Определение по дело №192/2022 на Административен съд - Кърджали

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер

Година

02.06.2022 г.

Град

Кърджали

Административен

съд

състав

На

02.06.

Година

2022 г.

В

Закрито

заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

192

По описа за

2022

година.

Производството е по реда на чл. 56, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 197 и сл. АПК.

Депозирана е жалба на пълномощника на Х.А.Х. от ***, против Разпореждане №2113-08-502#4/21.04.2022 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, с което на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК е прекратено производството по заявление с вх. № 2113-08-502/12.04.2022 г. на Х.А.Х. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Счита разпореждането за незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Излага съображения, че изводите и констатациите на административния орган се явявали необосновани и неправилни, поради неправилното тълкуване и прилагане на закона, вследствие на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на административното производство, довели до необосновани материалноправни изводи.

Релевира доводи, от една страна, че оспореното разпореждане е издадено в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, т.е. поради липса на мотиви, съставляващо основание за отмяната му по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, а от друга, че обжалвания акт е издаден в предвидената писмена форма и съдържа относимите за случая фактически и правни основания.

Твърди, че Разпореждане № Ц2113-08-1652#10/22.01.2021 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което му било отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не било предмет на съдебен контрол и спорът относно материалното право на бил разрешен със сила на присъдено нещо. В този смисъл сочи, че това разпореждане не съставлявало пречка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, тъй като правоотношението по упражняване и реализиране на правото му на пенсия не било приключило, а правото му подаде ново заявление за отпускане на пенсия не било преклудирано.

На следващо място, излага съображения, че органът, издал оспорвания акт, в нарушение на относимата нормативна уредба и събраните по преписката доказателства, неправилно не е зачел за осигурителен стаж, за целите на чл. 68, ал. 3 от КСО, времето на наборната му военна служба. Сочи, че трудовият стаж, положен в изпълнение на задължението за отбиване на наборна военна служба, се признавал за действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО във вр. с § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО. Следователно пенсионните органи е следвало да зачетат периода от 09.04.1973 г. до 06.04.1975 г., през който е бил отбил наборната си военна служба, като действителен осигурителен стаж при пенсиониране.

Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното Разпореждане № 2113-08-502#4/21.04.2022 г., след което да върне преписката на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали за разглеждане по същество на заявление с вх. № 2113-08-502/12.04.2022 г. за отпускане на пенсия при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО.

Ответникът по жалбата – ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, не взема становище по жалбата.

Съдът, след като се запозна с представените по административната преписка доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 20.10.2020 г. Х.А.Х., с ЕГН **********, е подал в ТП на НОИ – Кърджали заявление за отпускане на пенсия/и и добавки /вх. №Ц2113-08-1652 – л. 38/, с което е поискал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към това заявление били приложени и документи, удостоверяващи придобития от жалбоподателя осигурителен стаж и осигурителен доход.

С Разпореждане № Ц2113-08-1652#10/22.01.2021 г./л. 20/, издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, на Х.А.Х. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. С цитираното разпореждане на жалбоподателя е зачетен осигурителен стаж, както следва: 00 г. 00 м. 00 дни – I категория; 05 г. 02 м. 18 дни – II категория; 11 г. 03 м. 22 дни – III категория. Приет е за установен общ осигурителен стаж без превръщане в размер на 16 г. 06 м. и 10 дни,  от който действителен осигурителен стаж от 14 г. 06 м. 12 дни. В административния акт са изложени мотиви, че лицата, които за 2020 г. нямат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст 66 години и 06 месеца за мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО. Предвид това, че жалбоподателят нямал 15 години действителен осигурителен стаж, то исканата пенсия следвало да бъде отказана. Разпореждането е връчено на упълномощено лице на 17.02.2021 г. /известие за доставяне – л.21/ и няма данни да е оспорвано по административен ред, респ. същото е влязло в законна сила.

Впоследствие, на 12.04.2022 г. Х.А.Х. е депозирал ново заявление за отпускане пенсия /вх. № 2113-08-502 – л. 18/, с което отново поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

С оспореното Разпореждане № 2113-08-502#4/21.04.2022 г./л. 6/, издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК е прекратено производството по заявление вх. № 2113-08-502/12.04.2022 г. на Х.А.Х. На практика, с това разпореждане, на посоченото в него основание, е отказано разглеждане по същество на подаденото от жалбоподателя заявление за отпускане на пенсия. В акта са изложени доводи, че с влязлото в сила Разпореждане № Ц2113-08-1652#10/22.01.2021 г. на жалбоподателя било отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, поради това, че същия нямал 15 години действителен стаж. Посочено е, че при депозиране на второто заявление за отпускане на пенсия, лицето не представило нови доказателства за придобит осигурителен, както и че липсвали данни за положен нов такъв. С оглед изложеното пенсионния орган в ТП на НОИ – Кърджали е приел, че по отношение на заявление с вх. № 2113-08-502/12.04.2022 г. за отпускане на пенсия, са налице предпоставките на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, а именно наличие на влязъл в сила индивидуален административен акт със същия предмет и между същите страни.

Разпореждане № 2113-08-502#4/21.04.2022 г., предмет на настоящото съдебно производство, е връчено на упълномощено лице на 29.04.2022 г. /известие за доставяне – л. 8/. Жалбата срещу административния акт е подадена до съда чрез административния орган на 04.05.2022 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 197 от АПК, от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма и срещу административен акт, който подлежи на оспорване.

Оспореното разпореждане е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО. Разпореждането е издадено в изискуемата писмена форма и съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му, но разгледано по същество същото е неправилно.

Според разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт, липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни е предпоставка за допустимост на искането за издаването на административен акт, като наличието на такъв акт поражда недопустимост на новото искане.

Според чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на НОИ.

Правото на пенсия в съответен размер произтича направо от закона, а не от разпореждането на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, с което тя се отпуска. В тази връзка всяко лице, което твърди, че е придобило право на пенсия и на което не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може да упражни правото си по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, чрез депозиране на заявление за отпускане на пенсия. Длъжностното лице по пенсионния осигуряване има задължение да разгледа заявлението и да издаде разпореждане по него. Този извод произтича и от разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от КСО, според която правото на пенсия не се погасява по давност.

В конкретния случай, с влязлото в сила Разпореждане №Ц2113-08-1652#7/22.01.2021 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Кърджали се отказва отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.е. не се признават права, а напротив отказват се, поради което административното правоотношението по упражняване и реализиране на правото на пенсия не е приключило, респ. правото на жалбоподателя да подаде ново заявление за отпускане на пенсия не е преклудирано. От това следва извода, че влязлото в сила разпореждане, с което не е признато право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не съставлява пречка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т.1 от АПК, за ново упражняване на правото на пенсия. В този смисъл е и практиката на ВАС, VI отделение – Определение № 9948 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. дело № 6258/2020 г., Определение № 9685/28.09.2021 г. на ВАС по адм. дело № 8935/2021 г. и др.

Изводите на административния орган в оспореното разпореждане, че по отношение на подаденото на 12.04.2022 г. заявление за отпускане на пенсия, не са налице нови факти и обстоятелства за правото на пенсия спрямо предходното такова, съдът намира за неправилни. Аргумент в този смисъл е обстоятелството, че от първоначално направеното искане за отпускане на пенсия до следващото такова, са изтекли почти 18 месеца, т.е. по отношение на заявителя на пенсия е налице ново обстоятелство, свързано с навършената от него възраст. Доколкото, от една страна, последната е съществен елемент от фактическия състав за възникване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а от друга, са налице и различни материалноправни предпоставки за правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО през 2020 г. и 2022 г., то административния орган при всички случаи е следвало да извърши по същество преценка за правото на пенсия, респ. да издаде административен акт, с който да се произнесе по правата на заявителя. В тази връзка, заявлението за отпускане на пенсия от 12.04.2022 г. на Х.Х. неправилно е прието от органа за недопустимо по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК и не е разгледано по същество, респ. по релевантното заявление не е издадено разпореждане на ръководител „Пенсионно осигуряване“, с което се признава или се отрича претендираното със заявлението право на пенсия. Като е приел, че е налице абсолютна процесуална пречка за ново упражняване на правото на пенсия, а именно наличието на влязъл в сила административен акт със същите предмет и страни, административния орган е постановил незаконосъобразен акт, с който е отказал да разгледа по същество заявлението от 12.04.2022 г. и е прекратил производството по същото.

По изложените съображения настоящият състав счита, че доводите на пенсионния орган, с които е прието, че са налице предпоставките на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК за отказ да разгледа по същество, като недопустимо, подаденото от Х.Х. заявление за отпускане на пенсия от 12.04.2022 г., са незаконосъобразни, респ. противоречащи на материалния закон.

С оглед на гореизложеното следва оспореното Разпореждане № 2113-08-502#4/21.04.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, с което е прекратено производството по заявление № 2113-08-502/12.04.2022 г. на Х.А.Х., респ. отказано е разглеждането по същество на депозираното заявление за отпускане на пенсия, да бъде отменено като незаконосъобразно.

На основание чл. 173, ал. 2 от АПК следва административната преписка да бъде върната на компетентния административен орган – ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали за произнасяне по същество по подаденото от Х.А.Х. заявление с вх. № 2113-08-502/12.04.2022 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Съгласно ТР № 2/24.03.2021 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, по т.д. 10/2019 г., не е допустимо обжалването на определение по чл. 200, ал. 1 от АПК от административния орган, издател на акта.

Доводите на жалбоподателя относно зачитането за действителен осигурителен стаж на периода от 09.04.1973 г. до 06.04.1975 г., през който е отбил наборната си военна служба, са неотносими към настоящия спор, доколкото в случая от страна на административния орган липсва произнасяне по същество за правото на исканата пенсия, респ. процесния период не е бил предмет на разглеждане в оспорения административен акт.

С оглед изложеното и на основание чл. 200, ал. 1 от АПК, съдът,

 

                                      

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И    :

 

 

ОТМЕНЯ Разпореждане № 2113-08-502#4/21.04.2022 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, е прекратено образуваното производство по заявление с вх. № 2113-08-502/12.04.2022 г. на Х.А.Х.

ИЗПРАЩА административната преписка на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, за разглеждане по същество на заявление с вх. № 2113-08-502/12.04.2022 г. на Х.А.Х. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС от страните, участващи в административното производство.

 

                                                                                    Председател: