№ 827
гр. С, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110125917 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени осъдителни искове от „З Д Е” АД срещу „ЗК Л И” АД с
правна квалификация чл.411 КЗ за сумата 1 318,18 лева, представляваща регресно вземане за
изплатено по застраховка „Каско на МПС” обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило на 12.05.2023 г. на автомагистрала „Струма“ в района на 2-ри км. в посока към гр.
С, заедно със законната лихва от датата на исковата молба -08.05.2024 г. до погасяването и с
правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 122,29 лв., представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата за периода от 04.09.2023г. до 08.05.2024г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС” настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с
което били причинени вреди на застрахования при него товарен автомобил „Мерцедес 312
Д“ с рег. № *****. Поддържа, че вредите са на стойност 1318,18 лева, в т.ч. 300 лв. за
репатриране, в който размер изплатил застрахователно обезщетение. Твърди, че ответникът е
застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
делинквента, поради което в полза на ищеца възникнало регресно вземане срещу него за
платеното обезщетение и разноските по определянето му. Ответникът изпаднал в забава 30
дни след като на 04.08.2023г. получил изпратената му от ищеца регресна покана и не
погасил задължението си с плащане. При така изложените твърдения претендира
присъждането на съдебно предявените вземания, заедно със законната лихва разноските по
делото.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдения от ищеца
механизъм на настъпване на ПТП, като в тази връзка излага конкретни съображения, че
вината на застрахования при него водач не била доказана, а инцидентът настъпил и поради
това, че с поведението си застрахованият при ищеца водач на допуснал нарушение на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП, тъй като скоростта му не била съобразена с конкретната пътна обстановка.
Оспорва наличието на причинна връзка между инцидента и твърдените от ищеца вреди.
1
Оспорва иска и по размер с възражението, че платеното обезщетение на застрахования при
ищеца автомобил било силно завишено. Оспорва иска за лихва като акцесорен на
неоснователен главен иск. Иска предявеният иск да бъде отхърлен и съдът да му присъди
разноските в процеса.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже възраженията си, а при установяване на
посочените обстоятелства - че е погасил претендираното вземане.
С определение от 04.09.2024 г. на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. с чл. 153 ГПК
съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните чл. 153 ГПК обстоятелствата, че ищецът заплатил като застрахователно
обезщетение по валиден договор за имуществено застраховане „Каско на МПС“ сумата от
1318,18 лева, в т.ч. 300 лв. за репатриране на увредения товарен автомобил „Мерцедес 312
Д“ с рег. № *****, както и е към датата на ПТП ответникът е бил застраховател по валидна
застраховка „Гражданска отговорност” на товарен автомобил „ДАФ ЦФ 85“ с рег. № *****.
Спорен е въпросът относно наличието на предпоставки за ангажиране отговорността
на ответника с оглед възражението му, че водачът на застрахованото при него МПС не е
виновен за произшествието, както и размера на търсеното обезщетение.
Съгласно съставения протокол за процесното ПТП същото е настъпило на
12.05.2023г. около 16,10ч., като товарен автомобил „Мерцедес 312Д“ с рег. № ***** се
движел по автомагистрала „Струма“ с посока от гр. П към гр. С. В същото време и посока
пред товарен автомобил „Мерцедес 312 Д“ с рег. № ***** се движел товарен автомобил
„ДАФ ЦФ 85“ с рег. № **** и при км.2 внезапно възникнала неизправност – изпаднала част
(кардан) от него, вследствие на което настъпило съприкосновение с движещия се зад него
товарен автомобил „Мерцедес 312Д“ с рег. № *****.
За изясняване на тези въпроси по делото са събрани гласни доказателства чрез
разпита на свидетеля Е. Н. Г. и е изслушана автотехническа експертиза.
Свидетелят Г. сочи в разпита си, че инцидентът е настъпил на автомагистрала
„Струма“ в посока от гр. П към гр. С. Управлявал товарен автомобил „ДАФ” със скорост
около 70 км./ч. Автомобилът изведнъж се разтресъл, след което зад него се разхвърчали
отломки. Свидетелят отбил и спрял, при което установил, че карднът изпаднал и се
раздробил на две части, едната от които се намирала по средата на дясното платно на
двулентовия магистрален път. Другата част останала под камиона. Водачът на движешия се
зад него бус също отбил и спрял, кто споделил, че преминавайки върху изпадналата част от
кардана спукал гума и изкривил джанта.
Вещото лице дава заключение, че причина за настъпване на процесното ПТП е
внезапното изпадане на част от кардана от товарният автомобил „ДАФ ЦФ 85“. Щетите по
товарният автомобил „Мерцедес 312 Д“ по описа на застрахователя се намирали в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото на 12.05.2023г. местопроизшествие на
Автомагистрала „Струма“. Според експертизата стойността, необходима за възстановяване
2
на застрахования при ищеца товарен автомобил, изчислена на база средни пазарни цени, е
1504,33 лв. Вещото лице изяснява, че съгласно посочените в описа на застрахователя
увредени детайли е било необходимо репатрирането на автомобила. Пътното платно на
мястото на произшествието е еднопосочно, като по посоката на ориентацията на процесните
автомобили е съставено от две ленти на движение с посока направо, разделени помежду с
единична прекъсната линия тип М3 от ЗДвП. Според експертизата от техническа гледна
точка водачът на товарния автомобил „Мерцедес 312 Д“ не е имал техническа възможност
да предотврати настъпването на ПТП поради внезапното настъпване на неизправността в
товарния автомобил „ДАФ ЦФ 85“. Вещото лице изяснява, че всички ремонтно-
възстановителни операции, описани в приложените по делото опис-заключение и опис
протокол са били необходими за възстановяване уврежданията на товарният автомобил
марка „Мерцедес“. Стойността, необходима за възстановяването му на база средни пазарни
цени с вложени алтернативни части към датата на ПТП е 1724,30 лв.Вещото лице уточнява,
че по делото няма данни по време на движение и непосредствено преди инцидента да е
имало шум или тропане, вследствие на които водачът да е могъл да възприеме проблема с
кардана.
Съдът възприема заключението на САТЕ като обективно и обосновано.
По въпроса за основателността на претенцията настоящият състав споделя
виждането, че рискът по застраховка "Гражданска отговорност" е свързан не само с личното
виновно деяние на застрахования, респ. на трети лица, на които той е възложил изпълнение
на определена работа, но и в качеството му на собственик на вещ, отговарящ за вредите
причинени от нея на трети лица – чл. 46, ал. 2, чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. Аргументи за този извод
се съдържат в разпоредбите на КЗ, доколкото обект на застраховане и застрахователно
покритие са причинени вреди, свързани с притежанието и използване на МПС, за които
застрахованите отговорят съгласно българското законодателство. Социално оправдано е
застрахователният риск да включва и непозволено увреждане в определени случаи,
възникнали без вина на отговорното лице – чл. 49 и чл. 50 ЗЗД, както е в настоящия случай,
доколкото се установи и дори не се спори, че причина за произшествието е внезапното
изпадане на част от кардана зад автомобила, съответно не е причинено от нарушаване
правилата за движение от страна на водача на застрахования при ответника по задължителна
застраховка „Гражданска отговотност“ товарен автомобил, в което да се изразява
противоправното му поведение. Така и в Решение № 15 от 01.06.2012 г. на ВКС по т. д. №
279/2011 г., І т. о., ТК, което е постановено по реда на чл. 290 ГПК и обобщава практиката на
съдилищата по този въпрос. Следователно, при сключената с ответното дружество валидна
застраховка "Гражданска отговорност", задължението на застрахования да обезщети вредите
на третото лице обуславя задължението на застрахователя да обезщети същите. Предвид
изложеното, при доказване на настъпили вреди, причинени от вещ - собственост на
застрахования, относно тяхното обезщетяване следва да бъде ангажирана отговорността на
застрахователя по силата на възникналото с него застрахователното правоотношение
/Решение № 192/01.03.2010 г. по гр. д. № 3729/2008 г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение №
954/19.04.1963 г. по дело № 942/1963 г. на I ГО на ВКС, Решение № 247/29.02.1984 г. по дело
№ 3693/1983 г. на IV ГО на ВКС.
Относно размера на регресното вземане:
Застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" отговаря за
вредите, причинени на чуждо имущество, като обезщетението не може да надхвърля
застрахователната сума по договора. Обезщетението не следва да надвишава действителната
стойност на причинената вреда, а определянето на размера съгласно Методиката и
приложенията към Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН не намира приложение, когато за
формиране на обезщетението са представени надлежни доказателства фактури и платежни
за сторените разходи по възстановяване на увредения автомобил /В този смисъл Решение №
3
52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., ТК и Решение № 109 от 14.11.2011 г.
на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о., ТК, които не са изгубили своята актуалност/. Вещото
лице е посочило, че всички описани от застрахователя-ищец щети по увреденото МПС са
резултат от произшествието, като стойността им възлиза на 1504,33, т. е. същата е в по-висок
размер от търсения от ищеца. Ответникът не доказва възражението си, че инцидентът е
настъпил поради нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП от страна на застрайования при ищеца
водач. Предвид изложеното, съдът намира исковата претенция за основателна и доказана по
размер, тъй като е проведено пълно и главно доказване на всички материални предпоставки
за възникване на регресното вземане в патримониума на ищеца.
С доклада по делото е отделено за безпорно, че поканата за плащане на така
възникналото главно вземане е била получена от адресата на 04.08.2023г., който съгласно
разпоредбата на чл. 412, ал. 3 КЗ е следвало в 30-дневен срок да определи и изплати
обезщетение по процесната щета или мотивирано да откаже плащане. Ето защо и искът за
обезщетение за забава за сумата от 122,29 лв. е основателен и ще се уважи изцяло.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има само
ищецът, поради което в негова полза се присъждат 507,62 лв. за разноски, в т.ч. 57,62 лв. за
държавна такса, 300 лв. за вещо лице и 150 лв. за определено по размер от от съда
юрисконсултско възнаграждение. Надвнесената държавна такса и неизплатеният депозит за
разпит на свидетел подлежат на възстановяване.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД „ЗК Л И“ АД, ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление гр. С, бул. ***** да заплати на„З Д Е" АД, ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление: гр. С, бул. ***** сумата 1 318,18 лева за регресно вземане,
възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по договор за имуществено
застраховане "Каско на МПС" на товарен автомобил „Мерцедес 312Д“ с рег. №***** за
вреди, настъпили в резултат на ПТП от 12.05.2023г. на Автомагистрала „Струма“ в района
на 2 км. от товарен автомобил „ДАФ ЦФ 85“ с рег. № ***** застрахован по договор за
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при ответника, ведно със законната
лихва от 08.05.2024 г. до окончателното плащане на вземането, сумата от 122,29 лв. за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
04.09.2023г. до 07.05.2024г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 507,62 лв. за
разноските по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4