Р Е Ш Е Н И Е
№ 145
гр. Русе, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, III-ти
постоянен тричленен състав, в
открито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета
година:
|
председател: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
членове |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
СПАС СПАСОВ |
при секретаря Цветелина Димитрова и в
присъствието на прокурора Диана Неева
като разгледа докладваното от съдията Спасов к.а.н.д. №
129 по описа на съда за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във
вр. с чл. 208 и сл. от Глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на
„Момтрейд Русе 2“ ЕООД, гр. Русе, чрез адв. Д., против решение № 178/20.03.2023
г., постановено по а.н.д. № 19/2023 г. на Районен съд – Русе, с което е
потвърдено наказателно наказателно постановление № 18-2200021/03.11.2022г. на
Директора на Инспекция по труда – Русе, с което на основание чл. 414, ал. 1
вр.чл.415в ал.1 от КТ на „Момтрейд Русе 2“ ЕООД му е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 300 лв.
В касационната жалба се поддържа, че в
НП липсва задължителен реквизит – виновно нарушената материалноправна
разпоредба. Сочи се, че АНО неправилно е посочил санкционната норма –
твърдяното нарушение следвало да се подведе под разпоредбата на чл. 414, ал. 3
вр. чл. 62, ал. 3 от КТ. Посочва се, че когато наказващият орган приема, че е
налице нарушение само по Наредба № 5 и се касае само до сключване на трудов
договор, следва да се наложи наказание само ако след даване на предписание по
чл. 62, ал. 4 от КТ то не бъде изпълнено.
Иска се отмяна на решението на въззивния съд и отмяна на наказателното
постановление. В съдебно заседание се прави искане за намаляване на размера на
наложената ИС.
Ответникът – директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Русе, чрез юрк. Стоилова в съдебно заседание оспорва
жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че административното нарушение
правилно е било посочено в наказателното постановление. Случаят на нарушението
не е единичен, поради което счита, че размерът на санкцията е справедлив.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на
оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл
в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета,
Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От фактическа страна е установено, че с допълнително споразумение от 31.03.2022 г.
към трудов договор № 109/26.02.2021 г. между дружеството, в качеството му на
работодател, и лицето Д. К., в качеството й на служител,
последната е била командирована за периода 04.04.2022 г. до 03.10.2022 г. във
ФРГермания, за което ”Момтрейд Русе 2” ЕООД - гр. Русе не подало уведомление в
срока по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредба № 5/29.12.2002 г. за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса
на труда до ТД на НАП - Русе - в тридневен срок от изменението на трудовия
договор. Тези обстоятелства били установени на 23.08.2022 г. при проверка на
дружеството от Дирекция „Инспекция по труда” - Русе. Наказаното дружество
подало процесното уведомление до ТД на НАП- Русе на 31.03.2022 г. Впоследствие било санкционирано на основание
чл.415в, ал.1 вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда.
От правна страна съдът е приел нарушението
за доказано. От писмените доказателства по делото и от разпита на
актосъставителя се установява, че е осъществен съставът на визираното
административно нарушение. Съгласно чл. 414, ал. 1 КТ административното
нарушение е бланкетно, като е необходимо да бъде посочена разпоредбата на
трудовото законодателство, която е нарушена. В настоящия случай нарушението се
изразява в бездействие – неподаване на уведомление в тридневен срок съгласно
чл. 3, ал. 1, т. 1б от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за
изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда, когато е налице
командироване по смисъла на чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ. Към 05.04.2022 г. този
срок е бил изтекъл, докато нарушението е установено на 23.08.2022 г.
За нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1б от
Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението
по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда не е предвидена друга санкционна разпоредба,
поради което чл. 414, ал. 1 КТ се явява относима като основен състав на
административното нарушение. В настоящия случай работодателят отговаря по
привилегирования състав на чл. 415в, ал. 1 КТ, тъй като констатираното
нарушение е отстранено веднага, докато този по чл. 414, ал. 1 КТ е основен
състав на същото нарушение, независимо от това каква санкция е предвидена в
него.
Приел е, че няма основания за намаляване на
размера на наказанието и същото е съобразено с критериите по чл.27 ал.2 от ЗАНН. Това е така, защото нарушението не е отстранено по собствена инициатива,
а в резултат на извършената проверка, а отделно от това се касае за неподаване
на уведомления по отношение на 50 работници.
Решението
е правилно.
В наказателното постановление
нарушената разпоредба е посочена, противно на твърдяното от касатора. На стр.
1, абзац 4 АНО е посочил, че „съставът на
нарушението е осъществен от обективна страна, тъй като на датата на която
изтича тридневният срок за деклариране, съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 1,
т. 1б от Наредба № 5 работодателят не е изпълнил задължението си да изпрати
уведомление в тридневен срок….“ Съобразно чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН
наказателното постановление следва да съдържа законните разпоредби, които са
били нарушени виновно като няма изискване това непременно да се стори на
отделен ред с отделно посочване на този реквизит.
Неоснователен е и доводът, че НП е
материално незаконосъобразно поради посочване в него на неотносими текстове, в
случая е следвало да се наложи наказание по реда на чл. 414, ал. 3 от КТ, тъй
като извършеното нарушение било такова по чл. 62, ал. 3 от КТ. Съобразно
последно цитираният текст в тридневен срок от сключването или изменението на
трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят
или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до
съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
Националната агенция за приходите предоставя в реално време на оправомощени
лица от дирекции "Инспекция по труда" електронен достъп до регистъра
на трудовите договори и при поискване в срок три работни дни изпраща копие от
съответното заверено уведомление. Този текст обаче следва да се тълкува
съвместно със следващата алинея 4, която посочва, че след срока по ал. 3
уведомление за сключен трудов
договор се изпраща само след влязло в сила задължително предписание от
контролните органи на инспекцията по труда.
Алинея 3 (с привръзката на ал. 4) е
неприложима в настоящия случай доколкото се касае за констатирано изпращане на
уведомление след законовия срок относно изменение
на трудов договор, а не за сключването на такъв. Това е видно от съдържанието
на следващата алинея 4, която посочва процедурата за отстраняване на пропуска
по алинея 3 по отношение на сключен договор, но не и по отношение на изменение.
Текст, относим към изменението на договора, е именно приложеният от АНО по
Наредба № 5.
При тези съображения санкционният текст на
чл. 414, ал. 3 от КТ не може да бъде отнесен коректно към случая освен поради
вече изложеното, а и защото урежда хипотезата на „неподадено уведомление
(изобщо), а не на „неподадено уведомление в
срок (но все пак подадено). Не се спори, че към момента на издаване на АУАН
уведомление не е било подавано, но преди издаването на наказателното
постановление такова уведомление е било направено и наказващият орган е бил
длъжен да отчете това обстоятелство, както го е и сторил в съответствие с
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН и е приложил кореспондираща санкционна
норма по чл. 415в, ал. 1 от КТ, която се явява привилегированият състав, тъй
като е отчетена по-ниската степен на обществена опасност за разлика от
основните състави по чл. 414 КТ. Доколкото установените по преписката факти кореспондират с посочената
за нарушена норма, а оттам – със санкционната норма, няма причина последната да
се счита за неотносима.
Искането за намаляване на наложената санкция
е заявено несвоевременно по арг. от чл. 212, ал. 1, т. 5, вр. чл. 211, ал. 1 от АПК и не следва да бъде обсъждано.
С оглед изхода на спора в полза на ответника
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лв. на осн. чл. 27е от НЗПП, вр. чл.
143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 178/20.03.2023
г., постановено по а.н.д. № 19/2023 г. на Районен съд – Русе
ОСЪЖДА „Момтрейд Русе 2“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на Изпълнителна агенция „Главна дирекция по труда“ сумата
80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
|
ЧЛЕНОВЕ |
1. |
|
2. |