№ 2080
гр. Пловдив, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330206266 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И.Е.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
адв. Б.К. против Електронен фиш серия К № 4727470 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл.
182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания
електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди, че в ЕФ не е упоменат вида
на използваното техническо средство - стационарно или мобилно, което да
препятства възможността за преценка за спазването на нормативните
изисквания към установяването на нарушения посредством всеки от двата
вида АТСС. Твърди още, че при използването на мобилни технически
средства редът за санкциониране на деянието чрез издаване на електронен
фиш е неприложим. Сочи, че евентуално нарушение е следвало първо да бъде
констатирано с акт за неговото установяване, а наказанието - наложено с
наказателно постановление. Поддържа, че установяване и заснемане на
нарушения в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП може да се осъществява
само със стационарни технически средства, функциониращи в отсъствие на
контролен орган. Взема становище описанието на нарушението да е непълно
поради непосочване дали деянието е извършено в или извън границите на
населено място, което да представлява съществено процесуално нарушение,
1
ограничило правото на защита. Като съществени пороци се сочат още
непосочването в какъв срок и пред кой съд може да се обжалва електронният
фиш, което отново да има за последица ограничаване на възможността за
защита. Моли електронният фиш да бъде отменен. С молба с вх. № 63357 от
27.10.2021 г. от адв. Б.К. се заявява, че защитата няма доказателствени
искания и е съгласна делото да бъде разгледано в отсъствие на техен
представител. Претендира се отмяна на електронния фиш и присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна с писмено становище от *** И.П., приложено на
лист 3 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при
издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и
същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.
Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението,
както и правилно да е определен размерът на административното наказание
глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за
измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, да осигурява
неприсъствено установяване и отчитане на пътните нарушения, без
контролните органи да могат да влияят на резултата от измерването, както и
да е отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача от
измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от И.Е.Г., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на
02.09.2021 г., установено от справката от АИС АНД на лист 13 от делото, а
жалбата е подадена на 10.09.2021 г. чрез административнонаказващия орган,
поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което
атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 13.04.2021 г. в 15:49 часа в гр. Пловдив, на бул. „Цариградско шосе“,
пътен възел „Скобелева майка“ по северното платно на надлеза
жалбоподателят И.Е.Г. управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес Ц
220 ЦДИ“ с рег. № *** със скорост на движение от 80 км/ч при максимално
разрешена скорост от 50 км/ч. Движението на жалбоподателя с посочената
скорост било заснето и установено с видео-радарна система за наблюдение и
2
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни
номера и комуникации тип Cordon М2 с № MD1196. Стойността на
измерената скорост от техническото средство била 83 км/ч, като след
приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била
установена стойност на скоростта на движение от 80 км/ч, при което било
изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 30 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП
против жалбоподателя Г. бил издаден Електронен фиш серия К с № 4727470,
с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 100
лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От извадка от Регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване (лист 16-17 от делото) се установява, че процесното техническо
средство тип Cordon М2 е от одобрен тип и е вписано в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване под № В-46, като
срокът на валидност на одобряването на типа е до 13.06.2027 г.
От Протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021 г. се изяснява, че
процесното техническо средство тип Cordon М2 с № MD 1196 е преминало
последваща периодична проверка на 12.02.2021 г. със заключение, че отговаря
на метрологичните изисквания и са налични защитните стикери. Изяснява се
още, че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3
км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-12131/23.04.2021 г. се установява, че на дата
13.04.2021 г. мобилна система за видеоконтрол Cordon М2 с № MD1196 е
заснела статични изображения с начален час на работа 09:00 ч. и краен час на
работа 21:00 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“,
пътен възел „Скобелева майка“, където е действало общото ограничение на
скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.
От приложената по преписката снимка от радар Cordon-M2 № MD 1196
се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. №
***, стойността на измерената скорост е 83 км/ч, а заснемането е извършено
на 13.04.2021 г. в 15:49 часа в посока „приближаване“ спрямо техническото
средство.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на жалбоподателя И.Е.Г..
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
3
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, бул.
„Цариградско шосе“, пътен възел „Скобелева майка“ по северното платно на
надлеза; датата – 13.04.2021 г.; точният час на извършване на нарушението –
15:49 часа; регистрационният номер на МПС – ***; собственикът, на когото е
регистрирано превозното средство – жалбоподателят И.Е.Г.; описание на
нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 80 км/ч
при максимално разрешена скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл.
21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото
на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по
указаната банкова сметка.
В тази връзка неоснователни са възраженията на жалбоподателя за
пороци, свързани с реквизитите на съдържанието на електронния фиш. Тези
задължителни реквизити са изчерпателно изброени с разпоредбата на чл. 189,
ал. 4, изр. 2 от ЗДвП. Посочените в жалбата обстоятелства – ред и срок за
обжалване, не попадат сред тях. Непосочването на обстоятелства, които не са
част от нормативно предвиденото задължително съдържание на ЕФ, не
представлява процесуално нарушение и не обосновава отменително
основание. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална спрямо чл. 42 и
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Същевременно посочването на ред и срок за обжалване
на електронния фиш е насочено единствено към обезпечаване на
възможността реално да бъде упражнено правото на обжалване по преценка
на правоимащото лице. В случая това е сторено от жалбоподателя Г., който
своевременно е подал жалба против процесния електронен фиш, пред
компетентен орган на съдебната власт, като жалбата е преценена за
процесуално допустима и е разгледана по същество. Посочването на ред и
срок за обжалване на електронния фиш има значение единствено за
допустимостта на жалбата, но няма отношение към законосъобразността на
ЕФ - така Решение № 1570 от 20.08.2020 г. по к.а.н.д. № 1335/2020 г. на XIX
състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1633 от 02.08.2021
г. по к.а.н.д. № 1638/2021 г. на XXIII състав на Административен съд –
Пловдив. В рамките на съдебното производство пред районния съд, действащ
като въззивната инстанция, жалбоподателят разполага с гарантирана от
закона възможност да упражни предоставените му процесуални права, както
и да изчерпи всичките си доказателствени искания. По тези съображения
съдът приема, че правото на защита на жалбоподателя не е нарушено, а
разгледаното възражение е неоснователно.
Не се споделя и възражението съществено процесуално нарушение да
представлява обстоятелството, че в електронния фиш не е посочено дали
използваното АТСС е мобилно или стационарно. Това обстоятелство отново
стои извън изчерпателно регламентираните реквизити на съдържанието на
електронния фиш с разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същевременно
съгласно чл. 189, ал. 8 от ЗДвП в съпроводителното писмо, с което
директорът на съответната структура на Министерството на вътрешните
4
работи изпраща жалбата на районния съд, следва да посочи определена
информация, сред която и разположението на автоматизираното техническо
средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. В случая
в съпроводителното писмо с вх. № 55316/29.09.2021 г. изрично е посочено, че
използваното техническо средство Cordon M2 с № MD 1196 е мобилно. Със
Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи
(приложена по преписката) е одобрен образец на електронния фиш за
налагане на глоба по ЗДвП. Същият предвижда единствено посочване на
номера на техническото средство, използвано за установяване на
нарушението. В обжалвания електронен фиш е записано: „Нарушението е
установено с АТСС CODRON-M2 MD 1196“. Тази информация е достатъчна
както за охраняване на правото на защита на жалбоподателя, така и за
упражняването на съдебния контрол. От събраните по делото писмени
доказателства се установи по категоричен начин, че използваното АТСС е
мобилно. Съдът има задължение служебно да изследва дали е спазена
процедурата по установяване на нарушението посредством използването на
мобилно техническо средство, като при тази дейност пороци не бяха
установени. След като не са допуснати нарушения на процедурата по
използване на АТСС, заснемане и установяване на нарушението с него, то
липсва правно основание ЕФ да бъде отменен.
Неоснователно е и възражението, че реализирането на
административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш
е допустимо само за нарушения, установени и заснети със стационарно
автоматизирано техническо средство или система. Макар с Тълкувателно
решение № 1/2014 г. на ВАС да се прие, че електронни фишове могат да се
издават само ако нарушението е установено със стационарно АТСС, то това
тълкуване е направено с оглед законовата регламентация към момента на
приемане на тълкувателното решение. След постановяването му е налице
изменение в чл. 189 от ЗДвП с ДВ бр. 19 от 2015 г. Отделно от това с ал. 3 на
чл. 165 от ЗДвП, приета със същото изменение – обн. ДВ бр. 19 от 2015 г., в
съответствие именно с мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014
г. на ВАС (съгласно мотивите към проекта на Закона за изменение и
допълнение на Закона за движението по пътищата № 454-01-62 от 11.12.2014
г., 43-то НС) на министъра на вътрешните работи е вменено задължение да
приеме Наредба за реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В
изпълнение на законовата разпоредба е издадена Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи (обн. ДВ бр. 36 от
19.05.2015 г.), с която са уредени условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на
правилата за движение по пътищата, като тези условия и ред обхващат както
стационарните, така и мобилните АТСС. Съгласно чл. 2 от Наредбата
стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за
5
установените нарушения на правилата за движение, а по силата на чл. 3 от
Наредбата за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Следователно с изменението на ЗДвП и приемането
на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. са приети ясни правила за използване
на мобилни технически средства и за обстоятелствата, при които контролните
органи имат право да ги използват, с което на практика е преодоляна
констатираната в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на
ВАС празнота, която е в основата на даденото със същото решение тълкуване
на материалния закон. Към датата на извършване на процесното деяние
/13.04.2021 г./ е налице детайлна нормативна уредба за използването на
мобилни технически средства, както и процедура, регулираща действията на
контролните органи при използването на мобилни технически средства,
поради което нарушенията от този вид могат да се установяват и
санкционират с издаване на електронен фиш не само чрез използване на
стационарни АТСС, а и чрез мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол. В този смисъл е и трайната практика на касационната
инстанция по аналогични казуси – така Решение № 565 от 16.03.2016 г. по
к.а.н.д. № 55/2016 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2250 от
25.11.2016 г. по к.а.н.д. № 2049/2016 г. на Административен съд – Пловдив;
Решение № 33 от 11.01.2017 г. по к.а.н.д. № 2695/2016 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение № 15 от 06.01.2017 г. по к.а.н.д.
№ 2637/2016 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1799 от
11.10.2016 г. по к.а.н.д. № 1816/2016 г. на Административен съд – Пловдив;
Решение № 493 от 07.03.2016 г. по к.а.н.д. № 60/2016 г. на Административен
съд – Пловдив. Обратното становище, застъпено от жалбоподателя в жалбата
му, не се споделя от съда. То е преодоляно от години в съдебната практика и
почива на разрешения, постановени при действието на различна нормативна
уредба.
Характерно за статичните и мобилни АТСС (временно разположени на
участък от пътя или позиционирани в служебно МПС) е, че осъществяваният
от тях контрол винаги е автоматизиран, без значение дали се извършва в
присъствие или отсъствие на контролен орган. Контролният орган не участва
в процеса на установяване на нарушението чрез преки действия и субективни
възприятия и поради това неговото присъствие или отсъствие е ирелевантно
за факта на установяване и заснемане на нарушението. След установяване и
заснемане на нарушението електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен
орган и на нарушител. Смисълът на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вложен в израза: „в
отсъствието на контролен орган и на нарушител“, се отнася именно до
действието по издаване на електронния фиш, а не до процеса на установяване
на нарушението, който без съмнение винаги изисква присъствие на
нарушител – водач на заснетото моторни превозно средство - така Решение №
510 от 09.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3291/2020 г. на XXI състав на
6
Административен съд – Пловдив; Решение № 2186 от 16.11.2021 г. по к.а.н.д.
№ 2039/2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 2160 от 12.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2286/2021 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
Cordon M2 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните
разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че
не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на нарушението
посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство.
Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.,
приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички
задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ
от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е
разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесният
случай не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно
АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че
измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на деянието с електронен фиш.
Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приетата по делото снимка.
От протокола за използване на АТСС се установява, че работата с
техническото средство е започнала на 13.04.2021 г. в 09:00 часа и е
приключила в 21:00 часа на същата дата, като контролът е осъществяван в гр.
Пловдив, на бул. „Цариградско шосе“, пътен възел „Скобелева майка“, а
посоката за задействане на АТСС е при приближаване спрямо техническото
средство. В този времеви интервал и на посоченото място е заснето и
процесното статично изображение от техническото средство тип Cordon-M2 с
№ MD 1196.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по
пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 13.04.2021
г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак
Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на
тези обстоятелства не представлява нарушение на процедурата и не засяга
нейната законосъобразност.
По заявеното в жалбата оспорване на техническата годност на
използваното средство за измерване съдът намира, че по делото се доказа по
категоричен начин видео-радарната система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения с № MD1196 да отговаря на метрологичните изисквания,
установено от Протокол № 4-С-ИСИС/12.02.2021 г. Периодичността на
извършваните проверки на лазарните скоростомери е една година, поради
което при използването си на 13.04.2021 г. това действие е било в обхвата на
7
последната успешно премината периодична проверка. Доказано по делото е и
че използваното АТСС тип Cordon M2 е от одобрен тип, вписано под № В-46
в регистъра, поддържан от Българския институт по метрология. По тези
съображения възражението се приема за неоснователно.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства по категоричен начин се установява, че
жалбоподателят Г. е извършил от обективна и субективна страна
административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От обективна
страна на 13.04.2021 г. в 15:49 часа в гр. Пловдив, на бул. „Цариградско
шосе“, пътен възел „Скобелева майка“ по северното платно на надлеза
жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес Ц 220
ЦДИ“ с рег. № ***, като се е движил със скорост от 80 км/ч при максимално
разрешена скорост от 50 км/ч. Съдът намира, че така направеното описание
еднозначно определя част от земната повърхност, която попада на
територията на страната, и позволява мястото на деянието да бъде
отграничено от кое да е друго място в обективната действителност, поради
което не възниква съмнение или неяснота къде точно е осъществено
движението на процесния автомобил в нарушение на правилата за движение
както и че това е станало в границите на населено място. В тази връзка в
електронния фиш е посочено, че нарушението е осъществено в град Пловдив,
на бул. „Цариградско шосе“, следователно това е станало в границите на
населено място, където максимално разрешената скорост е била 50 км/ч,
удостоверено в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г. При тези факти несподелимо е твърдението на жалбоподателя да липсва
яснота дали деянието е осъществено в или извън населено място. Описанието
на нарушението по несъмнен начин указва, че обвинението е за деяние,
извършено на територията на град Пловдив, т.е. в рамките на населено място.
Досежно авторството на деянието следва да се посочи, че наказанието е
наложено на жалбоподателя Г. в качеството му на собственик на лекия
автомобил, с който е извършено нарушението, и който не е посочил друго
лице като фактическия водач съгласно предоставеното му от закона право. В
съдържанието на електронния фиш изрично е разяснено правото на
собственика, против когото изначално се съставя ЕФ, да предостави писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, както и срокът за
това действие. По този начин правото на защита на жалбоподателя е охранено
в пълнота. Съгласно чл. 188 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Жалбоподателят е могъл да обори презумпцията по
изрично регламентирания в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП ред, в случай че друго лице
е извършило нарушението. Така е създаден механизъм, по който собственикът
може да отблъсне понасянето на отговорността за чуждо поведение. По
делото нито се твърди, нито се установява жалбоподателят Г. да е подал
8
писмена декларация в ОД на МВР – Пловдив с данни за друго лице, което да
е извършило нарушението. Следователно законосъобразно е ангажирана
отговорността му като собственик на превозното средство. С безрезултатното
изтичане на срока за подаване на писмена декларация от собственика с данни
за друго лице, което да е извършило нарушението, предметът на доказване по
делото се концентрира около обстоятелството кой е бил собственик на
автомобила към датата на деянието, а не кой е бил негов водач.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на извършването му жалбоподателят е
формирал съзнание за проявлението на всички признаци от състава на
нарушението – съзнавал е, че управлява моторно превозно средство, с каква
скорост се движи, както и какво е действащото ограничение при движение в
населено място и на посочения пътен участък, следователно в съзнанието му
се е отразил и фактът на извършеното превишаване в съответен размер на
разрешената максимална скорост на движение, но въпреки това е осъществил
деянието си.
За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай
превишаването на разрешената максимална скорост е с 30 км/ч, поради което
то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената
максимална скорост в населено място. Правилно е установена и стойността на
скоростта на движение на жалбоподателя, а именно 80 км/ч. В електронния
фиш изрично е посочено, че в него е вписана не измерената скорост, а
установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от
измерената скорост е от „минус 3 км/ч“. Следователно установената стойност
на скоростта се получава като от измерената скорост, за която в случая се
изясни да е 83 км/ч, се извадят 3 км/ч максимално допустима грешка (т.нар.
толеранс в полза на водача). След извършване на аритметичната операция се
получава и установената стойност на скоростта, а именно 80 км/ч, каквато
стойност е посочена и в електронния фиш. Стойността на разрешената
скорост пък е била 50 км/ч, поради което превишаването й е с 30 км/ч.
Видът и размерът на приложимото наказание са определени от
законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното с електронния
фиш наказание е правилно определено и индивидуализирано. Наказанието не
би могло да бъде изменено и тъй като съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5
от ЗАНН не се допуска определяне на наказанието глоба под предвидения
най-нисък размер, следователно то е индивидуализирано в единствения му
възможен размер.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
9
от този вид.
По тези съображения съдът приема, че извършването на нарушението от
страна на жалбоподателя е доказано по категоричен начин, а обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде
потвърден.
По разноските:
С оглед неоснователността на жалбата право на вземане за разноски
възниква единствено за въззиваемата страна, която изрично е направила
искане за тяхното присъждане в писменото становище на лист 3 от делото.
Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението следва да се
съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН, съгласно което
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към
Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.).
Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е единствено към максималния
размер, като съдът определя възнаграждението по справедливост и в рамките
на посочената горна граница. В настоящото съдебно производство
административнонаказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е
представил писмено становище. Съдът намира, че с оглед извършените
следствени действия и конкретната фактическа и правна сложност на делото,
то справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80
лева, който е съобразен с правилата за неговото определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателят И.Е.Г..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4727470 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на И.Е.Г., ЕГН: **********, с
адрес: *** основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата.
ОСЪЖДА И.Е.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
10
РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11