановителен и превантивен характер се явява съразмерна
на преследваната цел от закона да се осигури безопасност при движението по
пътищата и не би довела до причиняване на вреди на адресата в повече от
необходимото, каквато обаче не е приложена в случая. Следва да се отбележи, че
по административната преписка липсват данни, че жалбоподателя не е знаел, че автомобилът
следва да има сключена застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" при управление на МПС, за да се направи извод за
"непознаване на ЗДвП и поднормативните му актове", Напротив, от
показанията на разпитания свидетел се установи, че Д. е останал изненадан, че
такава не е сключена от собственика М..
С оглед на изложеното
съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка по чл. 171,
т. 1, б. "в" от ЗДвП № 21-0327-000871/01.04.2022 г. като постановена в
нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде
отменена, като незаконосъобразна.
Предвид изхода на делото
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважено,
като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в тежест на Областна дирекция
на МВР – Стара Загора следва да бъде възложено заплащането на сумата от 610
лева, представляваща 10 лева внесена държавна такса и 600 лева – договорено и
заплатено възнаграждение за един адвокат.
Ръководен от изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на М.А.Д.
*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0327-000026/01.04.2022
г., издадена от Началник РУ Раднево при ОДМВР – Стара Загора, с която на
основание чл. 171, т. 1 б. „в“ от ЗДвП е наложена принудителна административна
мярка по отношение на М.Д. – Временно отнемане на свидетелство за управление на
моторно превозно средство на водач до успешно полагане на проверовъчен
изпит.
ОСЪЖДА ОДМВР Стара
Загора да заплати на М.А.Д. *** с ЕГН********** сумата от 610 лв. (шестстотин и
десет лева) направени по делото разноски.
Решението не подлежи на
обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Решението да се съобщи
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: