МОТИВИ към ПРИСЪДА №
260052/02.ХІ.2021г. по НЧХД № 00095/2021г.
по описа
на Пернишки
районен съд.
С частна ТЪЖБА тъжителя В.Д.Л.-***
е повдигнала обвинение,срещу подсъдимата:Х.М.Т.-ЕГН:********** за
престъпление по:
* чл.130
ал.1 от
НК-Затова,че на 24.Х.2020год. в гр.Перник/в района на моста на Пътен
възел „Хумни дол“/, причинила /чрез удари
с ръце по главата и тялото/ на В.Д.Л.-ЕГН *********, Лека телесна повреда, извън случаите на чл.128 и
чл.129,изразяваща се в "Видим Лек отток
по Лява ябълчна
област.По Лява гърда в горно-външен квадрант охлузване покрито с леко надигната червеникава коричка с ивицовидна форма с размери 2,5/0,3см. На 5см. под и в Дясно
от него подобно
охлузване с размери
4/0,3см.», довели до причиняване на
"СТРАДАНИЕ".
За съвместно разглеждане в съдебното производство
е предявен от частния тъжител В.Д.Л.-ЕГН *********, Граждански иск
спрямо подсъдимата Х.М.Т. в размер на 3 000/три хиляди/лева,който е приет за съвместно разглеждане в съдебното
производство, представляващ обезщетение за
претърпените от нея в резултат на деянието, НЕимуществени вреди за престъпление по чл.130
ал.1 от НК/болки, страдания/, ведно със
законната лихва,считано от дата на деянието-24.Х.2020год.,ведно с
направените разноски.
Тъжителят В.Д.Л.-ЕГН ********* е конституирана, като Граждански ищец по делото.
Частният тъжител и Граждански ищец В.Д.Л.-ЕГН *********,чрез повереника си
по делото адв.Г.Б.-ПАК,
поддържа повдигнатото обвинение,срещу
подсъдимата Х.М.Т. и пледира, след като бъде
призната за виновна,да и бъде наложено предвиденото в закона наказание, съответно
предявения иск бъде уважен,както и да се присъдят направените разноските.
По отношение предявения граждански иск,
излага доводи за основателност и доказаност на същия
и пледира да бъде уважен в пълен размер.
Прави
искане и за осъждане на подсъдимата Х.М.Т. за направените от страна на
тъжителката разноски по делото.
Подсъдимата Х.М.Т.
дава обяснения, като НЕ се признава за
виновна.
Защитникът адв.П.В.-ПАК по изложените в съдебните
прения съображения, пледира подзащитната му Х.М.Т. да бъде призната за НЕвиновна в
извършване на престъплението за което е предадена на съд, излагайки доводи, че
събраните по делото доказателства не установяват наличието на обективните и
субективните признаци на престъплението по чл.130
ал.1 от НК.
Пледира и за отхвърляне на предявения
граждански иск, относно неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан.
Пернишкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, както и
доводите на страните намира за установено следното:
ПОДСЪДИМАТА Х.М.Т.-******, ****** живуща ***, ******,
***, ***ия, ЕГН: *********.
От фактическа страна съдът приема
следното:
Частният тъжител и граждански ищец В.Д.Л. и подсъдимата Х.М.Т., не се познават и до случая не са се виждали нито
имат някакви личностни отношение.
Двете се виждат за първи път на датата на
деянието на 24.Х.2020год.
в гр.Перник /в района на моста на Пътен възел „Хумни
дол“/,когато подсъдимата която пътува със съпруга си Д.В.Т., който управлява
семейния им автомобил “Мерцедес“/бял на цвят/ със пътниците: Н.Д.Б./сестра и/ и
А.М.С./дъщеря и/,които навлизайки в кръговото движение на Пътен възел „Хумни дол“ от страната на кв.“Ив.Пешов“ и движейки
се в посока за кв.“Калкас“/ул.Софийско шосе“/
непосредствено преди моста се доближават прекомерно до движещия се от дясната
им страна по пътно л.а „Фолксваген Голф“/сребрист на цвят/ управляван от пострадалата В.Д.Л. /сама в автомобила/,като в резултат на непремерената
близост на двата автомобила, автомобила в който се
движи подсъдимата /Бял мерцедес/ влиза в контакт с автомобила на пострадалата, като
засяга нейната предна лява и задна врата с предния си десен калник/Видно от
приложен Протокол за ПТП/. Тъй като удара е лек, съпруга
Д.В.Т. на подсъдимата не го усеща и не спира,като продължава движението си,което
води, като последица до настигане на автомобила му от страна на пострадалата В.Д.Л.,подаване на звукова сигнализация и спиране на двата
автомобила в десните ленти, преди и непосредствено под моста на Пътен Възел-Хумни дол.
След
преустановяване на движението на двата автомобила възниква вербален конфликт,
между пострадалата В.Д.Л. и водача Д.В.Т. /съпруга на
подсъдимата/, относно нанесените повреди по автомобила и, следва обаждане на
тел.112ч. /18,08ч-видно от приложен СД-Диск/,като междувременно подсъдимата Х.М.Т.
-съпругата на водача Д.В.Т. на удрящия автомобил/ слиза от него, включва се във
вербалния конфликт,който ескалира до нанасяне на удари с ръце от страна на
подсъдимата Х.М.Т. по отношение водачката на
ударения автомобил-частната тъжителка и Граждански ищец В.Д.Л. на която са нанесени удари с ръце в областта на лицето и горната
част на торса-гърдите.
До идването на органите на МВР конфликта е
преустановен,като пътниците в автомобила на подсъдимата/Н.Д.Б./сестра и/ и А.М.С./дъщеря
и/ са взети от друг автомобил и напускат произшествието, като пристигналите
органи на МВР не заварват същите,тъй като са си заминали.
Съставен
е АУАН на водача Д.В.Т. на автомобила с който е подсъдимата Х.М.Т. и Протокол за ПТП в който са отразени всички
увреждания по автомобилите на двете страни.
Видно
от изготвеното Съдебномедицинско
Удостоверение № 227 от 26.Х.2020г. и в с.з изготвената
Съдебно Медицинска Експертиза № 272730/11.VІ.2021г. на уврежданията на
пострадалата В.Д.Л.- същата е получила такива
със характер на Лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, извън случаите на чл.128 и 129 НК, а именно "Видим
Лек отток по Лява ябълчна област.По Лява гърда в
горно-външен квадрант охлузване покрито с леко надигната червеникава коричка с ивицовидна форма с размери 2,5/0,3см. На 5см. под и в Дясно
от него подобно охлузване с размери 4/0,3см.», довели до причиняване
на "СТРАДАНИЕ".
Съда възприе посочената фактология, тъй като същата единствено в последователност
се подкрепя от доказателствения материал по делото в
неговата цялост и е логически
обоснована.
Гореизложената фактическа
обстановка, съдът прие за установена, като взе предвид отчасти обясненията на
подсъдимата Х.М.Т., показанията на разпитаните
по делото свидетели: Н.Д.Б., А.М.С. и Д.В.Т., Л.Л.Л.,
В.Д.Г.и В.Н.В., Б.М.Б. както и въз основа
писмените доказателства, приети по делото:НП-л.27, АУАН-л.26, Протокол за
ПТП-л.28, Съдебномедицинско Удостоверение
№ 227 от 26.Х.2020г. Съдебно Медицинска
Експертиза № 272730/11.VІ.2021г.,, както
и Актуална справка съдимост/.
От правна страна:
По отношение обвинението по
ал.1 на чл.130 от НК, срещу подсъдимата Х.М.Т. с оглед назначената
допълнително Съдебно Медицинска
Експертиза № 272730/11.VІ.2021г., съда е оправдал подсъдимата по по-тежката
квалификация,като е приел наличие на хипотезата на ал.2 от същата разпоредба, относно която я е
признал за виновна.
Същината на настоящия казус, относно
това престъпление е установяване на обстоятелствата нанесени ли са удари от подсъдимата Х.М.Т., спрямо
тъжителката В.Д.Л.-ЕГН ********* в областта на тялото от които
да са и причинени твърдените наранявания в тъжбата.
За решаването
на този въпрос, годно доказателствено средство съставляват показанията на
свидетелите по-горе, допуснати по искане на двете
страни, както и обясненията на самата подсъдима Х.М.Т., при съобразяване на
обстоятелството, че същите са преди всичко средство за защита и имат двояк
характер.
Именно въз основа на техните възприятия
и интерпретацията на фактите и обстоятелствата,
съставляващи предмет на доказване, следва да се формират изводите от фактическа и правна страна, тъй като
твърденията в тъжбата не са доказателствено средство, а само очертават предмет,обхвата
и рамката на доказване.
Въз основа на доказателствените
материали по делото, събрани и проверени непосредствено от съда, преценени в
тяхната взаимовръзка и логическа последователност, съдът прие за доказано по
несъмнен начин, извършването на това
деяние по ал.2 на
чл.130 от НК,именно от подсъдимата Х.М.Т..
Част от фактическите обстоятелства субсумиращи се в признаците на престъпния състав, са
безспорни по делото и следва да бъдат отграничени,
като такива.
Свеждат
се до следното:
Наистина
безспорно е налице установена, липса на предходни взаимоотношения, между подсъдимата и частния
тъжител.
Безспорно се установи
наличие на конфликт, между частния тъжител и подсъдимата на въпросната дата и
място и то по повод настъпило ПТП.
Безспорен е и характера на
увреждането, получено от пострадалата В.Д.Л.-ЕГН
*********.
Доказателствения
материал по делото, дава основание без съмнение да се приеме, че на
инкриминираната дата 24.Х.2020год. в гр.Перник /в района
на моста на Пътен възел „Хумни дол“/е възникнал конфликт между частния тъжител и
подсъдимата, като първоначално същият е започнал вербално, а в последствие
същия е преминал във физическа форма на удари, видно от събраните гласни
доказателства и представените съдебно Медицинско свидетелство от страна на
частния тъжител и назначена от РП-Перник- Съдебно
медицинска експертиза.
Анотирана съдебна практикаДоказателствените източници в тази насока са
основно непротиворечиви-свидетелските показания на /Л.Л.Л.,
В.Д.Г.и В.Н.В., Б.М.Б./ са проверени и затвърдени
от обективните данни отразени в медицинските
документи
изготвени по отношение на пострадалата при извършените и прегледи в съответните
здравни заведения,както и отразените щети по двата автомобила, видно от
приложените от ОД-МВР-Документи/ НП-л.27, АУАН-л.26, Протокол за ПТП-л.28/.
Спорните
въпроси в случая са получени ли са тези увреждания при обстоятелствата описани
в тъжбата /като време, място и начин/ и характера им, резултат ли са от действия
именно на подсъдимата при осъществено физическо съприкосновение, между частния
тъжител и подсъдимата Х.М.Т..
Защитникът изтъква теза с доводи, че
изложения в обвинението механизъм на извършване
на деянието не се подкрепя изцяло от доказателствената съвкупност, а още по-малко дава основание
за извод, че е налице действие и поведение на подзащитната
му, осъществено с умисъл за причиняване на телесна повреда по смисъла на чл.130
ал.1 от НК/както е образувано делото/, която теза приоритенто
се основава на показанията на съпруга,дъщерята и леля и/Н.Д.Б., А.М.С. и Д.В.Т./.
В контекста на събрания доказателствен
материал, съдът принципно счита, че обясненията на подсъдимата Х.М.Т. /По нашата кола й нямаше нищо и като
слязохме от колата й обяснихме на водачката, а тя си говореше по телефона,
карайки автомобила и същевременно започна да обижда, да крещи и застана с гръб към
нас и да крещи по телефона, а колите, които минаваха по околовръстното й
свиреха, защото имаше опасност да я блъсне някоя кола. Аз и съпругът ми няколко
пъти й казахме да си влезе в колата, защото ще я блъсне някаква кола, но тя не
пожела.Дойдоха три полицейски коли. Не ми дадоха на мен като очевидец да дам
някакви обяснения. Единият полицай, по-пълен, блъскаше вратата и каза „Ако
излезеш от колата ще те задържим“. Не познавам този полицай.Един неин близък от
някакво село, отвори вратата и каза „Съжалявам, че полицаите са тука, щях да ви
смажа, да ви пребия от бой“. Аз нито съм
я била, нито съм я наранявана. Не може тя облечена с блуза и яке да има
претенции, че съм я одраскала. Тя ме блъскаше, не даваше да обиколя да видя
дали нейната кола е повредена. Не ме е удряла. Но да съм я драскала, да съм я
удряла, това не е вярно. Това всичко е симулация от нейна страна.Въобще нямаше
друг човек при нас по това време. Дори и сега всяка седмица като идваме в
Перник нарочно гледаме там на кръговото, въобще не се виждат някакви хора.Това
е./ относно конфликтната
ситуация имат своето доказателствено значение по
отношение/място, присъстващи лица, фактология-частично/,
макар и в определени аспекти интерпретацията им да не може да се възприеме в
цялост/получаване на процесните увреждания от страна
на пострадалата В.Д.Л., механизъм на получаване,
авторство, ситуация, преди инцидента/, предвид
това, че не е подкрепена с други обективни доказателства и доказателствени средства, поради което се приема предимно,като средство за защита.
Останалите
свидетели:Д.В.Т./съпруг на подсъдимата//“Спомням си на 24 октомври
миналата година, към 18 часа идвахме от София по посока на кв. „Калкас“. Всяка събота и неделя
минавам по този път. Идвахме от София и на кръговото на „Хумни
дол“, навлизайки в кръговото чувам, че някаква кола свири и свети с фаровете
зад мен и веднага спрях. Спрях преди моста.Аз управлявах автомобил „Мерцедес
190“. Бяхме с жена ми, която седеше отпред до мен. В автомобила беше и Анка М.
и Нели Т., едната ми е балдъза, а другата ми е дъщеря. Дъщеря ми е Нели Т..Спрях
и зад мен спря въпросния автомобил и аз питах какво е станало и тя каза „Ами вие ме ударихте“. Казах „Как съм ви
ударил, аз не съм ви видял и не съм ви докоснал. Вие защо не спряхте там където
твърдите, че съм ви ударил и да викнете полиция“. Аз погледнах моя автомобил и понеже нямаше никакви драскотини аз
исках да си ходя. Тя обаче настоя да остана. Аз изместих автомобила си
вдясно на движението, за да не преча. Автомобилът ми е мерцедес бял на цвят.
Преместих автомобила си, за да не преча на движението и тя се залепи зад мен,
почна да крещи и да ни обижда, че сме били селяни, дъртаци, смотаняци,
простаци. Аз й казах тя да извика полиция, аз не съм викал полиция. Аз останах
в моя автомобил да чакам полиция. Полицията
дойде след около половин час. Аз веднага слязох и огледах хубаво колата си.
Няма нито една драскотина по нея.
Каквото и да се случи би имало следи, а то няма. …. Аз не видях щети по нейния автомобил. Пътниците в моя
автомобил/балдъзата и дъщеря ни/ слязоха и отидоха в „Калкас“
към 18,30ч. След като преместих колата
вдясно, преди да дойдат полицаите те си тръгнаха. В другата кола видях само
водачката. Дъщеря ми не мога да си спомня как беше облечена. Времето беше сухо,
топло и ясно. Балдъзата ми май беше с това, с което си ходи по принцип, има
едно яке - червено. Не съм сигурен, не си спомням кой как е бил облечен.
Водачката на другия автомобил беше с една блуза и едно яке, тъмно яке ми се виждаше,
мисля че беше с панталон.В другата кола не съм видял да има пътници. ………….Аз
нося очила, които ползвам само за четене. Виждам и на късо и на дълго
разстояние. Очилата ми са само за четене. Протокол за ПТП ми дадоха чак в
21часа. Не се запознах със съдържанието му, беше тъмно, но го подписах.Не съм
видял някой някого да удря, докато бяхме там. Съпругата ми седеше в колата през цялото време на седалката до мен.
Първия патрул дойде след 18,30часа.“/, Н.Д.Б./дъщеря на
подсъдимата//“На 24 Октомври
точно преди една година, пътувахме с моите родители посока от центъра на Перник по посока кв.„Калкас“.
Идвахме от Перник, от центъра на Перник. Аз седях отзад зад майка ми, не
зад водача, а от другата страна. Бяхме с лек автомобил „Мерцедес“, който
управляваше баща ми. В автомобила бяхме аз, майка ми, баща ми и леля ми. Леля
ми седеше зад баща ми. Навлизахме в кръговото и забелязахме, че се опитва от
дясната страна да ни изпревари автомобил. В самото навлизане в кръговото
забелязах автомобила. Там платното е еднолентово, не е разчертано. Аз съм водач на МПС.
Правя разлика между лента и платно.Баща
ми навлизаше в кръговото кръстовище и забелязахме изпреварване от моята дясна
страна. …………… Зад нас автомобилът също спря. Автомобилът беше „Фолксваген“
сребрист цвят. В автомобила имаше една млада жена, която слезе от автомобила и
започна да вика „Вие щяхте да ме убиете, да ме ударите“. Обвини ни, че нашия
автомобил по някакъв начин е нанесъл удар на нейния.Аз останах в колата. Баща
ми слезе от колата, впоследствие и майка ми. Огледаха нашата кола, която нямаше никакви следи, както и полицаите го
констатираха после. След три часа,
когато моите родители се прибраха ние видяхме, че няма никаква щета по нашия
автомобил, също прегледахме и документите и видяхме, че няма никаква щета
констатирана.Ние се чудехме какво е станало-то стана някаква паника. Тази
жена обвиняваше, че ПТП е станало, че някой я е ударил, блъснал.Аз не слязох от колата. Ние останахме
някъде около половин час, след което се прибрахме с друг автомобил. Прибрахме
се с автомобил марка „Волво“ на наши познати. ……….
Ние си тръгнахме и разбрахме, че след няколко минути е дошла полицейската кола.
Докато бяхме там, виждайки назад какво
се случва моите родители първо й казаха да се измести от платното. Те говориха,
казваха й да се прибере в колата като иска да вика полиция.Ние понеже нямаше
никакви щети по автомобила, нямаше жертви, нямаше никакви причини да седим
там просто си тръгнахме…………………...Влязохме
в кръстовището откъм ТЕЦ-а, всъщност не си спомням точно откъде. Ние се качихме
в автомобила от Перник, където имаме апартамент. ……….. Тази жена
/свидетелката сочи частната тъжителка/ беше изпаднала в някаква паника и
обиждаше, доста така неприятни думи към тях-идиоти, простаци, дъртаци, прости
софиянци, такива думи.“/ и А.М.С./сестра на подсъдимата//“……………Тръгнахме от центъра от апартамента, който ни е общ. Отивахме към кв.„Калкас“. Преди кръговото на ТЕЦ-а подаде сигнал, светлини,
от дясната страна госпожата искаше да ни изпревари, след това батко отби колата
отдясно, спря, за да може да се разбере какво става. Аз не съм слизала от
автомобила. Около 18,30часа минаха мои близки да ни вземат, случайно
минаха, защото имах спешна работа вкъщи и трябваше да се прибера. Бяха с тяхна
си кола. ……… Докато бях на мястото госпожата /свидетелката сочи частната
тъжителка/ започна да се кара, да обижда. Физически конфликт не съм видяла
между никого. Влязохме в кръстовището откъм „Пашов“. Апартаментът ни е до
болницата. Тръгнахме от центъра. …“/, дават показания приоритетно в подкрепа на
подсъдимата,към които съда се отнася силно резервирано предвид,че същите от
една страна са частични/не покриват периода време до идването на органите на
МВР, а от друга си противоречат, както по-между си /посока на идване на техния
автомобил-водача твърди,че идват от гр.София, а останалите двама от център
Перник/ така и с чисто обективно установени факти и обстоятелства,каквито са
наличие на увреждания па двата автомобила в резултат на съприкосновението,
между тях видно от приложените документи от органите на МВР/ НП-л.27,
АУАН-л.26, Протокол за ПТП-л.28/. Въпросните
противоречия изтъкнати по горе и не на последно място близката родствена
връзка/която сама по себе си не е основание за резервираност/ дават основание
на състава да се отнесе към същите с недоверие и скептичност.
Не така състава преценява показанията
на другата група свидетели: Л.Л.Л., В.Д.Г.и В.Н.В., Б.М.Б., които приема за обективни, логични и кореспондиращи
на установените обективно находки.
Съображенията за това са следните:
Изложените в тъжбата фактически твърдения
съдът намира за доказани, а именно, че по времето и мястото,сочени в тъжбата от
пострадалия, подсъдимата използвайки горните си крайници, чрез удари, действия
които са в пряка причинна връзка с
получените телесни увреждания причинили на пострадалия установените увреждания,
конкретизирани от съответните специалисти не само,като вид и характер но и като механизъм на получаване, а именно
съответстващ на изложеното от тъжителя в процесната
тъжба-побой.
Този
механизъм на извършване на деянието/нанесен побой/, съдът приема за доказан по
убедителен начин, тъй като се установява от показанията на свидетелите посочени
от обвинението /напълно кореспондиращи на експертното становище/-от показанията
на св. Л.Л.Л./“Това се случи края на месец
септември миналата година, някъде около 18часа вечерта, беше светло. Ние с моя
приятел пътувахме посока кв. „Иван Пашов“ към ул.„Софийско шосе“. Пътувахме с
моя автомобил, който управлявах аз, а приятеля ми седеше до мен. Приятелят ми
се казва Владимир Григоров. Бяхме само двамата в автомобила.Минавайки
под моста на пътен възел „Калкас“-гр.Перник, имаше
силен трафик на автомобили, и минавайки през пътния
възел, видях, че жената на мой приятел е нападната от една възрастна жена.
Приятелят ми е Бисер В..Мястото е под самия мост на магистралата. Мястото беше
между двете разклонения, а именно качване на магистралата и отклонението за
Софийско шосе. Имаше два автомобила
спрени на самото платно – „Фолксваген Голф“, сив на цвят и бял „Мерцедес 190“.
Не помня как бяха по отношение един на друг, дали единия беше пред другия, но
мисля, че автомобилите бяха един зад друг. До автомобилите бяха жената на
приятеля ми /свидетеля посочва тъжителката/ и възрастната жена, която я беше
нападнала. Видях възрастната жена да
удря жената на приятеля ми в областта на главата и тялото. Аз не спрях, а
продължих. Възрастната жена държеше
чантата си в ръка, но я удряше с ръка. Имаше доста преминаващи хора, но при
тях нямаше други хора. Във всичките ленти имаше автомобили тогава. Автомобилите
бяха в крайна дясна лента, аз ги заобиколих като
минах от там без да спирам, като се обадих на моя приятел по телефона в
движение и питах дали да спирам да съдействам по някакъв начин. Той ми каза, че
пътува натам и ми каза да не спирам. ……….На по-късен етап разбрах, че
възрастните хора с Мерцедеса са ударили жената на моя приятел и е станал
някакъв скандал. Когато преминах от там не съм се заглеждал и не съм видял
увреждане по двата автомобила. Преминах за някакви секунди покрай тях, както
казах не съм спирал. Това е, което мога да кажа. С приятеля ми Бисер и
съпругата му се познавам от около 10години, виждаме се, пием кафе. ………Както
вече казах–да, познавам тъжителката В.,това е жената на приятеля ми. …….След
инцидента ми се виждаше стресирана, не беше толкова общителна. Това е, което
мога да кажа.“/,В.Д.Г./“Познавам потърпевшата В. от
около три години. Познавам я във връзка с това, че познавам мъжа й. Той се
занимава с автомобили, аз се занимавам с автомобили и от там се
познаваме.Случаят си го спомням, беше на 24.09.2020г., около 18часа, беше
относително светло. Спомням си точната
дата, защото жена ми беше бременна тогава, поради това си спомням. С Любомир Лазаров-предходния
свидетел, пътувахме с неговия автомобил, като той управляваше колата, а аз
седях отпред отдясно. Движехме се от кв.„Иван Пашов“ към ул.„Софийско шосе“ и
преминахме подлеза на кв.„Калкас“. Под моста, след изхода за магистралата,
видях на В. автомобила, който беше спрял, аз познавам автомобила й, беше спряла
в най-дясната лента под моста. Пред нея имаше бял „Мерцедес 190“. Към този
момент имаше много трафик на автомобили. Ние се движехме в средната лента. Ние
не спряхме, защото тогава жена ми се обади по мобилния телефон, че има някакъв
проблем, понеже беше бременна и аз бързах да се прибера.Преминавайки от там видях една възрастна жена, която буташе с ръце В.,някакъв
скандал се заформяше. Не си спомням къде се
намираха по отношение на двата автомобила. Не ми направи впечатление да има
друг човек между тях двете. Ние се движехме с „Опел Фронтера“
джип. Преминавайки покрай тях ние се отклонихме към ул. „Софийско шосе“ и малко
преди ул.„Софийско шосе“ тогава Любомир се обади на мъжа на В.–Бисер, защото
мислехме да спрем евентуално, но той каза, че пътува към жена си, поради което
продължихме. ………… При преминаване покрай тях видях, че „Голфа“ беше с подвити
врати, предна лява врата беше подвита, откъм водача. По „Мерцедеса“ не видях
щети. Не си спомням хубаво, но мисля, че други щети не видях. За около
2-3минути преминахме покрай автомобилите, имаше много автомобили и затова бавно
се движехме.“/,В.Н.В./“Познавам В. някъде повече от 10 години, живеем в един квартал.
Отношенията си с нея определям като близки и приятелски.Това беше края на месец
септември 2020г., около 18 часа, навън беше още светло. Аз пътувах от Софийско
шосе посока кв. „Иван Пашов“, бях с приятелката ми и детето ни. Аз управлявах
автомобила. Бяхме тръгнали към майка ми, която работи зад „Билла“. Видях, че
става нещо там на детелината. Като минавах посока кв. „Иван Пашов“ ми се пада
от лявата страна. Видях, че под моста на пътния възел „Калкас“,
на мен от ляво, нещо става.Имаше силен трафик на автомобили. Тази лента, в
която се движех посока София и „Иван Пашов“ беше пълна. Автомобилите бяха един
стар „Мерцедес“ – бял, и един „Голф“.Аз като минавах по-близо беше „Мерцедеса“
до мен, а другия автомобил беше отзад. Видях хора, но поне 4-5 човека имаше.
Полиция нямаше към тоя момент. Когато минавах при първото минаване бяха сигурно
10-15метра от мен. При първото минаване познах В.. Тя дърпаше една жена там,
по-възрастна жена. Възрастната жена мисля, че беше с панталон и нещо като блуза
или сако. В. беше облечена с дънки и блузка.Аз заобиколих, продължих, защото няма как там да спра и казах
на приятелката ми да се приберем, за да я оставя и ще се върна. Аз продължих,
като направих кръг, за да мина точно покрай тях. Направих кръга, изчаках да
минат колите, понеже наблизо живея, отидох да оставя приятелката ми и се
върнах. Живея на ул.„Палма“. Колата не съм оставял, а оставих приятелката ми с
детето, за да не стои в колата, защото имаше трафик и се притеснявах да не
стане нещо……… се веднага сам. Завъртях отново под моста и спрях под този мост,
който е вече за кв. „Иван Пашов“. Оставих там колата и отидох на мястото на
катастрофата. Когато отидох видях В. силно притеснена. Когато отидох втория път
мисля, че имаше една полицейска кола или дойде с мен. Отидох при В. и започнах
да питам какво става, тя беше силно притеснена, трепереше, беше много изподрана
в областта на гърдите, зачервена беше. ……………..Докато бях там видях, че от
лявата част на автомобила на В. имаше охлузване, в задната част на автомобила и
напред, не си спомням точно. Беше одраскване. Не съм гледал „Мерцедеса“ и не
знам дали е имало щети по него. Изчаках полицаите, мисля че бяха Охранителна
полиция и стоях до В.. При първото минаване видях, че възрастната жена я дърпа
и удря, не мога да кажа точно как, но замахваше. След това, включително и пред
полицията, говореше на висок тон и накрая мъжа й я накара да се прибере……………………./
и Б.М.Б./“Работя в Охранителна полиция към Първо РУ при ОД на МВР-Перник
от 2012г. Като такъв работя на график. Относно случая, за който ме питате, имам
бегъл спомен, а именно:Случайно минавахме от там. Било е в късния следобед, в края на смяната. Минахме с патрулния автомобил и ги видяхме
в кръговото движение на пътния възел. Под моста между отклонението за
магистралата и за ул. „Софийско шосе“ на пътен възел „Калкас“
минавайки от там видяхме два спрели леки автомобила
един зад друг. Не помня моделите на автомобилите. Имаше двама възрастни хора в
единия автомобил, имаше млада жена и дете в другия автомобил, не съм
категоричен. Спряхме, защото ни ръкомахаха. Ние пристигнахме първи, като
извикахме патрул на КАТ, защото беше възникнало ПТП. Колите не бяха сериозно
пострадали. По думите на присъстващите е имало скандал, но когато пристигнахме
ние нямаше такъв. Имаше доста хора от
близкия квартал „Христо Ботев“. Те ни казаха, че са видели, че е станало ПТП и
по-възрастната жена се е нахвърлила върху по-младата. Аз не видях
увреждания върху нито една от жените. Предполагам, че това беше по-младата, но
не съм сигурен /свидетелят сочи частната тъжителка/.Не забелязах наранявания по
никого, нито скъсани дрехи. ………Имаха вербални пререкания./,както
и от приложените
писмени доказателства по делото /
Съдебномедицинско Удостоверение № 227 от 26.Х.2020г. Съдебно
Медицинска Експертиза №
272730/11.VІ.2021г/,
а същевременно и защото се явяват единствено възможни логически споени,
съобразно установената в казуса фактическа обстановка.
ГорниТЕ свидетели установяват, самия конфликт, действията на подсъдимата Х.М.Т. по отношение частния тъжител пострадалата В.Д.Л., последиците от същия, като са категорични, че са видели
наличните увреждания и техните характеристики, както и механизма на получаване /удари
с ръце/ и то към момента на инцидента,
подкрепено от представените Съдебномедицинско
Удостоверение № 227 от 26.Х.2020г.
Съдебно Медицинска Експертиза № 272730/11.VІ.2021г.
Свидетелите/Л.Л.Л., В.Д.Г.и В.Н.В.,
Б.М.Б./
посочват, че именно подсъдимата Х.М.Т. е удряла тъжителката /последния индиректно/ в областта
на главата и горната част на тялото, като посочват мястото и визуално го
описват. Състава приема горните показания на свидетелите/ Л.Л.Л.,
В.Д.Г.и В.Н.В., Б.М.Б./ за обективни,
последователни във времето и логични, предвид
констатираните обективни находки описани в процесната
медицинска документация.
Ако са налице
някакви разлики, то състава го отдава на характера на процесните
увреждания, тяхната специфика,локализация и възможността им визуално да се
променят и проявяват във временно
зачервявания, насинявания т.е
индивидуалната им специфика,която не се проявява на момента в окончателен визуален вид, а се развива във времето.
Поради това,
версията изложена от тъжителя в тази насока
по същество се подкрепя от разпитаните свидетели и приложените писмени доказателства.
Съобразно приетото по горе от фактическа
страна въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства-посочени
по горе, съдът счита, че по делото е доказвано наличието на всички елементи от
състава на престъплението по чл.130 ал.2 от НК.
Предвид изложеното,състава не приема
показанията на свидетелите на подсъдимата:Д.В.Т.,Н.Д.Б. и
А.М.С.,като ги намира с не достатъчен фактически
ресурс да обърнат извода на съда, предвид следното:
1.Показанията
на тази група свидетели са фрагментарни/имат спомен за отделни фрагменти/, избирателни
и откъслечни /по отношение на конкретни обстоятелства са конкретни, а относно
незначителни на пръв поглед обстоятелства,като как са облечени, от къде точно
са дошли, описание на пострадалата– липсват спомени, т.е трудно може да бъде извлечена обективна картина за случилото се от
изложеното от тях, дори се стига до противоречивост/относно посока на движение,
наличие на увреждания по автомобила/.
2.На следващо място, показанията на
същите не обхващат цялостния период
време през който се е развил инцидента.
3.Извода за необективност на тази група
свидетели е,че не са видели никой да удря пострадалата и няма никакви
увреждания по автомобилите, което отнесено към констатираните увреждания с
медицинска документация и Протокол за ПТП, допълнително поражда недоверие в разказаното от същите.
Предвид изложените съображения,състава НЕ
кредитира показанията на тази група свидетели/ Н.Д.Б., А.М.С. и Д.В.Т./,като
обективни и достоверни за каквито прие показанията на първата група свидетели
посочени по горе/Л.Л.Л., В.Д.Г.и В.Н.В., Б.М.Б./.
Въз
основа на изложеното, съдът приема „обвинението“ в тъжбата от страна на
тъжителката, относно процесното деяние, фактически
твърдения за доказани в същинската им част, а именно, че по времето, мястото и
при обстоятелствата сочени в тъжбата,подсъдимата Х.М.Т. е осъществила насилие по отношение на частния тъжител, изразило
се в удари в областта на главата и тялото,като са и причинили телесна увреда.
Вида на тези увреждания, локализацията им и
броя на травмите, съответстват на приетото по-горе и мотивират съда да приеме,
че именно такъв е бил механизмът на
получаването им. Той е единствено възможен и логичен при установените
факти–чрез удари с ръце от страна на подсъдимата Х.М.Т.
по отношение на пострадалата В.Д.Л..
Такъв именно механизъм е посочен от пострадалата
В.Д.Л. и при освидетелстването и в СМО при МБАЛ-Перник,
видно от приетите съдебно-медицински удостоверения и експертиза, като въз
основа на конкретните характеристики на уврежданията,вещото лице е дало заключение, че същите са получени по
съобщените начин и време.
Всички обсъдени по-горе доказателствени
източници логически и фактически се допълват и изграждат картина на конфликта,
съответстваща на фактите на които се основава обвинението в разглежданата част.
Съдът намира същите за достатъчни за
формиране на обоснован извод, че действията на подсъдимата описани по-горе са в
пряка причинна връзка с инкриминираните обществено опасни последици, поради
което и обвинението в същинската му част се явява доказано.
Доказано е обвинението относно, увреждането
на здравето на пострадалата В.Д.Л. в хипотезата на ал.2 на чл.130 НК.
Въз основа на приетата фактическа
обстановка, установена чрез събраните гласни и писмени доказателства, съдът
счита, че подсъдимата Х.М.Т. следва да понесат
отговорност, съответстваща на очертаната в състава на чл.130 ал.2 от НК,тъй като същата е
действала при пряк умисъл за увреда и е искала
настъпване на неблагоприятните последици.
Телесните повреди по чл.130 ал.2 изисква да е налице увреждане изразяващо се в "СТРАДАНИЕ", извън случаите на тежка и средна телесна
повреда, представляващо увреждане на организма довело до болестно състояние, но
с кратковременен характер. При това увреждане НЕ е необходимо да е довело до
увреждане на анатомическата цялост на организма или тъканите, както и до
изменения във физиологическите функции, макар и в лека форма.
Подобни последици в конкретния случай
експертът извършил СЪДЕБНО-МЕДИЦИНСКОТО СВИДЕТЕЛСТВО е констатирал и е приел, поради което съда
счита,че е налице "СТРАДАНИЕ".
Уврежданията–предмет на обвинението в случая
са с подобен характер и се обхваща от състава на престъплението по чл.130 ал.2
от НК.
Поради това, съдът прие, че са осъществени
всички обективни признаци от състава на престъплението по чл.130 ал.2 от НК.
По изложените съображения по горе и с
оглед установеното от фактическа страна, съдът прие, че с деянието си подсъдимата Х.М.Т., следва да понесе отговорност, съответстваща на очертаната в състава на чл.130 ал.2 от НК, тъй като на
24.Х.2020год. в гр.Перник /в района
на моста на Пътен
възел „Хумни дол“/,причинила /чрез удари с ръце
по главата и тялото/ на В.Д.Л.-ЕГН ********* Лека телесна повреда, извън случаите на чл.128 и чл.129, изразяваща се в "Видим Лек отток по Лява
ябълчна област.По Лява гърда в горно-външен
квадрант охлузване покрито с леко надигната червеникава коричка с ивицовидна форма с размери 2,5/0,3см. На 5см. под и в Дясно
от него подобно
охлузване с размери
4/0,3см.», довели до причиняване на
"СТРАДАНИЕ".
От обективна страна деянието е
извършено, чрез действие–удряне на пострадалата, вследствие на което и е
причинена лека телесна повреда, изразяваща се в описаните по горе увреждания,
довели до причиняване на "СТРАДАНИЕ".
От субективна страна деянието е извършено
виновно, при пряк такъв,като форма на
вината,тъй като подсъдимата е съзнавала обществено опасния характер на деянието
си можела е да ръководи своите действия и е предвиждала неговите обществено
опасни последици, като е целела пряко същите, както и настъпването им като
резултат, отнасяйки се безразлично към него.
Причина
за извършване на деянието е незачитане телесната неприкосновеност на личността
и ограничаване на задръжките в резултат
на възникналия инцидент,както и отражение на емоционална обвързаност за подсъдимата/съпрузи/.
ПО вида и размера на наказанието:
Съдът намира,че
подсъдимата Х.М.Т. с оглед събраните
доказателства,следва да бъде призната за виновна за извършеното от нея
престъпление по чл.130 ал.2
от НК, поради което
след като прецени визираните в чл.54 от НК, предпоставки при индивидуализацията на наказателната отговорност
на подсъдимата и налагане на съответното и наказание, отчете наличието на смегчаващи и оттегчаващи отговорността обстоятелства за които прие, като отегчителни обстоятелства: липсата на самоконтрол на
публично място по време на засилен трафик/18,00часа след обяд/.
За смегчаващи
вината обстоятелства възприе: чистото съдебно минало на подсъдимата, повода за
възникналия конфликт–възникнало ПТП, както и обстоятелството,че се касае за
емоционална зависимост /не материален повод/.
С оглед
наличните доказателства,съдът определи
наказанието за това умишлено престъпление, като взе предвид,че за същото
се предвижда наказание “Лишаване от свобода” до 6/шест/месеца или
”ПРОБАЦИЯ”, или “ГЛОБА” от 100 до 300лева, деецът е пълнолетен и НЕ е осъждан
за престъпление от общ характер, НЕ е освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, както и от престъплението не са причинени имуществени
вреди на осн. чл.378 ал.4 т.1 от НПК, я освободи от наказателна
отговорност, като на осн. чл.78а ал.1 от НК/ при липса на изключваща хипотеза по
см. на ал.7 касаещ процесната
квалификация/, и наложи административно наказание в минимален размер “ГЛОБА” в размер на 1
000/хиляда / лева.
Предвид
приетите смегчаващи вината обстоятелства бе наложено наказание при отчитане на
същите и
приоритет на смегчаващите вината обстоятелства, за което
се наложи наказание
в минимума, при отчитане характера на обществена опасност на дееца
/учител/ и извършеното деяние, мотивите за извършване на същото /приоритетно
емоционални/, като съдът намери, че за постигане на целите визирани в чл.36 НК
и преди всичко за поправяне на
подсъдимата Х.М.Т. е наложително изтърпяването
на именно наложеното наказание “ГЛОБА” в размер на 1
000/хиляда / лева, която
е съобразена и с имущественото състояние на същата.
Определянето на по голям размер на наложеното наказание би било
неоправдано завишено с оглед изолираността на случая и липсата на данни за
перманентно противоправно поведение/, както и не
материалния повод за инцидента.
Ръководейки се от всички относими
към индивидуализацията на наказанието обстоятелства, както и от принципа
залегнал в чл.35 ал.3 от НК, при конкретните обстоятелства на казуса съдът
намери, че именно определеното наказание по вид и тежест отговаря на целите посочени в чл.36 от НК,съответства на
тежестта на престъплението на личността
на дейците и адекватно би съдействало за постигане целите на
индивидуалната и генералната превенция.
По основателността и размера на предявения граждански
иск:
От страна на частния тъжител и Гражданския
ищец В.Д.Л. на основание чл.45 от ЗЗД, срещу подсъдимата Х.М.Т. се претендира обезщетение за претърпени НЕимуществени вреди/болки и страдания/, вследствие причинените и лека телесна
повреда в размер на 3 000лева.
В съответствие с правните изводи по-горе,
съдът приема, че причиненото на пострадалата В.Д.Л. телесно
увреждане е пряка и непосредствена последица от извършеното от подсъдимата Х.М.Т. престъпление по чл.130 ал.2 от НК, поради което и претенцията и
за обезщетение, се явява основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
обезщетението за НЕимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Същото възмездява само онези болки и страдания, които
реално е претърпял ищецът вследствие на противоправното
поведение на ответника.
За определянето на този вид обезщетение
липсват формални критерии, а такива и няма как да съществуват предвид характера
на накърнените блага - човешкото здраве и телесна неприкосновеност. Затова
законът предписва съблюдаване единствено на принципа на справедливостта при
репариране на вредите, визиран в чл.52 от ЗЗД, което означава съдът да определи
такова обезщетение, което в най-пълна степен компенсира обективно доказаните по
делото болки и страдания на ищеца, претърпени в резултат на получените
увреждания, като се изходи и от тяхната интензивност, продължителност,
възрастта на пострадалия, прогнозите за пълно оздравяване и т.н.
В тази насока по отношение на пострадалата, съдът съобразява следното:
От заключението на приетите Съдебномедицинско Удостоверение № 227 от
26.Х.2020г. Съдебно Медицинска
Експертиза № 272730/11.VІ.2021г с което били установени телесни увреждания,
приоритетно в областта на главата и
горната част на торса, довело до състояние на "СТРАДАНИЕ" представляваща Лека телесна
повреда извън случаите на чл.128 и 129 НК и изразяващо
се в "Видим Лек отток по Лява ябълчна област.По Лява гърда в горно-външен квадрант
охлузване покрито с леко надигната червеникава коричка с ивицовидна
форма с размери 2,5/0,3см. На 5см. под и в Дясно от него подобно охлузване с
размери 4/0,3см.».
Според медицинския експерт, при причиняване
на посочените травматични увреждания и по време на оздравителния период,
пострадалата В.Д.Л. е търпяла умерени по
интензитет страдания. Несъмнено естеството на травмите и локализациятата
им са му причинили и допълнителен дискомфорт в
ежедневието. Същевременно, житейски оправдано е да се приеме, че телесните
увреждания са причинили не само болки и страдания във физически аспект, но са
оказали въздействие и върху психиката на пострадалата В.Д.Л., давайки отражение върху поведението,
самочувствието и работоспособността и.
Наличните медицински документи убедително потвърждават
отражението, което инцидентът е оказал върху емоционалното и психичното
състояние на пострадалия.
Тези обстоятелства мотивират съдебният състав да приеме, че в
резултат на престъплението по-горе следва да настъпят последиците на обезщетяване
на пострадалата.
Предвид изложеното, съдът приема, че
гражданският ищец действително е претърпял неимуществени
вреди
вследствие причинената и телесна повреда, които подлежат на обезщетяване.
Наличните медицински документи убедително
потвърждават отражението, което инцидентът е оказал върху емоционалното и
психичното състояние на пострадалата.
Поради
това, съобразявайки се с принципите на справедливостта, с утвърдената съдебна
практика, преценявайки последиците върху здравето на пострадалата В.Д.Л., съдът прие, че сумата от 450лева е достатъчна да я обезщети
за претърпените НЕимуществени вреди предвид следното:
1.Касае се за телесни увреждания изразяващи се в "Видим Лек отток по Лява ябълчна област.По Лява гърда в горно-външен квадрант
охлузване покрито с леко надигната червеникава коричка с ивицовидна
форма с размери 2,5/0,3см. На 5см. под и в Дясно от него подобно охлузване с
размери 4/0,3см.» и то публично афиширан и
лицево индивидуализиращ.
2.Нанесените увреждания са извършени в разширената
Централната част на града обосноващ извода за пълно неглижиране мнението на околните и преминаващите граждани.
3.Мотива за възникване на инцидента не е
съразмерен със последиците причинени от подсъдимата и не обосновава нанасяне на
физически побой.
4.Локализацията на процесните
увреждания /глава,гръден кош -допълнително
обосновават извод за отношението, целта наличието /респ. липсата/ на
задръжки.
5.Въпреки изложените по горе съображения,
липсва, какъвто и да е симптом за съжаление от страна на подсъдимата по
отношение причиненото на пострадалата.
Поради това, съдът уважи предявения
граждански иск,срещу подсъдимата Х.М.Т. именно в този размер/който смята за обоснован
и справедлив-евентуалното му редуциране би било несправедливо респ.
увеличението му неоснователно/, като за разликата до пълния предявен размер на
иска в размер 3 000лева, отхвърли същия,като
неоснователен и недоказан.
С оглед решението по главния иск, срещу
подсъдимата Х.М.Т. , следва да бъде разгледана и акцесорната претенция за осъждането и за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва, върху претендираната главница, считано от 24.Х.2020год. (осъществяването на деянието), до окончателното изплащане
на задължението.
При задължение за непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на
законната лихва от момента на увреждането (чл.86 и чл.84, ал.3 от ЗЗД), поради
което искът е доказан по основание и следва да бъде уважен. Затова, съдът осъди
подсъдимата да заплати на гражданския ищец и обезщетение за забава, в размер на
законната лихва върху уважената част от предявения иск, считано от датата на
увреждането–24.Х.2020год., до окончателното
изплащане на задължението.
С
оглед разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, съдът, осъди подсъдимата Х.М.Т.-******,
****** живуща ***, ******, ***, ***фия, ЕГН: **********,да ЗАПЛАТИ на Гражданския ищец и Частен
тъжител- В.Д.Л.-ЕГН *********, сумата от 612,00/шестстотин и дванадесет/лева, представляваща направени
от нея РАЗНОСКИ по делото /Държавна
такса-12лева и Адвокатско възнаграждение-500лева и Вещо лице/
Водим от гореизложеното, съдът постанови диспозитива на присъдата си.
17.ХІ.2021г.
гр.Перник СЪДИЯ:……………………
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА
ВС