№ 22968
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20251110142946 по описа за 2025 година
Образувано е по искова молба на ЗАД "А Б" АД срещу „Д О З“ ЕАД за
осъждане на ответника на основание чл. 411 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД за сумата от 500 лв. – главница, представляващо остатък от изплатеното
застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни разноски, по щета №
0300/23/465/501399 по застраховка „Каско“ във връзка с настъпило ПТП на
17.05.2023 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, както и за сумата в размер на 138,90 лева,
представляваща мораторна лихва върху дължимото обезщетение за периода от
10.08.2023 г. до 07.08.2025 г.
Ищецът твърди, че 17.05.2023 г., в гр. София, е реализирано ПТП с
участието на л.а. “П” с рег. № В3618ТМ, управлявано от Х Т, който при
извършване на маневра обратен завой нарушава правилата за предимство и
реализирала удар с движещият се по ул. “8-ми декември” лек автомобил “Ш
Ф” с рег. № ***, управлявано от В. Н. И., в резултат на което са нанесени щети
върху последния автомобил. Ищецът „ЗАД "А Б" АД твърди, че е
застраховател на лек автомобил “Ш Ф” с рег. № ***, собственост на “Е А”
ООД, ЕИК *********, предоставен по договор за лизинг на В. Н. И., по
полица № 22-0300/412/5001901 за Застраховка на сухопътни превозни
средства, без релсови превозни средства - Каско, валидна от 21.05.2022 г. до
20.05.2023 г. Сочи, че в застрахователното дружество е образувана
1
ликвидационна преписка по щета № 0300/23/465/501399, извършен е оглед,
съставен е опис на щетите по претенцията и обезщетяването е извършено чрез
ремонт в доверен сервиз, за който дружеството заплатило сумата в размер на 7
925,83 лева. С регресна покана ответното дружество, застраховател на
виновния водач по застраховка ГО, било поканено да възстанови дължимата
сума, като „Д О З“ ЕАД извършило частично плащане на 10.08.2023 г., като
поради неизплащане и до момента на дължимия остатък в размер на 500 левал
Претендира заплащане на мораторна лихва. Претендира и разноски, в т. ч.
адвокатско възнаграждение.
Ответникът „Д О З“ ЕАД в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор,
с който оспорва предявените искове по основание и размер. Признава
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка ГО за л.а. “П” с
рег. № В3618ТМ, управлявано от Х Т, към датата на процесното събитие,
настъпването на описаното в исковата молба застрахователно събитие, както и
неговия механизъм. Оспорва всички описани в исковата молба вреди по л. а.
„Шкода“, да са настъпили и да се намират в причинна връзка с процесното
събитие. Сочи, че ударът е настъпил челно – в лявата част на л. а. „Шкода“,
като са били увредени всички детайли в предна лява половина на превозното
средство, а именно – ляв фар, ляв калник, решетка и др. Допълва, че посочени
като вреди в исковата молба са предна дясна врата – за боя и десен фар – за
подмяна, които не са настъпили по превозното средство, видно и от
приложения снимков материал. Предвид изложеното, счита, че стойността на
тези детайли не следва да бъде обезщетяване от страна на застрахователя по
ГО, доколкото същите не са увредени в резултат на процесното ПТП. Излага
твърдения, че цената на ремонта е неоснователно завишена, доколкото е
извършена от официален за марката сервиз, без да са налице основанията за
това – автомобилът е пуснат в техническа експлоатация преди повече от 3
години, регистрирано 2017 г. Сочи, че по тези съображение е определено и
изплатено застрахователно обезщетение по регресната претенция в размер на
6195,61 лева, определено по стойността на средни пазарни цени, а не на
такива актуални за официален за марката официален сервиз. Твърди, че
размерът на дължимото обезщетение се определя по действителната стойност
на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Оспорва
ликвидационни разноски в размер на 25 лева, като счита че следва да бъдат
редуцирани до 15 лева. Оспорва претенцията за мораторна лихва като
2
недължима. Предвид изложеното поддържа, че изцяло е погасило
задължението си за заплащане на вредите. Моли за отхвърляне на исковите
претенция.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ вр.чл.45 ЗЗД.
За да бъде успешно проведен искът по чл.411 КЗ, ищецът следва да
докаже: 1. наличието на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца, като застрахователят по имущественото
застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото
увреждане на застрахованата вещ; 2. за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – в
случая фактическият състав на чл. 45 ЗЗД т. е. противоправно деяние, което да
е извършено виновни, да са налице вреди (вкл. размерът на същите) и същите
да са в пряка причинно-следствена връзка с деянието, а в тежест на ответника,
в случай че ищецът установи горепосочените факти, е да докаже, че е
заплатил претендираната сума, както и оборване на презумпцията на
виновност на водача, включително и възражението за съпричиняване.
Не се спори между страните, че на 25.11.2023 г., че 17.05.2023 г., в гр.
София, е реализирано ПТП с участието на л.а. “П” с рег. № В3618ТМ,
управлявано от Х Т, който при извършване на маневра обратен завой
нарушава правилата за предимство и реализирала удар с движещият се по ул.
“8-ми декември” лек автомобил “Ш Ф” с рег. № ***, управлявано от В. Н. И., в
резултат на което са нанесени щети върху последния автомобил.
С доклада е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване още, че
е налице валиден договор за имуществена застраховка „Каско“ със
застрахователно покритие към момента на настъпване на ПТП от 17.05.2023
г., сключен между ищеца и собственика на увреденото “Ш Ф” с рег. № ***, във
връзка с което е извършено плащане на застрахователно обезщетение от
ищеца в размер на 7925,83 лв. за отремонтиране на увреденото МПС; сключен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", по силата на който ответникът е застраховал гражданската
отговорност на водача на “П” с рег. № В3618ТМ с покритие към 17.05.2023 г.;
3
частично заплащане на застрахователното обезщетение от „Д О З“ ЕАД в
полза на ЗАД "А Б" АД на 10.08.2023 г. в размер на 6195,61 лева.
Спорен е единствено размера на дължимото застрахователно обезщетение
във връзка с реализираното ПТП.
В тази връзка по делото е приетото заключение на вещо лице по
допусната САТЕ, което съдът кредитира като обективно, компетентно и
изчерпателно. Вещото лице е посочило, че щетите по л.а. „Ш Ф“ с рег. №
СВ1417КК, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото
на 17.05.2023г. произшествие в гр. София. Стойността, необходима за
възстановяване на лекия автомобил, изчислена на база средни пазарни цени
към датата на ПТП според заключението възлиза на 7954,14 лева. Обичайните
разноски за ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП са в размер между
15 и 25 лева. В съдебно заседание вещото лице посочва, че представената по
делото калкулация не влияе на средните пазарни цени. Същата отразява
цените за извършения ремонт и части в сервиз, с който застрахователя има
договор, а в случай, че застрахователят няма договор със сервиза, то
стойността ще бъде много по-висока.
Съгласно разпоредба на чл. 386 от КЗ, подлежат на възстановяване
действително причинените вреди. Съдът приема, че когато са представени
фактури за извършен ремонт, действително причинените вреди се
съразмеряват с платената сума по фактура, но само ако обезщетението не
надвишава средните пазарни цени, защото именно средните пазарни цени са
обективният критерий за действително причинените вреди, доколкото по
средни пазарни цени ще може да се купи вещ от същото качество и
количество, като увредената вещ. В настоящия случай ищецът е представил
фактура за извършен ремонт в размер на 7925,83 лв., доколкото според САТЕ
вещото лице е посочило среден пазарни цени в по-висок размер, а именно
7954,14 лева, то съдът намира, че действително причинените вреди са в
размер на заплатеното от ищеца обезщетение. Не се спори и че ответникът е
заплатил сумата от 6195,61 лева, то незаплатеният остатък е в размер на
1730,22 лева. С оглед диспозитивното началото, съдът намира предявеният
иск в размер на 500 лева за основателен.
По направеното възражение от ответника във връзка с действително
изработените часове труд, съдът намира, че дори да се вземат предвид
4
разходите за труд съгласно представената калкулацията, то искът в посочения
размер отново се явява основателен.
По иска за заплащане на обезщетение за забава върху претендираната
сума:
Съдът намира иска за основателен в посочения размер, доколкото
ответникът е поканен да изпълни доброволно, като с платежно нареждане от
10.08.2023г. е направено частично плащане по направената претенция.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищеца, който е
доказал разноски в общ размер на размер на 830 лева, от които – 100 лева
държавна такса, 50 платен депозит за свидетел, 200 лева депозит за САТЕ и
480 лева, адвокатско възнаграждение, които следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д О З“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Витоша“ №89Б, да заплати на „А Б“АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна“ №16, на
основание чл. 411 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата от 500 лв. –
главница, представляваща остатък от изплатеното застрахователно
обезщетение по щета № 0300/23/465/501399 по застраховка „Каско“ във
връзка с настъпило ПТП на 17.05.2023 г., ведно със законна лихва от подаване
на исковата молба до окончателното изплащане, както и за сумата в размер на
138,90 лева, представляваща мораторна лихва върху дължимото обезщетение
за периода от 10.08.2023 г. до 07.08.2025 г.
ОСЪЖДА „Д О З“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Витоша“ №89Б, да заплати на „А Б“АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна“ №16, сумата от
830 лева – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Софийски градски съд.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6